Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав
в публично съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното от съдията административно дело
№2251/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от Б.Х.М., ЕГН ********** срещу Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010
г. на Общински съвет – Варна, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА,
вр.чл.129, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване
на кв. „Свети Никола“ – гр. Варна, с искане обявяване нищожността му, в частта
за имот УПИ Х-601 с ид. 10135.2526.601 от КККР – гр. Варна, който е засегнат от улица от о.т. 183 до о.т.
190.
Жалбоподателката,
чрез процесуален представител – адв. М.Й. сочи, че тя и дъщеря й – Т.М.К.са
собственици, съгласно н.а. № 169/1992 г. на имота, относно който се оспорва
административния акт. От имота са отнети над 40%, в нарушение на чл. 16, ал.1
от ЗУТ и отнемането е предвидено за улица – недопустимо мероприятие по смисъла
на същата норма. Поради тези две съображения намира, че решението за одобряване
на ПРЗ е нищожно, тъй като последиците му са правно нетърпими. Одобрения план в
действителност е за улична регулация, а
не за регулация и застрояване. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ и §5, т.31 от
ДР на ЗУТ в озеленените площи не се включват улиците, поради което
отчуждаването за тях по този ред е неприложимо. От имота се отнема площ, която
не е за обекти по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, като е недопустимо от имота да се
отчуждава площ за улица, за осигуряване достъп до други имоти. Не е налице
решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, което следва да се издаде преди
одобряване на ПРЗ, съгласно чл. 16, ал.1 и ал.4 от ЗУТ. Липсата на такова
решение, води до невъзможност да се прецени, дали предвидения с плана имот е с
по-висока пазарна стойност от притежавания, което е съществен порок на
обжалваното решение. Счита, е посочените пороци на решението обуславят неговата
нищожност, поради което е отправено искане за прогласяване на нищожността
му.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, като допълва, че от имота се отнема площ
за изграждане на улица, която няма как да бъде изградена без укрепителни
мероприятия и без изграждане на подпорни стени в съседните имоти, което не е
предвидено в плана, липсват нивелети и може да се установи, че за изграждането
на улицата ще е необходимо да се отнеме допълнителна площ от имотите, което е
основание за обявяване нищожността на ПРЗ. Отправено е искане съда да се
произнесе относно начина, по който следва да се обезщети при положение, че
плана влезе в сила. С плана се прави улична регулация по чл. 16, ал.7 от ЗУТ,
без да се изграждат обекти по чл. чл. 16, ал.1 от ЗУТ. Липсват спирки за
градски транспорт на улица от четвърти клас, т.е. по нея няма да може да минава
такъв. Претендира присъждане на сторени разноски, съобразно представен списък.
Ответникът Общински съвет - Варна, чрез
процесуален представител – адв. Петър С.
излага, че се касае за план, който вече е влязъл в сила. В
момента се провеждат мероприятия по прилагането на плана. Оспореното решение не
е нищожно, поради това, че планът е приет от компетентен орган, с необходимия кворум, с всички съпътстващи и
изискуеми от закона документи. Отправено е искане, жалбата да бъде оставена без
разглеждане и да се присъдят сторените
разноски по делото.
Административният съд – гр. Варна, с
оглед събраните доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
Съгласно н. а. № 169, том ХХVIII, дело
8502/92 г. /л. 11-12 от делото/ Б.Х.М. и Т. М.М. са придобили, чрез дарение
имот - 1000 кв. м от лозе – хавра, цялото с площ 1800 кв. м в реални граници, а
по н.а. – 1500 кв. м, находящо се в землището на гр. Варна, м-т „Акчелар“,
заедно с находящата се в това място вилна сграда.
От СГКК – Варна /л. 70 от делото/ е
представена Скица № 15-757757/18.10.2018 г. на поземлен имот с ид.
10135.2526.601, с адрес: гр. Варна, жк Бриз, м. „Свети Никола, площ 775 кв. м,
като в КККР – Варна няма отразени данни за собствениците на имота.
С Договор за изпълнение на „Изготвяне на устройствен регулационен план на
територията на местност „Свети Никола“, общ. Варна“ № Д-2-9200/671/08.10.2002
г., сключен между община Варна и проектанта „Ригелс“ ООД /л. 115- 121 от делото/, проектирането на ПРЗ
м. ”Свети Никола” е възложено през 2002 г. По делото не е представен от
ответника изричен акт за възлагане изработването на плана от кмета
на Община Варна по чл.124, ал.2 от ЗУТ /въпреки изискването му от ответника с
определение на съда от 22.01.2019 г./, поради което съдът приема, че такъв не е
издаван.
С последващ договор за изпълнение на изработване на ПРЗ на СО „Св. Никола”,
гр. Варна от 2008 г. рег. № Д-8-*********/08.10.2008 г. /л. 122-124/ е
възложено изработване на плана, фаза „Окончателен проект”, който да се изработи
съгласно Протокол на ЕСУТ при община Варна за приета идейна фаза на ПРЗ „Свети
Никола”, да отговаря по обем и съдържание на Наредба № 8/2001 г. за обем и
съдържание на устройствените схеми и планове и да е в съответствие с
изискванията на нормативните актове.
С решение по протокол № 49/12-13.12.2002 г. на ЕСУТ при Община Варна
/л.71-81 от адм. преписка/ е приет предварителен проект на плана, като е решено
окончателния проект да се направи след одобряване на ПНИ и влизането му в сила.
С Решение по Протокол № 7/10.02.2009г. на ЕСУТ при Община Варна /л.103 –
104 от делото/ е приет ПРЗ за кв.”Свети Никола”, фаза „Окончателен
проект” с посочени показатели при условията на чл.16 от ЗУТ.
В Държавен вестник бр. 27 от 10.04.2009 г. /л.109 от
делото/, приетият окончателен проект е бил съобщен на заинтересуваните
лица с указание за подаване на писмени възражения, предложения и искания по
него, на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването.
Съобщение за проекта е направено и във вестник „Труд”, бр.75/17.04.2009
г. / л.111-112 от делото/ и вестник
„Черно море”, бр.90/22.04.2009 г. /л.107
– 108 от делото/.
На заседание, проведено на 17.09.2009г. на ЕСУТ при Община Варна са
били разгледани направените общо 199 възражения, за което е съставен Протокол №
48/17.09.2009 г. /л. 29-68 от адм. преписка/. От жалбоподателката – Б.Х.М. и
съсобственика на имота – Т.М.К.е подадено възражение вх. № №
ВЖ-94-Б22/21.04.2009 г., № 53 в протокола,
разгледано е от ЕСУТ при Община Варна /т.53 от протокола - л.47 от адм. пр./ и не е уважено, с оглед целесъобразно
развиване на пътно – комуникационните съоръжения, предвид бъдещото развитие на
територията и осигуряване на достъп до всички имоти.
С предложение с вх.№ Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. /л.28 - 29 от адм.
преписка/, на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.16, ал.1 от ЗУТ и
СПНУЗ на гр. Варна, кметът на Община Варна е предложил на
Общински съвет-Варна да одобри План за застрояване и регулация на
кв.”Свети Никола”, гр. Варна. Съдът приема, че визираното предложение,
представлява по съществото си доклад на кмета до компетентния орган – Общински
съвет - Варна за одобряване на ПУП, тъй като същото в съответствие с чл.129,
ал.1 от ЗУТ е направено след приемане на плана от ЕСУТ при Община
Варна, в него са посочени основните етапи на проведената процедура
по изработване и приемане на плана и са заявени основните предвиждания, които
той има за територията.
С Решение № 2405-10 по протокол № 24/23,24, 30.06.2010 г. /л.6 от адм.
преписка/, на Общински съвет-Варна е одобрен ПРЗ на кв.”Свети Никола”, гр.
Варна на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, във връзка с чл.129, ал.1 и
чл.16, ал.1 от ЗУТ и Специфичните правила и норми за устройство и застрояване
на гр. Варна. Решението е взето единодушно от присъстващите 32 общински
съветници.
В изработената обяснителна записка към плана /л. 9-23 от адм. пр./ е
посочено, че квартал „Свети Никола” е разположен при следните граници: на
север: пътя Варна - Виница, на изток: пътя Долна Горна Трака, на юг: пътя к.к.
”Златни пясъци”, на запад: ж.к. ”Бриз”. Заложената в записката улична мрежа по
плана е разделена на главна и вътрешна. Указани за показателите за застрояване
– плътност на застрояването - 25%, коефициент на интензивност -0,6, процент на
озеленяване - 55%. Характерът и начинът на застрояване - свободно, нискоетажно.
Посочено е, че с планът се
определят площи за изграждане на обекти
на социалната инфраструктура – публична собственост, на озеленени площи,
обединени в зелена система и на общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура. Отразено е също, че с ТУП /ОУП/ от 1998г. територията на кв. ”Св.
Никола” е била определена като зона за обитаване и отдих. През 1991 г. е
разработен ЗРП, за който след първото обявяване на заинтересуваните
собственици, процедурата за одобряване е прекратена. През 2002 г. е бил
разработен ПУП-ПРЗ – предварителен проект и приет от ЕСУТ. През 2008 г. е
влязъл в сила ПНИ на местността и е възложено разработването на окончателния
ПРЗ /л. 14 от адм. преписка/.
По делото е приета СТЕ, неоспорена
от страните, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, като
заключенията на вещото лице ще бъдат коментирани в мотивите на решението.
С оглед установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт по
чл.214, т.1 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването,
предвид това, че жалбоподателката се легитимира като съсобственик на имот
относно, който е приет ПРЗ с обжалваното решение, в този смисъл е сред лицата
по чл.131, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗУТ. Обжалваното решение е обнародвано в
„Държавен вестник” бр.65/20.08.2010 г., а жалбата е подадена на 30.07.2018 г.,
т.е. извън законоустановения в чл.215, ал.4 от ЗУТ, 30-дневен срок. Предвид
това, че се оспорва административен акт с искане обявяване нищожността му,
оспорването не е ограничено със срок по аргумент на чл.149, ал.5 от АПК и чл.
168, ал. 3 от АПК. Съдът следва да установи само онези недостатъци, които
обуславят нищожността на административния акт.
Към
момента на приемане на оспореното решение
и обнародването му в Държавен вестник не е било прието допълнението на
чл. 218, ал.3, изр. 2 от ЗУТ и процедурата по обжалване на плановете по чл. 16
от ЗУТ е по реда на чл. 215, ал.4 вр. чл. 218 от ЗУТ. Следва, че нововъведеното
изречение второ на чл. 218, ал.3 от ЗУТ не е приложимо, относно заварените
производства по одобряване на ПУП. Поради това, макар и нищожността на
административния акт да е разгледана в много съдебни производства по оспорване
на процесния ПРЗ относно други имоти, след като за настоящия имот не е налице
влязло в сила решение по такъв спор, жалбата е допустима. В този смисъл е
определение № 1062/25.01.2018 г. по адм. д. № 10272/2017 г. на ВАС.
С
Определение № 11257/25.10.2018 г. по адм. д. № 2251/2018 г. на Адм. съд –
Варна, влязло в сила на 09.11.2018 г. е определен предмета на спора. Съобщение
за оспорването е публикувано в ДВ бр. 98/27.11.2018 г.
Жалбата е допустима, разгледана по същество е неоснователна.
При
отсъствието на легална дефиниция за нищожен административен акт са били
разработени практически критерии, които характеризират като нищожни онези
актове на администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на
формата, съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в
такава степен, че те нямат правна сила.
На основание чл.129, ал.1 от ЗУТ и чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, Общински съвет – Варна е имал материална и
териториална компетентност да одобри ПРЗ за кв. „Свети Никола”, гр. Варна.
Общински съвет – Варна се състои от 51 общински съветници. При гласуване на
Решение №2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, са присъствали
32 общински съветници, всички са гласували „за”. Заседанието на общинския съвет
е било законно, поради това, че са присъствали повече от половината от общия
брой на съветниците, съобразно чл.27, ал.2 от ЗМСМА. Решението е взето с явно
гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници, при
спазване разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗМСМА.
Плановете
по чл.16 от ЗУТ /в настоящата и в предходната редакция/ се изработват за
територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена
първа регулация по предходен устройствен план. Това означава, че в обхвата на
плана се включват части от населеното място, които преди това никога не са били
обект на урегулиране, или такива, за които изработените и одобрени предходни
подробни устройствени планове не са приложени. В настоящия случай е установено,
че ПРЗ одобрен със Заповед № Г-283/18.09.2008 г. на зам. кмет на Община Варна,
относно застрояването е приложен, но относно регулацията на имота това не е
сторено – отг.2 от СТЕ и по арг. на §22, ал.1, т.1 б.“в“ от ЗР на ЗУТ, поради
това, че неговите предвиждания са да се отчужди част от имота и да бъде прокарана
улица, а такова отчуждително производство не е провеждано и не е изплащано
обезщетение.
Чл.
16, ал.1 от ЗУТ се създава ПУП за „територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план”. Поради това, че посочената норма не поставя
изрично изискване за отсъствие на приложимост на плана по отношение на
предвиденото с него застрояване, следва, че когато плана не е приложен по
отношение на регулацията, за съответния имот може да се изработи ПУП по чл. 16,
ал.1 от ЗУТ. Този ПУП трябва да се съобразява със законно изградените в имотите
строежи – задължение, което произтича от нормата на чл.125, ал.5 ЗУТ в
настоящата редакция /до 2012 г. - ал.4/. В настоящия случай в имота е налице
вилна сграда, която е изградена съгласно Разрешение за строеж № 90/25.02.2009
г. от гл. архитект на Община Варна и въведена в експлоатация. Следва, че плана
за имота е приложен относно застрояването. Това не е пречка за създаване на
план по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, но той следва да е съобразен с това застрояване. В
случая това е сторено, което е установено с отг.11 от СТЕ „С плана не се засяга съществуващата в имота вилна
сграда, законно изградена по одобрени проекти и издадено от гл. архитект на
Община Варна Разрешение за строеж №90 от 25.02.2009 г. Засягат се обаче други
подобрения в имота – изградена пред сградата тераса, подпорни стени на терасата
и на имотната граница към улицата, както и трайни насаждения в имота – кайсия,
орехи, бадем и др. - Приложение №5 към
СТЕ и фотоси - Приложение №6 към СТЕ. Засягането на тераса, в случай, че е
законно изградена би довело до незаконосъобразност на ПУП, но не и до
нищожността му, поради това, че е нарушение на материалния закон, което не води
до невалидност на административния акт.
В
чл.16, ал.1 ЗУТ е предвидено, че с устройствения план се определят необходимите
площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на
техническата инфраструктура – публична собственост. Тези обекти трудно могат да
се обособят в един или няколко имота, като при това същевременно да бъдат
изпълнени и останалите изисквания на разпоредбата, а именно да бъде предвиден
равностоен имот за всеки собственик. Дефиниция на понятието „социална
инфраструктура” се съдържа в §5, т.75 от ДР на ЗУТ – сгради и съоръжения,
публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в
администрацията на държавната и местната власт, образованието,
здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта. Дефиниция на
понятието „техническа инфраструктура” е дадено в § 5, т.31 ДР на ЗУТ – система
от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването
и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването,
електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и
геозащитната дейност. Изрична дефиниция за зелена система не се съдържа в ЗУТ,
но с оглед на чл.61, ал.1 ЗУТ, това са озелените площи, обединени в зелена
система. За изграждането на всички тези обекти, предназначени за задоволяване
на обществени потребности е предвидено в чл.16, ал.1 ЗУТ собствениците на имоти
в обхвата на плана „да прехвърлят в полза на общината процентна част от площта
на имотите си, определена с плана, но не повече от 25%”. В случая е установено, че отнетата площ от
имота е 46,3 %, поради което не отговаря на изискванията на чл. 16, ал.1 от ЗУТ. Допуснатото нарушение е основание за отмяна, но не и за обявяване
нищожността на решението в оспорената част.
Установено е чрез отг.7 от СТЕ, че имотът остава с площ 775 кв.м, поради
което е в съответствие с чл. 19, ал.1 от ЗУТ.
В
чл.67 от ЗУТ е въведено общото правило, че общите мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура се проектират и изграждат в общински и държавни
поземлени имоти. По реда на чл.16, ал.1-6 от ЗУТ общината придобива
необходимите й площи за изграждане на обектите за зелени системи, за социална и
техническа инфраструктура в обхвата на плана без отчуждителни процедури от деня
на влизане в сила на плана, т.е. планът има непосредствено отчуждително
действие. По отношение на имотите, които се урегулират с влизане в сила на
плана, собствениците придобиват за сметка на неурегулираните си имоти нови УПИ,
с ново местоположение, граници, площ и предназначение. Отстъпените части от
неурегулираните ПИ се придобиват от общината и са публична общинска собственост
със строго определено предназначение, което не може да бъде променяно.
Непосредственият вещноправен ефект на плана по чл.16 от ЗУТ настъпва с
влизането му в сила. При прилагането на този механизъм, трансформацията на
собствеността настъпва безусловно. Съгласно §22, т.1, б. ”а” от ЗР на ЗУТ,
планът по чл.16 е приложен с влизането му в сила. Общината придобива онези
имоти и реални части от тях, които попадат в трасетата на улици и др. обекти,
предвидени в нормата, като по този начин придобива относителна част от площта
на всеки имот в обхвата на плана в размер до 25%. Улиците безспорно следва да
се считат за част от приложното поле на плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, тъй като
представляват линейни инженерни мрежи на транспорта – част от техническата
инфраструктура, съгласно §5, т.31 от ДР на ЗУТ /"Техническа инфраструктура"
е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта,
водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването,
газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на
отпадъците и геозащитната дейност/. В подкрепа на това становище е чл. 70 от ЗУТ, съгласно който проводите на техническата инфраструктура и съоръженията на
транспортната инфраструктура, свързани с движението на превозни средства и
пешеходци, се проектират и изграждат като улични мрежи и съоръжения. Нормата на
чл. 14, ал.4 от ЗУТ, предвижда, че урегулираните поземлени имоти имат
задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.
От посоченото следва, че при изработване на ПРЗ, задължително се предвиждат
улици, поради което плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ е и план за улична регулация.
В замяна на урегулиране на имотите, общината е длъжна за всеки един поземлен
имот в обхвата на плана да определи самостоятелен УПИ с пазарна стойност не
по-малка от пазарната стойност на имота преди урегулирането му, което се
доказва с решение на комисията по чл.210 ЗУТ. Следва, че чл. 16, ал.1 от ЗУТ е
бил приложим за процесния ПУП за прокарване и
отчуждаване за улици, поради което не е налице порок, който да обуславя
нищожността му.
Според
общото правило, регламентирано в чл.16, ал.4 от ЗУТ, при образуването и
определянето на урегулираните поземлени имоти планът се съобразява с
местоположението на имотите в местността, но не и с точните им граници. Това
означава, че за всеки поземлен имот с плана за регулация се образува урегулиран
поземлен имот с нови граници и площ, намалена с не повече от 25% от площта на
имота преди урегулирането му. Конкретното му предназначение, характерът и
начинът на застрояване на новообразуваните урегулирани имоти се определя с
проекта за ПУП и се съобразява с ограниченията за застрояване на съответната
устройствена зона. Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ е с характер на
административен акт, а не на волеизявление по чл.21, ал.5 от АПК - част от
производството по издаване на ИАА, поради което и съгласно чл.210, ал.3 от ЗУТ
подлежи на самостоятелно оспорване пред административния съд. Практиката на ВАС
и до изменението на чл.16 от ЗУТ приемаше, че такова решение следва да е налице
към момента на одобряване на ПУП по чл.16, ал.1 ЗУТ. Респективно, като акт на
комисията по чл.210 от ЗУТ, същото подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С
промяната на нормата това разбиране се затвърждава – в същата изрично е
посочено, че решението на комисията се съобщава на заинтересованите лица и може
да се обжалва пред съда. Според досегашната практика на ВАС, решението по чл.
210 от ЗУТ, съобщено на заинтересованите лица и влязло в сила следваше да
предхожда одобряването на плана по чл.16, ал.1 ЗУТ, т.е. решението можеше да се
обжалва преди издаване на заповедта за одобряване на плана и неговото
стабилизиране като административен акт следваше да предхожда издаването на тази
заповед. С промяната е предвидено решението на комисията по чл.210 ЗУТ да се
обжалва заедно с плана. В настоящия
случай решение по чл. 210 вр. чл. 16, ал.4 от ЗУТ не е налице, допуснатото
нарушение, при оспорване на плана в срок, би довело до отмяната му, като
незаконосъобразен. Това нарушение на материалния закон не е толкова съществено,
че да обоснове нищожността на оспореното решение. Относно искането на
жалбоподателя съдът да посочен по какъв начин ще се осъществи обезщетението на
жалбоподателя за отнетата площ, съдът съобразява, че плана по чл. 16, ал.1 от ЗУТ има незабавно отчуждително действие. Той не е бил оспорен като
незаконосъобразен, влязъл е в сила, поради което възможността за обезщетение на
собствениците на имота по реда на чл. 16, ал.4 от ЗУТ е преклудирана.
При
устройствените планове волеизявлението на органа съдържа текстова и
графична част, т.е. съдържащото се в последната разпореждане също
притежава правното действие да определя права или задължения. Чрез отговор 12
от СТЕ е установено, че при направената
справка в район Приморски и Община Варна не е установено наличие на схеми към плана
и техническо задание за изработването му. Вещото лице е посочило, че такива
схеми най-вероятно са били изготвени, тъй като в текстовата част към плана -
обяснителната записка има раздели относно комуникационното решение, В и К
съоръжения, ел. захранване, благоустрояване и др. Единствено налични са два
плана - План за застрояване (л.18 от делото) и План за регулация (л.68 от
делото). ПУП - ПРЗ, на кв."Св. Никола"
(л.18 и 68 от делото), гр. Варна, одобрен с Решение №2405-10, взето с Протокол
№24/23,24, и 30.06.2010г. на Общински Съвет – Варна, предвижда урегулиране на
имот с ид.№10135.2526.601, в УПИ X-601, кв.24, с устройствена зона ЖВ
"зона обитаване и вилен отдих", с устройствени показатели: макс.
