О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.01.2023 г.
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тридесети януари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: Д. КАЛОЯНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 326 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144
от АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по молба на М.И.А. ***, чрез процесуалния
му представител адв.С.К. от АК – София, за изменение в частта за разноските на
постановеното по делото решение № 361/14.12.2022 г. чрез присъждане в полза на
молителя на сумата от 766,66 лева вместо определената такава в размер на 600
лева, както и за допълване на същото решение в посочената част чрез осъждане на
ОД на МВР – Русе да заплати, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на процесуалния му
представител, в лицето на адв.С.К., сумата от 600 лева – възнаграждение за
предоставената на жалбоподателя безплатна адвокатска помощ в производството по
АНД № 2288/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
В молбата са
изложени подробни съображения в нейна подкрепа. Молителят счита, че при
произнасянето си по въпроса за разноските съдът не е взел предвид всички
направени такива и конкретно обстоятелството, че в производството по АНД №
2288/2021 г. по описа на Районен съд – Русе на жалбоподателя, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е била предоставена безплатна адвокатска помощ, възнаграждение
за която не е било присъдено. Сочи, че е била допусната и грешка при
изчисляването размера на присъдените с решението разноски предвид
обстоятелството, че с наказателното постановление са наложени три
административни наказания, за защитата по всяко от които се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, или общо 900 лева. Счита, че
при предходното разглеждане на делото е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер по – нисък от минималния от общо 850 лева, поради което при определяне
на разноските, с оглед изхода на делото, до размер на 2/3 от общия техен
размер, е следвало да бъде присъдена сумата от 566,66 лева за предходните
производства, както и 200 лева за настоящото касационно производство, или общо
766,66 лева, а не 600 лева, колкото е присъдил съда.
В срока по чл.248,
ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК ответникът по молбата - сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор
с вх.№ 354/26.01.2023 г., в който изразява подробно становище за нейната
неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. АПК
обаче не съдържа уредба на изменението и допълването на съдебното решение в
частта за разноските, поради което по силата на препращащата разпоредба на
чл.144 от АПК приложение намира чл.248 от ГПК. Текстът на чл.248, ал.1 от ГПК
предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Решението, чието изменение и допълване в частта за разноските се иска, е
касационно и поради това не подлежи на обжалване – чл.223 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН. Следователно за неговото допълнение или изменение в тази част е приложим
едномесечният срок от постановяването му. То е постановено на 14.12.2022 г.,
поради което едномесечният срок, съгласно чл.60, ал.3 и ал.6 от ГПК вр. чл.144
от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, изтича в първия присъствен ден, следващ деня на
изтичане на срока, който съвпада със съответното число на следващия месец, т.е.
срокът изтича на 16.01.2023 г. Молбата, заведена с вх.№ 189/17.01.2023 г., е
подписана с КЕП и е постъпила на електронната поща на съда на 16.01.2023 г., в
21:42 ч., т.е. макар да е подадена след установеното работно време на служба
„Регистратура“ тя се счита подадена в срок съгласно чл.62, ал.2, изр.първо вр.
ал.1, изр. второ от ГПК вр. чл.144 от АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Макар и депозирана в срок, тя, по
отношение на съдържащото се в нея искане за изменение на решението в частта за
разноските, е недопустима и в тази част молбата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Молителят не е представил списък на разноските, както
изисква чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, нито по
настоящото КАНД № 326/2022 г. по описа на Административен съд – Русе, нито по
въззивното АНД № 2288/2021 г. по описа на Районен съд – Русе или по делата,
развили се при предходното разглеждане на спора. Следва да се приеме, че за
молителя е налице процесуалната пречка, визирана в чл.80, изр.второ от ГПК –
той няма право да иска
изменение на решението в частта за разноските. Според т.2 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, страната
следва да представи списък за разноски по чл. 80 от ГПК, дори когато е
направила само един разход в производството, за който е представено
доказателство. Според т.9 от същото тълкувателно решение, молбата за изменение
на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл.80 от ГПК, е недопустима. Представянето на този списък
представлява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а
липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
решението, поради което това искане се явява недопустимо.
Според приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, липсата на представен
списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата на искане за допълване на решението в
частта за разноските, не е процесуална пречка за неговото разглеждане, поради
което молбата, в тази част, се явява допустима. Разгледано по същество, искането
за допълване се явява неоснователно.
Предоставилият безплатната правна помощ адвокат – адв.С.К.
от АК – София, иска касационното решение да бъде допълнено в частта за
разноските чрез присъждане в негова полза, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на
сумата от 600 лева – възнаграждение за така предоставената правна помощ. Видно
от отбелязването в пълномощното от 04.02.2022 г. (на л.37 от АНД № 2288/2021 г.
по описа на Районен съд – Русе), правната помощ, изразяваща се в процесуалното
представителство по това дело, е предоставена от адв.К. безплатно, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Доколкото обаче възнаграждението, чието присъждане се
иска, касае именно процесуалното представителство по посоченото въззивно
производство, то молителят е следвало в срока за обжалване на постановеното по
това дело решение да иска от постановилият го съд – Районен съд – Русе,
допълване на решението чрез присъждане на претендираното възнаграждение. Пропускът
на адв.К. да направи това не може да бъде саниран като това искане се заяви за
пръв път пред касационната инстанция по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, поради
което то се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК
вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 189/17.01.2023
г. от М.И.А., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния му представител адв.С.К. ***,
в частта, с която се иска изменение на решение № 361/14.12.2022 г., постановено
по КАНД № 326/2022 г. по описа на Административен съд - Русе.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ същата молба, в частта, с която се иска допълване
на решение № 361/14.12.2022 г., постановено по КАНД № 326/2022 г. по описа на
Административен съд – Русе чрез осъждане на Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, да заплати, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, на адв.С.К. от АК – София, личен № **********, сумата от 600
лева, представляваща възнаграждение за безплатно предоставената на
жалбоподателя адвокатска помощ в производството по АНД № 2288/2021 г. по описа
на Районен съд – Русе.
Определението, в частта, с която молбата е оставена без разглеждане,
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: