№ 787
гр. Разград, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330101174 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.
Постъпила е молба от С. К. С. срещу Б. В. К., за налагане на мерки по Закона
за защита от домашно насилие по отношение на нея. В молбата се съдържат
данни за упражнени актове на психическо насилие в присъствието на общото
с ответника дете – Е.. В молбата сочи, че с ответника са съжителствали на
съпружески начала, имат едно малолетно дете – на 7г. Твърди, че режимът на
лични контакти на Б. К. с детето е определен със споразумение в съдебно
производство – по ГД 1004/2024г. по описа на РС – Разград.
Сочи, че ответника ежедневно упражнява психическо насилие над
молителката чрез постоянни и несъобразени със служебните й ангажименти
телефонни обаждания, посещения и скандали на работното й място, уронвал
авторитета й пред клиентите й, ограничавал личната свобода на молителката,
често предизвиквал скандали, отправял обиди, включително в присъствието
на детето. Твърди, че всички прояви на насилие са пряко свързани с
упражняването на режима му на лични отношения с Е.. Детето на моменти
отказвало да се среща с баща си. Сочи конкретни прояви.
Съдът, с оглед искането на молителката, е издал заповед за незабавна защита
№ 20/10.07.2025г. в полза на С. К. С. и Е. Б. К., с която са наложени следните
мерки: Б. К. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие,
като му е забранено да приближава пострадалите, жилището, местоработата и
местата им за социални контакти и отдих, както и да осъществява контакт с
тях под каквато и да е форма. Отделно, до приключване на производството е
изменен определения РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на детето с Б. К.
както следва: срещите да бъдат осъществявани в контролирана среда със
съдействието на Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално
подпомагане“ два пъти седмично за период до 2 часа на среща по график,
съобразен с работното време и възможностите на отдела, без приспиване и
гостуване на адреса на бащата.
По делото е допусната, назначена и приета съдебно – психологическа
1
експертиза с експерт Т. А. К., която да даде заключение:
- по отношение на С. К. С. по следните въпроси: Какъв е психологичния й
статус, степента на емоционална и ментална зрялост и родителски капацитет?;
Каква е самооценката й, както и личното й отношение към ответника?; Как
възприема създалата се ситуация по повод упражнено насилие, проблемите по
осъществяване на РЛО с детето, възприема ли се като жертва?; Каква е
степента на комуникативна зрялост, има ли проблеми с общуването?;
Осъзнава ли пределите на родителската отговорност, разпознава ли
интересите на детето?; Как обективно реализира тази отговорност? Има ли
данни за психологически отклонения/ зависимости/ разстройства?
- по отношение на Б. В. К. по следните въпроси: Какъв е психологичния му
статус, степента на емоционална и ментална зрялост и родителски капацитет?;
Каква е самооценката му, както и личното му отношение към ищеца?; Как
възприема създалата се ситуация по повод упражнено насилие, проблемите по
осъществяване на РЛО с детето, възприема ли се като жертва?; Каква е
степента на комуникативна зрялост, има ли проблеми с общуването?;
Осъзнава ли пределите на родителската отговорност, разпознава ли
интересите на детето?; Как обективно реализира тази отговорност? Има ли
данни за психологически отклонения/ зависимости/ разстройства?
- по отношение на Е. Б. К. по следните въпроси: Какво е отношението на
детето към всеки един от родителите?; Има ли данни за оказано негативно
влияние върху детето от единия родител спрямо другия?; Как възприема
създалата се ситуация по повод раздялата на родителите, срещите с бащата?;
Има ли данни за страх, тревожност и притеснение, негативни емоции у детето
и от какво са провокирани/ с какво са свързани?
В първото по делото с.з., ищеца оттегля иска в частта, касаеща предприемане
на мерки за закрила по отношение на непълнолетната Е. Б. К., като съдът е
прекратил производството в тази му част /вл. В сила 13.08.2025г./, и отменил
частично заповед за незабавна защита № 20/10.07.2025 г. по отношение
мерките, взети за закрила на Е. Б. К., а т. 3 от заповедта е отменил изцяло.
Страните поддържат искането си експертизата да остане с вече
формулираните въпроси към вещото лице, въпреки десезиране на съда по
отношение на детето.
Показания са депозирали свидетелите Н. С. К., Ц. С. К., Д. С. И., ангажирани
от ищеца и тези на ответника - Р. Л. Д., П. С. С. и Т. В. К. /сестра на
ответника/.
Св. Н. К. е майка на молителката, живеят в едно домакинство. Има
непосредствени възприятия. Потвърждава, че основно проблемите в
отношенията са свързани с режима на лични контакти на Б. с детето и
нежеланието на Е. понякога да се вижда с баща си. Описва като тормоз
постоянните телефонни обаждания, появата пред дома им и предизвиканите
скандали, визитите на работното място на С. и създадените там конфликти.
Св. Д. И. е клиент на молителката, работи в непосредствена близост до
студиото на С.. Познава и Б., бегло. Споделя, че често се случвало да е
свидетел на постоянните телефонни повиквания от страна на ответника, че не
винаги С. можела да отговори, маникюрист е. Докато работи телефонът бил
до нея, виждала кой я търси. Като не вдигнела на няколкото последователни
позвънявания, следвало обаждане от майка й – явно и нея е притеснил Б.,
защото жената настоявала да се чуят родителите на Е..
Св. Ц. К. е сестра на молителката, поддържат близки контакти, децата им
играят заедно. Намира, че поведението на Б. е психически тормоз. Сочи, че
2
обажданията нямали някакъв смисъл, целели единствено да притесняват
сестра й. Спонтанните му посещения и обаждания отблъсквали и клиентките
на салона, защото се усещало напрежение у С., разстройвала се.
Св. П. С. познава ответника от 30г., израснали заедно. Твърди, че Б. не бил
конфликтен, не го е чувал да повиши глас, на мравката път правел. Често се
случвало да не успее да види детето в уговореното време – заедно с компания
щели да ходят на басейн в Търговище, на яз. Бели Лом, но Б. не отишъл,
защото не е взел Е..
Св. Р. Д. споделя, че познава страните. Събирали са се в обща компания и са
организирали съвместни почивки. Сочи, че напоследък Е. не се
присъединявала с баща си. Намира я за асоциална, тъжна, необщителна.
Св. Р. К. е сестра на ответника, но познава С. от дете, спомня си, че била
дистанцирана от хората, трудно общувала. Били приятелки до преди няколко
години. Потвърждава, че проблемите произтичат от невъзможността на Б. да
вижда дъщеря си.
Страните депозират изявления лично в с.з. Молителката поддържа молбата си,
а ответника твърди, че единственото, което иска, е да вижда детето си когато
съдът му е разрешил.
Направена е оценка на риска по см. На чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, резултатът от който
е „нисък риск“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразявайки
депозираните гласни доказателства по реда на чл. 172 ГПК с оглед
заинтересоваността на част от свидетелите, установи следната фактическа
обстановка:
Ищцата и ответникът са живели на семейни начала, имат дете. Следователно
на осн. чл.3, т. 2 и т.3 от Закона за защита от домашно насилие молбата за
защита по този закон е допустима.
Ищцата е съставила и подписала декларация да извършено домашно насилие
/л.17/, в която подробно е описала актова на психически и емоционален
тормоз, която се ползва с доказателствена сила.
Безпротиворечиво, по делото се установяват обтегнатите отношения между
страните, свидетелските показания еднозначно установяват и причината –
неспазване на установения режим на лични контакти на бащата с детето Е..
Приетата по делото психологическа експертиза в обобщение характеризира
ответника като неконфликтен, уравновесен, емпатичен. Експертът твърди, че
Б. К. страда емоционално от отнетите му контакти с детето, приема всяко
отклонение от определения режим като заплаха, като отнемане възможността
да общува с детето във времето, което и без това намира за изключително
недостатъчно. Именно това поражда стремежът му към компенсиране,
неистово търсене на причина, обвиняване, неприемане на отказа на детето за
среща. Настойчивото му поведение психологът обяснява с реакция срещу
чувството на ощетеност, опит за поемане на контрол с цел да преодолее
ограниченията. Експертът твърди, че ответникът разполага с личностен
ресурс да се справи със ситуацията, да спазва определени рамки и граници, но
с оглед силната емоционална травма и очевидната му връзка с детето, му е
необходима външна помощ. Позитивно намира да са се отразили наложените
със заповедта за незабавна защита мерки. Едва след това е осъзнал
натрапчивия и неприемлив характер на поведението си. Експертът сочи, че
дълбоко в себе си бащата изпитва страх от отхвърляне от детето, заместването
му с другия мъж в живота на С.. Несъзнателно този страх го провокира да
търси на всяка цена контакт с детето. Майката се явява посредник,
3
възприемана е като препятствие за осъществяване на срещи с Е..
По отношение на молителката, експертизата сочи за възприемане на
действията на ответника като силно притеснителни, създаващи чувство на
тревожност и емоционален дискомфорт, поставят я в ситуация на фрустрация.
Не се възприема като жертва, не са налице и трайни психологически
изменения, същата разполага с ресурс за справяне при конфликтни ситуации.
Личността е характеризирана като спокойна, сдържана, организирана,
чувствителна и стеснителна, усеща се липса на сигурност при общуване.
Психологът не установява отчуждение у детето към който и да е от двамата
родители. Конфликтите между възрастните с голяма степен на вероятност
предизвикват у малолетната стрес, несигурност и раздвоение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и като взе предвид, че
по делото е поискано налагане на мерки за защита, съдът счита, че това искане
е основателно.
Твърденията в представената декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, са подкрепени
и от показанията на свидетелите. Депозираните гласни доказателствени
средства сочат за влошени отношения между страните, конфликти, породени
от режима на лични отношения на бащата с детето, но далеч надхвърлящи
добрия тон на общуване.
Психическо насилие представлява системно въздействие върху психиката на
дадено лице, осъществявано чрез умишлени действия, /писмено или устно/,
които могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго
лице. Резултат е психологическа травма, която би могла да се изразява в
тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство, водещи до
увреждане на достойнство, адекватно мислене и поведение.
Емоционалното насилие е въздействие върху психиката на определено лице,
целящо да се увредят емоциите му, свързани с преживявания от негативния
спектър – изразява се в заплашване, контрол, води до чувство на страх, на
малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.
Обичайно проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват,
доколкото чрез едни и същи действия, се засягат емоциите и психиката на
засегнатите лица, които са неразривно свързани. Разликата е в
продължителността на въздействието, интензитета, трайността на
последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното
насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни
изменения в психиката на засегнатото лице. Лишаването на пострадалия от
спокойствие на работното място, честите и настойчиви телефонни повиквания
нарушават личното пространство на молителя, създават дискомфорт. Обидите
и упреците за качеството на полаганата от С. родителската грижа засягат
емоционалната й стабилност, водят до тревожност, несигурност и стрес.
Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат, трайно негативно
изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие. Достатъчно е
поведението на извършителя да въздейства негативно върху психическото
спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея уплаха,
тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите стресови реакции и
психичните травми, макар и възможни, не са задължителни за квалификация
на деянието на извършителя като психическо и емоционално насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в
непрестанни телефонни позвънявания, съобщения, посещения на работното
място, обиди, обвинения, уронване на авторитета пред външни за конфликта
4
лица, могат да бъдат характеризирани като емоционално и психическо
насилие. Събраните доказателства в съвкупност водят до този извод.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани
в ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива
мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо молителя
домашно психическо и емоционално насилие и да възпрепятстват
възможността ответника да упражнява такова и за в бъдеще.
По смисъла на чл. 2 от закона домашно насилие е и всеки акт на физическо,
психическо и емоционално насилие, както и опитът за такова насилие. В
настоящия случай по безспорен начин се констатира системно извършване на
такъв акт.
При определянето на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан
от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна и ефективна
защита на пострадалото лице.
Наложените от съда мерки не са административни наказания, тяхното
предназначение е да охранят пострадалото лице, а не да санкционират
извършителя. Неминуемо и неговите права са ограничени чрез
предизвиканата от съда промяна на съществуващите с увредения правни
отношения или фактическо положение, като преследваната цел е още и
превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството.
С оглед характера на упражненото спрямо молителя домашно насилие, съдът
намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани
в чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3, т. 4, т. 6 от ЗЗДН, а срока на мерките следва да бъде с
определен съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН размер, а именно 10
месеца.
Мерките по т. 3 и т. 4 следва да забранят на извършителя да се приближава до
пострадалия на разстояние по-малко от 10 метра, до жилището и
местоработата му, до местата за отдих и социални контакти, както и да
осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма /телефон, кратки
текстови съобщения, социални мрежи/, като с оглед необходимостта да
общуват във връзка с ангажиментите на общото им дете Е., допуска
кореспонденция по електронна поща, при спазване на установените норми и
правила на общуване – спазване на благоприличие, взаимно уважение,
допустим часови диапазон, конкретика и изчерпателност на изявлението.
Мярката по т. 6 - задължение на извършителя да посещава специализирана
програма към - Консултативен център по проблемите на домашното насилие в
гр.Разград към Сдружение „Жанета“, ЕИК *********, адрес гр. Разград 7200,
бул. „ България” №4, тел. **********, e-mail: ******@***.**,
************@*****.***.
Мерките по т. 6 и насоката по т. 7 са продиктувани от експертното становище
на вещото лице и вътрешното убеждение на съда, че и двете страни
разполагат с ресурс /интелектуален и емоционален/ да преодолеят
натрупаното помежду им напрежение и да общуват пълноценно,
съобразявайки се един с друг и с интересите на детето, като им е необходима
външна подкрепа.
Поради което съдът намира, че в интерес на молителката е постановяване на
мярка по т.7 спрямо нея – да бъде насочена към програма за възстановяване
към Консултативен център по проблемите на домашното насилие в гр.Разград
към Сдружение „Жанета“, ЕИК *********, адрес гр. Разград 7200, бул. „
България” №4, тел. **********, e-mail: ******@***.**,
************@*****.***.
5
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на молителката в цялост сторените в производството разноски в
размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък
по чл. 80 ГПК /лист 170 от делото/.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград ДТ в размер на 25,00 лв.,
както и 400 лв. – депозит за съдебно – психологическа експертиза.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мярка за ЗАЩИТА на С. К. С. ЕГН: ********** с адрес с. Г., общ.
Разград, ул. „********* като:
ЗАДЪЛЖАВА Б. В. К. ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр.
Р.*********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на С. К. С.;
ЗАБРАНЯВА на Б. В. К. да приближава на по-малко от 10 /десет/ метра С. К.
С., жилището й, находящо се на адрес село Г., общ. Разград, ул. „*********,
местоработата на молителката - козметично студио, находящо се на адрес гр.
Р.********, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за
срок от 10 /десет/ месеца, от които следва да се приспадне срока на действие
на мерките, постановени с издадената Заповед за незабавна защита №
20/10.07.2025г.;
ЗАБРАНЯВА на Б. В. К. да осъществява контакт с пострадалото лице под
каквато и да е форма, включително по телефон, обикновена поща и факс,
съобщения и социални мрежи, както и чрез всякакви други средства и системи
за комуникация при условия и за срок от 10 /десет/ месеца, от които следва да
се приспадне срока на действие на мерките, постановени с издадената Заповед
за незабавна защита № 20/10.07.2025г., КАТО разрешава общуване с
електронна поща само и единствено във връзка с родителските ангажименти и
режим на лични контакти на Б. К. с детето Е. К.;
ЗАДЪЛЖАВА Б. В. К. да посещава специализирана програма към
Консултативен център по проблемите на домашното насилие в гр.Разград към
Сдружение „Жанета“, ЕИК *********, адрес гр. Разград 7200, бул. „
България” №4, тел. **********, e-mail: ******@***.**,
************@*****.***, като за целта се свърже с доставчика на социалната
услуга в срок до 09.01.2026г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. В. К. ЕГН: ********** за последиците от
неизпълнението на заповедта – на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН при
неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Решението подлежи на незабавно изпълнение по отношение на наложените
мерки за защита.
Да се издаде заповед за съдебна защита.
НАСОЧВА С. К. С. ЕГН: ********** с адрес с. Г., общ. Разград, ул.
„********* към програма за възстановяване по смисъла на чл.5, ал.1 т.6 от
ЗЗДН към Консултативен център по проблемите на домашното насилие в
гр.Разград към Сдружение „Жанета“, ЕИК *********, адрес гр. Разград 7200,
бул. „ България” №4, тел. **********, e-mail: ******@***.**,
6
************@*****.***, като за целта се свърже с доставчика на социалната
услуга в срок до 09.01.2026г.
Да се уведоми Сдружение „Жанета“ гр. Разград за наложената мярка по чл. 5,
ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. В. К. ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ на С. К. С. ЕГН:
********** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. В. К. ЕГН: ********** да ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Разград
държавна такса от 25 лв. /двадесет и пет лева/ на основание чл.16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ - заплатен от бюджета на съда депозит за съдебно –
психологическа експертиза, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
След влизане в сила на съдебното решение да се изпрати покана за
доброволно плащане на сумите, присъдени в полза на РС – Разград, а ако
същите не бъдат платени в дадения срок - да се издаде изпълнителен лист за
същите, както и за сумата 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в 7-дневен срок
от обявяването му в открито съдебно заседание – 09.12.2025г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7