МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 10.03.2021г.
по НОХД № 520/ 2020г. на КжРС
Повдигнато е обвинение срещу Ч.И. *** по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК за това, че на 16.08.2019г. в гр.Кърджали причинил на Р.Т.К. средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на първи долен десен зъб и на първи долен ляв
зъб, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
В наказателният процес е приет за съвместно разглеждане
на граждански иск предявен от Р.Т.К. против подсъдимия Ч.И.И. за сумата в
размер на 5000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на престъпление на 16.08.2019г. в гр.Кърджали, както и направените
по делото разноски. Пострадалият
Р.Т.К. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия И. *** за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Настоява, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Моли съда да признае подсъдимия за виновен
като му се наложи наказание при превес на отегчаващите обстоятелства при
условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Моли
да се уважи и предявения граждански иска за неимуществени вреди като доказан по
основание, а размера на обезщетението да се определи в границите очертани от
критерия на чл.52 от ЗЗД по справедливост. Моли и разноските по делото да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител в ход
по същество пледира, че предявеното обвинение е доказано. Моли съда да признае Ч.И.
аз виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и да му
се наложи наказание в рамките на предвиденото в закона. Настоява да се уважи
гражданския иск в пълен размер и да им се присъдят направените по делото
разноски. Гражданският ищец и частен обвинител Р.Т. изразява съгласие с
казаното от неговия повереник.
Подсъдимият Ч.И. не се признава за виновен. В лична
защита изразява съгласие с казаното от неговия защитник. В последна дума заявява,
че не носи вина за повдигнатото му обвинение. Защитата на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда. Настоява, че няма доказателства по делото, че от
престъпното деяние на подзащитния му да е настъпило избиване на зъби. Липсват
обективния елемент от престъплението, липсват престъпни последици от
поведението на подсъдимия, както и липсва субективния елемент.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият
Ч.И.И., роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, женен, работи,
неосъждан, с ЕГН **********.
На 16.08.2019г. около 14ч. в гр.Кърджали на бул.Беломорски
в посока Автогарата, свидетелят Р.К. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № К6724ВВ. В автомобила с него пътувал и свидетелят И.Т., който седял на
предната дясна седалка. На кръстовището образувано от бул.Беломорски, ул.Булаир
и ул.Капитан Петко Войвода срещу Съдебната палата в града имало работеща
светофарна уредба като пострадалият се престроил в лявата лента по бул.Беломорски
за завиване наляво по ул.Капитан Петко Войвода, където изчаквал разрешителния
сигнал за потегляне на светофара. Срещу него, отново по бул.Беломорски,
изчаквал зелен сигнал лек автомобил марка „Субару Алтбек“ с рег.№ К8232ВВ,
управляван от свидетеля А.И., а до него на предната седалка се возел подсъдимия
Ч.И., а на задната седалка се намирала свидетелката П.И.. Този автомобил се
движел в посока направо, както и бил с предимство пред другите участници в
движението извършващи маневра завой наляво. При светването на зелен сигнал на
светофарната уредба свидетелят Р.К. не се съобразил с правилата за движението
по пътищата за предимство, при което започнал да изпълнява маневра завой
наляво, при което ударил странично в лявата част движещия се лек автомобил „Субару
Алтбек“ с рег.№ К8232ВВ, управляван от свидетеля А.И.. След възникналото пътно транспортно
произшествие, автомобилите спрели на самото кръстовище на ул.Капитан Петко Войвода, като „Фолксваген“-а бил
ориентиран с предницата си в посока към кв.Студен Кладенец, а другото МПС
участник в ПТП- на същата улица, но диагонално в посока към стадиона почти до
бордюра. Двата автомобила били на разстояние след настъпилото произшествие
около 15- 20 метра. Тогава подсъдимият Ч.И. излязъл от автомобила, и след като
установил здравословното състояние на своите близки, се насочил към автомобила управляван
от свидетеля Р.К., чийто прозорец бил отворен. През него подсъдимият Ч.И. започнал
да нанася удари в областта на главата на пострадалия К., който бил с поставен предпазен
колан и не можел да се защити. Нанесъл му около 4- 5 удара в областта на главата,
както и му отправял обиди и псувни. След като свидетелят Р.К. успял да слезе от
автомобила, заедно с него излязъл и спътника му- свидетелят И.Т.. В този момент
подсъдимият Ч.И. нанесъл още няколко удара с юмруци в областта на главата на
пострадалия К.. След получените удари последният почувствал силна болка в устата
си и впоследствие изплюл два от зъбите си на улицата. Свидетелят И.Т. се
опитвал извън автомобила да предпази пострадалия К. от агресията на дееца Ч.И.,
но въпреки това те достигнали целта си. След това подсъдимият се отправил към
личния си лек автомобил марка „Субару Алтбек“ с рег.№ К8232ВВ, а след кратко
време след него тръгнал и свидетелят Р.К.. На пътното платно спорът между тях
двамата продължавал, при което деецът Ч.И. се обърнал и ударил един силен шамар
на пострадалия К.. В това време там на место бил пристигнал свидетелят В.Д.,
който този ден бил на работа като служител на пожарната служба в гр.Кърджали.
Той виждайки нанасяне на удара веднага застанал между двамата мъже, за да ги
раздели.
След това на место пристигнали и други служители на РСПБЗН-
Кърджали, а именно свидетелите А.М., В.С., М.М. и М. Х., които обезопасили
автомобилите. След тях на произшествието дошли и служителите в сектор „Пътна
полиция“- Кърджали при ОДМВР-Кърджали- свидетелите Г.Г. и К.А., които провели разговори
с водачите на автомобилите и пътниците по отношение причините за възникване на ПТП-
то и тяхното здравословно състояние. Изпробвали с техническо средство за употреба
на алкохол и двамата водачи, резултатите на които били отрицателни. Никой от
участниците в ПТП- то или от пътуващите в тези автомобили не пожелал да му се
окаже медицинска помощ, както и не се оплакал, че има някакви наранявания.
Такива не направил и пострадалия К., тъй като на место бил пристигнал синът му
и не искал да го притеснява. Поради признанието от страна на свидетеля Р.К., че
е виновен за възникналото произшествие, полицейските служители предложили на
двамата водачи да попълнят констативен протокол, което те приели. Така двамата
свидетели А.И. и Р.К. се разбрали да се обърнат към застрахователна компания за
съставяне на двустранен протокол за настъпилите щети по МПС- тата.
Тогава автомобилите, участници в ПТП- то, били преместени
от кръстовището, за да не създават затруднение на движение. След около 2- 3
часа по- късно свидетелите Р.К. и А.И. се срещнали в офиса на застрахователна компания
„Булстрад“ в гр.Кърджали, където попълнили Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие.
По- късно вечерта пострадалият К. отишъл в Спешна помощ в
гр.Кърджали, тъй като почувствал силни болки в главата. Там му е оказана
медицинска помощ, при която му е направена компютърна томография на главата,
както и му е предписано да остане на лечение, което отказал. По отношение на избитите
му зъби е насочен за преглед при съдебен лекар. На следващият ден-
17.08.2019г., свидетелят Р.К. посетил съдебен лекар и след извършен преглед му е
издадено Съдебномедицинско удостоверение № 175/ 2019г. със заключение, за причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен десен зъб и на първи
долен десен зъб, довели до трайно затрудняване дъвченето и говоренето.
По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 136/ 2019г., видно от заключението на същата се установява, че на Р.К. е
било причинено: Избиване на първи долен десен зъб и на първи долен ляв зъб; кръвонасядания
по лицето и лигавицата на долната устна. Избиването на първи долен десен зъб и на
първи долен ляв зъб е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Вещото лице Н.М. при разпита си на съдебното следствие установява, че при
прегледа на пострадалото лице К. няма данни двата зъба да са били разклатени в
следствие на възпалителни или дегенеративни възрастови изменения, както и че по
принцип е възможно описаното от него увреждане в експертизата да е в резултат и
на ПТП, но не могат да бъдат причинени от един шамар, а от действието на твърд
тъп предмет или върху твърд тъп предмет.
Тази фактическа обстановка бе установена на база следните
доказателства: от показанията на Р.К. и И.Т., тъй като те са последователни,
логични, кореспондират се едни с други, както и се подкрепят от показанията на
свидетелите В.Д. и К.А., и от назначената съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 136/ 2019г. Въпреки, че свидетелят К. е пострадал от деянието и И.Т. е
негов роднина, то настоящата инстанция кредитира показания им, защото те не са
опровергани от нито едно друго доказателство извън подсъдимия и кръга на
неговите близки- А.И. и П.И.. Това е така, защото при проверката на показанията
на последните двама, които е логично да поддържат защитната теза на дееца и са
заинтересовани от изхода на делото като съответно негов брат и съпруга, никъде
не установяват нанасяне на каквито и да било удари от страна на подсъдимия Ч.И.
към пострадалия Р.К.. При проверката за достоверност на техните показания обаче
стоят гласните показания дадени от В.Д.. Свидетелят В.Д. свидетелства за
нанесен един удар от страна на подсъдимия на пострадалия в областта на лицето,
докато никой от посочените трима- дееца или свидетелите А.И. и П.И., не
установява този факт. От друга страна показанията на свидетелите Р.К. и И.Т. се
подкрепят както от свидетелстването на този свидетел Д., така и от показанията
дадени от свидетеля К.А., че на инкриминираната дата при разговор с гражданския
ищец след ПТП- то го е чул да фъфли. Поради всичко това тази инстанция приема
за достоверни показанията на пострадалия и на И.Т., както и не кредитира
свидетелските показания на А.И. и П.И., и обясненията на подсъдимия И., досежно
твърдението, че не е имало нанасяне на удари от страна на последния към
гражданския ищец К.. Този последният извод бе направен и тъй като те не са съответстват
в тази им част на нито едно друго събрано по делото доказателство.
Именно и поради този факт, че дава вяра на показанията на
свидетелите Р.К. и И.Т., то съдът приема и че посочените в съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 136/ 2019г. увреждания са причинени от удари нанесени от
подсъдимия Ч.И. на пострадалия К., а не и поради също вероятния механизъм
посочен от вещото лице Н.М.- в резултат на пътно- транспортно произшествие.
Прочее вярно е, че никой от присъстващите полицаи и
пожарникари, не е видял, че Р.К. е изплюл зъбите си, но това е така, тъй като
тези свидетели са дошли по- късно след изплюването им. Така също приема за
логично и житейски оправдано твърдението на пострадалия, че той не е споделил
факта на избиването им, защото на место е дошъл синът му, когото той не искал
да притеснява, за което има много гласни доказателства.
Тази съдебна инстанция не кредитира показанията на
свидетеля К.С. поради следните съображения: той не е извършил стоматологичен
преглед на гражданския ищец К., защото такива се правят не в заведения и
кафенета, а и с определени инструменти, а и няма други доказателства които да
потвърдят този факт; на следващо място тези показания противоречат на съдебно
медицинската експертиза назначена по делото и изготвена от вещото лице М.,
както и на неговите показания на съдебното следствие, в които той казва, че при
прегледа на Р.К. не са установени дълбоки венечни легла и кръвни съсиреци в
дъното им, които са задължителни при наличието на пародонтоза, поради което
показанията на този свидетел С. не бяха взети предвид.
Не бе дадена вяра и на свидетелските показания на Д.П.,
тъй като той е дошъл след извършването на инкриминираното деяние, ако изобщо
той е бил там, за което настоящата инстанция има съмнения, защото никой освен
подсъдимия, не го сочи да е бил на местопроизшествието, а и разследването се е
водело близо осем месеца, поради което е чудно как така не е бил посочен от
никой, за да бъде разпитан още на досъдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: От
обективна и субективна страна подсъдимият Ч.И. е осъществил състава на
престъплението по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК. Изпълнителното деяние, с което са
засегнати обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, деецът е извършил чрез
действие- въздействал е върху организма на Р.К. чрез нанасянето на удари с ръка
в областта на главата, при което е причинено избиване на първи долен десен зъб
и на първи долен ляв зъб. Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като подсъдимият
И. е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните
му последици и е допускал тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието
върху обекта това посегателство против здравето на пострадалия е типично
резултатно увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е избиване на два
зъба. Това, че извършеното престъплението е средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.1 вр.ал.2 от НК следва от цитираното заключение на вещото лице М.,
който казва, че това нараняване е довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето.
Причини за извършване на деянието се коренят в неспазване
на законоустановените норми за поведение, незачитане физическата
неприкосновеност на личността, както и за желание от страна на дееца да раздаде
справедливост по повод настъпилото ПТП, при което са настъпили материални щети
за собствения на дееца автомобил по вина на пострадалия.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид обществените
отношения, които засяга то- неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността; като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, добрите характеристични
данни, семейно и трудово ангажираност, големия период от време изминал от
извършване на престъплението, както и отегчаващите- причинени две средни
повреди, както и съпътстващите две леки телесни повреди причинени на
инкриминираната дата представляващи кръвонасядания по лицето и лигавицата на долната
устни, намира, че следва да се определи наказание при превес на смекчаващите
обстоятелства при условията на чл.54 от НК. Поради това наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като по този начин настоящата съдебна
инстанция намира, че ще се реализират целите на наказанието в най- пълна степен
заложени в чл.36 от НК. Така определеното наказание бе отложено на основание
чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, тъй като са налице условията за това, а
именно: наложеното наказание лишаване от свобода е до три години, подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, както и намери,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения
не е наложително да изтърпи наказанието ефективно.
По гражданския иск: По делото
се установи, че увреждането на пострадалия Р. Х. е настъпило в резултат на
виновното престъпно поведение от страна на подсъдимия Ч.И.. Поради това на
основание чл.45 от ЗЗД той е длъжен да възстанови вредите, които е причинил другиму.
Предвид настъпилото увреждане представляващо две средни телесни повреди,
изразяващи в избиване на първи долен десен зъб и на първи долен ляв зъб, което
е затруднило дъвченето и говоренето, то съгласно съдебната практика и принципа
за справедливост осъди дееца да заплати на гражданския ищец Р.К. *** сумата от 3500лв.,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 16.08.2019г.
в гр.Кърджали неимуществени вреди, като отхвърли иска до пълния му предявен
размер от 5000лв. като неоснователен и недоказан. Предвид изхода на делото на
основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия Ч.И. бяха възложени разноските
направени от гражданския ищец и частен обвинител Р.К. за адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00лв.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия Ч.И. бяха възложени направените по делото разноски в размер
на 201.06лв., представляваща направените по делото разноски на досъдебното
производство, които да заплати по сметка на ОДМВР гр.Кърджали. На същото
основание той бе осъден да заплати разноски по сметка на Районен съд- Кърджали сумата
от 20лв. за вещо лице и 140.00лв. за държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: