РЕШЕНИЕ
№1408
гр. Пловдив, 24.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от
съдията административно дело № 197
по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по искова молба на С.Б.З., ЕГН **********, към момента на
депозирането ѝ изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора град
Пловдив, подадена чрез пълномощника на ищеца адв. С.Н., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - град София.
С исковата молба са предявени три искови претенции,
всяка от които за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му по време на задържането по изпълнение на
наказание „лишаване от свобода“, които
се твърди да са настъпили като резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, извършени
чрез бездействие от страна на администрацията на затвора Пловдив, съответно Затворническото
общежитие Смолян към Затвора Пловдив.
Неимуществените вреди са определени
от ищеца като болки и страдания, изразяващи се в неприятни усещания от хигиенна
гледна точка, поставяне в унизително положение, наличие на дихателни проблеми и
предразположение към респираторни заболявания, развитие на поведенческа и
личностна криза. Първата от заявените три искови претенции е за период на
престой на ищеца в корпуса на Затвора Пловдив от 10.01.2017 г. до 20.03.2018
г., като се претендира обезщетение от 10 000 лева. Втората от исковите
претенции касае период на престой на ищеца в затворническото общежитие в Смолян
за времето от 25.03.2018 г. до 20.05.2020 г. и е предявена за обезщетение в
размер на 15 000 лева. Третият от исковете е за периода от 01.09.2020 г. до
10.03.2022 г. по отношение на престой в корпуса на Затвора Пловдив и е за
обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева. Налице са и предявени
акцесорни претенции за присъждане на законна лихва върху всяка от
претендираните суми на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Нарушенията, които се твърди да са били
допуснати от затворническата администрация и за трите искови периода са
идентични и се изразили според ищеца в
следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца, като се излагат
твърдения, че жилищната площ не е надвишавала 3 кв.м.; липса на
каквато и да било вентилация за пречистване на въздуха и липса на достатъчно
свеж въздух; лоши битови условия – неработещи казанчета в тоалетна,
липса на работещи чешми и умивалници, липса на прегради и шумоизолация на
тоалетната, което лишавало затворника от уединение, като същият оставал
постоянно видим за останалите лишени от свобода в килията; лошо състояние на
банята – недостатъчен брой работещи
душове, от които тече или само гореща или само ледено студена вода, която е с
лошо качество и не става за пиене; наличие само на един прозорец с недостатъчна
големина, вследствие от което липсва достатъчно светлина и приток на свеж
въздух, което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна
изолация на стените, което водело до затруднено отопление през зимата и много
ниски температури в стаите; непредоставяне на достатъчно дебели завивки и
получавани откази на молби към администрацията за предоставяне на такива; рядка
смяна на спалното и постелъчно бельо, което създавало предпоставки за
развъждане на дървеници и бълхи в леглата на затворниците; непредоставяне на
препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на водена
индивидуална или групова корекционна работа с ищеца и непредоставена възможност
за участие в индивидуални и групови програми за въздействие, довело до
поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно мебели и принуждаване на
затворниците да ползват общи шкафове за бельото и посудата, както и наличие на
изпочупени и изтърбушени мебели; наличие на мухъл, хлебарки, дървеници
конкретно в стая № 15 в затвора Пловдив и липса на естествена слънчева светлина
и проветрение в това помещение; предоставяне на храна с лошо качество и в
недостатъчно количество.
В съдебно заседание ищецът лично и
чрез пълномощника си адв. Н. поддържа исковите претенции. Моли се за уважаване
на исковете е присъждане на разноски по делото по представен списък.
Ответникът ГДИН – София,
представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение,
както и становище за неоснователност на исковите претенции и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се заявява
неоснователност и недоказаност на исковите претенции и се поддържа представения
отговор.
Задължително участващият по реда на
чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Йосифов счита исковите претенции за частично
доказани и в тази връзка моли съдът да редуцира размера на исканите
обезщетения.
Пловдивският административен съд, на
първо място, намира, че исковете са
допустими. С оглед на съдържанието на всяка от трите отделни искови
претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на
задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът З. претендира вреди от посочени нарушения за
три отделни периода на задържането му - два в Затвора Пловдив и един в
затворническото общежитие към този затвор, находящо се в Смолян. Исковете са
предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан
в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против
надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда
по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 от АПК, искът се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение
на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от
свобода, каквото е Затвора Пловдив, респ. ЗО Смолян към посочения затвор, а
съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация
в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е частично
основателна.
От събраните по делото доказателства
се установява от фактическа страна,
че ищецът З. неколкократно е бил задържан за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ за извършени от него престъпления. По отношение на първия от
исковите периоди се установява, че в действителност ищецът е постъпил в Затвора
Пловдив на 31.01.2017 г., като първоначално, предвид известните правила за
това, вероятно е бил настанен в приемно отделение. Считано от 03.02.2017 г. З.
бил разпределен в помещение № 14 с размери 26,98 кв.м. с два отварями прозореца
с размери 0,45 х 1,10 м. и 1,10 х 1,00 м. Това спално помещение разполагало със
самостоятелен санитарен възел също с отваряем прозорец в него. На 28.02.2017 г.
ищецът бил преместен в стая № 15 с площ от 28,18 кв. метра с два отваряеми
прозореца с размери 0,99 х 1,15 м. и 0,45 х 1,15 м. Това помещение също
разполагало със собствен санитарен възел с един отваряем прозорец в него. За
престоя на ищеца в стаи № 14 и 15, както и преди това в приемно отделение, не
били запазени данни относно броя на лишените от свобода, настанени заедно с
ищеца З., предвид съхраняването на информацията за три години съгласно
„Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните
ѝ поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на
Главния директор на ГДИН и от Държавната агенция „Архиви“. В корпуса на Затвора
Пловдив ищецът пребивавал реално до 07.03.2018 г., на която дата, предвид замяната на режима му
от строг на общ със заповед от 21.02.2018 г. бил преведен в ЗО Смолян при
Затвора Пловдив. За времето на този първи престой в Затвора Пловдив ищецът З.
бил включен в трудова дейност и отработил общо 514 дни, като спрямо него били
приложени различни корекционни подходи като беседи, мотивационно интервю,
включване в специализирана програма и групова работа за формиране на социални
умения, различни групови мероприятия, включително във връзка с Великденските
празници през 2017 г. През този период
на престой в Затвора Пловдив ищецът имал осигурено легло, като във всеки
санитарен възел на помещенията по настаняването му имало течаща студена вода, а
топла ищецът ползвал в банята при затвора Пловдив. Отоплението се осъществявало
посредством изградено парно.
След превеждането на ищеца в ЗО
Смолян на 07.03.2018 г. същият бил настанен в стая № 210 на ЗО Смолян, която се
състояла от две преходни помещения с площ съответно 15,18 кв.м. и 17,16 кв.м и
била с капацитет за седем лица, като по време на пребиваването на ищеца там не
бил надхвърлян посоченият брой лишени от свобода. Помещението разполагало и със
санитарен възел, като и стаята, и санитарният възел били снабдени с осветителни
тела и се отоплявали с радиатори. Стаята разполагала с голям прозорец с размер
154 х 172 см. с възможност за отваряне за проветрение, като на прозорците била
поставена нова ПВЦ дограма през 2018 г. За всеки лишен от свобода имало
осигурено легло, а стаята разполагала с шкафове, маси и столове. От 18.06.2018 г.
до 30.10.2019 г., когато бил освободен условно предсрочно, ищецът З. пребивавал
в стая № 209 в ЗО Смолян, която била с площ от 15 кв.м. По време на пребиваване
на ищеца в това помещение общо били настанени трима лишени от свобода. Стая №
209 също разполагала със санитарен възел, както и прозорец с размери 154х172 см,
като била оборудвана със шкафове, маси и столове, освен леглата на лишените от
свобода. При престоя на ищеца в ЗО
Смолян същият имал достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата в банята
при общежитието. В един ден от седмицата имало определено време за изпиране от
самите лишени от свобода и на
спалното им бельо, което се осъществявавало с топла вода в банята. По време на
престоя на ищеца в ЗО Смолян същият имал изготвен план на присъдата, който
изпълнявал и в тази връзка били отчетени
положителни резултати, довели в крайна сметка до условното му предсрочно
освобождаване. По време на престоя си в ЗО Смолян ищецът работел като готвач в
затворническата и в служебната столова, като лишените от свобода били доволни
от приготвяната от него храна. Същата се изготвяла по предварително одобрено
меню, съгласувано с лекаря, домакина, ИСДВР, Началник ЗО Смолян, като
периодично се извършвала проверка на грамажа на предоставяната храна. При
престоя си в ЗО Смолян З. работил и на други работни обекти. По повод на
замърсяване на водата по време на валежи, предвид местонахождението на ЗО
Смолян в планински район, периодично се извършвали анализи на водата в РЗИ,
като лишените от свобода можели да консумират питейна вода включително и от
лавката при общежитието, а при замърсяване на водата с кал била осигурявана
вода от цистерни.
По отношение на заявения трети исков
период се установява, че в действителност ищецът З. *** на по-ранна дата от посочената
в исковата молба, като към началото на исковия период 01.09.2020 г. вече се е
намирал в Затвора Пловдив. За периода от 01.09.2020 г. до 17.11.2020 г. ищецът
бил настанен в помещение № 63 на пети пост, което било с площ от 26,99 кв.м. с
два отваряеми прозореца с размери 0,90 х1,17м. и 0,45 х 1,17 м., както и
санитарен възел с течаща студена вода и с отваряем прозорец. В това помещение
за времето на престой на З. били настанени общо най-много седем лишени от
свобода. След ремонт на пети пост били подменени изцяло подовата настилка,
боята и дограмата в спалните помещения, като стаите били оборудвани с нови
легла, маси, столове и шкафчета, но поради злоумишлени действия на лишени от
свобода мебелите били увредени или напълно унищожени и се наложило допълнително
извършване на ремонти и набавяне на инвентар. От 17.11.2020 г. З. бил преместен
в стая № 18, която била с размери от 26,32 кв. метра със санитарен възел, като
в стаята имало два отваряеми прозореца с размери 1,15 х 1,15м. и 1,00 х 1,00 м.
В това помещение ищецът престоял до 10.12.2020 г., като за това време в стаята
били настанени най-много общо седем лишени от свобода и най-малко петима.
Считано от 11.12.2020 г. ищецът З. бил преместен в стая № 27 с площ от 39,02 кв.м.
и самостоятелен санитарен възел. Стаята разполагала с два отваряеми прозореца с
размери от по 1,20 х 1,20 м. и двата. В това помещение ищецът пребивавал до
27.05.2021 г., като от 28.05.2021 г. бил настанен в наказателна килия поради
наложено му дисциплинарно наказание. В стая № 27 за времето на престой на ищеца
били настанени най-много общо 14 души и най-малко общо осем лишени от
свобода. Считано от 08.06.2021 г. ищецът
бил настанен в килия с № 12 с квадратура от 41,65 кв.м. с отделен санитарен
възел. Стаята разполагала с три отваряеми прозореца с размери 1,50 х 1,10 м.,
1,00 х 1,10 м. и 1,00 х 1,00 м. В стая № 12 ищецът пребивавал до
освобождаването му от Затвора Пловдив по изтърпяване на наказанието на
02.03.2022 г., като за времето на престоя му там общо най-малко настанени в
стаята били седмина лишени от свобода, а най-много общо дванадесет лишени от
свобода. По време на този трети период на престой на ищеца в място за лишаване
от свобода на същия бил осигурен достъп до течаща студена вода в санитарните
възли към спалните помещения, а топла вода ищецът ползвал в банята при затвора,
отоплението се осъществявало чрез парно, а проветрението ставало по желание на
лишените от свобода чрез отваряне на прозорците на спалните помещения. В
рамките на този втори престой на ищеца в Затвора Пловдив груповите форми на
работа с лишените от свобода били в ограничен обем, предвид наличната
епидемична обстановка поради Ковид 19, както и предвид липсата на заявено от
страна на З. желание за участие. Независимо от това, спрямо ищеца били
осъществени планиране и препланиране на присъдата, подписани от него без възражения,
като били поставени конкретни задачи и лишеният от свобода изявил желание да
участва в трудов процес. В този период ищецът бил наказван двукратно
дисциплинарно.
Към затвора Пловдив имало изграден
магазин за лишени от свобода, т.нар. лавка, в който се продавала и бутилирана
вода за пиене, каквато се предлагала и в лавката в ЗО Смолян. Освен това,
съществувал утвърден график за ползване на служебната пералня в Затвора
Пловдив, който включвал и един ден от седмицата за пране на спално бельо на
лишените от свобода.
Всички санитарни помещения, с които
разполагали всички стаи по настаняване на З., били обособени такива към всяко
от спалните помещения и с отделен вход /врата/. Спалните помещения в затвора и
по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от двата му
престоя там, разполагали, както се посочи, с по два или по три отваряеми
прозореца с размери, предоставящи възможност за проникване на дневна светлина,
като в килиите имало монтирано и изкуствено осветление. В затвора Пловдив
липсвала изградена вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми,
като проветряването на стаите ставало по желание на лишените от свобода.
Хигиената в спалните помещения се осъществявала също от лишените от свобода,
които за целта получавали съответните прибори, вкл. и препарати, като можели и
да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив, или такива да им бъдат донасяни
от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си. Ежемесечно на всеки лишен от свобода се предоставяли съответни миещи
препарати. При престоите си в Затвора Пловдив, както и в ЗО Смолян, ищецът разполагал с личен комплект спално
бельо и завивки, които били негови и внесени отвън, като при нужда домакинът
осигурявал допълнително колкото комплекта са необходими.
По време и на двата периода на
престой на ищеца в Затвора Пловдив, както и в ЗО Смолян на територията на
пенитенциарните заведения били осъществявани дейности по ДДД обработка,
съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирани
фирми. Извършвана била редовна
дезинсекция и дератизация на различните помещения на затвора и затворническото
общежитие по график, включително и спалните такива, съставляваща химична
обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и
мухи, каквито дейности били документирани с протоколи, както и вписани в
тетрадката за лицата посетили ЗООТ Смолян.
В затвора Пловдив храната се
приготвяла въз основа на утвърдените от Министъра на правосъдието, съгласувани
с Министър на здравеопазването таблици за състава на дневната дажба и полагаеми
се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, които включвали
освен видовете хранителни продукти, също така и съответния грамаж и калории.
За времето на установените престои
на ищеца в Затвора Пловдив не била съхранена медицинска документация, като при
заболяване от Ковид 19 на ищеца бил направен тест и преглед, същият бил
изолиран и му били изписани медикаменти. Според данните в здравния картон на З.
при престоя му в ЗО Смолян, същият не е имал отразени здравословни проблеми.
Посоченото от фактическа страна се
установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от
разпита на свидетелите В. и И., чиито показания съдът кредитира, но само
отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда
писмени доказателства. Отделно от посоченото, съдът разглежда и критично
показанията на разпитания свидетел В., доколкото му е и служебно известно, че
същият е ищец по дела против ГДИН със същата правна квалификация, поради което
и с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в
Затвора Пловдив.
На базата на установените факти и
анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, по отношение на
първата от исковите претенции, установява се категорично от приетите писмени
доказателства, че ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив от посочения в
исковата му молба начален момент 10.01.2017 г., защото е започнал изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода, считано от 31.01.2017 г. и не е приключил
престоя си там на 20.03.2018 г., както сочи в исковата молба, а на 06.03.2018 г.,
доколкото със заповед е бил преместен в ЗО Смолян на 07.03.2018 г. Поради това
и съдът намери, че само на това основание неоснователна е претенцията на ищеца
за частите от предявения исков период, а именно за времето от 10.01.2017 г. до 30.01.2017
г. вкл. и от 07.03.2018 г. до 20.03.2018 г., тъй като не се установи в рамките
на посочените периоди ищецът да е бил задържан именно в корпуса на Затвора
Пловдив, както твърди по исковата молба. Що се касае до втория от предявените
искове, отнасящ се до престой на ищеца в ЗО Смолян, то, както се посочи,
установява се, че ищецът е освободен по изтърпяване на наказанието му на
30.10.2019 г., поради което и искът му за периода след тази дата до края на
заявения исков период 20.05.2020 г. се явява също неоснователен само поради
посочения факт.
Що се отнася до третата от исковите
претенции се установи и тук, че ищецът е бил освободен от затвора Пловдив на 02.03.2022
г., поради което и искът му за периода след тази дата до края на исковия
период, който е заявил, а именно 10.03.2022г. ще следва да се отхвърли само с
основание липсата на установен действителен престой на ищеца за посочената част
от периода в Затвора Пловдив. Иначе,
неоснователно се явява възражението на ответника относно наличие на изтекла
петгодишна погасителна давност по отношение и на трите отделни искови
претенции. В тази насока и съдът се
позовава на задължителното за съдилищата ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на
ВКС, ОСГК относно началния момент на погасителната давност за предявяване на
иска за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия и бездействия
на администрацията, а именно – от преустановяването им. В случая, предвид
обстоятелството, че са налице три отделни искови претенции за три отделни
периода от време, всеки с посочен начален и краен момент, то доколкото всяка
отделна искова претенция за обезщетение на неимуществени вреди се характеризира
принципно, както с посочен размер на иска, така и с конкретен период, в който
се твърди да са причинени вредите, подлежащи на установяване, то съгласно
общата разпоредба на чл.110 от ЗЗД давностният срок за предявяване на иска
следва да се отчита за първия исков период - от датата на напускането на ищеца
на Затвора Пловдив, а за втория и третия съответно от датите му на
освобождаване по реда на условното предсрочно освобождаване от ЗО Смолян и по
изтърпяване от затвора Пловдив, доколкото до тази съответна дата, ако се
установи такова, ще е било проявено незаконосъобразно бездействие от страна на
ответника. С оглед датата на депозиране на исковата молба, очевидно е, че
петгодишният давностен срок за предявяване на всяка от претенциите не е бил изтекъл
към този момент.
Следва с оглед на изложеното и да се
разгледат по същество оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което се
установява действително и реално същият да е пребивавал в Затвора Пловдив и ЗО
Смолян, а именно за периодите 31.01.2017г. до 06.03.2018 г. вкл., от 07.03.2018
г. до 30.10.2019 г. и от 01.09.2020г. до 01.03.2022 г., включително и с оглед
установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът да
осъществи и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху ищеца
на условията, в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и
продължителността на всеки от престоите му в място за лишаване от свобода,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко право.
Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от
07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Сходна е била редакцията на закона и преди
влизане в сила на измененията от 2017 г., като единствено е било предвидено
поставянето в неблагоприятни условия да е било умишлено. Посочените в чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са
неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по
силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да
гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия,
които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът
на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени
конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
При наличие на посочената нормативна
уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че
изцяло неоснователна и недоказана се явява втората от исковите претенции,
отнасяща се до престоя на ищеца в ЗО Смолян, а първата и третата са само
частично основателни и доказани. В тази връзка и по-надолу в мотивите на
съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца,
формулирани иначе общо и за трите искови периода, като се вземат предвид
условията в рамките на действително установения престой на ищеца при двете му
отделни задържания в корпуса на Затвора Пловдив и задържането му в ЗО Смолян към
същия затвор.
Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по
настаняването на ищеца З., то следва да се има предвид общо, че според нормата
на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба,
относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „Ананиев срещу България“,
както и „Нешков и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният
стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни
метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да
се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството
може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като
например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация,
липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо
отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание,
надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали
е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, която сочи, че минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила през февруари 2017 г., което не означава,
че за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода, не е съществувало задължение за изпълнение на стандартите,
касаещи минималната жилищна площ и преди този момент, като в тази насока, както
се каза, пряко приложима по силата на Конституцията е самата КЗПЧОС.
На първо място, що се касае до
първия от предявените искове, за времето на първия установен престой на ищеца в
корпуса при затвора Пловдив от 31.01.2017 г. до 06.03.2018 г. вкл., то по
делото, от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи
конкретните условия на задържане и тя му е била надлежно указана, действително
не са представени конкретни доказателства за броя настанени лишени от свобода
нито в приемно отделение, нито в стая №
14 и в стая №15, където най-дълго е пребивавал ищецът. Администрацията на Затвора Пловдив
изрично е била задължена с определение на съда от 06.02.2023 г. по реда на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, но не представена пълна информация касателно конкретни
условия по настаняването на ищеца там за интересуващия съда период, а именно
такава, от която да се прецени налице ли е била пренаселеност на помещенията по задържане. При това положение,
независимо от обстоятелството, че на практика не се установява отказ от
предоставяне на изисканата информация, доколкото съдът е уведомен, че предвид
установената номенклатура за съхранение в архив на делата за срок от три годни,
не е налице пълна такава, а при непредоставяне на информация, съгласно чл.284,
ал.3, пр.2 от ЗИНЗС съдът не е длъжен, но може да приеме за доказани съответните
факти, съдът намира, че в случая следва по отношение оплакването от
пренаселеност за периода, за който няма представена конкретна информация от
31.01.2017 г. до 06.03.2018 г. вкл., който е част от заявения първи исков
период, да се приложи хипотезата на посочената разпоредба. Вярно е в тази
насока, както се каза, че съдът е уведомен, че делата за разпределение и
движение на лишените от свобода не се съхраняват поради утвърдения кратък срок
за това, но факт е и че ответникът е бездействал в хода на производството и не
е ангажирал каквито и да било други доказателства, каквито не е бил ограничен и
би могъл да представи, като се има предвид, че е юридическо лице към
Министерството на правосъдието и в тази насока би следвало да разполага дори с
обобщена информация за капацитета на затвора Пловдив и неговото запълване за
посочените периоди. Прави впечатление впрочем, че все пак информация е
предоставена /за престоя в ЗО Смолян/ и за период, който е по-назад във времето
от три години, какъвто е срокът на съхранение на архивите, поради което и
соченото обстоятелство за липса на запазен архив очевидно не е изцяло коректно.
В тази насока, освен прилагане на законовата фикция по чл.284, ал.3, пр.2 от ЗИНЗС, то съдът взема предвид и публично оповестената информация, съдържаща се
в докладите на Омбудсмана по Националния превантивен механизъм /НПМ/ от
извършвани проверки на място в места за лишаване от свобода. Такива доклади, които
може да се вземат предвид в случая са този за 2016 г. и този за 2018 г.,
отнасящи се до Затвора Пловдив, които съответно предхождат и следват периода на
престой на ищеца там. В доклада за 2016 г., при който проверката е от септември
2016 г., е посочено, че капацитетът
е повишен от 405 на 505 бр. лишени от свобода при последното замерване през
2015 г., а са били реално настанени 460 лица, сиреч значително над капацитета и
е налице видима пренаселеност. В доклада за 2018 г. се сочи, че „предоставената нова
информация е за капацитет на корпуса 358 лица при полагаеми 4 кв. метра. Към
18.06.2018 г. в корпуса е имало 391 лица, а към 26.09.2018 г. – 414 лица“. Тоест установено е и че преди датата на
постъпване на ищеца и след нея реално е била установена обща пренаселеност в
затвора Пловдив, което е индиция и по отношение на налична пренаселеност и по
времето на неговия престой. Отделно от това, налице са тук и показанията и на
свидетеля В., който е посочил изрично, че в стая № 15, където реално най-дълго
е пребивавал ищецът през посочения период от време, е била налична пренаселеност,
макар да не е могъл да посочи точно колко лица са били настанени. С оглед на изложеното
и съобразно с нормата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС съдът намира, че следва да
приеме за установени твърденията на ищеца касателно посочените от него
неблагоприятни условия по изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
свързани с пренаселеност за времето, за което не е представена конкретна
информация, а именно за периода от 31.01.2017 г. до 06.03.2018 г. включително,
или за общо 368 дни.
Не така стои въпросът по отношение
на твърдението за пренаселеност в установеното време на престой на ищеца от 07.03.2018
г. до 30.10.2019 г. в ЗО Смолян. От представената от администрацията справка става
ясно, че за посочения период от време ищецът е бил настанен в помещения №
210 и № 209 в общежитието, като по
отношение и на двете помещения не е бил надвишаван капацитетът на стаята,
съобразяващ изискуемата разполагаема площ на един лишен от свобода от 4 кв.м. В
тази насока от показанията на свидетеля И., който е дал сведения именно за престоя
на ищеца в стаи № 209 и 210 в ЗО Смолян, се установява броят на настанени общо
в тези помещения лица, който, съпоставен с данните относно квадратурата на
помещенията, също сочи за изцяло спазен законов стандарт касателно разполагаема
площ на един лишен от свобода. При това положение се констатира, че в рамките
установеното време на действително задържане на ищеца, съставляващо част от
втория заявен исков период, не е изобщо доказано оплакването за пренаселеност.