плътност на застрояване - 25%; макс. Кинт - 0,6, мин. озеленяване - 55%,
свободно малкоетажно застрояване - Нсгр. макс. 2 ет. (7,0 м), с линии на
застрояване на отстояние най-малко на 4,0 м от вътрешните регулационни граници
и 2,0 м от уличнорегулационната линия. Следва, че в оспорената част процесния
ПУП е
в съответствие с чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК и за същия са били налице фактически
основания за издаването му, поради което е мотивиран и издаден в съответствие с
чл.108, ал.2 от ЗУТ, с който се определят изискуемите планове и план – схеми
към ПУП. Липсата на изразени становища по приемането на процесното решение не
водят до липса на мотиви, поради това, че такива са налице в текстовата и
графичната част на решението. Отделно от това съгласно ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към
административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на
издателя на акта длъжностни лица или органи, в случая това са обяснителната
записка и решенията на ЕСУТ. Следва, че не е налице немотивираност на оспорения
административен акт.
Оспореното решение на Общински съвет-Варна е издадено в
съответствие с изискването за форма и при приемането му не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Липсва изричен акт на
кметът на Община Варна за възлагане
изработването на плана, съгласно чл.124, ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 65
от 2003 г.) от ЗУТ, но е налице Договор за
проектиране № Д-9200/671/08.10.2002 г. сключен между Община Варна и проектанта
/л. 115-117 от делото/, поради което допуснатото нарушение не обуславя
нищожност на процесното решението в оспорената част.
Изработеният проект е бил приет от ЕСУТ на Община Варна – Решение
по Протокол № 49/12-13.12.2002 г. С протокол № 7/10.02.2009 г. на ЕСУТ е приет ПРЗ за кв.”Свети Никола”, фаза
окончателен проект с определени показатели при условията на чл.16 от ЗУТ. С публикация в Държавен вестник бр. 27/10.04.2009 г. /л.28 от
адм. преписка/, приетият окончателен проект е бил съобщен на
заинтересуваните лица с указание за подаване на писмени възражения, предложения
и искания по него, на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в едномесечен срок от обнародването.
Съобщение за проекта е направено и във вестник „Труд”, бр.75/17.04.2009 г. и вестник „Черно море“ бр.
90/22.04.2009 г. На заседание, проведено на 17.09.2009 г. на ЕСУТ при Община
Варна са били разгледани направените възражения, включително и на
жалбоподателката, като е било отхвърлено - протокол № 48/17.09.2009 г. С
предложение с вх.№ Д-02-9200/671 от 22.02.2010 г. /л.37/, на основание чл.129,
ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.16, ал.1 от ЗУТ и СПН на гр.
Варна, кметът на Община Варна е предложил на Общински
съвет-Варна да одобри План за застрояване и регулация на кв.”Свети
Никола”, гр. Варна. Последвало е приемане на оспореното решение.
Следва, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което
да води до обявяване нищожността на оспореното решение.
Въпреки дадените от съда указания, с определение в о.с.з. от 22.01.2019 г.
за представяне на техническото задание, в определения от съда срок, такова не
бе представено. В изработената обяснителна записка към плана /л. 29-36/ е посочено,
че квартал „Свети Никола” е разположен при следните граници: на север: пътя
Варна - Виница, на изток: пътя Долна Горна Трака, на юг: пътя к.к. ”Златни
пясъци”, на запад: ж.к. ”Бриз”. Заложената в записката улична мрежа по плана е
разделена на главна и вътрешна. Главната включва пътя Е-87 и пътя Долна-Горна
Трака - 902. По отношение на главната улична мрежа с
плана трасето и решението на път Е-87 се запазва както е проектирано. С него са
засегнати изцяло или частично около 20 имота. Предвиденият път Долна - Горна
Трака - 902 е от IIIб клас с платно 10,50 м. /досега е бил с платно за
движение само от 5 м/, като с плана се предвижда изтегляне на регулационната
линия с още 3м. към имотите, т.е. на 9 м от досегашната ос. Линията на
застрояване е изтеглена на 5 м от уличната регулация /резерв за разширение на
пътя/. Указани за показателите за застрояване – плътност на застрояването -
25%, коефициент на интензивност -0,6, процент на озеленяване - 55%. Характерът
и начинът на застрояване - свободно, нискоетажно. От установеното се налага
извода, че липсата на техническо задание по чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗУТ не е
било пречка за определяне параметрите на плана, още повече, че те се съдържат в
договорите за възлагане на плана.
Имотът, описан в нотариален акт №169, том
XXVII, дело
№8502/1992 г. попада в м. "Св. Никола" и е с административен адрес:
ул. Сирма войвода №95, от процесният ПУП съответства на имот с идентификатор
10135.2526.601. С плана е урегулиран като УПИ Х-601. Съгласно ОУП на Община Варна и Правилата и
нормативите за прилагането му, одобрени със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012
г. на министъра на МРРБ и Специфични правила и нормативи към ОУП на Община
Варна, одобрени със Заповед № РД-14-02-2197/03.09.2012 г., на Министъра на
МРРБ, обявен в ДВ бр. 70 от 14.09.2012 г.,
територията, в която е разположен поземлен имот с идентификатор 10135.2526.601 е с устройствената зона ЖМ2
– жилищна зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания. Съгласно ОУП устройствените
показатели са както следва: Плътност на застрояване – макс. 20%; Кинт – макс.
0,6; Озеленяване – мин. 70%; Н - макс.7,0м.
Съгласно
„Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията” на
гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ, тази
територия е с устройствена зона ЖВ - зона обитаване и вилен отдих, с
устройствени показатели както следва: максимална плътност на застрояване - 25%;
макс. Кинт - 0,6, мин. озеленяване - 55%, свободно малкоетажно застрояване -
Нсгр. макс. 2ет. (7м).
Според
процесния ПУП - ПРЗ, за имот с ид.№10135.2526.601, урегулиран като УПИ X-601,
кв.24, се предвижда предназначение, съответстващо на устройствена зона
"обитаване и вилен отдих". Установеното води до извод, че процесния
план и ОУП на гр. Варна, са в съответствие, каквото е изискването на чл. 104,
ал.1 от ЗУТ. Също така, съдът съобразява, че при одобряване на процесния ПРЗ е
действал Териториален устройствен план на гр. Варна от 1998 г., като процесния
план е в съответствие с предвижданията му.
Чрез СТЕ,
отговор 2, е установено, че Решение №2405-10, взето с Протокол №24/23,24, и
30.06.2010г. на Общински Съвет - Варна, има одобрен ПУП - План извадка - ПРЗ за
УПИ X-601, в кв.24 и улична регулация от о.т.204 до о.т.207, влязъл в сила със
Заповед №Г-283/18.09.2008г. на Зам. кмета на Община Варна (л.15-17 от делото).
И двата плана /одобрени с Решение №2405-10, взето с Протокол №24/23,24, и
30.06.2010г. на Общински Съвет - Варна и Заповед №Г-283/18.09.2008 г. на Зам.
кмета на Община Варна/ предвиждат отнемане на част от ПИ-10135.2526.601 за
провеждане на улична регулация. Границите на УПИ X-601 по ПУП - ПРЗ от 2008 г.
са идентични с тези на ПУП - ПРЗ от 2010 г. Установените линии на застрояване
съвпадат по двата плана, като в частта на устройствените показатели има
различие в коефициента за интензивност и височината (етажността) на
застрояване. Това различие в показателите не е незаконосъобразност, поради
това, че плана – извадка, следва да се съобразява в предварителния проект на
ПРЗ на кв. „Св. Никола“, по арг. на чл. 133, ал.1 от ЗУТ. Поради този
съображения, следва че процесния план си остава такъв по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, а
не план за изменение на ПУП.
Чрез отговор 8 от СТЕ е установено, че при изработването на плана за кадастрална основа е
използван Плана на новообразуваните имоти на м. "Св. Никола", одобрен
със Заповед №РД 07-7706-203 от 08.08.2007 г. на Областния управител на Област
Варна. При Одобряването на процесния план през 2010 г. кадастралната основа е
актуална, тъй като този кадастрален план е интегриран в Кадастралната карта на
гр. Варна, т.е. за имота има пълно
съвпадение на границите и номерацията на имотите по ПНИ и КК. Това се
установява и от представена скица за имот с ид. 10135.2526.601 от КККР на гр.
Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК. На основание изложеното, съдът прави извод, че планът съответства на
чл.115, ал.2 от ЗУТ и чл.16, ал.2 от ЗУТ.
Улицата,
засягаща процесния имот е с габарит 14.00 м широчина. Тя е предвидена с две
платна по 3.50 м и тротоари от двете й страни, от северната страна 2.00 м, а от
южната 5.00 м Тази улица по предвижданията на плана, с габарит 14.00 м и брой и
широчина на пътните ленти – 2 бр. по 3.50 м е главна улица, ІV клас. Тя е част
от първостепенната улична мрежа на гр. Варна. Предназначението й е да свързва
отделните устройствени зони помежду им, събирайки движението от второстепенната
улична. Тя е
заложена като районна артерия в ОУП на гр. Варна, клас ІІІБ, видно от
Приложение №1 към СТЕ. Улицата,
засягаща процесния имот е ІV клас и съгласно чл.11 и чл.12 от Наредба
№РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, като част от
първостепенната улична мрежа, главна улица, по смисъла на §5, т.73 от ДР
на ЗУТ е общински
обект от първостепенно значение. Параметрите на предвидената улица засягаща
процесния имот е в съответствие с чл.77, ал.1 т.1 от ЗУТ, по отношение на класа; чл.80, ал.1
и ал.5, т.1 от ЗУТ, по отношение общ габарит, както и ширина на тротоарите
– широчина най-малко 1,5 м.
От всички срещуположни имоти се отнемат площи за
улица, която се предвижда от южната им страна, което е посочено в Приложение 4
към СТЕ и таблица към отговор 10, поради което не е налице несъответствие
с целта на закона, което да обуславя
обявяване нищожността на процесното решение.
Засегнатите от плана подобрения в имота – изградена
пред сградата тераса, подпорни стени на терасата и на имотната граница към
улицата, както и трайни насаждения в имота – кайсия, орехи, бадем също не са
предпоставка за обявяване нищожността на процесното решение, поради това, че
тези обстоятелства не влияят на валидността му.
Начина
на изпълнение на оспореното решение е без значение за преценка нищожността на
същото, поради което доводът, че изпълнението
е технически неосъществимо и няма да предостави възможност за
осъществяване на градски транспорт не се приема от съда, като основание за
обявяване нищожността на оспорения административен акт.
Улицата,
засягаща процесния имот е ІV клас и съгласно чл.11 и чл.12 от Наредба №РД-02-20-2 от
20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии, като част от първостепенната улична мрежа,
главна улица, по смисъла на § 5, т.73 от ДР на
ЗУТ е общински обект от първостепенно значение. На основание чл. 215, ал.1 от ЗУТ, окончателни са решенията на първоинстанционни съд по жалби и протести
срещу индивидуални административни актове за одобряване или изменение на ПУП за
обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и
отказите за издаване на такива актове. В случай, че се одобряваше само ПУР
настоящото решение щеше да е окончателно, но поради това, че се одобрява и ПРЗ
същото следва да подлежи на обжалване пред ВАС.
Процесното
решение на Общински съвет – Варна, в оспорената част е издадено от компетентен
орган, в писмена форма, със съдържание, от което се установява волята на
административния орган, поради което същото не е нищожно и жалбата следва да бъде отхвърлена.
По аргумент на
противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателката за присъждане на
сторени разноски в производството и възнаграждение за един адвокат е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът
в съдебното производство – Общински съвет гр. Варна, чрез процесуалния си
представител е направил искане за присъждане
на възнаграждение за адвокат. Представен е договор за правна защита и
съдействие от 14.08.2018 г., съобразно който между ответника и адв. Петър С. е
договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лева. При този изход на
делото съдът намира искането за основателно, съгласно чл. 143, ал.4 от АПК,
поради което следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 600 лева, съобразно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.1 и ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Б.Х.М. ЕГН
********** срещу Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет –
Варна, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр.чл.129, ал.1 и
чл.16, ал.1 от ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на кв. „Свети
Никола“ – гр. Варна, с искане обявяване нищожността му, в частта за имот УПИ
Х-601 с ид. 10135.2526.601 от КККР – гр. Варна,
който е засегнат от улица от о. т. 183 до о. т. 190.
ОСЪЖДА Б.Х.М.
ЕГН ********** да заплати в полза на
Общински съвет - Варна при Община Варна, сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението му, пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: