Решение по КНАХД №2188/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от и.д.началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуалния му представител младши експерт В. К., против решение № 901/21.07.2025г по НАХД № 1785/2025г по описа на РС - Варна, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган НП № 23-0003440/17.12.2024 г. и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Касационна жалба съдържа по същество доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, като се оспорват всички приети от ВРС основания за отмяна на НП. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът „Н. Т.“ ЕООД, чрез упълномощения юрисконсулт М. в съдебно заседание и с представената от нея писмена защита, изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и на събраните по делото доказателства, съдът намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.

Разгледана по същество след извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , касационният съд намира жалбата за неоснователна.

С обжалваното пред районния съд НП е наложена на настоящият ответник на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС във вр. с чл.12, т.3 от Спогодба „И.“, а именно : затова, че на 28.07.024 г., на 27.07.2024 г. в гр. Варна, превозвача „ Н.Т.“ ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026 г. е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл.12, т.3 от спогодба „И.“, като същия не е попълнил надлежно и правилно ведомост №5/28.07.2024 г. , представляваща неразделна част от И. книжка № 3003459 – видно от ведомостта, при попълването й по извършения превоз с МПС марка „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], в двата еднообразни екземпляра /основен и дубликат/ са налице несъответствия на същите – списъците с пътници се различават, установено след извършена тематична проверка по писмо с рег. № 11-47-10238/26.09.2024 г. и покана с рег. № 11-47-10238/4 от 15.10.2024 г.

За да отмени обжалваното пред него НП, ВРС приел, че същото е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочено е от въззивния съд , че от съдържанието на акта и постановлението не става ясно кой е собственикът на МПС, нито кой е превозвачът и как е достигнато до извода, че именно „Н. Т.“ ЕООД е ЮЛ отговорно за организиране извършването на международен случаен превоз на пътници с конкретно посоченото в тях превозно средство. На следващо място е посочено и нарушение на материалният закон , тъй като инкриминираното от АНО несъответствие между двата екземпляра на ведомостта не изпълва фактическия състав на нарушение по цитираната в НП разпоредба на чл.1 ал.2 от Наредба №11/31.10.2002г на МТС във вр. с чл.12 т.3 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници извършвани с автобуси (“И.“), предвиждаща като част от контролните документи за случайни превози освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилно попълване на пътния лист. Прието е, че тази фактология предполага друга правна квалификация по Спогодбата „И.“, например неизпълнение на задължението на превозвача да попълва двата екземпляра на пътния лист преди началото на всяко пътуване, каквото обаче обвинение не е повдигнато с АУАН и не е санкционирано с НП. Не на последно място, съдът е приел, че вмененото на „Н.Т.“ ЕООД нарушение не е доказано от страна на наказващия орган, на когото принадлежи доказателствената тежест във въззивния процес – при липсата на изложена в НП конкретика по отношение маршрута на извършения превоз е приета и липсата на доказателства, че в случая се касае за превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия, т.е. че е осъществен именно международен случаен превоз на пътници.

С изключение на изложените от ВРС доводи за процесуална незаконосъобразност на НП поради това, че от съдържанието му не ставало ясно кой е собственика на превозното средство и кой е превозвача, настоящият касационен състав намира за правилни всички останали правни изводи на въззивния съд за наложилата отмяната му процесуална и материална незаконосъобразност на процесното НП, поради което като ги споделя препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

В допълнение, следва да бъде посочено, че се констатират и други некоментирани от ВРС пороци на НП, сочещи от една страна на допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, а от друга на материална незаконосъобразност, предвид липсата на извършено деяние от визираният в НП състав на адм. нарушение.

Същественото процесуално нарушение се състои в липсата на ясно и точно посочване на датата на нарушението - видно е от съдържанието на НП, че в него са посочени две различни дати, т.е. веднъж датата 28.07.2024 г. и втори път датата 27.07.2024 г, като втората от тях е в противоречие с датата на цитираната в НП ведомост № 5, която е 28.07.2024 год. Ведомостта е приложена в преписката по делото, което обстоятелство обаче не санира така допуснатото съществено процесуално нарушение, тъй като е процесуално недопустимо посочването на точната дата на нарушението да се съдържа едва в събраните по делото доказателства.

В НП не е посочено в какво точно се състоят несъответствията /различията/ в двата еднообразни екземпляра на ведомостта /основен и дубликат/, но от съдържанието на последната се установява, че в основния екземпляр няма списък на пътниците, а в дубликата е описан такъв. Видно е също така, че в основния екземпляр е посочен превоз „В“ по смисъла на пар.1, т.1 б. “в“ от ДР на цитираната в НП Наредба №11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, т.е. такъв от вида „празен-пълен“. Съгласно даденото в тази разпоредба легално определение на понятието за този вид превоз, същият е такъв при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от условията на букви „ва“, „вб“ и „вв“. Съобразно тези обстоятелства, правилно в основния екземпляр с посочена в него права посока Слънчев бряг- Истанбул липсва списък на пътниците, съответно правилно в обратната посока Истанбул-Слънчев бряг е съставен към дубликата списък на пътниците тръгващи от това населено място в РТ, т.е. няма несъответствие между тези два екземпляра на ведомост № 5, съответно не може да има и осъществен състав на адм. нарушение , дори правната му квалификация да бе правилно дадена с процесното НП.

По тези съображения, като е отменил процесуално и материално незаконосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице соченото в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на обжалваното решение такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително и в частта му за разноските по делото.

При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, съответно ответника има право на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт М., като съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да се присъдят такива в минималния размер от 130 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 901/21.07.2025г по НАХД № 20253110201785/2025 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „Н. Т.“ ЕООД с [ЕИК] за разноски по делото сумата от 130,00 лв.

Решението е окончателно.