№ 193
гр. София , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600475 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК, по искане от защитата на осъдения
Д. Д. Д. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на определение за
прекратяване на наказателното производство със споразумение между защитата и
държавното обвинение / чл.384 от НПК/, постановено по НОХД №9799/20 г. на СРС
В искането са релевирани доводи по чл.348,ал.1,т.1 и 3 от НПК – нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Заявено е искане за
възобновяване на наказателното дело и отмяна на определението и връщане на делото за
ново разглеждане..
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането на всички посочени в
него основания.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането .
Осъденият също поддържа искането на посочените в него основания.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните и материалите по
делото намира, че искането е неоснователно.
С определение постановено по НОХД №9799/20 г. на СРС, НО 96ти състав съдът:
ОДОБРИЛ И ВПИСАЛ в протокола съдържанието на постигнатото споразумение за
1
приключване на наказателното производство по НОХД № 9799/2020 г. по описа на СРС,
НО, 96-ти състав, СЪС СЛЕДНОТО СЪДЪРЖАНИЕ :
Днес, 03.02.2021 г. между М. К. - прокурор в Софийска районна прокуратура, и адв. Г.
С., защитник на подсъдимия Д. Д. Д., с ЕГН ********** по НОХД № 9799/2020 г. по описа
на СРС, НО, 96-ти състав, на основание чл. 384, вр. чл. 381 НПК от НПК, се постигна
настоящето споразумение, по силата на което:
Подсъдимият Д. Д. Д. - роден на *** г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, със
средно образование, осъждан, неженен, *** на дружество „Грийнкон“ ООД, живущ в гр.
***, ж.к. „***“, бл. 3, вх. „Е“, ет. 2, ап. 122, с ЕГН
**********, се признава ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 15.06.2019 г., около 23.20 часа, в гр. ***, на ул. „Генерал Йосиф В. Гурко“ до № 72,
без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло
0,35 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин - 77 %, на стойност 98,
00 /деветдесет и осем/ лева, като кокаинът е високорисково наркотично вещество съгласно
Списък I, включващ «Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина» на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП - престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Страните се съгласяват за така извършеното престъпление на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК на поде. Д. Д. Д. да се наложи наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3
/ТРИ/ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
Страните се споразумяха на основание чл. 55, ал. 3 НК на поде. Д. да не се налага
предвиденото в разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК по-леко наказание
„глоба“.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наложеното наказание
“Лишаване от свобода” се приспада времето, през което поде. Д. е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок до 24 часа на 15.06.2019 г.
На основание чл. 40, ал. 4 НК при изтърпяване на наложеното на поде. Д. наказание
„лишаване от свобода“ по отношение на същия следва да се полагат съответни медицински
грижи.
2
На основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението - високорисково
наркотично вещество кокаин с общо нето тегло 0,35 грама, намиращо се на съхранение в
ЦМУ въз основа на приемо-предавателен протокол № 71568/25.06.2020 г., се отнема в полза
на държавата, като същото следва да бъде унищожено след одобряване на настоящото
споразумение.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. Д. Д. Д. (със снета по делото
самоличност) следва да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 642.39
лева (шестстотин четиридесет и два лева и тридесет и девет стотинки), представляваща
направени в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на експертизи, както и
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сума в общ
размер на 1855.40 лева (хиляда осемстотин петдесет и пет лева и четиридесет стотинки),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски и държавна такса за
служебното издаване на изпълнителен лист.
С отделно определение на основание чл. 383, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК и чл. 68,
ал. 1 НК, СРС, НО, 96-ти състав:
ПРИВЕЛ в изпълнение наказанието от 2 (ДВЕ) ГОДИНИ „лишаване от свобода“,
наложено на осъдения Д. Д. Д., с ЕГН **********, по НОХД № 2890/2017 г. по описа на
СГС, НО, 20-ти състав.
ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така приведеното в изпълнение
наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 40, ал. 4 от НК при изтърпяване на приведеното в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ по отношение на осъдения Д. да се прилагат
съответни медицински грижи.
Макар в настоящото производството да се иска изрично отмяна на първото определение,
САС счита че произнасянето му ще има действие по отношение и на второто, тъй като
приложението на чл. 68 ал.1 от НК предполага наличието на влязло в сила осъждане на
наказание Лишаване от свобода, каквото не би било налице при отмяна на атакуваното
споразумение. Всъщност макар да е оформил два отделни протокола СРС е постановил
едно определение с два диспозитива, тъй като, както вече бе посочено решението на въпроса
за приложението на чл. 68 ал.1 от НК е изцяло зависимо от вида на наложеното със
споразумението наказание.
По съществото на искането САС намира следното:
Анализът на обстоятелствата по обвинителния акт, които подсъдимият признава по
силата на споразумението, недвусмислено сочи, че деянието обективно не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 354 ал.5 вр с ал.3 от НК. В подкрепа на подобна
3
правна квалификация СРС е следвало да отчете няколко изрично посочени в обвинителния
акт обстоятелства: минималното количество на инкриминираното вещество/0,35гр./,
доброволното му предаване след устна покана от полицаите, без да са извършавани
принудителни действия, фактическото самопризнание още от първия възможен момент на
процедурата, посочен по – горе. Същевременно обаче на вниманието на СРС са били и
отегчаващи обстоятелства: високата концентрация на веществото 77% , която предполага
ефективно упойващо въздействие, дори при малко количество и най – вече съдебното
минало на дееца. Веднъж той е бил освободен от наказателна отговорност за същото по вид
деяние и веднъж осъден за същото по вид деяние, като настоящото деяние е извършено в
условния срок по тази присъда.
Ето защо СРС правилно преценил, че вярната правна квалификация на деянието е по
чл.354 ал.3, а не по чл. 354 а ал.5 от НК и в този смисъл споразумението не противоречи на
материалния закон. Що се отнася до справедливостта на наказанието Лишаване от свобода,
то е наложено при условията на чл.55 от НК в размер на общия минимум и при таза правна
квалификация не е могло да бъде по – леко. Законосъобразно при тези обстоятелства е и
приложението на чл. 68 ал.1 от НК по отношение на миналото осъждане, което на практика
е било задължение за съда.
Водим от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на осъдения Д. Д. Д. за
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на наказателното производство по НОХД №9799/20 г. на СРС.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4