№ 7626
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110130134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. Е. Ч., чрез адв. И., срещу „С.К.“ АД, с
която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване за нищожна клаузата на чл.
27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** от
16.11.2021 г., сключен между Б. Е. Ч. и „С.К.“ АД, поради противоречие на закона,
евентуално поради накърняване на добрите нрави.
Ищецът Б. Е. Ч. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
на 16.11.2021 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит за сума в размер на
1200 лева, при фиксиран лихвен процент от 36,00% и годишен процент на разходите от
42,58%. В чл. 17 от процесния договор било посочено, че същият следва да бъде обезпечен
до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или
поръчителство на физическо лице, което се одобрявало от ответното дружество. Поддържа,
че в чл. 27 от договора било посочено, че в случай не неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията, визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на
0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение
или сумата от 1480 лв., като начислената неустойка се заплащала заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Ищецът твърди, че
усвоил изцяло заемният ресурс, но не следвало да дължи плащания за лихва и неустойка,
тъй като договорът за кредит бил нищожен, тъй като посоченият фиксиран лихвен процент
в размер на 36,00% не отговарял на действително приложения лихвен процент. Поддържа,
че клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, с която било уговорено, че дължи неустойка при
1
неизпълнение на задължението по чл. 17, била нищожна, тъй като противоречала на закона
– чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърнявала добрите нрави и се намирала в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага
подробни съображения. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявеният
иск, като прогласи клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за нищожна на посочените
основания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С.К.“ АД, чрез адв. Н., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесната клауза за неустойка била
нищожна на посочените основания, като поддържа, че същата била валидна и отговаряща на
всички изисквания на действащото законодателство.
В срока за отговор на исковата молба „С.К.“ АД, чрез адв. Н., предявява срещу Б. Е.
Ч. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: 1200 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № ******** от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата; 388,50 лв. – договорна
лихва за периода от 16.11.2021 г. до 16.11.2022 г., както и сумата от 130,06 лв. – лихва за
забава за периода от 16.12.2021 г. до 24.11.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Б. Е. Ч., чрез адв. И., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по
основание и размер. Поддържа, че договорът за кредит бил нищожен, поради противоречие
с добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Моли
съда да отхвърли предявените насрещни искове. В условията на евентуалност релевира
възражение за прихващане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 16.11.2021 г. между Б. Е. Ч., в качеството му на
заемател, и „С.К.“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за
потребителски кредит № ******** предоставен от разстояние, по силата на който „С.К.“ АД
предоставило на Б. Е. Ч. сумата в размер на 1200 лв., което ищецът се задължил да върне на
20 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент
в размер 36%, годишен процент на разходите от 42,58%, както и при договорено
обезпечение – поръчител или банкова гаранция.
Безспорно е също така, че ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 1200 лв.
Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение,
2
потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключването на договора да:
- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор
за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото
лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезпечения,
такси и други, или
- предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на
банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора
(включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна
на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция
трябва да бъде най-малко 30 (тридесет дни) след падежа на последната вноска.
В чл. 17, ал. 2 от договора е предвидено още, че третото лице – поръчител, както и
банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от
кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни
задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9%
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по
чл. 17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото
оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.
В чл. 27, ал. 2 от договора е предвидено още, че в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката по – горе, потребителят следва да заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се
установява, че: сумата в размер на 1200 лв. е била изцяло усвоена от земателя Б. Е. Ч. на
16.11.2021 г.; по процесния договор за паричен заем няма извършени плащания от страна на
ищеца Б. Е. Ч.; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 1200 лв. за срок от 20
месеца и размерът на общата дължима сума за изплащане по кредита с включена неустойка
(3602,79 лв.), годишният процент на разходите в този случай е в размер на 120,14 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По първоначално предявения от Б. Е. Ч. срещу „С.К.“ АД иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК съдът приема следното:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ******** от 16.11.2021 г. е нищожна на заявените правни
3
основания.
Сключеният между Б. Е. Ч. и „С.К.“ АД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В частност, преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 27, ал.
1 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят
такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 1884,20
лв., която се начислява от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор "неустойка"
е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
4
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че
получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените
„обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на
1884,20 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 27, ал. 1 от договора за
заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение
за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този
извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение
да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за
заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и
уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще
бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно
уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие
между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за
обезпечение - банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за
потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или
годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита
сума. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.
В случая само размера на неустойката представлява над 100 % от заетата сума и заедно с нея
5
се формира годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, задължението по чл. 11, ал. 1 не е
свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния
процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и
общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 27, ал. 1, те
не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен
и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от
договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, неустоечната клауза на чл. 27, ал. 1 от договора е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, предявен в
условията на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
По предявените от „С.К.“ АД срещу Б. Е. Ч. насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът приема следното:
Основателната на предявените насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца „С.К.“ АД на
следните правопораждащи факти: 1) наличие на валидно сключен между страните по делото
договор за потребителски кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР; 2) усвояване на сумата от страна
на ответника; 3) изискуемост на вземането и размер на същото. При установяване горните
предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е платил.
В частност несъмнено се установява по делото, че на 16.11.2021 г. между Б. Е. Ч., в
качеството му на заемател, и „С.К.“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен
договор за потребителски кредит № ******** предоставен от разстояние, по силата на който
на 16.11.2021 г. „С.К.“ АД предоставило на Б. Е. Ч. сумата в размер на 1200 лв., което
ищецът се задължил да върне на 20 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при
фиксиран годишен лихвен процент в размер 36%, годишен процент на разходите от 42,58%,
както и при договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.
Както се изясни, регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в
чл. 9 ЗПК, като съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен
носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на
6
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява
лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от
разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на
потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.
13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на
потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява
предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният
посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2
незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани
в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство
за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на
"средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/
изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил
сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на
договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни
изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като
изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл.
18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието
на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата
на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
7
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно кредитодателят е търговец по смисъла на
§ 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което
кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит
(потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са
налице изключенията по чл. 4 от ЗПК.
Същевременно автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания),
в т.ч. да уговорят такси, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските
сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело №
1/2009 г., ОСТК.
В частност, процесуалният представител на ответника по насрещните искове е
релевирал възражения за нищожност на процесния договор за кредит. Отделно от това
следва да се отбележи, че нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни,
поради което съдът може служебно да се произнесе по действителността на договор за
потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случаи са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК. Доколкото е бил договорен фиксиран
лихвен процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на методика за
изчисляване на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито
се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и
погасителен план, които съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните
неизплатени суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и
наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в които това право може да
бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. По
въпроса дали срочният договор за потребителски кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата изчислена на базата на лихвения
процент, когато не е налице искане на потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за
потребителския кредит, както и дали трябва договорът за потребителски кредит, по
отношение на който не са приложими различни лихвени проценти, трябва да съдържа
посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска, е
постановено Решение № 106 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III ГО,
разрешенията в което се споделят от настоящия съдебен състав. В посоченото решение е
8
прието, че разрешенията на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването
на нормите на чл. 11, ал. 1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно § 2
от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква "з" от Директивата се
предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и
периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на
разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква "и" и
параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на
решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-4215 Home credit Slovakia
a. s. срещу Klara Biroova, е дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви "з" и "и" от
Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Според чл. 633 от ГПК това решение на
Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав. Ето защо отговорите на
поставените въпроси са, че само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. Когато не са
приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се
съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната
вноска.