Що се отнася до третия от исковете,
за който се установява ищецът да е бил задържан в корпуса на Затвора Пловдив от
01.09.2020 г. и да е бил освободен на 02.03.2022 г., то, с оглед на приложената
конкретна информация за броя на лицата настанени заедно с ищеца в едно и също
помещение, се установява, че за част от времето в посочения период, когато е
бил в стая № 63, стая № 18 и стая № 27, на
практика ищецът е бил в условия на пренаселеност за общо 253 дни. Същевременно
за 42 от тези общо 253 дни /част от времето в стая 27/ се установява и ищецът
да е бил поставен в условия на особено съществено /тежко/ нарушение на
изискванията относно разполагаемата площ на лишен от свобода, а именно под 3
кв. м. разполагаема площ на един лишен от свобода, съобразно с този стандарт,
възведен в практиката на ЕСПЧ по тълкуване на чл.3 от ЕКПЧОС, макар самият ищец
да не е направил конкретно оплакване в тази насока. Тук съдът взема предвид
освен посоченото за установени в рамките на общия брой дни в пренаселеност и
посочените 42 дни особено съществена пренаселеност, също така и факта, че
обратно - за част от тези 253 дни се установява пък, че макар да е налице
пренаселеност, същата не е била изобщо толкова съществена, което пък ще следва
да се прецени при оценяване на вредите по-долу. Така например, при престой в
същото това помещение с № 27 се установява за част от времето, включено в
рамките на посочените 253 дни, разполагаемата площ на лишен от свобода да е
била под 4 кв. метра, но много близо до този стандарт - 3,92 кв.м., а за стая №
12 например - 3,78 кв.м. Въпреки това и тези дни с посочена пренаселеност,
макар и не особено съществена, се вземат предвид като такива с установена
пренаселеност, доколкото предвид липсата на данни за точен брой и разположение,
както и размери на мебелите, разполагаемото пространство се определя без
тяхното приспадане, което следва да се отчете в полза на ищеца. Извън
посочените 253 дни, през останалото време на втория установен престой на ищеца
в Затвора Пловдив, указаният от закона стандарт, видно от доказателствата, е
бил напълно и изцяло съобразен от специализираната администрация. При това
положение и според съда следва да се уважи претенцията на ищеца за присъждане
обезщетение в частта ѝ относно неизпълнение на нормативното задължение на
специализираната администрация на местата за лишаване от свобода за осигуряване
на съответна разполагаема площ при изтърпяване на наказанието на ищеца за общо 253
дни в рамките на периода от 01.09.2020 г. до 01.03.2022 г. включително, предвид
освобождаването на ищеца на 02.03.2022 г.
по изтърпяване на наказанието му.
Иначе, както от писмените
доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите оплаквания,
разгледани общо и за трите периода на престой на ищеца – два в затвора Пловдив
и един в ЗО Смолян - се установява категорично следното:
Недоказани според съда са изцяло оплакванията
на ищеца и за трите искови периода, свързани с неосигуряване на достатъчно светлина и вентилация в местата за лишаване от свобода. Действително, не са
налице доказателства нито в Затвора Пловдив, нито в ЗО Смолян, да е била
изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че
всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци и то поне
по два с оглед на квадратурата на помещенията, а не както твърди ищецът – само
по един, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както
и на дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в спалните
помещения е имало поне по два прозореца, както се каза и по един прозорец или
отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се отварят и поради това
е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по желание на настанените
там лица. Установено е също, че в помещенията по настаняване на ищеца в Затвора
Пловдив и ЗО Смолян е осигурено и необходимото допълнително изкуствено
осветление. В тази насока конкретно по отношение на помещение № 15 в Затвора
Пловдив, в което ищецът е пребивавал през първия от разглежданите периоди на
престой в корпуса на затвора се установява също от писмените доказателства, че
е имало два прозореца при това с размери, значително по-големи от посочените от
свидетеля В. в показанията му. Действително, с оглед размера на всяка от
стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се направи извод, че е
налице известно несъответствие с широко популярните строителни стандарти,
касателно нивото на проникване на дневна светлина в помещенията, но следва да
се има предвид и типа на сградата, която не е типичната жилищна сграда, а
такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и
поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на
жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Във връзка с оплакването
относно липсата на вентилация, се установява от доказателствата, че такава
практически се е осъществявала по възможните начини чрез отваряне на
прозорците, за проникване на свеж въздух отвън, като в тази насока отново са
налице и свидетелски показания. Установява се също така, че през първия период
на престой в Затвора Пловдив и този в ЗО Смолян за съществена част от времето З.
е бил устроен на работа, което е индиция, че в по-голямата част от деня той е
бил извън спалните помещения. Поради това и според съда, дори и да се приеме,
че проникването на дневна светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е
било достатъчно, което не е доказано категорично, то като се вземе предвид и
факта, че за ищеца практически е била налице възможност да е извън тези
помещения през по-голямата част от деня, не може да се счете, че са настъпили
твърдените от него неимуществени вреди, като дори и разпитаните по негово
искане свидетели не са дали показания в такава насока. Поради това и тези
оплаквания и за трите установени периода на престой в пенитенциарно заведение
съдът намира за недоказани. Не се установява впрочем, нито от представените
писмени, нито от гласните доказателства, ищецът
да е страдал от кашлица, или да е имал други дихателни проблеми, както
твърди, при това именно вследствие на липсата на въздух, както се сочи в
исковата молба, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от
негова страна доказателства и не се установяват отразявани такива в медицинска документация.
Както от писмените доказателства, така и
гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив през
разглеждания период на задържане на ищеца и тези на ЗО Смолян, са били
изградени и са съществували санитарни
възли с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели
да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти
седмично. Установено е според съда поради това и пълно съобразяване с
изискването, възведено в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, съобразно с
което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се
установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца, по време и на трите му престоя, да не е
бил изграден самостоятелен санитарен възел. Установява се от писмените доказателства,
че санитарните възли, прилежащи към всяко спално помещение, са били отделени от
спалното помещение, като на практика са отделни помещения, разполагащи и със
собствени врати, прозорци или отдушници, поради което и твърденията на ищеца за
липса на уединение при ползване на тоалетната, не са изобщо доказани,
включително и не се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели. В
тази насока и показанията на свидетеля В.
относно това, че на вратата на тоалетната в стая №18 имало дупка, съпоставени
с данните от представените справки, че причинените повреди се ремонтират
периодично, не може да доведе до различен извод. Налице са показания на
посочения свидетел за недостиг на вода поради липса на налягане в помещение №
18, както и на свидетеля И. за проблеми с водоснабдяването в ЗО Смолян при
наличие на валежи, а именно замърсяване на водата с кал. Същевременно, не се
установява проблемите с ниското налягане да са били постоянни и изобщо да не е
било възможно ползването на санитарния възел в стая 18. Също така не може да се
приеме и че в ЗО Смолян е установено бездействие, но напротив, било е налице
активно поведение на администрацията за снабдяване с чиста вода от цистерна при
нужда, както и за периодично изследване показателите на водата.
От приложените справки се установява,
че при наличие на повреди се е
осъществявала и своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове, смяна
на осветителни тела и пр., като поради това и оплакването за претърпени вреди
от наличие на сочените обстоятелства на повреди, които обичайно се появяват, не
се доказва изобщо.
