№ 1981
гр. Варна , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503403 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 5167/19.03.2021г. от Г. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: *********, чрез процесуалния му представител адв. Й.А. от АК-Варна, с искане за
изменение в частта за разноските на Решение № 433/26.02.2021г., постановено по
настоящото дело.
В молбата се излагат доводи за това, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар за
производството пред първата инстанция в размер на 930 лева с вкл. ДДС (съгласно
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2020г.) е в
минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004г., с оглед на което необосновано е
редуциран от въззивния съд при направеното от насрещната страна възражение по реда на
чл. 78, ал.5 от ГПК. Наред с това се оспорва изводът на ВОС, че делото не се характеризира
с фактическа и/или правна сложност. Моли се за изменение на съдебното решение в частта
относно разноските, като заплатеното от ищеца Г. П. Г. възнаграждение за процесуално
представителство пред ВРС в размер на 930 лева с вкл. ДДС му бъде присъдено в пълен
размер.
В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от
въззивника ЗАД „Асет Иншурънс" АД, действащо чрез процесуалния си представител юрк.
В.Б., с който се застъпва становище за недопустимост, а при условията на евентуалност – за
неоснователност на молбата, като се излагат подробни съображения в тази насока. Моли се
за оставяне без разглеждане на така депозираната молба по чл. 248 ГПК, евентуално – за
потвърждаване на Решение № 433/26.02.2021г., постановено по настоящото въззивно дело, в
частта за присъдените на ищеца – въззиваем разноски.
Относно допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2
от ГПК, изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да иска изменение
на решението в частта за разноските, поради което същата е допустима и следва да се
1
разгледа по същество. Обстоятелството дали така депозираната молба е насочена към годен
за изменение съдебен акт е въпрос по същество, респективно касае нейната основателност.
Относно основателността на молбата:
Разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК урежда две хипотези свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,
установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата от тях касае случаите, в
които съдът не се е произнесъл по валидно заявено искане за присъждане на разноски.
Втората обхваща случаите, в които при налично произнасяне на съда относно дължимите в
производството разноски, страна по делото настоява същото да бъде приведено в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, т.е. за изменение на размера на
вече присъденото.
Молбата, с която е сезиран настоящият въззивен състав не касае нито една от
посочените две хипотези. Със същата се иска изменение на постановеното по възз. търг.
дело № 3403/2020г. по описа на ВОС съдебно решение, в частта му, имаща характер на
определение, в която съдът се е произнесъл по приетата за разглеждане частна жалба с вх. №
268089/25.09.2020г., депозирана от въззивника ЗАД „Асет Иншурънс" АД, срещу
Определение № 260699/09.09.2020г., постановено по гр.д. № 3810/2018г. по описа на
Варненски районен съд, 18-ти състав, с правно основание чл. 248, ал. 3 от ГПК. Като е
намерил за основателно направеното от процесуалния представител на ответното дружество
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца,
съставът на ВОС е отменил определението на ВРС, с което подадената от ЗАД „Асет
Иншурънс" АД молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските е оставена без уважение и е изменил последното, намалявайки размера
на адвокатското възнаграждение, което ЗАД „Асет Иншурънс" АД е осъдено да заплати на
ищеца, от 930 лв. на 500 лв.
Доколкото не са налице условия за преразглеждане на произнасянето на ВОС по
посочената частна жалба, още по-малко от същия съдебен състав, то иницииралата
настоящото производство молба по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна, поради което
следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 5167/19.03.2021г. от Г. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: *********, чрез процесуалния му представител адв. Й.А. от АК-Варна,
2
за изменение на Решение № 433/26.02.2021г., постановено по възз. търг. дело № 3403/2020г.
по описа на ВОС, в частта за разноските, имаща характер на определение по чл. 278 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3