№ 616
гр. Варна , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500113 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от В. И. К.,
ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А.К., срещу Решение
№261017/04.11.2020г. по гр.д. № 19649/19г. по описа на ВРС, 26-ти с-в, с
което са отхвърлени предявените от В. И. К. с ЕГН ********** от гр. Варна
срещу ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, искове
за заплащане на следните суми: сумата от 2 911,75 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от действия на ЧСИ,
изразяващи се в незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход
от трудово възнаграждение, причинени по изп.д. № 20167110400300 по описа
на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС и сумата от
1 000 лева, представляваща обезщетение за настъпили неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени стрес, страдания и страх за оцеляване, причинени
от действия на ЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно изпълнение върху
несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по изп.д. №
20167110400300 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на
действие – ВОС, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание
чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД, както и е осъдена жалбаподателката да
заплати 500 лв. разноски на ЧСИ. В жалбата се излага, че решението е
незаконосъобразно, тъй като съдът е основал решението си само на
установеното, че е налице декларация от жалбоподателката, с която тя
изразява съгласие суми да й бъдат удържани, както и на приложеното
уведомление от третото лице-работодател, което не оспорва вземането и сочи,
1
че ще прави удръжки. Твърди се, че обжалването на действията на ЧСИ е
право, а не задължение и е без значение кога страната ще се позове на
незаконосъобразността на извършени действия. Моли се за отмяна на
решението и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна ЧСИ
Даниела Я., която оспорва жалбата. Излага, че са спазени всички норми при
налагане на запора, като ЧСИ е уведомил работодателя, получил е съобщение
по чл.508 ГПК. Същият е бил в невъзможност да отговаря за
незаконосъобразно извършените удръжки. Сочи, че изводите на съда са
правилни и законосъобразни и моли да бъде потвърдено постановеното
решение.
Становище по жалбата е изразено и от третите лица-помагачи ЗАД
„Армеец“ и ЗК „Лев Инс“ АД, които също я оспорват. Поддържат
съображенията, изложени от ЧСИ в отговора на въззивната жалба. Молят
решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл. 441
ГПК се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба са изложени твърдения, че въз основа на издаден от
ВРС изпълнителен лист от 23.02.2016г. срещу ищеца е образувано изп.д. №
20167110400300 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на
действие – ВОС. От ЧСИ бил наложен запор на трудовото възнаграждение на
ищцата при работодателя й „Хектор 2010“ ЕООД. Текстът на запорното
съобщение до работодателя от 12.10.2016г. бил недостатъчен, неточен и
неясен. От първата заплата след запорното съобщение на ищцата била
удържана сумата от 103,66 лева. Тя решила да не внася суми допълнително.
След това всеки месец били правени удръжки от заплатата на ищцата.
Въпреки че същата била под минималния размер, работодателят изпълнявал
запорното съобщение под страх от санкция от ЧСИ. В периода от м.
октомври 2016г. до м.ноември 2018г. всеки месец били удържани суми от
заплатата на ищцата в общ размер от 2 911,75 лева, които засягали
несеквестируемия й доход. В този смисъл ищцата счита, че ЧСИ виновно й е
причинил имуществени вреди в размер на 2911,75 лева. В периода, в който са
правени удръжките едно от децата на ищцата било непълнолетно – ученик в
гимназия. Ищцата твърди, че е претърпяла и неимуществени вреди от
посочените действия на ЧСИ. Ежемесечно удържаните суми от заплатата на
2
ищцата съставлявали ¼ от дохода й, като за нея и семейството й оставали по
330 лева на месец. Същите били недостатъчни за оцеляване и съществуване.
На ищцата се наложило постоянно да се унижава като иска пари на заем за
закупуване на неща от първа необходимост, което представлявало огромен
стрес за нея и семейството й.
