№ 154
гр. Свиленград, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200492 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000276 от
04.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез
адвокат С. М., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят Г. Г. Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен - издаден в нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Г. Г., се явява. За
него се явява адвокат С. М., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй
1
като не било доказано авторството на деянието, налице било противоречие
между писмените и гласните доказателства, било налице случайно деяние и
случаят бил маловажен. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 06.05.2025 година около 01.00 часа в град Свиленград, област Хасково,
по улица „Г. Райчев”, Г. Г. управлява в посока Метан-станцията лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер СМ 79
32 АН – негова собственост (видно от Справката от АИС - КАТ), когато е
спрян за проверка от полицейските служители – свидетелите Д. Н. Д. и Д. Т.
И. (служители на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково). В автомобила
пътуват майката на жалбоподателя и свидетелят Б.Д.О.. Полицейските
служители решават, че следва да тестват Г. Г. за наличие на алкохол в кръвта,
тъй като силно мирише на алкохол. Пред полицейските служители Г. заявява,
че е изпил две бири, но се е наложило да откара своя роднина до Центъра за
спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Хасково, филиал – Свиленград (майка
си), тъй като била във влошено здравословно състояние – затруднено дишане,
трудно подвижна и й излизала пяна от устата (макар и в резултат на алкохолно
опиянение), поради което не изчакал идването на линейката. Свидетелят Д.
разяснява на жалбоподателя правата и процедурата във връзка с ползването на
техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба и/или да бъде
2
тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие, респ. липса на
алкохол в кръвта му. Жалбоподателят е изпробван за алкохол в 01.03 часа от
свидетеля Д. с техническо средство „Дрегер” 7510 (съгласно Заповед № 8121з-
329/22.03.2022 година) с инвентарен (фабричен) № ARPL 0560 (, преминал
успешно проверка за техническа изправност (тариране на техническото
средство) и в срока на годност видно от Протокол с рег.№ 3286р-15600 от
26.03.2025 година), който отчита 0.86 промила алкохол (в този смисъл е и
Разпечатката от техническото средство). С резултата от пробата и показанието
на апарата жалбоподателят е запознат. Издаден е и Талон за медицинско
изследване № 279359, който е връчен в 01.30 часа, като Г. заявява, че отказва
кръвна проба. В дадения срок (до 02.00 часа) Г. не се явява в ЦСМП –
Хасково, филиал Свиленград, за да му бъде взета кръвна проба. В този смисъл
е и Справката от Дневника на ОДЧ на РУ – Свиленград, посочена в Писмо с
вх.рег.№ 6958 от 08.07.2025 година, касаеща въпросния интервал от време и в
същия смисъл е и информацията от ЦСМП - Хасково. В съдебно заседание
свидетелите – полицейски служители, уточняват, че ако лицето се беше явило
за вземане на кръвна проба, щяха да бъдат уведомени чрез ОДЧ при РУ –
Свиленград и да присъстват.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Д. Н. Д. – „Младши автоконтрольор”, ІІ степен в
звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя на служебния таблет против жалбоподателя Г. и в негово присъствие
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с
№ 3326285. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля
Д. Т. И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС след употреба на
алкохол, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А
досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно
предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Г. Г., който сочи, че няма
възражения против констатациите, което е вписано в съответната графа на
АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
3
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в
РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-0351-
000276 на 04.06.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП и налага на жалбоподателя Г. Г. административно наказание „Глоба”
в размер на 1 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за
управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и са отнети 12 контролни точки.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.06.2025 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в Справката за
нарушител/водач. Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Николай Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за
нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.
Н. Д. заема длъжността „Младши автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен
контрол”, група „Охранителна полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-4350 от 23.06.2025 година (неоспорено от
страните по делото, като независимо от това е изискана цитираната в него
Заповед), видно от което Николай Анастасов Анастасов е назначен на
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на
МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че Г. е санкциониран и за други нарушения на ЗДвП с влезли в сила
НП и Електронни фишове от преди осем години.
По делото бе допуснато и изслушано в присъствието на родител –
майката Д.О.О., в процесуалното качество на свидетел непълнолетното лице
4
Б.Д.О., който установи пред настоящия Съдебен състав, че на въпросната дата
бил заедно с биологичния си баща в автомобила, управляван от последния,
тъй като се наложило да отведат баба му за медицинска помощ поради
влошено здравословно състояние – затруднено дишане. На връщане били
спрени от полицейски патрул и Г. бил тестват за алкохол от свидетеля Д. Т..
