РЕШЕНИЕ
№ 135
27.02.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
А. МИТРУШЕВА
при секретаря Мария Койнова .....…...……….................................… в присъствието на
прокурора Евгения Стефанова ............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело (К) № 916 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от И.Г.П. ***, подадена чрез адв. Т.В., срещу Решение №260014 от 21.07.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм. д. №56 по описа на съда за 2020г.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Сочи се, че районният съд неправилно не уважил жалбата. Процесният ПИ 77195.705.433, собственост на жалбоподателя, не попадал в разпоредбите на §4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което незаконосъобразно бил включен в ПНИ. Това обстоятелство се установило по категоричен начин от представените писмени доказателства, включени в административната преписка по одобряване на ПНИ, и от заключението на назначената по делото експертиза. Твърди се, че жалбоподателят притежава собствеността върху ПИ 77195.705.433 въз основа на надлежен документ за собственост на основание давностно владение, констатирано с НА №96 от 18.04.1996г. том IV дело №1437/1996г., владее процесния имот и никога не е изгубвал тази собственост. Навеждат се доводи, че включването на процесния имот в ПНИ и възстановяването му на наследници на Г. Димитров М. на основание §4к от ПЗР ЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби, поради липса на основната материално-правна предпоставка по §4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – да се касае за земеделска земя, предоставена на граждани за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. На следващо място се сочи, че не била налице и предпоставка на §4б ал.1 изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в §4 ал.1 Процесният ПИ 77195.705.433 не представлявал незастроена земеделска земя, а бил имот, намиращ се в границите на урбанизирана територия, поради което следвало да намери приложение чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. чл.28а ал.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че по изложените съображения, включването на процесния имот в ПНИ било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Сочи се също, че неправилно районният съд не уважил и оплакването, че били допуснати и съществени нарушения на самата процедура по изготвяне и обявяване на ПНИ, което било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Подробни съображения за допуснатите съществени нарушения на процедурата по одобряване на помощния план по §4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ били изложени пред районния съд, като се сочи, че същите изцяло се поддържат. На следващо място се твърди, че нарушенията на процедурата по изготвяне и обявяване на ПНИ обосновавали основателност и на оплакването за неустановена идентичност между процесния ПИ 77195.705.433 и притежаваните от наследниците на Г.М. земеделски земи общо 7 дка, поради което процесната заповед в обжалваната част била нищожна и поради липса на предмет. Като не уважил изложените оплаквания, районният съд се произнесъл с незаконосъобразен съдебен акт. Въз основа на изложените съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и произнасяне по същество, като се уважи жалбата. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната
страна - Областен управител на Област Хасково, в постъпил по делото отговор изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението на районния
съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Заинтересованата страна Д.К.М. не ангажира становище по делото.
Заинтересованата страна Г.Й.М. не ангажира становище по делото.
Заинтересованата страна А.Й.К. не ангажира становище по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по подадена от И.Г.П. жалба против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони /ж.р./: ж.р. ***, ж.р. ***, ж.р. *** и местност *** в землището на град Х., община Х., приети от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за поземлен имот с идентификатор 77195.705.433.
За оспорената Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони /ж.р./: ж.р. ***, ж.р. ***, ж.р. *** и местност *** в землището на град Х., община Х., приети от комисията по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния имот ПИ с идентификатор 77195.705.433 по КК и КР на гр. Х., същата е влязла в сила.
От представената по делото преписка от ответната страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. *** гр. Х., ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - „За индивидуално застрояване“, процесният новообразуван имот 77195.705.433 с площ от 522 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. - №162, с име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план
– Г. Д. М.. В регистъра не се сочат данни за документите за собственост по отношение на този имот - акт за собственост към датата на приемане на ПП, само относно данни от решението по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот се сочи № по заявление 51170, име на стария собственик – Г. Д. М., Решение на ПК/ОСЗ № и дата 36-51 от 01.04.98г., пореден № на имот от решението на ПК/ОСЗ - 1, № по помощен план - 33 и площ по помощен план в кв. м. 7368.
С Решение № 260014 от 21.07.2022г., постановено по адм. дело № 56 по описа на Районен съд, гр.Хасково за 2020г., се отхвърля жалбата на И.Г.П., адрес: ***, против Заповед №ДС-28-1 от 11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание пар.4к ал.6 от ПЗРЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. Димитров М. върху поземлен имот с идентификатор 77195.705.433 с площ 522 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 1м./, със съседи: 77195.705.427, 77195.705.426, 77195.705.484, 77195.705.432, като неоснователна.
В мотивите на Районен съд - Хасково се прави анализ и се обсъждат формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че заповедта в атакуваната ѝ част не е нищожна. Съдът е изложил и съображения, че твърденията на жалбоподателя, че притежава правото на собственост върху ПИ с идентификатор 77195.705.433 по КК на гр. Хасково, поради което административният орган, без наличие на доказателства, установяващи, че наследниците на Г. Димитров М. са притежатели на собственически права върху този имот, е одобрил с атакуваната заповед ПНИ в частта, касаеща поземления имот, сочат на наличието на спор за материално право, а в административното производство не може нито да се разгледа, нито да се разреши такъв спор за материално право, поради което страните следва да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.
Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за жалбоподателя да я оспори като нищожна. Въпреки възраженията, че имотът с идентификатор 77195.705.433 не е бил одържавяван, то няма спор и че същият е предмет на оспорената заповед.
Съгласно
чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото
на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на §
4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата
на новообразуваните имоти, сградите,
съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата
инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните
имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана.
Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид.
Видно е от така цитираната разпоредба, че
планът на новообразуваните имоти, освен, че съдържа технически данни за
новообразуваните имоти (в
графичен и цифров вид)
съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно
§ 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи
на обжалване във всичките му части, вкл. в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като
правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица.Това качество имат както
ползвателите на земи въз основа на актове по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
възстановените собственици /респ. техните наследници/, така и всяко трето лице,
чийто права и интереси се засягат от одобрения план .
В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателя касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. Наличието на основанията, визирани в чл.146 от АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка, дали порокът, от който страда съответния акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателят не доказва обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до неговата нищожност. В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по пар.4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях и в регистъра към него. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя относно посочените в ПНИ собственици на имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260014 от 21.07.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм. д. №56 по описа на съда за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.