В законоустановения срок ответникът ЧСИ Даниела Я. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
по размер. Сочи, че в текста на запорното съобщение са дадени указания на
работодателя, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата
на чл.446 от ГПК. Разяснено било и задължението на работодателя по чл.508
от ГПК. Твърди, че в настоящия случай отговорността за причинените вреди
следва да се носи не от ЧСИ, а от работодателя. Оспорва се твърдението за
извършени незаконосъобразни действия от ЧСИ, както и причинната връзка
между тях и претърпените от ищцата вреди. Сочи, че взискателят е посочил
способ за изпълнение чрез запор върху трудово възнаграждение, а в тежест на
работодателя било да изчисли размера на удръжките. Твърди, че налагайки
запор ЧСИ е изпълнил задълженията си по закон. Сочи се още, че длъжникът
не е направил възражение пред работодателя за размера на удръжките.
Отделно от това ищцата не е обжалвала и действията на ЧСИ по налагане на
запора. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредите от
страна на ищцата, тъй като не се е възползвала от законовите възможности по
ГПК.
Третите лица помагачи ЗК „Лев Инс“ АД и ЗАД „Армеец“ АД,
конституирани по искане на ответника предвид наличието на договор за
застраховка между него и тях през процесния период, в който се твърди, че са
търпени вредите, оспорват исковата молба. Сочат, че ЧСИ е действал
законосъобразно, като е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, а задължение на работодателя е да изчисли размера на удръжките
при съобразяване с несеквестируемата част.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
3
Не е спорно между страните, че при ЧСИ Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ,
с район на действие – ВОС е образувано изп.д. № 20167110400300 въз основа
на изпълнителен лист от 23.02.2016г., издаден по гр.д. № 5970/2013г. по
описа на ВРС срещу длъжника В. И. К..
Видно от преписката по образуваното изп. дело е, че с постановление от
12.10.2016г. ЧСИ Д.П.-Я. е наложила запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника В. И. К., получавано от „Хектор 2010“ ЕООД гр. Варна. На
същата дата е изпратено съобщение за налагане на запор до длъжника В.К..
Запорното съобщението е връчено на „Хектор 2010“ ЕООД на
21.10.2016г. В съобщението до работодателя е посочено, че на осн. чл.450
ал.3, чл.507, чл.508 вр. чл.446 ГПК се налага запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника В.К. до погасяване на задължението, като
удръжките следва да се правят ежемесечно при спазване правилата на чл.446
ГПК. Даден е тридневен срок от получаване на съобщението работодателят да
посочи оспорва ли основателността на вземането, дали е готов да плати и
наложен ли е запор и по други изп. листове.
От „Хектор 2010“ ЕООД до ЧСИ Д.П.-Я. е изпратено писмено
съобщение по чл.508 ал.1 от ГПК от 24.10.2016г. , в което е признато за
основателно вземането, върху което е наложен запора, тъй като длъжникът
В.К. е служител в „Хектор 2010“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант,
като е заявена готовност да се правят удръжки от трудовото възнаграждение
на длъжника месечно при спазване правилата на чл.446 от ГПК, които да
бъдат внасяни по посочена от ЧСИ банкова сметка.
Видно от приложените преводни нареждания от „Хектор 2010“ ЕООД
по сметка на ЧСИ Д.П.-Я. в периода от м.11.2016г. до м.011.2018г.
ежемесечно са внасяни суми за задължението на В.К., както следва: през
м.11.2016г. – 103,66 лева, през м.12.2016г. – 103,26 лева, през м.01.2017г. –
103,66 лева, през м.02.2017г. – 103,38 лева, през м.03.2017г. – 103,03 лева,
през м.04.2017г. – 103,58 лева, през м. 05.2017г. – 115.15 лева, през
м.06.2017г. – 114,66 лева, през м.07.2017г. – 104,19 лева, през м.08.2017г. –
104,47 лева, през м.09.2017г. – 104.07 лева, през м.10.2017г. – 111.03 лева,
през м.11.2017г. – 105 лева, през м.12.2017г. – 105,25 лева, през м.01.2018г. –
4
112,34 лева, през м.02.2018г. – 117,29 лева, през м.03.2018г. – 116,71 лева,
през м.04.2018г. – 117,22 лева, през м.05.2018г. – 129,25 лева, през м.06.2018г.
– 123,02 лева, през м.07.2018г. – 117,84 лева, през м.08.2018г. – 117,84 лева,
през м.09.2018г. – 122,26 лева, през м.10.2018г. – 118,19 лева, през м.11.2018г.
– 117,70 лева.
От В. И. К. до ЧСИ Д.П.-Я. е депозирана молба от 15.01.2019г. да й
бъде възстановена надвзетата по делото сума, като ЧСИ е преценил, че
надвзета се явява сумата от 284,48 лева, която е изплатена на ищцата по
банков път видно от платежно нареждане от 31.01.2019г.
От третото неучастващо в производството лице „Хектор 2010“ ЕООД
по реда на чл.192 от ГПК е представена декларация от В. И. К. от
02.01.2018г., с която същата е декларирала, че във връзка с наложения й запор
от съдебен изпълнител, дава съгласие да продължи внасянето на вноска от
месечната й заплата.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищцата – Д.К.М.а (съпруг на ищцата) и
М.В. (сестра на ищцата). Съгласно показанията им ищцата работи в
хранителен магазин на минимална работна заплата. Към периода, в който й
били правени удръжки, семейството имало заем, живеели по д наем, за който
плащали 400 лева, синът им бил непълнолетен, а дъщеря им била
абитуриентка. Ищцата преживяла много тежко този период, защото останала
почти без доходи. Многократно съпругът й я виждал нощем да плаче и да пие
билки, имала забележима нервност през същия период. Ищцата споделяла на
сестра си – св. Василева, че не им стигат парите, че много пъти се налагало да
се обажда за заеми, които не може да върне, както и че пиела различни неща
за безсъние.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че в процесния период м.10.2016г.-
м.11.2018г. общият размер на сумите удържани от работната заплата на
ищцата е 2 911,75 лева. Съобразно размера на несеквестируемия доход за
всяка година, размерът на надвзетите суми е 2 907,35 лева. С платежно
нареждане за кредитен превод от 31.01.2019г. сумата от 284,48 лева е
5
преведена по сметка на ищцата от ЧСИ Д.П.-Я. с основание „надвзета сума“.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Искът намира правното си основание в нормата на чл.441 ГПК вр. чл. 45
ЗЗД.
Цитираната правна норма предвижда, че частният съдебен изпълнител
отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение. Респективно, в тежест на ищеца е да установи наличието на
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ, в
резултат на което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди
за длъжника. Твърденията на ищеца, че незаконосъобразното принудително
изпълнение се изразява в неспазване от ЧСИ на нормите на чл.446 ГПК и
нарушаване на несеквестируемостта на вземания на К. от трудово
възнаграждение. Тези твърдения са неоснователни.
Нормата на чл.507 ГПК сочи, че запорното съобщение на третото
задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за
доброволно изпълнение до длъжника, като в запорното съобщение се
забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или
вещи на длъжника. Законодателят сочи, че следва тези вещи да бъдат точно
индивидуализирани. Видно е, че съобщението до работодателя на ищцата е
изпратено още с постановяване на запора, както и със съобщението до ищцата
за наложения запор. В съобщението ясно е описано както задължението на К.
по размер, така и върху какви суми следва да се наложи запора- а именно
доходите от трудово възнаграждение. Изрично е посочено, че следва
удръжките да бъдат правени ежемесечно при спазване на разпоредбите на
чл.446 ГПК. Последната норма сочи именно секвестируемата част от
трудовото възнаграждение в зависимост от размера му. ЧСИ е изпълнил и
задължението си по чл.508 ГПК / в редакцията му от 01.03.2008г./, като е дал
тридневен срок на работодателя да посочи признава ли за основателно
6
вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; има ли
претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по
други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
Получен е отговор от „Хектор 2010“ ЕООД в указания срок, поради което и
за ЧСИ не е възникнало задължение да събира нова информация. В писмото
третото лице изрично е потвърдило, че счита вземането за основателно,
готово е да го плати, тъй като длъжникът е служител при третото лице и
получава възнаграждение. Посочил е, че ще внася ежемесечно сумите по
посочените от ЧСИ банкови сметки при спазване на правилата по чл.446
ГПК. Предвид горното и съобразно законодателната уредба не са налице
други процесуални задължения, които ГПК да вменява на ЧСИ. Същият нито
може да разполага с информация какво е трудовото възнаграждение на
длъжника, нито е задължен да събира сам такава. Задължението му е да
събере информация от третото лице съгласно ли е да изпълнява и ако не- по
какви причини, както и да му възложи съблюдаване на нормата на чл.446
ГПК. При преценка на третото лице, че се нарушава несеквестируемо
вземане, то е длъжно да заяви, че не е готово да плати, тъй като удръжки не
могат да бъдат правени от трудовото възнаграждение, което е в размер на
минималната работна заплата. Третото лице „Хектор 2010“ ЕООД е
потвърдило основателността на вземането, както и че е готово да изпълнява
при съблюдаване на законовите правила. Проверка дали разпоредбите на
чл.446 ГПК са спазени ЧСИ няма вменена да извършва, доколкото не
разполага с информация какво е трудовото възнаграждение, от което се
правят удръжките. Такива данни могат да бъдат посочени от длъжника, което
обаче е въпрос на негова инициатива. Същият разполага и с правомощията по
чл.435 ал.2 т.2 ГПК да подаде жалба срещу действията на ЧСИ. Такива
действия не са предприети. Вярно е, че длъжникът винаги може да се позове
на констатирана незаконосъобразност в действията на ЧСИ, каквито
възражения са наведени в жалбата. В случая обаче не се касае за
незаконосъобразност на действия на ЧСИ, а за незаконосъобразни действия
на третото лице „Хектор 2010“ ЕООД, което е извършвало удръжките. Ако
длъжникът бе сезирал ЧСИ за нарушаване на несеквестируемостта с искане за
вдигане на запора, то едва тогава би била ангажирана и отговорността на ЧСИ
за преценка дали с извършените удръжки не се нарушават правилата на
чл.446 ГПК. И евентуален отказ на ЧСИ би представлявал действие по
7
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, такова което
ангажира отговорността на ЧСИ по чл.441 ГПК. Същият обаче нито по време
на изпълнителното производство е бил сезиран с молба от страна на ищцата
за вдигане на запора, нито пък е била подадена жалба по чл.435 ал.2 т.2 ГПК.
В този смисъл и т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК, което приема, че задължението на съдебния
изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето
задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за
източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на
възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане
на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да
върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. Няма
спор, че в случая надвнесената от третото лице сума е върната на длъжника
от ЧСИ.
По всички изложени съображения съставът приема, че не е налице
предприето от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение по смисъла на чл.441 ГПК. Отговорността на ЧСИ за
обезщетяване на настъпили вреди вследствие на това изпълнение не може да
бъде ангажирана. Предявените искове за заплащане на обезщетение за
причинените имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени. Решението на ВРС в горния смисъл потвърдено.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна предвид изхода
на спора следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261017/04.11.2020г. по гр.д. № 19649/19г.
по описа на ВРС, 26-ти с-в.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, от гр. Варна, да заплати на ЧСИ
Д.П.-Я., с рег. № 711 в КЧСИ, с район на действие – ВОС, сума в размер на
500 /петстотин/ лева, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участие на третите лица-помагачи ЗАД
„Армеец“ и ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9