№ 4634
гр. Варна, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110104393 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците П. К. К. и С. К. К. твърдят, че на 12.02.2015 г. в полза на
ответника К. Л. М. срещу наследодателя им К. Т.. са издадени следните
изпълнителни листи:
- въз основа на решението, постановено по гр. д. № 18915/2013 г. на ВРС
за следните суми: 1900 лева – главница по договор за заем от 04.03.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.07.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, 87.92 лева разноски в заповедното
производство и 400 лева адвокатско възнаграждение;
- въз основа на решението, постановено по гр. д. № 18915/2013 г. на ВРС
за сумата от 221.98 лева – разноски в исковото производство;
- въз основа на решението, постановено по гр. дело № 2707/2014 г. за
следните суми: 1000 лева – главница по договор за заем от 16.03.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението, 154.34 лева – разноски пред ВРС
и 300 лева – разноски пред ВОС.
Заявяват, че въз основа на така издадените изпълнителни листи по молба
на ответницата било образувано изп. дело № 20157110400257 по описа на
ЧСИ Д. П.-Я.. Вземанията по последното били присъединени към изп. дело №
20137110400006 по описа на ЧСИ Д. П.-Я., прекратено на 03.07.2023 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищците твърдят, че последното извършено
изпълнително действие е проведена публична продан на недвижим имот за
1
периода 28.08.2020 г. - 28.09.2020 г. Сочат, че е издадено постановление за
възлагане, влязло в законна сила на 16.08.2021 г. Поддържат, че след
връчването на ПДИ на длъжника на 27.07.2015 г. взискателят не е поискал
извършването на каквито и да било изпълнителни действия. Сочат, че К. Т.. е
починал и те са конституирани като длъжници по изп. дело №
20157110400257, като и срещу тях не са предприемани изпълнителни действия
до прекратяване на изпълнителното дело на 29.06.2023 г. Твърдят, че поради
непредприемането на изпълнителни действия от взискателя за период по-
дълъг от две години е настъпила перемпция и изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона, констатирано с постановление на ЧСИ от
29.06.2023 г. След като изпълнителните листи са върнати на взискателя, той е
образувал ново изпълнително дело при ЧСИ Л. С., рег. № *** на КЧСИ, под
№ 20248950400317.
Ищците поддържат, че изпълнителни действия не са извършвани по изп.
дело № 20157110400257 по описа на ЧСИ Д. П.-Я. нито срещу наследодателя
им, нито срещу самите тях. Заявяват, че изпълнителни действия по изп. дело
№ 20248950400317 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № *** на КЧСИ са предприети
едва след погасяване на вземанията по давност.
Отправят искане до съда за приемане за установено в отношенията на
страните, че всеки от ищците, в качеството на наследници на К. Т.., не дължи
на ответника следните суми:
- сума в общ размер от 2161.71 лева, от която 950 лева – ½ от главница
по договор за заем от 04.03.2009 г., 1167.75 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 02.07.2012 г. до 09.04.2024 г., 43.96 лева – ½ от
държавната такса в заповедно производство, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д. № 18195/2013 г. по описа на
Районен съд-Варна;
- сумата от 110.99 лева, представляваща ½ от разноските по
гражданското дело, за която е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по
гр.д. № 18195/2013 г. по описа на Районен съд-Варна;
- сума в общ размер от 1257.08 левa, от която 500 лева – ½ от главница
по договор за заем от 16.03.2009 г, 529.91 лева - законна лихва върху
главницата за периода от 28.02.2014 г. до 09.04.2024 г., 77.17 лева – ½ от
разноските в гражданското дело пред ВРС, 150 лева – ½ от присъдените
разноски пред ОС-Варна, за които суми е издаден изпълнителен лист от
12.02.2015 г. по гр.д. № 2707/2014 г. по описа на Районен съд-Варна,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20248950400317 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № *** на КЧСИ, поради
погасяването на вземанията по давност.
Претендират присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който
навежда доводи за неоснователност на предявените искове.
Признава, че за събиране на сумите, предмет на описаните в исковата
молба изпълнителни листи е образувано изп. дело № 20248950400317 по
2
описа на ЧСИ Л. С., рег. № *** на КЧСИ, а преди това - изп. дело №
20157110400257, присъединено на 24.06.2015 г. към изп. дело №
20137110400006, и двете по описа на ЧСИ Д. П.-Я., peг. № 711 на КЧСИ.
Оспорва погасяването на вземанията по давност. Поддържа, че въпреки
настъпилата перемпция по изпълнителните дела пред ЧСИ Д. П.-Я., не е
изтекъл предвиденият в закона давностен срок, прекъснат с провеждането на
публична продан /29.09.2020 г./ и влизането в законна сила на
постановлението за възлагане /16.08.2021г./
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
1) че са издадени следните изпълнителни листи в полза на К. Л. М.
срещу К. Т..:
- въз основа на решението, постановено по гр. д. № 18195/2013 г. на ВРС
за следните суми: 1900 лева – главница по договор за заем от 04.03.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.07.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението, 87.92 лева разноски в заповедното
производство и 400 лева адвокатско възнаграждение;
- въз основа на решението, постановено по гр. д. № 18195/2013 г. на ВРС
за сумата от 221.98 лева – разноски в исковото производство;
- въз основа на решението, постановено по гр. дело № 2707/2014 г. за
следните суми: 1000 лева – главница по договор за заем от 16.03.2009 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението, 154.34 лева – разноски пред ВРС
и 300 лева – разноски пред ВОС;
2) че въз основа на гореописаните изпълнителни листи първоначално е
образувано изп. дело № 20157110400257 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.,
присъединено към изп. дело № 20137110400006 по описа на ЧСИ Д. П.-Я.,
прекратено на 03.07.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
впоследствие изп. дело № 20248950400317 по описа на ЧСИ Л. С.;
3) че ищците са конституирани като длъжници по изп. дело №
20248950400317 по описа на ЧСИ Л. С. в качеството им на наследници на К.
Т...
От приложените по изп. дело № 20137110400006 на ЧСИ Д. П.-Я.
писмени доказателства се установяват следните обстоятелства:
Наследодателят на ищците е извършвал доброволни плащания след
присъединяването на изп. дело № 20157110400257, както следва: на
27.07.2015 г. /том I, л. 185/; на 25.08.2015 г. /том I, л. 190/; на 28.09.2015 г. /том
3
I, л. 195/; на 26.10.2015 г. /том I, л. 199/; на 25.11.2015 г. /том I, л. 205/; на
28.12.2015 г. /том I, л. 211/; на 27.01.2016 г. /том I, л. 218/; на 02.03.2016 г. /том
I, л. 272/; на 27.04.2016 г. /том I, л. 270/; на 06.06.2016 г. /том I, л. 268/; на
17.08.2016 г. /том I, л. 317/; на 17.10.2016 г. /том II, л. 339/; на 10.01.2017 г.
/том II, л. 402/; на 09.03.2017 г. /том II, л. 475/; на 09.05.2017 г. /том II, л. 477/;
на 22.08.2017 г. /том II, л. 479/; на 15.11.2017 г. /том II, л. 482/.
С постановление от 11.12.2015 г. е насрочен опис и оценка на недвижим
имот на длъжника /том I, л. 204/. На 03.02.2016 г. е извършен опис /том I, л.
224/, а с постановление от 26.04.2016 г. е насрочена публична продан от
21.06.2016 г. до 21.07.2016 г. /том I, л. 246 и 248/. Тъй като не са се явили
наддавачи, публичната продан е обявена за нестанала. Впоследствие е
насрочвана публична продан на същите имоти с постановление от 27.09.2016
г. – от 24.10.2016 г. до 24.11.2016 г. /том II, л. 322 и 324/; с постановление от
23.01.2017 г. – от 06.03.2017 г. до 06.04.2017 г. /том II, л. 398/; с постановление
от 21.11.2017 г. – от 25.12.2017 г. до 25.01.2018 г. /том II, л. 491 и 493/.
