Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 23.01.2020 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Мелиха Халил
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 435/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Б.Х.Ю. от ***, подадена чрез
процесуален представител по пълномощие, срещу Решение № 2153-08-181/ 04.11.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № ***/ *** г. на действащ за ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Към датата на настъпване
на осигурителния риск жалбоподателката била осигурена
за всички осигурени рискове, внесени били осигурителни вноски от датата на
регистрацията й като земеделски производител. Твърди се, че след приемането на
Р България, на 01.01.2007 г., за член на ЕС, съгласно Директива 2004/ 38 ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г., от 01.01.2007 г.,
българските граждани се проверяват на ГКПП по метода “преценка на риска”,
поради което след 2007 г. данните за пътуванията в АИФ “Граничен контрол” са
непълни. Иска се да се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали и Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. Претендират се деловодни
разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Кърджали се
представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата по
съображения, изложени в решението на директора на РУ”СО” Кърджали. Допълнително
посочва, че от събраните доказателства в хода на съдебното производство по
безспорен начин било установено, че за процесния
период жалбоподателката не е пребивавала на
територията на Р България и не е упражнявала трудова дейност като земеделски
производител, поради което не е възникнало осигуряване за съответния риск.
Изразява становище, че евентуалното внасяне на осигурителни вноски не е правопораждащ факт за възникване на осигуряване и не е
достатъчно, за да се признае правото на парично обезщетение. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След проверка на събраните доказателства съдът приема
следното от фактическа страна:
С оспореното в настоящото производство решение
административният орган е приел, че жалбоподателката
не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител, тъй като се е
намирала в ***.
Административното производство, в което е постановено
решението на директора на РУ “СО” - Кърджали, е започнало с представен в ТП на
НОИ – Кърджали БЛ № ***, издаден на 09.08.2019 г. от АПИМП д-р С. М. В
забележка към този документ е отразено, че е антидатиран
поради късно потърсване от пациентката, както и, че детето е родено в ***.
За преценка правото на обезщетение по чл.48а от КСО от
ОДМВР – Кърджали е изискана справка за регистрираните пътувания през границите
на Р България, за периода: 01.01.2018 г. до 23.09.2019 г. за лицето.
От Разпечатка от програмен продукт на НОИ, Регистър на
осигурените лица се установява, че на 20.03.3029 г. Б.Ю. е декларирала, че от
14.03.2019 г., започва да се осигурява като земеделски производител за
осигурителни рискове „Пенсия“ и „Общо заболяване и майчинство“.
След анализ на събраните доказателства,
началник-сектор “КП”, действащ “за” ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане № ***/ *** г., е отказал да
отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство.
В жалба срещу това разпореждане е посочено, че
изложените в оспорения акт мотиви, че жалбоподателката
не е упражнявала дейност понеже често е пътувала до *** и детето е родено в
тази държава, са незаконосъобразни и дискриминационни, след като няма законова
забрана или ограничение за пътуване извън страната и не е с прекратена дейност
на стопанството в регистрираното населено място съгласно изискванията на КСО и
Наредба № 3/ 29.01.1999 г. Изложено е също, че мотивите в разпореждането противоречат
на нормата на чл.23, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/ 2004 г. на Съвета с
тълкувателно решение на Съда на ЕС по дело С-536/ 09/ 16.06.2011 г. (седми
състав).
С оспореното в настоящото производство решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали жалбата срещу посоченото разпореждане е била
отхвърлена. За да постанови този резултат горестоящият
административен орган се е позовал на Справка, рег. № ***/ *** г. на ОДМВР –
Кърджали за презгранични пътувания на лицето, както и
на нормите на чл.4, чл.4а, ал.1, чл.10 и §1, ал.1,т.5 от ДР КСО.
При така установените факти съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО от
лице, чиито права се засягат от оспорения административен акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
Относимата разпоредба на чл.48а от КСО
предвижда, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и
раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риск.
Съгласно мотивите на оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да се изплати парично обезщетение за
временна нерабоспособност поради майчинство е
приетият за доказан факт, че Б.Х.Ю. не е осигурено лице, тъй като не осъществява
дейност като земеделски производител, така както е декларирала в ТП на НОИ –
Кърджали.
Следователно, спорният въпрос е: било ли е лицето
осигурено по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО.
Осигурено е това лице, по отношение на което е
възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето
започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието за осигуряване е
осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето защо, за възникване
на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката
е необходимо да е възникнало правоотношение, чието изпълнение е започнало и не
е прекратено. При наличие на посочените предпоставки, при настъпване на
осигурителния случай бременност и раждане, за осигурената жена възниква право
на парично обезщетение за бременност и раждане, за срока по чл.50 от КСО – 410
календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
В решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че според
данни от справка, рег. № ***/ *** г. на ОДМВР – Кърджали (т.10) се установява,
че на 10.03.2019 г. е регистрирано влизане на лицето в Р България, през ГККП
*** и излизане на 15.03.2019 г.; следващо влизане в Р България е регистрирано
на 06.08.2019 г. и излизане – на 14.08.2019 г., отново от ГКПП ***.
Направен е извод, че към датата на раждане на детето –
*** г., тя не е пребивавала на територията на Р България, не е упражнявала
трудова дейност като земеделски производител, поради което не е осигурено лице
и към момента на настъпване на осигурителния риск не отговаря на изискванията в
чл.48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.
При извършена проверка, по чл.168 от АПК, за
законосъобразност на решението, не се установиха отменителни
основания по чл.146 от АПК. Административният акт е постановен от компетентен
орган, в съответствие с целта на закона и при изяснена фактическа обстановка.
Съответстват на установените факти изводите на административния орган, че към
настъпване на осигурения социален риск – раждане на дете, жалбоподателката
не е била осигурено лице. В този смисъл са данните от цитираната по горе в
решението справка от ОДМВР – Кърджали. При така установените факти, изплащането
на обезщетение за бременносот и раждане по този по
представения болничен лист законосъобразно е било отказано. Това е така, защото
няма данни жалбоподателката да е започнала
осъществяване на заявената дейност като земеделски производител – животновъд.
При така установените факти е без значение обстоятелството дали Б.Ю. е внасяла
осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо преведени.
След като е установено, че жалбоподателката
не е извършвала дейност като земеделски производител и не е била осигурено лице
при настъпване на осигурителния риск – раждане на дете, то правилно е отказано
изплащане на обезщетение по реда на чл.50 от КСО. Поради изложеното жалбата
срещу оспореното решение е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора е основателна претенция на
процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали да бъде осъдена жалбоподателката да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Б.Х.Ю. от *** срещу
Решение № 2153-08-181/ 04.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № ***/ *** г. на действащ за
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда Б.Х.Ю. с ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
Съдия: