Решение по дело №2356/2016 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1203

 

гр.Бургас , 28.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Административен съд  гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                              СЪДИЯ:ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 2356 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

Образувано е по искова молба, подадена от З.Н.Г., ЕГН ********** против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно- почивно дело“ гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 10 680лв., представляващо основната заплата за времето, през което не е бил на работа, поради незаконно уволнение със Заповед № ЧР-11-1845/08.11.2016г., издадена от изпълнителния директор на ИА  „Военни клубове и военно- почивно дело“ гр.София, за периода 11.11.2016г.- 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 20.02.2020г.- датата, следваща датата на постановяване на отменителното решение до окончателното изплащане на сумата. (л.20,104).

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа исковата претенция. Претендира присъждане на разноски в размер на 1300лв. по представен списък.

Ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно- почивно дело“ гр.София, чрез процесуалния си представител гл.експерт Ч., признава иска по основание и размер. Счита обаче, че от размера на обезщетението следва да се приспадне сума в общ размер 3 351лв., представляваща обезщетения, заплатени на три пъти през м. ноември 2016г. и януари и февруари 2017г., при прекратяване на правоотношението. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Съдът намира иска за процесуално допустим.

Предявен е от активно легитимирано лице- адресат на отменената заповед за уволнение, срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал заповедта и в срока по 125 от ЗДСл.

І.ФАКТИТЕ:

Със Заповед № ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (при съкращаване на длъжността), служебното правоотношение на З.Н.Г., на длъжност Началник на сектор „Административно, информационно и финансово обслужване в отдел „Югоизточен“ в ИА „ВКВПД“, с ранг II-ри младши, било прекратено, считано от 11.11.2016 г. Постановено било да му бъде изплатено обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието – един месец, на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.

Ищецът обжалвал заповедта.

С решение № 2696/19.02.2020г., постановено по адм. дело № 5872/2019г. по опис на Върховен административен съд същата била отменена като незаконосъобразна.

Със Заповед №  ЧР-11-1899/20.12.2016 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, било разпоредено на Г. да бъде изплатено обезщетение в размер на едва основна месечна заплата за оставане без работа през първия месец след прекратяване на служебното му правоотношение, за времето от 11.11.2016г. до 10.12.2016г. вкл.

Със Заповед №  ЧР-11-291/20.01.2017 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, било разпоредено на Г. да бъде изплатено обезщетение в размер на едва основна месечна заплата за оставане без работа през втория месец след прекратяване на служебното му правоотношение, за времето от 11.12.2016г. до 10.01.2017г. вкл.

На ищецът била изплатена и сума за неспазен срок на предизвестие в размер на 1005.30лв.

Представена по делото справка от НАП за осигурителния доход да социално осигуряване за периода от 1.11.2016г.- 31.10.2017г. (л.67) сочи, че З.Н.Г. не се е намирал в трудовоправни отношения през процесния период.

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно- счетоводна експертиза.

Според заключението на вещото лице, заеманата от ищеца длъжност не съществува към  03.06.2016г. Функциите, задачите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика на ищеца за заеманата длъжност изцяло са премахнати, поради преразпределянето им като такива в длъжностните характеристики на други длъжности, част от които централизирани в София.

Като сходни на заеманата от Г. длъжност през 2020г. вещото лице посочва длъжностите на: началник сектор „Военни клубове“ към Териториален отдел Бургас и началник сектор „Почивно дело“ към Териториален отдел Бургас поради факта, че са ръководни.

Определените основни месечни възнаграждения за тези длъжности през 2020г. са в месечен размер 1780лв.

ІІ.ПРАВОТО :

Според разпоредбата на  чл. 104, ал. 1 ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая съдът намира за доказани предпоставките за присъждане на обезщетение по силата на посочената норма в пълен размер, т.е.  за 6-месечния период от 11.11.2016г. (датата, от която според отменената заповед служебното правоотношение е прекратено) до 11.05.2017г.

За този период ищецът не е заемал държавна служба и не е получавал възнаграждение за друга работа.

Основната заплата по смисъла на  чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗДСл. е в размер на 1780лв.

Този размер съдът приема с оглед заключението на вещото лице, предвид факта, че заеманата от Г. длъжност към датата на влизане в сила на отменителното решение не съществува, а в посочения размер е възнаграждението на единствените сходни длъжности „ началник сектор“ в Териториален отдел Бургас.

За 6- те месеца през които ищецът е останал без работа дължимото обезщетение е в размер на 10 680лв.

В този смисъл исковата претенция е основателна и доказана в пълен размер.

Съдът намира за неоснователно искането на пълномощника на ответника за намаляване на размера на обезщетението със сума в общ размер 3 351лв., представляваща обезщетения, заплатени на три пъти през м. ноември 2016г. и януари и февруари 2017г., при прекратяване на правоотношението.

Посочените обезщетения са изплатени на друго правно основание. Тези обезщетения са дължими и тогава, когато служебното правоотношение е прекратено законосъобразно.

В случая основанието на настоящата претенция е отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Поради това обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 10 680лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2020г. (дата на влизане в сила на решение № 2696/19.02.2020г., постановено по адм. дело № 5872/2019г. по опис на Върховен административен съд).

Предвид изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1300 лева, от които 1200лева за адвокатско възнаграждение (л. 57) и 100 лева за възнаграждение за вещото лице.

Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно- почивно дело“ гр.София да заплати на З.Н.Г., ЕГН **********, сума в размер на  10 680лв. (десет хиляди шестстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на работа поради незаконно уволнение със Заповед № ЧР-11-1845/08.11.2016 г. на изпълнителния директор на ИА ВКВПД, за периода 11.11.2016г.- 11.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2020г. до окончателното и́ изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно- почивно дело“ гр.София да заплати на З.Н.Г., ЕГН **********, сума в размер на 1300 лева (хиляда и триста лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: