Р Е Ш Е Н И Е №
260168
гр. Пловдив, 03.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – ХХІV н. с., в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа
докладваното от съдията АНД №6211/2020г. по описа на
ПРС, ХVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №519659-F546001/22.06.2020г., издадено от
Директор на Дирекция ,,Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,ТОГЕДА” ООД, ЕИК:*********, представлявано от Н.М.Б.,
М.Н.Б., М. Г.Б., на основание чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 545.85 /петстотин
четиридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, за нарушение на чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
По изложени в жалбата съображения, жалбоподателят моли съда
да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно
призован, се представлява от процесуален представител - адв. Н.А., която поддържа
жалбата и прави същото искане. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт С.П., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, излагайки съображения за това. Прави
искане за присъждане на разноските по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.02.2020г. от страна на дружеството-жалбоподател „ТОГЕДА“ ООД, ЕИК:********* е било подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.
№163912000545105 в ТД на НАП Пловдив. Във връзка с подаденото заявление от служители на ТД на НАП Пловдив, сред които и свид. М.К., била извършена
проверка, в
хода на която се установило, че „ТОГЕДА”
ООД, като данъчно
задълженото по ЗДДС лице, не е начислило ДДС в размер
на 545,85 лв. по облагаеми
доставки на обща стойност 3275,15 лв., извършени за данъчен период 01.02.2020 г. - 19.02.2020 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Установеното се основава на следните
обстоятелства:
От проверка, обективирана в Протокол
№**********/17.03.2020г. било констатирано, че за
периода 01.02.2020 г. - 19.02.2020 г. задълженото лице е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000
лв. /51 689,86 лв./, формиран от стопанисването на две
заведения кафе-аперитив.
Съгласно
разпоредбите на чл.96, ал.1 от ЗДДС /Изм. -
ДВ, бр.97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г./ лицето
е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в
7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем
оборот над 50 000 лв., т.е. до 09.12.2019г. включително /07.12.2019г. и
08.12.2019г. са
били почивни дни/. Заявление за регистрация
по този закон от „ТОГЕДА“ ООД е подало впоследствие на 13.02.2020г.
с вх. №163912000545105 в ТД на НАП Пловдив. Задълженото
лиже е
било регистрирано по ЗДДС,
считано от 20.02.2020г. - датата на
връчване на Акт за регистрация по ЗДДС №160422000711837/20.02.2020г.
По
аргумент на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за периода от изтичане на срока за
издаване на акт за регистрация /24.12.2019 г./, ако лицето беше подало в срок
заявление за регистрация /09.12.2019г./ до датата, предхождаща датата, на която
е било регистрирано /19.02.2020г./, лицето е
следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
За
периода 01.02.2020 г.
- 19.02.2020 г. оборотът е бил в
размер на 3275,15 лв. Приходът от извършените продажби е постъпил
в брой с ФУ - peг. №DT326665,
№
на ФП: 2649115 и peг.№DT326963, № на
ФП:2649114 /в експлоатация от 03.05.2016г./.
Ако
лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер
на 545,85 лв. за
извършените от него облагаеми доставки за периода 01.02.2020 г.
- 19.02.2020 г..,
като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби,
съдържащ
обобщена
информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за
продажби в дневника за продажби за месец 02.2020 г.
и включи размера на данъка за доставката в справката-декларация за данъчен
период м. 02.2020 г., като
справката-декларация и дневникът за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно: до 14.03.2020г. /включително/. Установява
се, че за данъчен период м.февруари 2020 г. е подадена в срок на 02.03.2020 г.
Счетено е, че нарушението е било извършено
на 17.03.2020г. в гр.
Пловдив.
На
основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в
чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
ДЗЛ
е подало СД по ЗДДС с вх. №16004223074
на 02.03.2020г. В дневника за продажби е бил начислен
ДДС в размер на 1950,07 лв. за период 22.12.2019г. - 29.02.2020г. Лицето не е
следвало да начислява ДДС за този период, тъй
като не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за
регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.
Нарушението
е
било установено на 17.03.2020г.
в ТД на НАП - Пловдив при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, като констатациите на контролните органи били документирани
с протоколи №**********/20.02.2020г. и №**********/17.03.2020г. Размерът на
неначисления ДДС е
бил определен с протокол
№**********/17.03.2020г.
С оглед направените констатации, било прието, че „ТОГЕДА“ ООД е извършило нарушение по чл.180,
ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр. чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, за
което срещу дружеството е бил съставен АУАН №F546001 от 12.05.2020г. от свид. М.К.. Актът е бил предявен и препис
от същия е
бил връчен
срещу подпис на представляващия дружеството на същата дата, който го подписал с отбелязването, че ще
депозира възражение в законоустановения срок.
В срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН в ТД НАП – Пловдив е постъпило възражение
срещу съставения АУАН, с искане да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Наказващият орган счел възражението за
неоснователно и въз
основа на съставения акт, е
издал обжалваното
НП за нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1, вр.
чл. 102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, като на
жалбоподателя му
било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 545,85 лева.
Описаната по - горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свид. М.К. /актосъставител/ и от приложените по делото писмени
доказателства. Съдът изцяло кредитира и възприема показанията на разпитания в
хода на съдебното разглеждане на делото свидетел, тъй като показанията му са
обективни, логични и съответни на приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно установено извършено от жалбоподателя нарушение
по чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, тъй като
същият, като данъчнозадължено лице по ЗДДС, като не е начислило ДДС в размер на
545,85
лв. по облагаеми доставки
на обща стойност
– 3275,15 лв., извършени за данъчен период 01.02.2020
г. – 19.02.2020 г., когато лицето
не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е било длъжно. Безспорно е, че в периода от 01.12.2018г. до 30.11.2019г. задълженото
лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер
над 50 000 лева /51
689,86
лв./, формиран от стопанисването на две заведения за кафе-аперитив и е следвало да
подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 09.12.2019г. включително /07.12.2019г. и 08.12.2019г. са били почивни дни/. включително, но не го е сторило.
В съответствие
с разпоредбата на чл.86 от ЗДДС, дружеството, като данъчнозадължено лице, при
регистриране, ако данъкът е станал изискуем, е следвало да го начисли. Според разпоредбата
на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, в случаите, когато
данъчнозадълженото лице не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било
длъжно, дължи данък върху облагаемите доставки /3275,15 лв./ за
периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация /24.12.2019г./, ако лицето беше подало
заявление за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите /20.02.2020г./
- датата на връчване на Акт за
регистрация по ЗДДС №160422000711837/20.02.2020 г.
Фактическите констатации, отразени в акта и пренесени в НП
се потвърждават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приети
по надлежния ред.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така
че жалбоподателят да разбере за какво негово поведение е наказан.
Правилно са определени приложимата санкционна
разпоредба и размерът на следващата се
на жалбоподателя имуществена санкция, като на основание
чл.180, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС „ТОГЕДА“ ООД трябва да заплати санкция от 545,85 лева. Съобразно
чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато не е изрично
уговорено данъкът да се дължи отделно, се включва в уговорената цена
и по формулата, предвидена в чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС, в случая правилно по чл.180, ал. 1 от ЗДДС, имуществената санкция се налага в размер на неначисления данък /545,85 лв/, но не
по-малко от 500 лева. Следователно съдът не би могъл да определи по-нисък от
наложения размер на санкцията. За определяне на размера на дължимия данък е
приложен протокол №**********/17.03.2020г.
Неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя възражение, че е
следвало да се определи наказание според разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС,
която предвижда по-нисък размер на имушествената санкция /5% от неначисления
данък, но не по-малко от 200 лв., ако регистрираното лице е начислило данък в
срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде
начислен. За процесното нарушение не намират приложение
привилегированите състави по ал.3 и ал.4 на чл.180 от ЗДДС. Това следва от систематичното място на ал.2 в
чл.180 от ЗДДС, от препращането в нея само към ал.1
и от липсата на препратка в ал.3 и
ал.4 към ал.2, още повече, че ал.2 визира състав и
субект на нарушение /лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за
регистрация и не се е регистрирало по този закон в
срок/, поради
което се приема, че препращането в ал.2
към ал.1 е само относно вида и размера на наказанието. В този смисъл годен
субект да се възползва от този по-благоприятен режим /по ал.3 и ал.4 на чл.180 от ЗДДС/ е единствено регистрираното по ЗДДС лице, видно от изричното
препращане /като към нарушение/ единствено към ал.1 на чл.180 от ЗДДС. В тази връзка като неяснователно се оценя и твърдението за допуснато
противоречие в изнесените обстоятелства на акта и постановлението за
начисляване/неначисляване на ДДС, доколкото уточнението в заключителното част,
че дружеството не е трябвало впоследствие в СД към март 2020г. да начислява ДДС в
размер на 1950,07 лв. за период 22.12.2019г.
- 29.02.2020г., доколкото като субект
се приема, че не се е регистрирало в срок, а е било длъжно за процесния данъчен
период, е правилно и не се освобождава от отговорност с последващи действия по
начисляване. Още повече, че в случай на закъсняла регистрация, дължимият данък
се определя с ревизионен акт.
Спазени са изискуемите от закона процесуални срокове,
свързани с възможността да се съставят и издават АУАН и НП, тъй като нарушението е
извършено на 17.03.2020 г. и установено на 17.03.2020г. в ТД на НАП - Пловдив, видно
от протоколи
№**********/20.02.2020г. и №**********/17.03.2020г.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като констатираното нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид
нарушение. Подаването на заявление за регистрация от
страна нарушителя не разкрива някаква особена изключителност, нито съставлява
хипотеза, която да не е типична за повечето случаи на този вид административни
нарушения. Не следва да се извличат
позитиви от противоправното поведение на дружеството, вследствие на закъсняла
регистрация и на действия, за последващи данъчни периоди, произтичащи от
задълженията му по ЗДДС. Не може и да се говори за липса или незначителност на
вредните последици, доколкото с извършеното нарушение се засягат интересите на
фиска и на обществото като цяло, на обществените отношения, пряко свързани със
задълженията към бюджета и фискалната дисциплина.
Ето защо законосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за така установеното нарушение.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати в хода на
административнотонаказателно производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които
да налагат отмяна на наказателното постановление, поради
което същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът не е
обвързан от претендирания от страната размер на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът, след като съобрази фактическата и правната
сложност на делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 120 лева. Неоснователно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр.
ал.3 и ал.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №519656-F545980/22.06.2020г., издадено от Директор на Дирекция
,,Обслужване” при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,ТОГЕДА” ООД,
ЕИК:*********, представлявано от Н.М.Б., М.Н.Б., М. Г.Б., на основание чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 545,85 / петстотин
четиридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, за нарушение на
чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2
от ЗДДС, във вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
ОСЪЖДА ,,ТОГЕДА” ООД, ЕИК:*********, представлявано от Н.М.Б.,
М.Н.Б., М. Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.