№ 374
гр. Русе, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря а.п.х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520104223 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал.1 т.1 - т. 3 вр. чл. 225, чл. 224, ал.1, чл. 262 и чл. 264 КТ от Х. Г. Г. против
Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ при
Община Русе.
Ищецът твърди, че с трудов договор от 01.06.2018г., сключен между
него и Община Русе, Общинско предприятие „Комунални дейности“, в
качеството на работодател, бил назначен на длъжност „работник паркинг“, с
трудови задължения по длъжностна характеристика, с място на работа
Обществен паркинг в съществуващи подземни нива на „Театрален комплекс
гр. Русе“, Обществен паркинг „Булстрад Арена“ и работно време на смени по
график, при сумарно изчисляване за 3 месеца, за срок до 01.12.2018г. Още при
постъпване на тази работа, а и последствие, работодателят знаел и бил наясно,
че ищецът е освидетелстван и преосвидетелстван с решение на ТЕЛК, което
през годините, в които полагал труд не се изменяло съществено, като
определен процент на неработоспособност. При всяко негово
преосвидетелстване, работодателят получавал съответното ново решение на
ТЕЛК и до момента, в който не бил назначен нов пряк началник на ищеца това
не било проблем. В периода от назначаването му до прекратяване на
1
трудовото правоотношение, трудовият му договор бил многократно изменян
с допълнителни споразумения, които касаели единствено трудовото му
възнаграждение. След 6 години, на 28.06.2024г., на ищеца била връчена
заповед *** от 27.06.2024г. за прекратяване на трудовото му правоотношение,
считано от 02.07.2024г., без предизвестие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
Съобразно решенията на ТЕЛК/НЕЛК, първото от които от 2017г., а
последното от 19.12.2023г. ищецът можел да работи, но като трудоустроен на
подходящо работно място при спазване на противопоказанията определени в
т.19 на експертното решение на НЕЛК и с облекчени условия на труд – без
участие в ръчна работа с вдигане и пренасяне на тежести, с единично тегло
над 10 кг., без експозиция на прах и газове, без дейности на открито, при
неблагоприятен преохлаждащ и прегряващ микроклимат.
Твърди се и се излагат аргументи в подкрепа на тези твърдения, че
извършеното уволнение на ищеца е незаконосъобразно. Оспорва се да е
налице невъзможност за ищеца да изпълнява възложената му работа поради
болест. Напротив, твърди се, че условията на работата били изключително
подходящи и съобразени със здравословното му състояние и за него било
напълно възможно да я изпълнява, както правел и до момента на уволнението
му. Поради това не можело да се приеме, че е налице първата предпоставка за
прекратяване на соченото основание на трудовия договор.
Оспорва се да е налице и втората предпоставка за прекратяване на
трудовото правоотношение. Твърди се, че работодателят е вписал 8 часов
работен ден в длъжностната му характеристика, с което бил в нарушение, като
не спазвал този 8 часов работен ден, в резултат на което санкционирал ищеца
чрез уволнение, защото работел действително на 12 часов работен ден.
Ищецът счита, че становището на ТЕЛК относно нощния труд е само
принципно правилно, но с оглед конкретните особености на изпълняваната от
него работа не е, защото на практика нощно време работата му била много
лека.
Твърди се, че работодателят след като е получил становището на ТЕЛК
не е предприел нищо. В продължение на много години заболяването на ищеца
не било пречка да изпълнява трудовото си задължение, поради което при
прекратяване на трудовото му правоотношение и преценката за
законосъобразността на това прекратяване следвало да се обсъди и нормата на
чл. 8 от Кодекса на труда, тъй като единствената цел на работодателя се счита,
2
че е да постигне прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца чрез
използване на законово допустими средства.
Също така се оспорва, че при работодателя е имало и друга подходяща
работа, която е следвало да бъде предложена за заемане от ищеца.
Работодателят на основание чл. 315 от Кодекса на труда бил длъжен да
определя ежегодно места, подходящи за трудоустроени. На ищеца не било
предложено друго такова място, а направо се пристъпило към прекратяване на
трудовото му правоотношение, включително и без да даде възможност на
работника да оспори преценката му за липса на такова място.
Твърди се също така, че към датата на прекратяване на
правоотношението между страните съществуват неизплатени обезщетения за
неизползван отпуск от ищеца (6 дни за 2023г.), както и неизплатени трудови
възнаграждения за положен труд в празнични дни (1,4,5 и 6 май 2024г., както и
за положен извънреден труд (19 часа през месец май 2024г. и 8 часа през месец
юни 2024г.
Моли се по изложените съображения в исковата молба, да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае уволнението на ищеца на
посоченото основание за незаконосъобразно и да бъде отменена заповедта за
същото, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди
уволнението, както и да му се присъди обезщетение за оставяне без работа за
период от 6 месеца след уволнението в общ размер на 5580лв. Моли се
ответникът да бъде осъден да му заплати и сумата от 237,14лв. обезщетение за
6 дни платен отпуск за 2023г., 177,14лв. обезщетение за положен труд в
празнични дни и 298,30лв. извънреден труд. Претендира се и законната лихва
върху тези суми от образуване на настоящото производство. Претендира се
присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за допустимост,
но за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че уволнението е
законосъобразно, тъй като е съобразено със становището на ТЕЛК, в което е
посочено, че изпълняваната от ищеца работа е противопоказна за неговото
здравословно състояние, в т.ч. включването на нощни смени, извънреден труд,
работа на открито и удължени смени. Именно поради това становище на
компетентния орган се пристъпило и към прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, доколкото и утвърдената съдебна практика била в
насока, че работодателят не следвало да преустройва работния процес по
3
начин, съобразен с дадените предписания от здравните органи за съобразяване
със здравословното състояние на ищеца. Също така се оспорва, че
работодателят е разполагал и с места, които да предложи за заемане от ищеца.
За трудоустроени лица имало свободни длъжности като „Охранител“ и
„Инспектор“, но ищецът не отговарял на условията за тяхното заемане. С
оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.06.2018г. е сключен трудов договор ***, между ОП „Комунални
дейности“, представлявано от директора Стамен Василев Савов в качеството
на работодател и Х. Г. Г. в качеството на служител. Последният е назначен на
длъжността „работник паркинг“ с място на работа ОП „Комунални дейности“,
Отдел „Паркинги“ с работно време „смени по график, при сумарно
изчисляване за период от 3 месеца“. С допълнителни споразумения към
трудовия договор на ищеца е изменяно трудовото му възнаграждение.
Няма спор, че ищецът е работил на смени (дневни и нощни по 12 часа)
по предварително изготвен от прекия му ръководител график.
С експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе с
№*** от 08.05.2019г., ищецът е преосвидетелстван като му е определена 60%
трайно намалена работоспособност, като преди експертизата състоянието е му
е било определено с 52% трайно намалена работоспособност. С последващи
експертни решения на ТЕЛК, последното представено по делото от
30.05.2024г., ищецът е преосвидетелстван и му е определена 89% трайна
неработоспособност.
Във връзка със запитване от ОП „Комунални дейности“, лекар от
служба по трудова медицина „Медико“ гр. София е дал становище от
01.11.2023г., че Х. Г. има противопоказания да изпълнява длъжността
„работник паркинг“ при обичайните условия, включващи нощен и извънреден
труд, работа на открито и удължени работни смени.
По отправено искане от работодателя до Инспекция по труда за
издаване на разрешение или отказ за уволнение на ищеца на основание чл.
325, ал.1 т.9 КТ, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е
отговорил с писмо от 11.12.2023г., че определената в чл. 333, ал.1 КТ закрила
4
при уволнение не включва посоченото основание чл. 325, ал.1 т.9 КТ.
С Решение №14, прието с Протокол №3/21.12.2023г. на Общински
съвет Русе, на основание чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал.1 т.23 ЗМСМА, чл. 51
и чл. 52, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗОС и чл. 79 АПК, Общинският съвет е приел
правилник за организацията, дейността и управлението на Специализирано
звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност (СЗ„ИООРС“). В чл.
3 от същия е определено, че СЗ„ИООРС“ е звено на бюджетна издръжка към
Община Русе и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства,
длъжностното щатно разписание се утвърждава от Кмета на Община Русе по
предложение на директора на СЗ„ИООРС“, като численият му състав е
определен на 184 щатни бройки. В чл. 7 от правилника е записано, че
директорът на СЗ„ИООРС“ сключва, изменя и прекратява трудовите договори
на служителите в звеното, както и налага дисциплинарни наказания, в
съответствие с КТ, утвърждава длъжностните характеристики, определя
работните места и пр.
Със становище от 05.04.2024г., лекар от служба по трудова медицина
„Медико“ гр. София е дал становище, че Х. Г. може да изпълнява длъжността
„Работник паркинг“ в Община Русе при спазване на противопоказанията
описани в ЕР на ТЕЛК.
На 17.04.2024г. е направено искане от директора на СЗ„ИООРС“ до
ТЕЛК при УМБАЛ – Русе за експертно медицинско мнение във връзка
„предстоящо уволнение“ на ищеца.
С Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе,
втори състав, от 30.05.2024г. е посочено, че предвид липсата на тежко
физическо натоварване, Х. Г. е подходящ за длъжността“работник паркинг“,
но без да поема нощни смени. Посочено е, че продължителните 12 часови
работни смени не са физиологични и нарушават хигиенно-диетичния режим
на пациент със захарен диабет, на лечение с инсулин. В случай, че не може да
се изпълнява длъжността на намален работен ден (8 часа), лицето не може да
я изпълнява.
Със заповед ****г. на директора на СЗ„ИООРС“, трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал.1 т.9 КТ, като
причини за което прекратяване са посочени: невъзможност на работника да
изпълнява възложената му работа поради здравословни причини довели до
трайна неработоспособност – изгубена работоспособност 89%, установена въз
5
основа на ЕР *** от ***/30.05.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Канев“ АД гр.
Русе със забрана за полагане на нощен труд при 12 часови работни смени и
поради липса на друга, подходяща работа за здравословното му състояние,
която да му бъде предложена при която да полага само дневни работни смени.
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, последното БТВ на ищеца преди уволнението му (02.07.2024г.) е
за месец юни 2024г. в размер на 1063,62лв., състоящо се от основна заплата
933лв. и 14% прослужено време – 130,62лв. Вещото лице е изчислило
размерът на евентуално дължимото на ищеца обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ
на 6381,72лв. в брутен размер или 5743,55лв. в нетен размер. Съобразявайки
представените по делото графици за отработените смени от ищеца, вещото
лице е установило, че той е полагал труд на 1, 4, 5 и 6 май 2024г., общо 4
работни смени на официални празници, за които му е дължимо брутно трудово
възнаграждение в размер на 221,96лв., а във фиша за месец май му е
начислена и изплатена сумата от 191,69лв., т.е. остават дължима разликата от
30,27лв. в брутен размер или 23,49лв. в нетен. Също така вещото лице е
установило, че за периода от 01.05.2024г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, ищецът има положен извънреден труд в размер на
50,30 часа, като брутното трудово възнаграждение за него възлиза на
447,64лв., а чистата сума за получаване е 389,17лв. Вещото лице като е
съобразило доказателствата за ползван от ищеца платен годишен отпуск за
времето на трудовото му правоотношение, е дало заключение, че на ищеца не
му е дължимо обезщетение по чл. 224 КТ.
Съобразявайки заключението на вещото лице, ищецът е изменил
(увеличил и намалил) претенцията си по чл. 225, ал.1 КТ на 6381,72лв. в
брутен размер, обезщетението за положен труд в празнични дни на 30,27лв. в
брутен размер, а извънредния труд на 447,64лв. в брутен размер, като е
оттеглил претенцията си с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.
Съгласно заключението на втората изготвена по делото експертиза, в
СЗ„ИООРС“, съгласно поименното щатно разписание към 01.07.2024г., е
имало следните незаети работни места: 14бр. за инспектор, 1бр. за работник
паркинг и 2 бр. за охранител. Ищецът е бил освободен от длъжността
работник паркинг, поради невъзможността му да я изпълнява. За длъжността
„инспектор“ преките задължения се изпълняват на открито, което е
противопоказно и неподходящо за ищеца според ЕР на ТЕЛК. За длъжността
6
„охранител“ по-големия брой места са за смени на 12 часа, в това число и
нощни смени, което също е противопоказно за ищеца. Местата за тази
длъжност с 8 часови работни смени са само две и към датата на уволнение на
ищеца те са били заети.
По делото е представен от Община Русе списък на лицата заети на
определените места по чл. 315, ал.1 КТ.
Свидетелят Георги Х.в Г. установява, че е баща на ищеца и е запознат с
мястото, на което работел синът му и което често посещавал, тъй като живеел
в близост. Синът му имало образование, знаел езици и се справял отлично с
всичките си трудови задължения, дори по-добре от своите колеги. Нямал
никакви оплаквания от условията на труд, харесвал работата си, имал
необходимите удобства, нощните му смени били спокойни. Стоял в
помещение което е климатизирано, имал удобен офис стол.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение на
основание чл. 325, ал.1 т.9 КТ поради болест на работника ли служителя са
наличието на болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/,
здравни противопоказания за извършваната работа, въз основа заключение на
ТЕЛК, липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника
или служителя работа в предприятието, която той е съгласен да заеме. В
съдебната практика е наложено разбирането, че в решението на ТЕЛК трябва
да е посочено това състояние на работника или служителя поражда ли
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото
правоотношение. За да е законно уволнението работодателят трябва да е
изпълнил и второто условие по чл. 325,т.9 КТ, а именно задължението си да
предложи на работника друга подходяща за здравословното му състояние
работа. В хипотезата на чл. 325,т.9 КТ, при невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до
трайна неработоспособност, работодателят трябва да предложи на работника
или служителя друга работа, съобразена със здравословното му състояние, ако
има такава. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ води
до незаконност на уволнението.
Подходяща работа по смисъла на чл. 325, ал.1 т.9 КТ означава свободна
щатна длъжност, която да съответства на здравословното състояние на
7
работника /или служителя/ и за заемането на която той отговаря на
образователните и други изисквания. Обстоятелството, че работата е
подходяща, трябва да бъде установено от ТЕЛК. Работодателят има
задължение да предложи на работника или служителя свободни щатни
длъжности, а след като работникът /служителят/ избере някоя от тях,
компетентният здравен орган /ТЕЛК/ следва да удостовери дали избраната
работа е подходяща за здравословното му състояние.
От задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от
нормата на чл. 317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретно
посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на
трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от
службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с
работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на
уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на
инцидентна проверка за правилност от гражданския съд ( в този смисъл
Решение № 266 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. ***14/2009 г., III г. о., ГК.
Съобразявайки изложеното по-горе, следва да се приеме, че след като в
ЕР на ТЕЛК от 30.05.2024г. изрично е посочено, че е противопоказно за
здравословното състояние на Х. Г. да изпълнява заеманата от него длъжност,
за работодателя е възникнала първата от предпоставките да прекрати
трудовото му правоотношение, без да има възможност да извършва
самостоятелна преценка и отчитайки особеностите на конкретната работа,
мястото на което се извършва, продължителността и прочие, да достига до
̀
изводи различни от тези на компетентния по въпроса орган – ТЕЛК. В
настоящото производство съдът също не би могъл да извърши преценка за
правилността на становището на ТЕЛК, поради което направените от ищеца
възражения в тази насока не следва да бъдат обсъждани. Решението на ТЕЛК
е съобразено с действително извършваната от ищеца работа на 12 часови
смени и полагане на нощни такива, по утвърдени графици, което не
противоречи на уговореното в трудовия му договор и няма основание да се
приеме, че работодателят е „подвел“ ТЕЛК посочвайки му грешна
информация, което да се приеме като проявна форма на „злоупотреба с право“
по смисъла на чл. 8 КТ. Изискването на становище от компетентните здравни
органи за наличието на основание за прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл. 325, ал.1 т.9 КТ също не може да бъде
8
разглеждано като нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на
трудовите права. Работодателят има правен интерес да прекрати трудовото
правоотношение със служители и работници, които имат здравни
противопоказания за изпълняване на определена работа, тъй като в противен
случай носи риск от ангажиране на отговорността му за обезвреда на
настъпили за тях вреди както от трудова злополука, така и от професионална
болест. Не би могло да се приеме, че прекратяването на трудово
правоотношение след предписание от ТЕЛК/НЕЛК за здравната му
противопоказност е и във вреда на работника или служителя, доколкото
живота и здравето са по-висши ценности от правото на труд.
Добросъвестността при упражняване на трудовите права и задължения се
предполага и всеки, който твърди обратното следва да го установи. В
конкретния случай по делото не са посочени и събрани доказателства сочещи
недобросъвестно поведение на работодателя, каквото твърди ищецът.
Видно от събраните по делото доказателства, включително и от
заключението на вещото лице, в СЗ„ИООРС“ към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца не е имало свободни длъжности, които
биха могли да му бъдат предложени от работодателя за заемане в изпълнение
на втората предпоставка за законност на уволнението на основание чл. 325,
ал.1 т.9 КТ. Ищецът е възразил, че СЗ„ИООРС“ се явява негов работодател,
той като „не разполагал със самостоятелност нито с правосубектност“,
директорът му се назначавал от кмета по трудов договор. В случая кметът на
Община Русе следвало да упражнява работодателски функции по отношение
на ищеца, в резултат на което работодателят в негово лице имал задължение
да му предложи подходяща длъжност не само в СЗ„ИООРС“, а във всички
звена на Община Русе. Това становище на процесуалния представител на
ищеца, подробно развито в писмените му бележки по същество на спора, не би
могло да бъде споделено. Х. Г. е сключил трудовия си договор не с кмета на
Община Русе, а с директора на ОП „Комунални дейности“, аналогична
структура като СЗ„ИООРС“, създадена с решение на общинския съвет на
основание чл. 52 ЗОС, организационно и финансово обособена структура в
Общината, второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Видно от
устройствения правилник СЗ„ИООРС“, част от дейността на ОП „Комунални
дейности“, в това число и охраната на общинския паркинг в който работи
ищеца, е преминала към новосформираната структура, която на основание чл.
9
123 КТ се явява правоприемник на работодателя, с когото ищецът
първоначално е сключил трудов договор. Общинското предприятие и
специализираното звено, създадени на основание чл. 52 ЗОС се явяват
самостоятелни правни субекти и работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ (в
този смисъл Определение № 605 от 21.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
606/2012 г., II г. о., ГК). В случая СЗ„ИООРС“ е надлежен ответник по иска и
работодател на ищеца, поради което и исковата молба на последния е с
формулиран петитум за отмяна на заповед на директора му и осъждането му
да заплати претендираните обезщетения и трудови възнаграждения.
Работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и
други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение.
Съгласно чл. 325, ал.1 т.9, изр. 2 КТ, прекратяването на трудовото
правоотношение не се допуска, ако при работодателя има друга работа,
подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е
съгласен да я заеме. Т.е. в конкретния случай при преценка
законосъобразността на уволнението на ищеца следва да се прецени дали в
СЗ„ИООРС“ е имало друга подходяща работа, а не въобще в която и да е
структура на Община Русе. Поради това след като не е имало такава
подходяща работа, за ответника-работодател не е възникнало задължение да
предложи такава и това „непредлагане“ не води до незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, като
развитите в обратната насока възражения по делото се явяват неоснователни.
По изложените съображения, за директора на СЗ„ИООРС“ е
възникнало не само правото, а и задължението (с оглед естеството на
дейността му и управляването на публични ресурси) да прекрати трудовото
правоотношение на ищеца на посоченото основание. Издадената заповед е
ясна, мотивирана и при изготвянето и не са допуснати нарушения на
̀
императивни правни норми, което да води до нейната незаконосъобразност и
да е предпоставка за исканата отмяна. С оглед на това предявените по делото
искове с правно основание чл. 344, ал.1-3 вр. чл. 225, ал.1 КТ следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
10
По отношение на претендираните от ищеца суми за неплатени трудови
възнаграждения, за извънреден труд и за работа на официални празници,
според заключението на вещото лице такива са дължими в посочените
размери в експертизата, които са и претендирани от ищеца (след изменение
на исковата му претенция). Ответникът не е възразил срещу дължимостта на
претендираните трудови възнаграждения, поради което същите следва да
бъдат присъдени на ищеца – 30,27 лв. обезщетението за положен труд в
празнични дни и 447,64лв. извънреден труд.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат част от направените от бюджета на СВ
разноски за вещо лице, пропорционално на уважената част, или от
заплатеното възнаграждение по първата експертиза от 367,87лв., следва да се
присъдят 25,63лв., както и държавна такса върху два от уважените искове в
минимален размер от по 50лв. за всеки или общо 100лв. държавна такса по
делото.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
В полза на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят
разноски пропорционално на уважената част от исковите му претенции.
Видно от представения списък с разноски по чл. 80 ГПК, за „други
обезщетения“, извън исковете по чл. 344, ал.1 КТ ищецът е заплатил 300лв.
Уважени са два от първоначално предявените три иска (този по чл. 224, ал.1
КТ е оттеглен), поради което следва да му се присъдят 200лв. Съгласно чл. 7,
ал.9 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, за защита по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 250 лв. В случая са проведени общо пет съдебни
заседания, т.е били са налице предпоставки за заплащане на допълнително
750лв. на процесуалния представител на ищеца, а не на 1000лв. както е
посочено в списъка. От тези „допълнителни разноски“, съобразно уважените
два от предявените искове и при съобразяване на съотношението на основното
адвокатско възнаграждение по списъка (от претендирани общо 4100
присъдени са 200), следва да се присъдят за допълнителните три съдебни
заседания още 36,59лв. или общо 236,59лв.
Така мотивиран, районният съд
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
ул. **** срещу Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен
ред и сигурност“ БУЛСТАТ 0005306320229 към Община Русе, с адрес гр.
Русе, бул. „Ген. Скобелев“ №45, представлявано от директора Йордан Стоянов
Джамбазов искове за признаване незаконосъобразността на Заповед ****г. за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните считано от
02.07.2024г. и за нейната отмяна, за възстановяване на Х. Г. Г. на заеманата
преди уволнението длъжност „работник паркинг“ и за заплащането на
обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца в брутен размер
от 6381,72лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА Специализирано звено „Инспекторат, охрана,
обществен ред и сигурност“ БУЛСТАТ 0005306320229 към Община Русе,
представлявано от директора Йордан Стоянов Джамбазов, с адрес гр. Русе,
бул. „Ген. Скобелев“ №45 да заплати на Х. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ул. **** сумите в брутен размер: 30,27лв. неизплатено трудово
възнаграждение по чл. 264 КТ, 447,64лв. неизплатено трудово
възнаграждение по чл. 262 КТ, ведно със законната лихва върху двете суми
считано от 25.07.2024г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен
ред и сигурност“ БУЛСТАТ 0005306320229 към Община Русе, представлявано
от директора Йордан Стоянов Джамбазов, с адрес гр. Русе, бул. „Ген.
Скобелев“ №45 да заплати на Х. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул.
**** сумата от 236,59лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Х. Г. Г. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. **** да заплати
на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“
БУЛСТАТ 0005306320229 към Община Русе, представлявано от директора
Йордан Стоянов Джамбазов, с адрес гр. Русе, бул. „Ген. Скобелев“ №45
сумата от 200лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен
ред и сигурност“ БУЛСТАТ 0005306320229 към Община Русе, представлявано
от директора Йордан Стоянов Джамбазов, с адрес гр. Русе, бул. „Ген.
Скобелев“ №45 да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 100лв., както и 25,63лв. разноски по
12
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13