В случая, както бе посочено по-горе, в процесния договор се съдържа погасителен
план, посочен е размер на кредита, размер на допълнителните такси, броя погасителни
вноски, размер на всяка на погасителна вноска, обща стойност на плащанията, годишен
процент на разходите и фиксиран годишен лихвен процент от 36% Погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и
печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на
годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че
годината има 360 дни. В чл. 19, ал. 1 е предвидено право на потребителя от отказ от
договора при конкретно посочени условия. Следователно договорът за потребителски
кредит е сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен процент. В този случай не е
необходимо да се разграничава каква част от месечна погасителната вноска е предназначена
да погаси главницата и каква част - лихвата. Потребителят е получил още при сключване на
договора погасителен план, който не се променя. Ето защо разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 12 от ЗПК не са нарушени. Спазени са и нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 20 от закона,
тъй като са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и е предвидено
право на отказ на потребителя от договора, като са посочени условията, при които се
упражнява това право. Ето защо договорът за потребителски кредит не е недействителен на
това основание.
9
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор неустойка по чл. 27, ал. 1, дължима при непредставяне на обезпечение, е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50%
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В частност общото задължение на ответника е съответно на вписаните в
погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се
включват и задължението за неустойка по чл. 27, ал. 1 от договора в общ размер на 1884,20
лв. Месечният размер на вноската е определен като сбор от части от главница и договорна
лихва, както и ежемесечно дължима неустойка. Тази неустойка за непредставяне на
обезпечение в определения срок обаче не е отразена като разход при формирането на
оповестения ГПР от 42,58 %, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този
начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При
отчитането на неустойката по чл. 27, ал. 1 от договора като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително завишен (120,14% съгласно заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна
експертиза), доколкото в този случай общата дължима сума по кредита възлиза на 3602,79
лв.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
10
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит ищецът по насрещните искове е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Следователно и предвид обстоятелството, че по процесния
договор за паричен заем няма извършени плащания от страна на Б. Е. Ч. (в този смисъл е и
заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза), ищецът по насрещните искове „С.К.“ АД се легитимира като кредитор на
вземане в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата (в този смисъл са Решение
№ 2074 от 28.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12526/2021 г.; Решение № 24 от 10.01.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.; Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №
13336/2019 г. по описа на СГС и др.). Неоснователно е възражението за прихващане на
ответника по насрещните искове, тъй като същият не е извършвал никакви плащания по
процесния договор за потребителски кредит.
Предвид гореизложеното искът за сумата в размер на 1200 лв., представляваща
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******** от 16.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, следва
да бъде уважен изцяло, а исковете за сумата от 388,50 лв. – договорна лихва за периода от
16.11.2021 г. до 16.11.2022 г., както и сумата от 130,06 лв. – лихва за забава за периода от
16.12.2021 г. до 24.11.2022 г., следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по първоначално предявения иск
следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 80 лв. и за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 350 лв., т.е. общо 430 лв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ответникът „С.К.“ АД следва да заплати на адв. Е. И. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред СРС по първоначално предявения иск, което съдът
определя в размер на претендираните от адвоката 448 лв. На ответника по първоначално
предявения иск не следва да се присъждат разноски, тъй като искът е изцяло уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещните искове следва да се
присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 150 лв., за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 350 лв., както и адвокатско възнаграждение по насрещните искове в
общ размер на 820 лв. Намалени съразмерно с уважената част от насрещните искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца „С.К.“ АД следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 921,70 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът „С.К.“ АД следва да заплати на адв. Е. И.
11
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС по насрещните
искове, което съдът определя в размер на 142,12 лв., съразмерно с отхвърлената част от
предявените насрещни искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ******** от 16.11.2021 г., сключен
между Б. Е. Ч. и „С.К.“ АД, по предявения от Б. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
срещу „С.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА Б. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „С.К.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС, на основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР сумата от 1200 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
******** от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на Б. Е. Ч., ЕГН **********, да заплати на „С.К.“ АД, ЕИК ********, следните
суми: 388,50 лв. – договорна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 16.11.2022 г., както и
сумата от 130,06 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2021 г. до 24.11.2022 г.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС,
да заплати на Б. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 430 лв. – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА Б. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „С.К.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 921,70 лв. – разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА „С.К.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гАДРЕС,
да заплати на адв. Е. Г. И. , вписана в ПАК, с адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ № 2, сумата от
590,12 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12