РЕШЕНИЕ
№ ……………..
гр. Варна, ……..2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, VII тричленен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря РУМЕЛА
МИХАЙЛОВА и при участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ПЕЛОВСКИ к.а.х.д. № 530 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс АПК/, вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
жалба от Дирекция „Инспекция по труда" - Варна срещу Решение №
142/31.01.2022 г. на Варненски районен съд /PC-Варна/, ХV състав, постановено
по а.н.д. № 20213110204339 по описа на съда за 2021 г., с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 03-013351 от 28.10.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда" - Варна.
В жалбата се
твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради
неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка
по делото поради преквалифицирането на констатираното нарушения като маловажно.
Касаторът счита, че не е имало основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като
изрично в чл. 415в от Кодекса на труда КТ/ е предвидено, че нарушение по чл.
63, ал. 2 КТ не е маловажно. Счита, че неправилно съда тълкува разпоредбата на
чл. 62, ал. 5 КТ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за изпращане на
уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, поради което са останали не доказани и
немотивирани твърденията на съда. Моли решението на районния съд да бъде
отменено и съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ответникът в
производството, „М.-БГ" ЕООД - гр. Варна счита решението на районния съд
за правилно и законосъобразно. Счита, че в административно-наказателното
производство не е взето предвид описаното във възражението обстоятелство, че
при обработването на уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ е бил налице проблем,
независещ от дружеството. Твърди, че уведомлението е било регистрирано преди
проверката, по инициатива на самия работодател, но се е забавила обработката му
не по вина на дружеството. Счита, че въззивния съд правилно е приел, че при
съставяне на НП не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както
и, че липсват каквито и да било факти, които да сочат конкретно работно време и
уговорено трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и
повтаряемост на дължимите престации, които са основни елементи на трудовото
правоотношение. Намира за обосновани изводите на PC-Варна, за маловажност на
нарушението и за надценяване на обществената опасност от страна на
административнонаказващия орган. Моли решението на PC-Варна, да бъде оставено в
сила.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че решението на PC-Варна, е правилно и законосъобразно, и моли да бъде
оставено в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа страна:
Предхмет на
проверка във въззивното производство е било НП № 03-013351 от 28.10.2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Варна, с което на "М.-БГ"
ЕООД - гр. Варна, ЕИК *** за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр, чл. 62, ал. 3 КТ и
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция" в размер на 5000 лева.
От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство доказателства въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че
при проверка, извършена от служители на дирекцията на 23.10.2020 г. в гр.
Варна, ул. "Константин Доганов" № 51, на строителен обект - жилищна
сграда, собственост на „М.-БГ" ЕООД бил установен да полага труд Н.Я.ЕГН **********,
на длъжност „електромонтьор“. Впоследствие при
документалната проверка бил представен трудовият договор от 05.10.2020 г. между
дружеството и Я., както и уведомление за регистриран трудов договор между
процесните страни, но регистрацията в
НАП била от 06.10.2020 г. в 13:47:05 часа.
За него в Акта за
установяване на административно нарушение, съставен от проверяващите, било
описано, че Я. е допуснат до работа преди да му бъде предоставено копие от
заверено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ заверено в ТД на НАП. Актът бил предявен
и връчен на управителя. Наказателното постановление било издадено на 28.10.2020
г. и в него били възприети фактическите констатации и правната квалификация на
деянието от акта, като била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Сезираният със
спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
и в срок, но не е била преценена в пълнота законосъобразността на съставения
АУАН, което впоследствие е довело до съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. PC-Варна е приел, че в
описанието на нарушението в НП не се съдържат факти, които да сочат на
конкретно работно време и уговорено трудово възнаграждение, отпуски, почивки,
многократност и повторяемост на дължимите престации, които са основните
елементи на трудовото провоотношение, което представлява съществено процесуално
нарушение. РС- Варна, е приел и че въпреки горното извършеното не следва да се
квалифицира като административно нарушение, т. к. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН, поради явно
незначителната обществена опасност на деянието.
Касационният съд
приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира жалбата
за частично основателна предвид следното:
От събраните по
делото доказателства безспорно е установено, че е сключен трудов договор между дружеството
и Я. на 06.10.2020 г., което и не е спорно по делото. Безспорно е и че
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ е подадено на същата дата след извършената
проверка и е връчено на лицето.
Нарушението е
безспорно установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Вмененото с НП нарушение е описано със съставомерните му елементи. Както
в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били
нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно, като постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3, т. 2 НПК, вр. с чл. 63 ЗАНН за
отмяната му. При безспорно изяснен спор от фактическа страна и правилно
установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил необосновани изводи
досежно приложението на закона, като неправилно е приел, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Противно на приетото от въззивния съд, настоящата инстанция приема, че
специалният
състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение по чл. 415в, ал.1 КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на
чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в, ал.1 КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност
/за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание – имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. В чл. 415в, ал.2 КТ изрично е посочено, че не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Това означава, че за нарушенията по посочените законови текстове /в т.ч. и процесното такова/, привилегированият състав на чл. 415в, ал.1 КТ не е приложим, дори и да са налице
визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни
нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. А както беше посочено по-горе,
неприложима се явява и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В подкрепа на
този извод е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010
г. на ВАС, според което "специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ
на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН".
РС-Варна е приложил неправилно материалния закон и като е приел, че се касае за малозначително
деяние по смисъла на чл. 9, ал.2 НК,
във вр. чл. 11 ЗАНН. В
случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението. Процесното нарушение е от категорията на т.нар. „формални“
нарушения или „нарушения на просто извършване“,
при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние. Конкретното нарушение не се отличава с
явна незначителност на обществената му опасност и предвид регламентацията на изискванията за сключване на
трудов договор в писмена форма, която е в полза на работника и неговите трудови и осигурителни права, които цели да
охрани чл. 63, ал. 2 от КТ. Последното гарантира правата на работника на труд, на възнаграждение, на
почивки и социално осигуряване, респективно
нарушаването на разпоредбата на чл. 62, ал.3 КТ пряко засяга
тези права и изключва извода, че се касае за деяние, лишено от обществена
опасност или притежаващо явно незначителна такава. Следователно
ирелевантно в случая е дали трудовият договор е бил подписан преди деня на
проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП в кратък интервал след
проверката и дали са настъпили вредни последици, както неправилно е приел
въззивния съд при обосноваване на явната незначителност
на обществената опасност на деянието.
Не на последно място следва да се отбележи, че при прилагането на чл. 28 ЗАНН, въззивният съд е следвало в диспозитива на решението на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, да предупреди жалбоподателя, че при извършване в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, което в случая не е сторено.
Следователно ответникът по касация е осъществил
състава на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 вр. чл. 63, ал. 2 КТ,
но при незаконосъобразно определен размер на
наложената имуществена санкция. И в административното и в съдебното производството не се
събраха данни, които да обосноват размерът на административното наказание
„имуществена санкция“, който е наложен с НП. Приложената санкционна норма - чл.
414, ал. 3 КТ предвижда наказание в диапазон от 1500 до 15 000 лв., а
административнонаказващият орган е наложил такава в размер на 5000 лв., което не
отговаря на изискванията на закона. От една страна няма данни дружеството да
има наложени други санкции по КТ, за да се обоснове извод, че същото трайно
извършва подобни нарушения. От друга страна няма никакви изложени мотиви в НП,
които да обосноват по-високият размер на наложеното наказание. Отегчаващи вината
обстоятелства също не бяха констатирани в хода на съдебното производство,
поради което съдът намира, че определеното в минимален размер наказание се
явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 ЗАНН.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че решението на въззивната инстанция е неправилно и незаконосъобразно и следва
да се отмени, като постанови решение, с което да измени размера на „имуществената санкция“ в процесното НП, редуцирайки го от 5000 лева до предвидения в закона
минимум от 1500 лева.
При
този изход на спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да бъде
определено на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 27 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер от 80 лева на основание чл. 37
от Закона за правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН вр. чл. 221, ал.
2, предл. второ АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 142/31.01.2022 г. на Районен съд
– Варна, XV състав, постановено по а.х.д.
№ **********4339 по
описа на съда за 2022 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 03-013351/28.10.2020
г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.
Варна, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал.
3 от КТ на "М.-БГ" ЕООД, ЕИК *** е наложено наказание „имуществена
санкция" в размер на 5000 /пет хиляди/ лв. като НАМАЛЯВА размера на „имуществената
санкция“ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "М.-БГ"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „***, представлявано от управителя М.В.М., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.