С постановление от 19.12.2018 г. е насрочена публична продан от
13.01.2019 г. до 13.02.2019 г. на ½ идеална част от недвижим имот, собственик
на длъжника /том II, л. 583/, спряна на 13.02.2019 г. поради представени
доказателства за прехвърляне на имота в полза на трето лице /том II, л. 609/.
С постановление от 05.08.2020 г. отново е насрочена публична продан
/том II, л. 643/, като с постановление от 20.10.2020 г. имотът е възложен върху
взискателя К. М.. Възлагателното постановление е потвърдено от ОС-Варна с
влязло в сила на 16.03.2021 г. решение.
С постановление от 03.07.2023 г. е констатирано прекратяването по
силата на закона на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
/том III, л. 852/.
След прекратяването на горепосоченото изпълнително производство по
молба за взискателя с разпореждане от 14.02.2024 г. е образувано изп. дело №
20248950400317 по описа на ЧСИ Л. С.. В рамките на последното са
изпратени покани за доброволно изпълнение до ищците в настоящото
производство, конституирани като длъжници в качеството им на наследници
на К. Т... На 23.04.2024 г. ЧСИ е наложил запор върху вземане на длъжника С.
К. и възбрана върху имот на длъжника П. К.. По това изпълнително дело няма
данни за събрани суми.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Длъжникът в изпълнителното производство може да се брани срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнението чрез отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК. Този иск има за предмет съществуването
на вземането, предмет на изпълнителното производство, като надлежни
страни по него са длъжникът и взискателят. Съгласно чл. 439, ал. 2 искът може
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаване на предявения иск следва да се установи наличието на юридически
4
факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или
погасяване на спорното право.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
образувано изпълнително производство за принудително събиране на
вземанията, предмет на предявените искове. Следва обаче да се има предвид,
че част от вземанията по изпълнителните листи, издадени срещу
наследодателя на ищците, са погасени в рамките на първоначално
образуваното изпълнително дело на ЧСИ Д. П.-Я.. Видно от приложеното на
л. 41 от изп. дело № 20157110400257 удостоверение, непогасените вземания
по изпълнителното дело към датата на прекратяването му /29.06.2023 г./ са,
както следва:
- по изпълнителния лист, издаден въз основа на решението по гр. д. №
18915/2013 г. на ВРС – главница в размер на 1265.32 лева и законна лихва,
считано от 09.10.2020 г. /която за периода от 09.10.2020 г. до 09.04.2024 г. се
равнява на 492.07 лева/;
- по изпълнителния лист, издаден за разноските по гр. д. № 18915/2013 г.
на ВРС – сума в размер на 70.48 лева;
- по изпълнителния лист, издаден въз основа на решението, постановено
по гр. дело № 2707/2014 г. на ВРС – главница в размер на 674.88 лева и
законна лихва, считано от 09.10.2020 г. /която за периода от 09.10.2020 г. до
09.04.2024 г. се равнява на 262.45 лева/;
Доколкото така посочените вземания не са предмет на принудително
изпълнение, предявените субективно съединени искове с правно основание
чл. 439 ГПК са недопустими и производството по делото следва да бъде
прекратено в следните части:
- за разликата над сумата от 878.70 лева /формирана като сбор от
следните непогасени вземания по изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д.
№ 18195/2013 г. по описа на Районен съд-Варна: 632.66 лева – ½ от
непогасената главница по договор за заем от 04.03.2009 г. и 246.04 лева –
законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 09.04.2024 г./ до
предявения размер от 2161.71 лева;
- за разликата над сумата от 35.24 лева /представляваща ½ от
непогасения остатък от разноските по гражданското дело, за която е издаден
изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д. № 18195/2013 г. по описа на
Районен съд-Варна/ до предявения размер от 110.99 лева;
- за разликата над сумата от 468.67 лева /формирана като сбор от
следните непогасени вземания по изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д.
№ 2707/2014 г. по описа на Районен съд-Варна: 337.44 лева – ½ от
непогасената главница по договор за заем от 16.03.2009 г, и 131.23 лева –
законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 09.04.2024 г./ до
предявения размер от 1257.08 левa
В останалата част производството следва да бъде разгледано по
същество.
Доколкото вземанията, предмет на изпълнителното производство са
5
установени с влезли в сила решения, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение
на тях е приложим 5-годишен давностен срок. От събраните и коментирани
по-горе писмени доказателства се установява, че в рамките на първоначално
образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията наследодателят
на ищците е правил множество доброволни плащания, прекъснали давността
на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, като последното от тях е извършено на
15.11.2017 г. След този момент давността е прекъсвана неколкократно на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с насрочването на публична продан съответно с
постановления от 21.11.2017 г., 19.12.2018 г. и 05.08.2020 г. Тъй като от
последната посочена дата до настоящия момент давностният срок не е
изтекъл, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски По
делото са представени доказателства за заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, като предвид правната и фактическа
сложност на делото съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на същото. Наред с тази сума ищците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ответника и внесената такса по ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4393/2024 г. по описа на ВРС,
В ЧАСТТА по предявените от П. К. К., ЕГН **********, от гр. *******, и С.
К. К., ЕГН **********, от с. *******, срещу К. Л. М., ЕГН **********, от гр.
*******, субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- за разликата над сумата от 878.70 лева /осемстотин седемдесет и
осем лева и седемдесет стотинки/ /формирана като сбор от следните
непогасени вземания по изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д. №
18195/2013 г. по описа на Районен съд-Варна: 632.66 лева – ½ от непогасената
главница по договор за заем от 04.03.2009 г. и 246.04 лева – законна лихва
върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 09.04.2024 г./ до предявения
размер от 2161.71 лева /две хиляди сто шестдесет и един лева и седемдесет
и една стотинки/;
- за разликата над сумата от 35.24 лева /тридесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки/ /представляваща ½ от непогасения остатък от
разноските по гражданското дело, за която е издаден изпълнителен лист от
12.02.2015 г. по гр.д. № 18195/2013 г. по описа на Районен съд-Варна/ до
предявения размер от 110.99 лева /сто и десет лева и деветдесет и девет
стотинки/;
6
- за разликата над сумата от 468.67 лева /четиристотин шестдесет и
осем лева и шестдесет и седем стотинки/ /формирана като сбор от следните
непогасени вземания по изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д. №
2707/2014 г. по описа на Районен съд-Варна: 337.44 лева – ½ от непогасената
главница по договор за заем от 16.03.2009 г, и 131.23 лева – законна лихва
върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 09.04.2024 г./ до предявения
размер от 1257.08 левa /хиляда двеста петдесет и седем лева и осем
стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. К. К., ЕГН **********, от гр. *******, и
С. К. К., ЕГН **********, от с. *******, срещу К. Л. М., ЕГН **********, от
гр. *******, субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че всеки от ищците, в качеството на наследници
на К. Т.., не дължи на ответника следните суми:
- сума в общ размер от 878.70 лева /осемстотин седемдесет и осем лева
и седемдесет стотинки/, от която 632.66 лева – ½ от непогасената главница по
договор за заем от 04.03.2009 г. и 246.04 лева – законна лихва върху
главницата за периода от 09.10.2020 г. до 09.04.2024 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д. № 18195/2013 г. по описа на
Районен съд-Варна;
- сумата от 35.24 лева /тридесет и пет лева и двадесет и четири
стотинки/, представляваща ½ от непогасения остатък от разноските по
гражданското дело, за която е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по
гр.д. № 18195/2013 г. по описа на Районен съд-Варна
- сумата в общ размер от 468.67 лева /четиристотин шестдесет и осем
лева и шестдесет и седем стотинки/, от която 337.44 лева – ½ от
непогасената главница по договор за заем от 16.03.2009 г, и 131.23 лева –
законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 09.04.2024 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 12.02.2015 г. по гр.д. № 2707/2014
г. по описа на Районен съд-Варна,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20248950400317 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № *** на КЧСИ, поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН **********, от гр. *******, и С. К. К., ЕГН
**********, от с. *******,ДА ЗАПЛАТЯТ НА К. Л. М., ЕГН **********, от
гр. *******, СУМАТА ОТ 624 /шестстотин двадесет и четири/ лева ,
представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8