В същия смисъл са и обясненията, дадени от жалбоподателя, пред
настоящия Съдебен състав, като самият Г. заявява, че е изпил 2 бири и
посочва за влошеното здравословно състояние на майка си.
В подкрепа на обясненията на жалбоподателя и на показанията на
свидетеля О. е представен и приет Фиш за спешна медицинска помощ с рег.№
18164 от 06.05.2025 година.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебните заседания, проведени на 08.07.2025
година и на 01.09.2025 година свидетели – Д. Н. Д. и Д. Т. И.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. Н. Д. и Д. Т.
И., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение
на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
5
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими
се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка
(АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – И., е и свидетел,
присъствал при извършването на проверката и установяването на
нарушението. Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели –
полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на
управление на МПС след употреба на алкохол. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и другите
налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в
противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
Частично с доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля
Б.Д.О. – биологичен син на жалбоподателя, макар и непризнат – и допуснат до
разпит в съдебното производство по искане на защитата на последния.
Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се
опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (Д.
Н. Д. и Д. Т. И.) и от писмените доказателствени средства по делото. С
подобна еднозначност те се очертават, конкретно за обстоятелствата на
съвместното им пътуване с жалбоподателя до ЦСМП – Хасково, филиал –
Свиленград, влошеното здравословно състояние на майката на жалбоподателя
и фактът, че е бил тестван за алкохол в качеството му на водач на МПС. В
останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа
версия относно това, че жалбоподателят е бил тестван с техническото
6
средство от свидетеля И., показанията на свидетеля Б. О. не се кредитират, тъй
като са в противоречие с другите доказателства, които Съдът кредитира.
Поради това, Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част,
считайки ги тенденциозни, така и поради близките му отношения и
обстоятелството, че жалбоподателят му е биологичен баща (, който факт не е
спорен по делото), от тук и пряката му заинтересованост от изхода на делото.
Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира показанията на
свидетеля Б. О. в тази им част, поради което ги изключи от доказателственото
обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдът не кредитира частично обясненията на жалбоподателя досежно
изнесения факт, че е бил тестван с техническото средство от свидетеля Д. И.,
тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на
административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в
противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените
доказателства, налични по делото. В останалата част (относно съвместното
пътуване на жалбоподателя с биологичния му син - свидетеля О. до ЦСМП –
Хасково, филиал – Свиленград, влошеното здравословно състояние на майка
му, фактът, че е бил тестван за алкохол в качеството му на водач на МПС и че е
признал пред полицейските органи, че е изпил две бири), Съдът кредитира
обясненията на Г., тъй като се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства, на които Съдът дава вяра.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
7
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от
Писмо с рег.№ 351000-4350 от 23.06.2025 година, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидените форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на
АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
8
нарушена. Действително в НП не е посочена конкретната хипотеза на чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, отнасяща се до настоящия случай, но в НП е направено
достатъчно ясно описание на това нарушение и фактическите обстоятелства,
при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от
страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в
пълен обем. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно отново не е нарушено по
никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен
обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива
Байнова). Фактът, че при посочване на нарушената правната норма и
изписването на относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и
текста й, респ. разделил правната норма, не води до различни правни изводи,
тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, какво е извършил). Тези
конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена.
Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля И., но
този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и служебен адрес е
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
9
не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.2.
от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
06.05.2025 година актосъставителят Д. Н. Д. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, ІІ степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В
тази насока е и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 01.09.2025 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д. Н. Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
10
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно Г. Г. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са
спрели за проверка като той е бил на шофьорското място и на него са състави
АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил
подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема,
че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност. Ето защо са неоснователни възраженията на адвокат М.,
направени в пледоарията му пред настоящия Съдебен състав и касаещи
недоказаност на авторството на деянието.
На базата на гласните и писмените доказателства, Съдът намира за
категорично установена отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по
извършване и констатиране на нарушението, предмет на разглеждане в
настоящото производство (в този ред на мисли са неоснователни
възраженията на адвокат М., направени в пледоарията му пред настоящия
Съдебен състав и касаещи противоречие между писмени и гласни
доказателства). В тази насока напълно правилно, както актосъставителят, така
и наказващият орган са квалифицирали поведението на водача като
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която въвежда
забрана за водачите на пътно превозно средство да управляват автомобил под
11
въздействието на алкохол. Иначе казано дадената от АНО правна
квалификация съответства на изложените факти и описаното деяние в
констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от органа,
които покриват обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ МПС – лек
автомобил (, който факт Съдът намира за безспорно установен по делото),
жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП,
които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя Г. Г. в качеството
му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил, след употреба
на алкохол, който обективен факт е категорично доказан по делото, безспорно
сочи поведение от негова страна, което е в пряк разрез и в отклонение от
императивната забрана за това, установена в нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е съставомерно като
административно нарушение, съгласно административнонаказателния състав
на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и
тя е правилна. Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от
първата от цитираните разпоредби (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и водачът е
длъжен да не управлява автомобил след употреба на алкохол или друго
упойващо средство. Редът, по който е установена концентрацията на алкохол,
начинът за това са съобразени напълно с чл. 174, ал. 4 от ЗДвП и съответно
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра
на вътрешните работи и Министъра на правосъдието. Изследването е
извършено от служител на МВР, в чиято Длъжностна характеристика,
представена по делото, е включено правото да работи с технически средства и
системи за измерване и контрол на МВР. Разпитаните по делото свидетели –
полицейски служители, описват този процес, включително и разясняването на
жалбоподателя на правата и процедурата във връзка с ползването на
техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба и/или да бъде
тестван с доказателствен анализатор за установяване наличие, респ. липса на
алкохол в кръвта му. На жалбоподателя е издаден Талон за медицинско
изследване, в който е посочена алкохолната концентрация в кръвта му. Той се е
12
съгласил с резултата, поради което не се е явил и не е дал кръвна проба, т.е
жалбоподателят приема показанията на техническото средство. Изследването
е извършено по начин, предвиден в закона, поради което и Съдът приема
посочената в АУАН и в НП алкохолна концентрация за несъмнено доказана.
Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на
0.86 промила е доказана по надлежния ред. В тази си конкретно цифрова
стойност, същата надвишава минимално установената – 0.5 промила, за
съставомерността на деянието. Изследването е извършено по начин,
предвиден в закона и не е било предмет на оспорване, поради което и Съдът
приема посочената в него алкохолна концентрация за несъмнено доказана. В
този смисъл жалбоподателят е управлявал автомобил след употреба на
алкохол. Употребата на алкохол е недопустима при управление на МПС
съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съдът прие,
че е налице съставомерно деяние по посочения текст, при безспорно доказани
обективните признаци на изпълнителното деяние и авторство. Отделно от
това съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените Актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая Съдът
намира, че констатациите от АУАН се потвърждават по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Т.е. всички
изложени данни водят до извода, че изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка е доказана по несъмнен начин.
Пред настоящия Съдебен състав е удостоверено по несъмнен начин, че на
техническото средство към датата на нарушението има извършена периодична
проверка и срокът на същата не е изтекъл.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Г. Г. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Същият е следвало да прецени, че не следва да
управлява МПС след употреба на алкохол. Субективно, подсъдимият е имал
формирана ясна представа в съзнание си, че управлява МПС след консумация
на алкохол.
В аспекта на гореизложеното, а и за пълнота на изложението, Съдът
държи да отбележи, че не споделя доводите на защитата, че в случая се касае
13
за деяние, извършено при условията на чл. 15 от НК, т.е. възражението на
защитата във връзка с разпоредбата на чл. 15 от НК е, че жалбоподателят не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, въпреки
че е бил длъжен, защото се е притеснявал относно здравословното състояние
на майка си. Действително, здравословното състояние на майка му не е било
добро, но последното не би могло да изключи вината на Г. като обуслови
наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото преценката
за отговорността се извършва с оглед на това дали сам се е поставил в
ситуация да извърши нарушение. Следва да се посочи, че видно от
показанията на разпитаните в хода на въззивното следствие свидетели –
полицейски служители, Г. е заявил пред тях че преди да предприеме
шофирането е изпил две бири, същото заявява и в обясненията си, дадени
пред настоящия Съдебен състав, т.е. бил е наясно, че е употребил алкохол и
въпреки всичко е предприел процесното шофиране, т.е. сам се е поставил в
тази ситуация. Поради изложеното институтът на случайно деяние в
настоящия случай е категорично неприложим.
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с химическо изследване и/или с
техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда,
включително, се наказва с „Глоба” в размер на 1 000 лв. и с „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. Санкционната норма
правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния
случай, тъй като предвижда санкция за водач, който управлява МПС след
употреба на алкохол над 0.8 промила.
Независимо от изложеното, т.е. установяването на извършено
нарушение, в случая следва да се приеме, че Жалбата е основателна като се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН като се отмени
НП и се предупреди нарушителят, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на Съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Т.е.
Съдът намира за основателен наведения от упълномощения защитник на
жалбоподателя довод, че макар и формално деянието, извършено от него да
осъществява признаците на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, същото
14
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН.
При преценката си относно маловажност на случая Съдът взе предвид
критериите, визирани в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а
именно: такъв случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
В процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което предвидената в закона санкция -
Глоба във фиксиран размер от 1 000 лв. и Лишаване от право на управление на
МПС за срок от 12 месеца, се явява несъразмерно тежка и несъответстваща на
характера на извършеното деяние.
На първо място, това са установените подбуди и мотиви за извършване на
нарушението, изяснени по-горе чрез събраните в хода на съдебното
производство доказателства, чиято достоверност Съдът кредитира. В такава
ситуация управлението на МПС, макар и след употреба на алкохол, е
житейски оправдано и причините, които са го наложили следва да бъдат
отчетени като изключителни обстоятелства, смекчаващи отговорността на Г.
Г., тъй като именно те са го мотивирали да наруши разписаните в закона
правила за движение, а не проявено пренебрегване и безотговорно отношение
към тях. Установява се, че жалбоподателят не е отказал проверката с цел
прикриване употребата на алкохол - същият признава пред полицаите, че е
изпил две бири. Мотив да управлява МПС до ЦСМП – Хасково, филиал –
Свиленград, е влошеното здравословно състояние на майка му. Г. Г. е
неосъждан. За извода си по-горе Съдът съобразява и невисоката концентрация
на алкохол, установена в кръвта на жалбоподателя, добросъвестното му
поведение при извършване на проверката (както вече бе посочено) и
осъщественото от негова страна съдействие, позволил на контролните органи
своевременно и безпроблемно да изпълнят служебните си задължения,
установяващо се от показанията им, както и направеното на този етап от
производството самопризнание. От събраните по делото доказателства се
установява, че в хода на извършената проверка не са установени други
нарушения. Същевременно, по делото липсват каквито и да било данни,
15
характеризиращи го негативно като участник в движението по пътищата. Не
са установени други нарушения, за които Г. да е наказван по административен
ред, което също следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че
настоящата му проява е с инцидентен характер и следва да се третира като
такава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН (тези изводи на Съда не се променят предвид
факта, че има налагани административни наказания, но преди около 8 години),
т.е. от приложената Справка за нарушител/водач не се установява същият да е
системен нарушител на ЗДвП. В тази връзка следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на жалбоподателя – 36
години.
Взети в съвкупност, изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства водят до извод, че процесното деяние се характеризира с по-
ниска обществена опасност от типичните нарушения на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП и предвидената в закона санкция - Глоба в размер на 1 000 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, се явява
несъразмерно тежка. Обществената опасност на деянието по принцип е
завишена, но Настоящият съдебен състав намира, че безспорно случаят
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното. По тези
причини настоящият състав на Свиленградския Районен съд приема, че
извършеното попада в хипотезата на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и
на нарушителя не следва да се налагат наказания за процесното нарушение.
Предвид неприлагането на тази разпоредба от наказващия орган и с оглед
правомощията на Съда в настоящото производство - да провери изцяло
правилността на обжалвания акт, обжалваното НП подлежи на отмяна поради
неправилно приложение на закона при издаването му. Релевантната
административна принуда, която е следвало да се упражни по отношение на
нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън вече посочената
завишена обществена опасност на деянието по принцип, не се установиха.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда за прилагане на чл. 63, ал.
2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, то се излагат следните съображения:
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
16
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП,
респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН –
процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, процесното деяние, Съдът би приел, че не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране
на нарушението като маловажно.
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не би
съществувала, предвид фиксираните размери на санкциите, поради което по
пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето им под тези
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания,
Съдът би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 година на МВР правилно биха били отнети 12 контролни точки,
тъй като за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда, включително, установена по надлежния ред, е
предвидено да се отнемат 12 контролни точки. Действително в НП не е
конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията
отнемане на контролни точки, но това не би представлявало съществено
процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП ясно е описано извършеното в
случая нарушение. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки
не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
17
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен
характер и действията на административния орган по отбелязване на
отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното
с него наказание.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв.
Съдът няма да коментира наведеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение (, направено с Придружителното
писмо), тъй като изхожда от лице без представителна власт по делото – от
Началника на РУ – Свиленград, а АНО е Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
18
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 2,
вр.ал. 4 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОТМЕНЯ НП № 25-
0351-000276 от 04.06.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, с което на Г. Г. Г. с ЕГН ********** от град ************,
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 1 000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 година на МВР са отнети 12 контролни точки; като
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Г. Г. Г., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия Съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г. с ЕГН
********** от град ************, сумата от 400 лв., представляваща
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
492/2025 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19