РЕШЕНИЕ
№ 1175
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20125253/10.07.2021 г., постановено по гр. д. № 57309/20 г. по описа на
СРС, 128 състав, е отхвърлен иска на „С.С.“ ООД, ЕИК: *******, срещу „Г.И..“ ЕООД, ЕИК:
*******, за признаване за установено, че дължи сумата от 13 582,50 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за извършени услуги и неплатен наем на строителна техника по
фактури № **********/17.01.2020 г. и № **********/25.01.2020 г.
С решението „С.С.“ ООД, ЕИК: *******, е осъдено да заплати на „Г.И..“ ЕООД, ЕИК:
*******, сумата от 1090,00 лв., представляваща направени разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „С.С.“ ООД срещу решение № 20125253/10.07.2021
г., постановено по гр. д. № 57309/20 г. по описа на СРС, 128 състав. Твърди, че обжалваното
решение е неправилно. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
налице писмени доказателства, от които да се установява наличието на договорни
отношения между страните, респ. наличието на неизпълнение от страна на ответника. Иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно,
и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемият – „Г.И..“ ООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК. Твърди, че от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
1
доказателства не се доказва възникването на облигационно отношение между ищцовото
дружество и ответното дружество, както и изпълнението на задълженията по него от страна
на ищеца. Посочва, че действително наличието на фактура е индиция за наличие на
облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията на ищеца по
него, но само когато фактурата е осчетоводена и от счетоводството на получателя на
фактурата и е ползван данъчен кредит по нея. Поддържа, че за да се приеме, че процесните
фактури са доказателство, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка,
породена от договор за извършване на услуги, както и че към датата на издаване на
фактурите услугите са били предоставени от ищеца и приети от ответника, следва да е
налице осчетоводяване на фактурата не само в счетоводството на изпълнителя, но и в
счетоводството на възложителя. Твърди, че от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че издадените от ищеца фактури не са осчетоводени от ответника.
Поддържа, че представените от ищеца товарителници не следва да се кредитират, тъй като
след изричното им оспорване от страна на ответника по отношение на съдържанието им и
липсата на представителна власт за подписването им, ищецът не е провел доказване по
отношение на изпълнението на процесните услуги в посочения обем и стойност, както и
подписването им от страна на законния представител на дружеството или надлежно
оправомощено от него лице или относно факта на узнаване на процесните товарителници от
страна на представляващия дружеството преди получаване на исковата молба. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът – „С.С.“ ООД твърди, че е бил в търговски взаимоотношения с ответника –
„Г.И..“ ЕООД, изразяващи се в извършване на различни услуги с техника, собственост на
ищеца. Посочва, че поради неплащане на дължимото възнаграждение за извършените услуги
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което
е било образувано ч. гр. д. № 36788/20 г. по описа на СРС, 128 състав. Твърди, че е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е било
разпоредено „Г.И..“ ЕООД да заплати на „С.С.“ ООД сумата от 13582,50 лв.,
представляваща неплатени суми за извършени услуги и неплатен наем по фактура №
**********/17.01.2020 г. – за сумата от 7032,50 лв. и по фактура № **********/25.01.2020 г.
– за сумата от 6550 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявленето в съда – 11.08.2020 г. до окончателното плащане, както и че след подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за
предявяване на иск за установяване на съществуването на вземанията. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от сумата от 13582,50 лв., представляваща неплатени суми за извършени
услуги и неплатен наем по фактура № **********/17.01.2020 г. – за сумата от 7032,50 лв. и
по фактура № **********/25.01.2020 г. – за сумата от 6550 лв., ведно със законната лихва,
2
считано от датата на подаване на заявленето в съда – 11.08.2020 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът - „Г.И..“ ЕООД оспорва иска. Твърди, че липсва сключен договор за
възлагане на дейностите, чието заплащане се претендира по делото, респ. че липсват
доказателства за договорени и приети от възложителя съществени елементи от сделката като
цена, срок за изпълнение и срок за плащане. Посочва, че върху процесните фактури липсва
подпис на получател, поради което удостоверените с фактурите изявления на подписалата я
страна - „съставител“ не следва да се приемат като доказателство, че между страните е
съществувала валидна облигационна връзка, породена от договор за извършване на услуги,
както и че към датата на издаване на фактурите услугите са били предоставени от ищеца и
приети от ответника. Твърди, че положените подписи върху представените по делото
товарителници не са на лицата, които представляват ответното дружество по закон – Л.Н.Г.
и М.В.Г., както и че същите не са подписани от упълномощено за това лице. Поддържа, че
подписването им от неупълномощено лице би могло да бъде зачетено като обвързващо в
случай, че действията на мнимия представител са били ратифицирани изричнo /по реда на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД/ или мълчаливо /по реда на чл. 301 ТЗ/. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
За установяване на факта на съществуване на облигационни правоотношения между
страните по делото по неформален смесен договор за услуги и за наем по делото са
представени фактура N **********/17.01.2020 г. – за сумата от 7032,50 лв. с ДДС и
товарителници към нея с N 195557/13.01.2020 г., N 195559/14.01.2020 г., N
195561/15.01.2020 г., N 195563/16.01.2020 г., N 195565/17.01.2020 г., N 014060/13.01.2020 г.,
N 014062/14.01.2020 г., N 014064/15.01.2020 г., N 014066/16.01.2020 г., N 014068/17.01.2020
г., N 014059/13.01.2020 г., N 014061/14.01.2020 г., N 014063/15.01.2020 г., N
014065/16.01.2020 г., N 014067/17.01.2020 г., N 097612/13.01.2020 г., N 097613/14.01.2020 г.,
N 097614/15.01.2020 г., N 097615/16.01.2020 г., N 097616/17.01.2020 г., N 195556/13.01.2020
г., N 195558/14.01.2020 г., N 195560/15.01.2020 г., N 195562/16.01.2020 г., N
195564/17.01.2020 г., N 198138/13.01.2020 г., N 198139/14.01.2020 г., N 198140/15.01.2020 г.,
N 198141/16.01.2020 г., N 198142/17.01.2020 г., както и фактура N **********/25.01.2020 г.
– за сумата от 6550 лв. с ДДС и товарителници към нея с N 195567/20.01.2020 г., N
097617/20.01.2020 г., N 097618/21.01.2020 г., N 097619/22.01.2020 г., N 097620/23.01.2020
г., N 097621/24.01.2020 г., N 014069/20.01.2020 г., N 014071/21.01.2020 г., N
014073/22.01.2020 г., N 013951/23.01.2020 г., N 013953/24.01.2020 г., N 014070/20.01.2020 г.,
N 014072/21.01.2020 г., N 014074/22.01.2020 г., N 013952/23.01.2020 г., N 013954/24.01.2020
г., N 014070/20.01.2020 г., N 014072/21.01.2020 г., N 014074/22.01.2020 г., N
013952/23.01.2020 г. , N 013954/24.01.2020 г., N 198143/20.01.2020 г., N 198144/21.01.2020 г.,
N 198146/23.01.2020 г., N 198147/24.01.2020 г., N 198145/22.01.2020 г., N 195566/20.04.2020
г, N 195568/21.01.2020 г., N 195570/22.01.2020 г., N 195571/23.01.2020 г., N
198147/24.01.2020 г.
Представените по делото товарителници са оспорени от ответника по отношение на
3
наличието на представителна власт на лицата, приели работата от негово име.
От приетото по делото и неоспорено от страните основно заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури с N **********/17.01.2020 г.
и с N **********/25.01.2020 г. са осчетоводени и отразени в счетоводните регистри на
ищеца. Услугите, документирани с посочените фактури, са описани като вземане по дебита
на сметка 411 „Клиенти“, партньор „Г.И..“ ЕООД и имат обща стойност – 13 582,50 лв.
/сума с ДДС/, приходът е отразен по счетоводните сметки 703 „Приходи от продажба на
услуги“ и 709 „Приходи от други продажби“. В счетоводството на ищеца не е отразен
банков превод и/или касово разплащане по процесните фактури, задължението не е закрито,
крайното салдо по сметката на клиенти с контрагент „С.С.“ ООД за 2020 г. е 56 268,50 лв.,
в т. ч. и описаните фактури. При извършената проверка за установяване на отразените
документи за доставка при ответника не са представени изведени аналитични и
хронологични счетоводни регистри, в които да е открит счетоводен запис с описание -
фактури с N **********/17.01.2020 г. и с N **********/25.01.2020 г., както и отнасяне към
определена дата /вальор/, който да участва в счетоводните справки за конкретния период –
м. януари 2020 г. Същите не са осчетоводени като реализирана търговска сделка при
ответника и няма данни за извършени плащания. Извършените счетоводни записвания в
счетоводните книги и счетоводството на ищеца и ответника по делото са водени редовно и в
съответствие с действащата нормативна база.
От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
в НАП, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ не са открити данни за отразени
фактури с N **********/17.01.2020 г. и с N **********/25.01.2020 г. в дневниците за
покупки на „Г.И..“ ЕООД, ЕИК: *******, за данъчен периода от м. 01.2020 г. до м. 05.2021 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
За да се уважи иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД и чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършени услуги и наем
на строителна техника, на първо място следва да се установи наличието на валидно
4
облигационно правоотношение по договор за услуга за извършване на СМР със строителна
техника и за наем на строителна техника.
За установяване на факта на съществуване на облигационно правоотношение по договор
за услуга и за наем между страните по делото са събрани писмени доказателства - фактури с
N **********/17.01.2020 г. и с N **********/25.01.2020 г. и товарителници към тях.
В случая, върху процесните фактури липсва подпис на получател, поради което
удостоверените с фактурите изявления на подписалата я страна - „съставител“ не могат да
се ценят като доказателство, че между страните е съществувала валидна облигационна
връзка, породена от договор за извършване на услуги и наем.
Трайната съдебна практика приема, че фактът на осчетоводяване на фактурите и
ползването на данъчен кредит за доставките по фактурите би могло да цени като
извънсъдебно признание от страна на ответника на съществуването на облигационни
отношения между страните по делото по процесния неформален договор за услуга и наем,
респ. приемане на извършените услуги и признание за дължимостта на задължението за
плащане на възнаграждение за извършените услуги, както и че ответникът е узнал за
извършените действия по приемане на работата, и не се противопоставил незабавно на това
веднага след узнаването.
В случая, обаче от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че издадените от ищеца фактури не са осчетоводени от ответника и не е ползван
данъчен кредит за тях.
На следващо място, следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба
възражение по чл. 301 ТЗ по отношение на процесните товарителници, за които се твърди,
че не са подписани от лице, което има представителна власт да приема работата от името на
ответника.
При направено възражение по чл. 301 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже момента на
узнаване за сключената сделка от страна на ответника, като в този случай в тежест на
ответника е да докаже незабавно противопоставяне.
Тъй като ненадлежно представляваното дружество е търговец, законът не изисква
изрично потвърждаване, а то се счита за извършено чрез бездействие – потвърждаването се
презумира, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването /чл. 301 ТЗ/. Тази
разпоредба е приложима както при извършване на правни действия, така и при извършване
на фактически действия, чрез които се обективира съгласие.
За да се преодолее извършеното от ненадлежен пълномощник действие, е
необходимо противопоставянето да се извърши веднага след узнаването му или от
узнаването на факти за извършени действия, от които може да се направи категоричен извод,
че те са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по дадена
търговска сделка.
В случая, приложението на въведената от законодателя презумпция по чл. 301 ТЗ е
5
изключено, тъй като търговецът, на когото се противопоставя тази презумпция, с отговора
на исковата молба своевременно е възразил срещу материализираните във фактури с N
**********/17.01.2020 г. и с N **********/25.01.2020 г., сделки, респ. срещу приемането на
работа, обективирано в процесните товарителници.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че за ответното дружество не е
възникнало задължение за плащане на претендиранaта сума от 13582,50 лв., представляваща
неплатени суми за извършени услуги и неплатен наем по фактура №
**********/17.01.2020 г. – за сумата от 7032,50 лв. и по фактура №
**********/25.01.2020 г. – за сумата от 6550 лв.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266,
ал. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20125253/10.07.2021 г., постановено по гр. д. №
57309/20 г. по описа на СРС, 128 състав, следва да се потвърди като правилно, в т. ч. и в
частта му за разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 940 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20125253/10.07.2021 г., постановено по гр. д. №
57309/20 г. по описа на СРС, 128 състав.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла
Слатина, обл. *******, да заплати на „Г.И..“ ООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Военна рампа, бул. ******, Бизнес сграда „Г.Х.г“, на основание
чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 940 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6