към Решение № 715 от 15 април 2020 г. по АНД № 2311/2020
г. по описа на ПРС, ХI н.с.
Производството
е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е
по внесен Акт от 15.04.2020 г. за констатиране на проява на дребно
хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу П.Д.Д. заради това, че същият е проявил на
публично място непристойна проява, която се изразява в употреба действия, думи
и изрази спрямо орган на власт – служители на III РУ към ОД на МВР Пловдив,
с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствие.
В открито съдебно заседание нарушителят се
явява лично и с упълномощения от него защитник. Нарушителят не признава вината
си. Защитната теза се свързва с недоказаност от фактическа страна на проявата
на дребно хулиганство и преценка на събраните доказателства, в частност на
свидетелките показания, от които може да се направи извод за невиновност.
Нарушителят пледира да бъде признат изцяло за невиновен, а защитникът му при
условията на евентуалност да му бъде наложено наказание в минимален размер.
Съдът от
фактическа страна установи следното:
П.Д.Д. е
роден на *** г., ***, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, със
средно образование, с ЕГН **********. Сутринта на 15.04.2020 г. на път за работа
нарушителят спрял с личния си автомобил марка и модел „Мерцедес S350“
с рег. № **** на ул. „Васил Левски“ до № 76 в гр. Пловдив, за да си вземе от
близкия магазин кафе. С него в колата пътувал и 16-17-годишният му син.
Пресякъл улицата и влязъл в най-близкия „non-stop” магазин. Докато
пазарувал в него, чул от магазинерката, че отвън има патрулен автомобил на
полицията, а служителите от него проверявали спрелите автомобили. Когато
излязъл, един от служителите на реда го попитал дали някоя от спрените коли е
негова, а той отвърнал, че никоя не е, а неговата е спряна на отсрещната
страна. Двама от полицаите се заели с проверката на водачите спрели на същото
място, включително и на свидетелката М.Г.. Нарушителят продължил към автомобила
си, когато друг служител /това бил С.А./ му поискал документите и двамата
заедно пресекли улицата, стигнали до колата и Д. дал документите си. Двамата
провели разговор, в който нарушителят попитал дали ще му бъде съставен акт, а
полицейският служител му обърнал внимание, че е спрял в нарушение на знак В-27,
за което ще му бъде съставен такъв. А. се запътил с тази цел към служебния
автомобил и чул Д. да изрича нещо, но тъй като времето било лошо, валяло дъжд и
имало шум от движението по улицата, не чул точно какво. Когато нарушителят се
приближил до *** А., го попитал какъв е той да го глобява за едно кафе и му
казал на висок тон да си пише каквото иска. Тогава полицейският служител
предупредил Д. за държанието и между двамата започнало говорене на висок тон и
каране. Нарушителят все повече се разпалвал в поведението и думите си, за което
бил отново призован от полицейския служител да се успокои и да се държи
подобаващо.
Когато и това
не помогнало, *** решил да издаде устно разпореждане на лицето да застане с
лице към служебния автомобил и да се успокои. В този момент колегите му
оставили на страна проверката на останалите автомобили и се приближили до
служебния автомобил, за да могат да реагират при ескалиране на ситуацията. Д.
продължил да говори на висок тон и да не изпълнява разпореждането на ***,
поради което последният го хванал за една ръка и отново го приканил към
уталагане на емоциите. Същевременно към автомобила се приближил синът на
нарушителя, който започнал да вика да не бъде задържан баща му. Другите двама
полицай се обърнали към момчето да се отдръпне на страна. В този момент
ситуацията взела връх у Д. заради присъствието на сина му в този момент, който
се обърнал към А. и му каза „Искаш ли да ти забия един“. Започнал да вика да го
оставят намира и да се бута със служителите на реда.. *** А. разпоредил за
пореден път на нарушителя да се успокои като го приканил сам да влезе в
служебния автомобил. Последният започнал да се успокоява и без да бъде
прилагана сила сам се качил в патрулна кола, за да бъде отведен до районното
управление за предприемане на последващи действия.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителя П.Д., дадени
пред съда, и пред органа съставил акта, показанията на свидетелите – полицаите С.А.,
Н.М. и Ц.Ц., както и свидетелката М.Г., както и писмените доказателства справка
за лице, декларация приложение № 1 към чл. 14, ал. 2, протокол за полицейски
обиск и заповед за полицейско задържане.
При
преценката на обясненията на нарушителя и показанията на свидетелите съдът
намира, че същите са достоверни, добросъвестно дадени, последователни и без
липса на противоречия по отношение на обстоятелствата около момента на възникване
на ситуацията, мястото на извършване на нарушението, действията и думите на
нарушителя, цялостното му поведение към момента на задържане, както и
обстановката около съставянето на акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство. Последователни, непротиворечиви и изключително ясни са показанията
на свидетелите С., М. и Ц., които лично възприели ситуацията. От една страна
думите били насочени предимно към С., който се занимавал с установяване и
документиране на констатираното нарушение по ЗДвП от страна на Д.. Същевременно
останалите двама полицейски служители, след като забелязали ескалация в
поведението на нарушителя, изоставили работата си и насочили цялото си внимание
към поведението на Д.. Затова и показанията на полицейските служители са
подробни и кореспондиращи си, поради което и съдът им се довери. Те именно
установяват думите на нарушителя към полицейските служители „какви сте вие да
ми пишете глоба“ и думите към С. „*******“,
изречени на висок тон и карайки се с тях, както и ескалацията в поведението му,
като започнал да се бута и да вика.
Следва да
бъдат оценени с доверие и показанията на свидетелката Г.. Нейните показания не
противоречат на тези на останалите свидетели и на обясненията на нарушителя.
Всъщност те са концентрирани само върху думите и действията на полицейските
служители и доколкото всички останали гласни доказателства сочат те да са
участвали активно в ситуацията като да са водили разговор с нарушителя, да са
му давани устни разпореждания, да са отстранявани други лица от мястото на
конфликта, то и показанията ѝ съдът намери за достоверни. Това е само
едната страна в създалата се ситуация. По отношение на думите на Д.
свидетелката посочва, че не ги е чула, но не отрича категорично, че такива
въобще не са изричани от него. Тоест възприятията ѝ са ограничени до
невъзприемане на определени обстоятелства, а това не изключва настъпването им.
Доколкото нейните показания съответстват на тези на полицейските служители, на
още по-голямо основание следва да бъде дадена вяра на показанията на С., М. и Ц..
Както вече се
изложи, описаната фактическа обстановка се установява и от обясненията на
нарушителя, дадени пред органа по съставяне на акта, така и пред съда. Впрочем
той потвърждава една и съща фактическа обстановка и в двата си разпита. Съдът
като оцени двойствената природа на обясненията му, които представляват както
защитна позиция, така и доказателствено средство, намира, че същите отговарят
на останалите събрани гласни доказателства и затова следва да им се довери.
Така Д. сам признава, че когато отишъл до *** С. започнал да му говори на висок
тон, че веднага след това започнали да се карат, започнал да вика на
полицейските служители и да се разправя с тях, когато детето му се приближило
към него, започнал да се бута. Колкото до мотивите на нарушителя да се стигне
до там, а именно усещането му, че ще му сложат белезници, както и чувството, че
е престъпник, следва да се отбележи, че това са субективни усещания и
възприятия, които нито могат да бъдат установени, нито следва да бъдат взети
предвид при установяване на нарушението, определяне на наказанието и неговите
последици. На установяване подлежат само настъпилите факти в обективната
действителност, каквито са били неговите думи и действия.
Актът за
констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от двама
свидетели, актосъставителя и свидетел на отказа на нарушителя да бъде подписан.
Впрочем в съдебно заседание Д. призна, че се е запознал с акта, но е отказал да
го подпише, поради което съдът намира, че е спазена процедурата и правата на
нарушителя не са ограничени. Детайлно е очертана фактическата обстановка и при
изготвянето му не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното от нарушителя
деяние, а именно изричането на думи и изрази като „*******“ и „*******“, които
съвкупно с действията му по изричането им на висок тон, превъзбудата му,
бутането и разправията с полицейските органи са с негативен заряд, насочени са
към определени лица и представляват такава непристойна проява в оскърбително
отношение към орган на власт – униформени полицейски служители, както и на
публично място, така че обективно да може да бъде възприета от неограничен кръг
лица, каквато се изисква от закона и нарушава обществения ред и спокойствие.
От правна
страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия, с които
в съвкупността им се нарушава обществения, демонстрира се непристойна проява на
превъзходство над органите на реда и обществото и явно и публично неспазване на
общественото спокойствие и реда, пред неограничен кръг от хора. Осъщественото
деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал
обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му
последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и нарушаване на обществения
ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не осъществява
състава на престъплението по чл. 325 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че Д. не е личност в
висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието „Задържане до
15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ се явява
неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните
последици, които са настъпили от деянието не предполагат необходимост от
задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна репресия спрямо
него. С оглед поправяне и превъзпитание на нарушителя най-подходящо се явява
административното наказание глоба. При определяне размера ѝ съдът отчете
като смекчаващо обстоятелство същността и съдържанието на установеното
поведение, което е с по-ниска степен на обществена опасност, но въпреки това не
се отличава от обичайните случаи проявите на дребно хулиганство. Това навежда
съда за по-ниската обществена опасност както на личността на дееца, така и на
нарушението му, още повече че в разигралата се ситуация се е намесило и детето
му, което предполага и по-високата чувствителност на нарушителя. Последното
обаче не оправдава поведението му, което най-малко от морални съображения е
следвало да бъде съобразено както с разпорежданията на органите на реда и със
спазване на обществения ред и спокойствие, така и с присъствието на сина му на
местонарушението, който не е следвало да бъде зрител на обществено
неприемливото поведение на баща му. Ето защо административното наказание глоба,
което следва да се наложи е справедливо да бъде ориентирано към минималния му
размер, а именно за сумата от 100 лева. Настоящата
инстанция счита, че този размер на глобата би допринесла целения ефект на
наказанието нарушителят да се поправи и превъзпита, и същевременно да се
въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия и думи, които да
бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към орган на властта, а камо
ли и в присъствието на низходящ.
По изложените
съображения постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.Д.