Не е доказано и твърдението относно липсата на
възможност да се ползва топла вода и
съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, респ. в
ЗО Смолян, доколкото се установява, че и на двете места е бил въведен
график за използването ѝ, което е направено именно с оглед съобразяване
факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч, налице са били
активни действия по въвеждане на съответна организация при ползването на
банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от
различните отделения и групи. Отделно, от показанията на свидетелите става
ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по
предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е
била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода –
за къпане, което предполага и наличие на смесителни батерии на душовете, което е
стандарт за страната. Предвид това, не е налице нарушение на изискването по чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и не е
установена трайна невъзможност за ползване на банята. Нещо повече, предвид
трудовата заетост на лишения от свобода З. през два от разглежданите периоди, същият е имал
възможност да ползва банята всеки ден след работа, съгласно утвърдените за това
графици. Твърденията на
ищеца в исковата му молба, че водата в
банята не ставала за пиене, също не могат да бъдат отчетени като основателни
изобщо в насока преценка наличието или липсата на причинна връзка между
поведението на специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди
за ищеца. На първо място, не ГДИН е органът, на когото с нормативен акт са
вменени отговорности за качеството на подаваната за къпане вода, а не се
установява изобщо ползваната от Затвора Пловдив и ЗО Смолян вода да е от
отделен и независим водоизточник, сиреч водоподаването да е отделно от мрежата
на населеното място. На следващо място, както е известно, към Затвора Пловдив и
ЗО Смолян има изграден магазин за лишени от свобода – лавка, като лишените от
свобода, както става ясно от писмените и гласните доказателства, са имали
възможност да закупуват продукти от лавката в затвора, както и да се снабдяват
с такива от близките си, което безспорно се отнася и за питейна вода. В тази
насока и по никакъв начин не се установява поведение на специализираната
затворническа администрация, което да е от такова естество, че ищецът да е бил
принуден да пие вода, която не му харесва, или да не може да пие вода, която
смята, че е чиста и с добри качества. Установява се от писмените доказателства,
че и в затвора Пловдив, и в ЗО Смолян е имало назначено медицинско лице, на
което именно е възложено да следи и за качеството на водата за питейно-битови
нужди, съгласно чл.150, ал.1 от ЗИНЗС, като става ясно, че в ЗО Смолян в тази
връзка са били извършвани и периодични проверки, възлагани на РЗИ за състава и
качеството на водата.
Не е основателно и оплакването на
ищеца за липса на достатъчни мебели и
лошото им състояние, като в тази насока от писмените доказателства се
установява конкретно, че освен легло за всеки лишен от свобода, също така е
имало осигурени и маси, и шкафове и столове. Фактът, изтъкнат от ищеца, че шкафовете
били недостатъчни и всеки лишен от свобода ползвал общ такъв за бельо и посуда,
според съда, дори и да бъде установен, не би могъл да доведе до извод за
отношение на администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в
унизително положение, като се имат предвид и усилията на администрацията да
оборудва помещенията с необходимите мебели и установеното несъответното
поведение на лишените от свобода по увреждане и унищожаване на този инвентар.
Следва да се има предвид, че през трите периода на престой на ищеца е
констатирано изпълнение на изискването по чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС. В тази насока
съдът взема предвид също и че освен, че се дължи на злоумишлени вредоносни
действия на лишени от свобода, липсата на допълнителна мебелировка е била
обусловена и от самата площ на помещенията и необходимостта да има достатъчно
разполагаема такава за извършване свободни движения за задоволяване на битовите
нужди на лишените от свобода. Поради това и според съда не може да се счете за
доказана и причинна връзка между наличието на по-малко мебели в помещенията и
причиняването на неимуществени вреди на ищеца, като в тази насока не са налице
и ангажирани конкретни доказателства за търпени конкретно от ищеца
неимуществени вреди, нито в какво са се изразили те. Очевидна е от писмените
доказателства, които са представени, активната позиция на специализираната
администрация към оборудване на помещенията с необходимите мебели, което води
на извод за липса на незаконосъобразно бездействие като източник на вреди.
Безотговорното и незаконосъобразно поведение на лишените от свобода по
неопазване и унищожаване на имуществото в тази насока е факт, за който не може
да бъде държана отговорна администрацията на затвора.
Оплакването на ищеца относно липсата на изолация на стените конкретно на корпуса на
затвора и преживени от него неблагоприятни усещания на студ, поради отказ да му бъдат предоставени завивки от
администрацията също са неоснователни. На първо място, установява се от
представените от ответника писмени доказателства, а това е потвърдено и от
гласните доказателства, че в корпуса на затвора и в ЗО Смолян отоплението през
зимата се осъществява посредством изградено парно, работещо по график през
отоплителния период. Установено е, че стените на затвора и общежитието в Смолян
не са с поставена изолация, но следва да се има предвид, че поставянето на
такава не е нормативно установено задължение на ответника. Освен това, налице
са данни, че в корпуса на затвора през 2017 г. е била подменена дограмата на
прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма, каквато е била налична и в ЗО
Смолян, което в значителна степен има отношение към запазване на вътрешната
температура и изобщо изолацията на помещенията, респективно подобряване на
условията на престой. Недоказани са твърденията на ищеца, че не са му били предоставени завивки и
поради това е изпитвал студ. От писмените и от гласните доказателства се
установява, че З. се е възползвал от нормативно установената възможност да
разполага със собствени завивки, внесени отвън, които спадат към разрешените
вещи за притежание в затвора. Поради това и общите твърдения, че през зимата е
студено, като се има предвид, че се касае до характерни температурни стойности
за съответния сезон и съответното географско място, не може да бъдат свързани
пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора Пловдив,
респективно ЗО Смолян, която осигурява при желание комплект завивки и
постелъчен спален комплект и при нужда съответният домакин може да предостави
допълнително такива. В тази насока твърденията на ищеца не съставляват
обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие,
защото такова не е установено.
Що се касае до оплакването за лоша хигиена,
обусловено конкретно от твърдението за
наличие на дървеници и бълхи в помещенията и по-конкретно в леглата на
лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че и за трите
периода на престой на ищеца в място за лишаване от свобода са били създадени
условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за
това обаче е била на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати и пособия за почистване, конкретно и на
назначените лишени от свобода отговарящи за хигиената, за което свидетелства В.
и са налице и данни от писмените доказателства, макар предвид старата
материална база поддържането на хигиената да се е осъществявало трудно. Нито
един от свидетелите не е посочил за наличие на бълхи, като показания и двамата
са дали за наличие на хлебарки и дървеници. Установява се от представените и
приети писмени доказателства и за трите периода, че ежегодно по няколко пъти са
се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора
Пловдив и ЗО Смолян, включително и спалните такива, което е доказано от
приложените протоколи, в част от които включително с отразяване и че след
извършване на обработката не е установено наличието на вредители, както и от
тетрадката за лицата посетили ЗООТ Смолян. Очевидно, въпреки положените в тази
насока усилия, паразитни насекоми – дървеници и хлебарки, за които са
свидетелствали разпитаните свидетели - не са изчезнали. Това обаче, не се дължи
на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода за посочените три искови периода. Освен това, както става
ясно от приложените по делото справки, честотата на смяна на спалното бельо се
определя от страна на самия лишен от свобода и това не е задължение на
администрацията на затвора, доколкото това е място за лишаване от свобода, а не
туристически обект за настаняване.
Налице са доказателства за утвърден график за изпиране на спалното бельо
в служебна пералня в корпуса на затвора Пловдив и в банята в ЗО Смолян, а при
неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за
замяната му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в
спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не
може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника
за трите посочени периода, доколкото се установява същият да е положил
необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно
отстраним и извън условията на затвора. Изобщо не се установи по делото
твърдението на ищеца за наличие на мухъл в спалните помещения.
Що се касае до оплакването на ищеца
относно това, че спрямо него не е била
извършвана индивидуална и групова възпитателно - корекционна работа, то
съдът намира и него за напълно неоснователно касателно и трите периода на
установен престой в място за лишаване от свобода. Както се посочи и по-горе, от
доказателствата по делото е категорично установено, че за първия от периодите
на престой на ищеца в Затвора Пловдив ищецът активно е бил включван в различни
мероприятия, включително специализирана индивидуална и групова работа, бил е
трудово зает, награждаван и с постигнати положителни резултати от корекционната
дейност, довели в крайна сметка да издаването на заповед за замяна на
първоначално определения му режим с по-лек такъв. По време на престоя в ЗО
Смолян се установява, както от писмените доказателства, така и от гласните
такива - показанията на И., че с ищеца З. също е била водена активна дейност с насока превъзпитание и корекция,
доколкото същият е бил през цялото време трудово зает, бил е награждаван и също
са отчетени положителни резултати, способствали за условно предсрочното му
освобождаване. В тази насока са налице е показания на свидетеля И. относно
включването на ищеца в турнири и всякакви други събития, организирани от
затворническата администрация. За третия от периодите с установен престой
отново в корпуса на затвора се установява също, въпреки ограниченията поради
обявената епидемия, че е извършвана индивидуална работа с ищеца по плана за
изпълнение на присъдата му, изразяваща се в провеждане на беседи и разговори с
ИСДВР. В този период ищецът е бил и дисциплинарно наказван. Както се каза, З. е
бил устройван на работа при първия и втория от разглежданите престои в място за
лишаване от свобода, като следва да се има предвид тук, че трудовите
мероприятия съставляват също част от социално-възпитателната работа при
изпълнение на присъдата, съобразно с указаното в чл.129 от ППЗИНЗС, а
прилагането на наказания и награди на ищеца, за което също са налице данни от
писмените доказателства, са форми на възпитателната и корекционна работа,
прилагана спрямо него. В случая, според съда, са били изпълнени изискванията по
чл.154 - чл.156 от ЗИНЗС, като видно от приложените графици на разпределение на
времето на лишените от свобода, е било предвидено време за срещи и беседи,
каквито са били и провеждани с ищеца, както и за посещение на библиотеката в
Затвора Пловдив, което пък е в изпълнение на изискването на разпоредбата на
чл.165 от ЗИНЗС, находяща се също в Глава 11 от ЗИНЗС озаглавена „Социална
дейност и възпитателна работа“. Ето защо и съдът намира, че в случая не е
установено противоправно бездействие на ГДИН, което е елемент от отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са били
ангажирани и каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди,
изразили се в твърдяната от него поведенческа и личностова криза при
доказателствена тежест за ищеца.
По отношение на оплакването на ищеца
за предоставяна храна с лошо качество и
в недостатъчно количество, съдът намери същото за напълно неоснователно и
недоказано. Установи се от писмените доказателства, че предоставяната храна в
местата за лишаване от свобода е такава, която се приготвя съобразно с таблица и
заменителна такава, които са утвърдени от министъра на правосъдието, при това
съгласувано с министъра на здравеопазването. Видно е от представените таблици,
че в същите е предвидено влагането на разнообразни хранителни продукти –
зърнени, млечни, месни, както и зеленчуци и плодове с необходимия за здравето
на възрастен човек калориен състав, като при това дневната дажба се явява разнообразна, добре
балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на нуждите на
човека. По делото
не са събрани доказателства, включително и от показанията на свидетелите,
относно това, че посоченото като състав относно дневната дажба и полагаеми се
хранителни продукти на един лишен от свобода в утвърдените таблици не е било
предоставяно на лишените от свобода. От показанията на свидетеля И. и от
писмените доказателства конкретно за престоя на ищеца в ЗО Смолян се установява
пък, че същият е бил назначен на длъжност готвач първоначално в затворническата
столова, като приготвяната от него храна е била с много добри показатели и лишените
от свобода са изразявали задоволство от същата, като дори при напускането на
тази месторабота от ищеца са изразили недоволството си в стачка. В тази насока
и напълно неоснователни са изложените в исковата молба твърдения относно
недобро качество на предоставяната храна, като тук следва да се има предвид, че
относно количеството, освен допустимите хранителни пратки от родственици,
известно е, че магазините за лишени от свобода имат широк асортимент, включващ
разнообразни хранителни продукти, които лишените от свобода биха могли да
закупуват при нужда. Установява се от писмените доказателства и че по отношение
на грамажа на предоставяната храна се е извършвало периодично замерване.
С оглед изложеното по-горе по
отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца З., то съдът счита, че следва
изцяло да отхвърли втория от предявените искове, отнасящ се до престоя на ищеца
в ЗО Смолян, както и че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на установеното
време на престой по първия и третия от исковите периоди. По останалите
оплаквания, съдът счита, че не следва да уважава този тези два иска, предвид
недоказаност на същите.
Отговорността на държавата в лицето
на специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение
по чл.3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл.3 от ЗИНЗС, въведена
след 2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по
поставяне в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е
в съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение
не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или
унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на
ищеца при двата му престоя в корпуса на Затвора Пловдив, съдът счита, че
съставляват нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. При наличието на така установените
по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът З. е следвало да търпи
наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив през първия и третия установен
период от време, при прилагане на подхода за оценка на въздействието им върху
психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с периода,
за който се установяват по категоричен начин такива нарушения, като взе предвид
и възрастта на ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС,
съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на
неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в неблагоприятни условия на ищеца З.,
над нормално присъщите на лишаването от свобода, като в тази връзка
и според съда
се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в резултат от
престоя му в пенитеницарно заведение при условията на пренаселеност, защото
посочените неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в кумулативна
съвкупност и с другите твърдени такива по исковата молба, сами по себе си са от
естество да причинят описаното от ищеца чувство на поставяне в унизително
положение, като се има предвид общия брой на дните на всеки от посочените два
периода на престой в корпуса на затвора Пловдив, за който се установява ищецът
да е търпял подобно неблагоприятно битово условие. Пренаселеността в
помещенията по престояване на ищеца е такова обстоятелство, което и обективно
води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се
отразява върху човешкото достойнство. В тази връзка и описаното от ищеца като
претърпяно усещане е реална последица от посочените неблагоприятни условия,
макар да не се установява в резултат на същото той да е имал и описаните
соматични оплаквания от кашлица, дихателни проблеми и респираторни заболявания.
В тази насока съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и др. срещу България“, не е необходимо
доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни
условия на живот в ареста, като съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства, които да водят до противен извод.
Що се касае до интензитета на търпените неимуществени вреди, то съдът го определя
като сравнително висок по отношение и на двата периода, като взема предвид
факта, че за първия от установените периоди на престой в корпуса на затвора на
практика се приема налична пренаселеност за цялото време, а по отношение на
втория от престоите /по третия иск/ е налице и установена за част от дните на
пренаселеност и особено съществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респ. чл.3 от
ЕКПЧОС, доколкото разполагаемата площ на един лишен от свобода е била под
минимума от 3 кв.м. От друга страна, съдът взема предвид и факта, че
значителният престой на ищеца в място за лишаване от свобода е бил предпоставен
от негово предходно поведение по осъществяване на престъпления, за което същият
е получил и осъдителни присъди и то при условие, че вече е пребивавал в затвора
и би следвало да му е известно какви са условията там. Съдът отчита и факта, посочен
по-горе, че в рамките на така посочения общ брой дни на пренаселеност по третия
от исковете, в значителна част от времето ищецът е разполагал с площ съвсем
малко под изискуемите 4 кв.м. При това положение и съдът намери, че справедливо
и отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца З.
неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразно бездействие, осъществило
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС от специализираната администрация в местата за
лишаване от свобода по отношение на първия от исковете ще е такова от 2300
лева, а по отношения на третия от исковете - 1800 лева. В тази насока и съдът се съобразява и с
разрешението на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение, посочен в
приложение към Решение „Иванов и др. срещу България“, както и „Йорданов и
Джелебов срещу България“, „И. срещу България“ и др. и взема предвид като основа
за преценката си и присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и съобразява
обстоятелството, че по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения
от ЕСПЧ по тези дела, са установени и значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания
по условията в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело.
Затова и както взе предвид като ориентир и размера на минималната пенсия и
минималната работна заплата за страната, както и размера на месечен размер на
гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните
помощи в страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид
посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че
определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и
съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият
стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са
по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v.
Hungary/, съдът намери, че размерът на обезщетението за първия иск от 2300 лева
и за третия от 1800 лева, което
ще присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване на
неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се взе предвид и че в
редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди
становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави,
то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд
е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v. Slovenia;
Решение Stella and others v. Italy и др./.
Затова и съдът счете, че следва да
уважи само отчасти първия и съответно третия от исковете за неимуществени вреди
до посочения размер съответно от 2300 лева и 1800 лева, като ги отхвърли до пълния предявен такъв от 10
000 лева за първия иск и от 20 000 лева за третия иск, като неоснователни
и недоказани. С оглед на това и основателна е акцесорната претенция за
присъждане и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на
всяко от обезщетенията, така, както е поискано, считано от 18.01.2023 г.
/датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното ѝ изплащане,
доколкото съдбата на акцесорната претенция е обусловена от тази на главния иск.
При този изход от производството и съобразно
разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за образуване на
производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената
част от исковите претенции. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение,
което да бъде присъдено съобразно с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От
приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът Н.,
упълномощен от ищеца за представителство по делото, е следвало да представлява
последния безплатно като лице, което е материално затруднено, сиреч на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Адвокатът е посочил в списък на разноските
претенция за присъждане от 800 лева. Съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е
този, който определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с
предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и предвид основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на
адв. С.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение от съда в размер,
определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал. 1, вр.с чл.7, ал.2,
т.4 от Наредбата, което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на
уважената част от исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на
сумата от 387,22 лева.
Що се касае до искането на ответника за
присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено,
защото независимо от това, че е налице цялостно по отношение на първата и
частично по отношение на втората искова претенция отхвърляне, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото
правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки неоснователността на втората и
само частичната основателност на първата и третата искови претенции, искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде
уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му,
означава, че такова не се дължи.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
I. ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на С.Б.З.,***, с ЕГН
**********, сумата от 2300 лв. /две хиляди и триста лева/, съставляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди в
рамките на периода на престой на ищеца в корпуса на Затвора Пловдив от 31.01.2017
г. до 06.03.2018 г. включително, в
резултат от нарушение по чл.3 от ЗИНЗС,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.01.2023 г. до
окончателното ѝ изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 10 000
лева, както и по отношение на частта от заявения исков период от 10.01.2017 г.
до 30.01.2017 г. и от 07.03.2018 г. до 20.03.2018 г., като неоснователна и
недоказана.
II. ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Б.З.,***, с ЕГН **********, иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-
София с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за обезщетение за причинени
му неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законна лихва от 18.01.2023
г. до окончателното изплащане, като резултат от бездействия на администрацията
на Затворническо общежитие Смолян при Затвора Пловдив, довели до нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС, за периода от 25.03.2018 г. до 20.05.2020 г., като неоснователен и недоказан.
III. ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на С.Б.З.,***, с ЕГН
**********, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, съставляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди в
рамките на периода на престой в корпуса на Затвора Пловдив от 01.09.2020 г. до 01.03.2022
г., включително, в резултат от
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 18.01.2023 г. до окончателното ѝ
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от 20 000
лева, както и по отношение на частта от заявения исков период от 02.03.2022 г.
до 10.03.2022 г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София да заплати на ищеца С.Б.З.,***, с ЕГН **********, сумата
от 10 лв. /десет лева/, съставляваща
заплатената от ищеца държавна такса
за образуване на делото.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на адв. С. Костадинов
Н. *** с персонален номер **** и служебен адрес гр. Пловдив, ****, сумата от 387,22 лв.
/триста осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, съставляваща
размер на адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената
част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: