Р Е
Ш Е Н И Е
№101 12.04.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
дванадесети март две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
т.д.№313 по описа за 2017година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Цар Освободител“ № 79, вх. А, ет. 1, ап. 4, с ЕИК *********,
представлявано от управителя В. И. Г., чрез адвокат Стоян Илиев Златев, Адвокатска колегия Варна, с
адрес за призоваване гр. Варна, ул. ”Драган Цанков” № 20, ет. 1, тел.
********** против Г.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Б., ул.
"И.” **, "ТИВОЛИ 2012"
ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас 8000, ул. “Екзарх Йосиф” № 32 А, ЕИК
*********, представлявано от Г.И.Н., ЕГН **********, “ТИВОЛИ” ООД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на
управление в гр. Обзор 8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1, ет. 1, община Несебър,
област Бургас, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н. и Д.Н.Х., с ЕГН **********, в гр. В., ул. "Б.” **,
ет. *, ап. *, с посочена цена
на иска: 55000 евро /107570,65 лева/, с
която се иска от съда да приеме за установено, че Г.И.Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Б.,
ул. "И.” **, "ТИВОЛИ
2012" ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас 8000, ул. “Екзарх Йосиф” № 32 А,
ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н., ЕГН **********, “ТИВОЛИ” ООД, вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на
управление в гр. Обзор 8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1, ет. 1, община Несебър,
област Бургас, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н. и Д.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В.,
ул. "Б.” **, ет. *, ап. * дължат солидарно на "ЕКСПЕРТ
ХОЛДИНГ БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Цар
Освободител” № 79, вх. А, ет. 1, ап. 4, е ЕИК: *********, представлявано от
управителя В. И. Г., сумата от 55000 евро лева въз основа на запис на заповед
от 10.05.2016г. за сумата от 55000 евро, с падеж 10.10.2016г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от
29.03.2017 г. по ч. гр. д. № 2125/2017 г. по описа на РС Бургас, ведно със
законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените съдебно деловодни разноски в настоящото
производство.
С Определение
№1296/21.12.2017год. е прекратено производството по отношение на ответника "ТИВОЛИ
2012" ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас 8000, ул. “Екзарх Йосиф” № 32 А,
ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н., ЕГН **********, поради липса на правен
интерес.
Твърди се, че на
10.05.2016г. в гр. Варна, Г.И.Н. е издал запис на заповед в полза на
"ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ” ЕООД, ЕИК: *********, с който като издател по ценната
книга безусловно, неотменяемо, без разноски и без протест се е задължил да
плати на доверителя ми на падеж 10.10.2016 г. сумата в размер на 55000 евро.
Твърди се, че издаденият запис на заповед е авалиран за задълженията, така
както са поети от издателя, от останалите ответници "ТИВОЛИ 2012"
ЕООД, “ТИВОЛИ” ООД и Д.Н.Х..
Твърди се, че
плащане по процесния запис на заповед не е направено от страна на издателя или
авалистите на посочената дата, нито по-късно и по тази причина "ЕКСПЕРТ
ХОЛДИНГ БГ”ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК до Районен съд
Бургас, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2125/2017 г. по описа на
БРС. Въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 1250/29.03.2017 г. и
Изпълнителен лист № 1725/29.03.2017 г. ответниците са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 55000 евро, ведно със съдебно деловодните разноски
в размер на 4294,42 лева и законна лихва от 28.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 97/2017 г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с район на
действие, района на Окръжен съд Бургас, с рег. № 801.
Твърди се, че в
законоустановения срок от връчване на поканите за доброволно изпълнение на
солидарните длъжници - ответници са депозирали възражения срещу издадената по
ч. гр. д. № 2125/2017 г. по описа на РС Бургас. С определение № 3981/15.06.2017
г. е даден едномесечен срок за
предявяване на установителен иск.
Ответниците Г.И.Н.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "И.” № **,
“ТИВОЛИ” ООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със
седалище и адрес на управление в гр. Обзор 8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1,
ет. 1, община Несебър, област Бургас, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н. и
Д.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., ул. "Б.” **, ет. *, ап. *, редовно уведомени , в срока за отговор представят
писмен такъв и сочат, че оспорват предявения иск по основание и размер , като
се твръди следното : Твръди се, че е налице каузално правоотношение по договор
за заем, което е обезпечено с процесния запис на заповед, оспорва се получаване
на цялата заемна сума , като се твърди, че част от същата сума е получена и
непосредствено след получаването й е върната на ищеца , а именно сумата от 40
000лв.
Твърди се, че
поради липса на правна култура и липса на адвокатска помощ, първият ответника е
извършил плащания в противоречие с текста на договора за заем и записа на
заповед, подписани от него, като в действителност ищецът е дал в заем на
ответника Н. сума в размер на 65 000 лв. (95 000 лв. - 30 000лв., а сумата в
размер на 40 000 лв. е предадена обратно на заемодателя минути след като
последният я е „превел” на Н. и изобщо не е превеждана изцяло сумата посочена в
исковата молба в размер на 55 000 евро.
Твърди се , че платежните нареждания са направени едно след друго, като между
всяко едно от тях заемополучателят Г. е отивал на касата на банката и е теглил
парите в брой, след което отново ги е предоставял на ищеца, за да може последният отново да му ги
преведе, за да докаже изпълнение по договора за заем.
Твърди се, че
ответниците са погасили част от реално представената им в заем сума в общ
размер на 25 500лв., видно от представените с отговора платежни нареждания от 13.09.2016 г.
за сума в размер на 10 000 лв. и от 13.10.2016 г. за сума в размер на 15 500
лв., поради което размерът на дължимата от ответниците суми е далеч по-малка от
претендираната от ищеца.
Твърди се , че ответникът е заплатил на управителя на
ищцовото дружество на 2 пъти по 2500 лв.
Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на ищеца по договора
за заем, защото ищецът е превел сума в размер на 95 000 лв., а не 55 000 евро. чиято левова равностойност е 107
570,65 лв. (55 000 евро * 1.95583) или
12 570.65лв. по-малко от уговореното и няма как да претендира осъждането
на ответниците за тази сума.
На основание чл.
78. ал. 5 от ГПК е направено възражение
относно размера на възнаграждението на процесуалния представител на
насрещната страна както в настоящото производство, така и в производството по ч.
гр. д. № 2125/2017г. на БРС.
В допълнителна
искова молба , ищецът твърди , че записът на заповед е редовен от външна страна
и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищеца. По отношение на
договора за заем твърди , че го е изпълнил , като посочва, че за
обезпечаването на този договор са
подписани пет записа на заповед и поради частичното плащане от страна на
ответниците е подадено заявление само за неплатената част от сумите , дължими
по договора.
Бургаският
окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на
спора, приема, че предявените субективно и обективно съединени установителни
искове са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК от „ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 79, вх. А,
ет. 1, ап. 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя В. И. Г., чрез
адвокат Стоян
Илиев Златев, Адвокатска колегия Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ул.
”Драган Цанков” № 20, ет. 1, тел. ********** против Г.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес с постоянен адрес в гр.
Б., ул. "И.” **, “ТИВОЛИ” ООД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление в гр. Обзор
8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1, ет. 1, община Несебър, област Бургас, ЕИК
*********, представлявано от Г.И.Н. и Д.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. В., ул. "Б.” **, ет. *, ап. *, с посочена цена на иска: 55000 евро /107570,65 лева/, с която се иска от съда да приеме за
установено, че Г.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "И.” № **, " “ТИВОЛИ” ООД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на
управление в гр. Обзор 8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1, ет. 1, община Несебър,
област Бургас, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н. и Д.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. В., ул. "Б.” **, ет. *, ап. * дължат солидарно
на "ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. “Цар Освободител” № 79, вх. А, ет. 1, ап. 4, е ЕИК: *********,
представлявано от управителя В. И. Г., сумата от 55000 евро лева въз основа на
запис на заповед от 10.05.2016г. за сумата от 55000 евро, с падеж 10.10.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК от 29.03.2017 г. по ч. гр. д. № 2125/2017 г. по описа на РС Бургас,
ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски в настоящото
производство, за които е представен списък по чл.80 от ГПК за сумата от
5908,50лв.
Страните
не спорят по валидността на от външна страна на представения запис на заповед
от 10.05.2016г. за сумата от 55000 евро, с падеж 10.10.2016г., както не се
спори, че същият е подписан от Г.И.Н..
Ответниците
твърдят, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението по
каузално правоотношение между страните , а именно договор за заем на сумата от
10.05.2016год. за сумата от 55000евро, сключен между ищеца и Г. И. Н. Спорно между страните е дали ищецът
е изпълнил изцяло задължението си по договора за заем, като е предал на първия
ответник цялата сума , спори се и каква част от заемната сума не е върната от
ответниците , съответно е все още дължима.
С
доклада по делото , съдът е указал на страните доказателствената тежест по
отношение на тези твърдения. Страните не са поискали допускане на
съдебно-икономическа експертиза.
От
ангажираните от ищеца и ответника Н. писмени доказателства – извлечения от
банкови сметки, представени от дружеството и от банки се установява , че на
10.05.2016год. по негова банкова сметка в Първа инвестиционна банка АД , за
която ответникът Н. заяви в открита съдебно заседание, че е открита за целите
на договора за заем, са постъпили последователно сумите от 40 000лв.,
95000лв. и 77420,65лв., общо 212 420,65лв. С допълнителната искова молба
ищецът е посочил, че на 10.05.2016год. ответниците са издали пет записа на
заповед , за сумите от : 10 000лв. с падеж 10.06.2016год., за сумата от
10 000лв. с падеж 10.07.2016год., за сумата от 10 000лв. с падеж
10.08.2016год., за сумата от 10 000лв. с падеж 10.09.2016год. и за сумата
от 55000евро с падеж 10.10.2016год., т.е. на обща стойност 40 000лв. и
55 000евро, която сума е по-голяма от сумата на направените преводи, за
които са представени писмени доказателства , но като съобразява, че в прадмета
на делото попадат само отношенията по въведената каузална сделка – договор за
заем за 55 000евро, съдът приема , че тази сума е преведена на ответника Н.
и за нея е издане запис на заповед за същата сума.
За всеки
от вътрешнобанковите преводи е посочен наредител „ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ“ ЕООД и е
посочено основание „договор за заем“. Тази сума надвишава заемната сума от
55000евро и не се доказва наличие на друго основание „договор за заем“ за
предоставянето й на ответника Н., поради което съдът приема за доказано
твърдението на ищеца , че е изпълнил задължението си по договора за заем. Съдът
приема за недоказани твърденията на ответника Н., че трети превода
представляват всъщност една и съща сума , която той е теглил на каса след всеки
превод и я е предоставял на заемодателя за да я
внесе отново със следните аргументи : На първо място стойността на
преводите не съвпада изцяло с тази на теглените суми, с изключение на първата
сума от 40 000лева, на второ място, на основание чл.164, ал.1, т. 3 и 4 е
недопустимо да се доказват тези твърдения на ответника Н. с гласни
доказателства. В случай, че действително е била налице подобна уговорка ,
ответникът би следвало да се е снабдил с обратно писмо , каквото не е представено.
На последно място твърденията на
ответниците, че не са имали необходимост да сключват договор за заем и че не са
използвали заетите суми за закупуване на автобуси, с които да осъществяват
специфичната за ответното дружество търговска дейност са ирелевантни, доколкото
са ирелевантни по принцип фактическите причини на страните да сключат една или
друга сделка, стига да са изявили валидно волята си при сключването й. В
настоящия случай не страните не оспорват сключването на договора за заем и
неговото валидност , поради което е без значение дали заемателят е имал нужда
от заемната сума и за какви цели я е използвал.
В
тежест на ответника е да докаже връщане на заемната сума. Представени са
платежни нареждания от 13.10.2016год. /л.27-28/ за сумите от 15 500лв. и
10 000лв., с наредител Г.И.Н. и получател ищцовото дружество, погасяването
на която част от заема е признато в допълнителната искова молба, но твърди, че
с тези плащания са погасени задължения по други записи на заповед и цялата сума
по договора за заем е непогасена. Действително един от преводите – този за
10 000лв. е направен преди падежа на процесния запис на заповед, като не е
посочено по кой договор за заем се плаща , нито е посочен запис на заповед ,
поради което съдът намира, че тази сума не е платена като погасяване на
задължението по договора за заем в размер на 55 000евро, обезпечен със
запис на заповед за същата сума с падеж 10.10.2016год. Вторият превод е след
датата на падежа на записа на заповед , но отново няма посочване кое задължение
се погасява , поради което е право на ищеца да погаси по-старо задължение,
както твърди, че е сторил в допълнителната искова молба. При липса на
ангажирана експертиза и при липса на посочвана кое от петте си задължения
погасява ответника Н., съдът счита , че следва отчете правото на кредитора да
приложи общите правила за погасяване на множество задължения и да приеме за
вярно твърдението, че е погасил задължения с настъпил по-рано падеж, за което
ответникът вече е бил в забава.
От гореизложеното
следва, че ответникът не е доказал да е извършил погасяване на заетата сума по
договора за заем , въведен от него като каузално правоотношение , за
обезпечаване на изпълнението на което е издаден процесния запис на заповед,
поради което искът е основателен.
Не се
спори, че в производство по чл.417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ №1250 от 29.03.2017 г. по ч. гр. д. №
2125/2017 г. по описа на РС Бургас, ведно със законната лихва от 28.03.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Не се
спори и от представените доказателства се установява, че е налице идентичност
на претендираните вземания в заповедното производство в настоящото
производство.
От
представените писмени доказателства към заявлението, които не се оспорват от
страните се установява, че на 10.05.2016г.
ответниците Г.И.Н., като издател и Д.Н.Х., с ЕГН ********** и “ТИВОЛИ” ООД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление в гр. Обзор 8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1, ет. 1, община
Несебър, област Бургас, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н. и Д.Н.Х., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. В., ул. "Б.” **, ет. *, ап. *, като авалисти дължат солидарно на "ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Цар Освободител” №
79, вх. А, ет. 1, ап. 4, е ЕИК: *********, представлявано от управителя В. И. Г.,
сумата от 55000 евро лева въз основа на запис на заповед от 10.05.2016г. Не се
спори от страните, че задължението не е заплатено на падежа.
Оспорва
се дължимостта на сумата по записа на заповед, като се твърди, че не е налице
каузална сделка, за обезпечаване на задължението по която да е издаден записа
на заповед.
Съгласно
мотивите на ТР №4/2014 постановено по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС „Предметът на
делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК
въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект.“ Съгласно същото решение при редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед. В
случая е направено общо оспорване,
поради което съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че не
дължи по процесният запис на заповед.
По
отношение на второто поддържано от ответника възражение, а именно – липса на
представителна власт на лицето , подписало като пълномощник за ответното
дружество , съдът намира същото за неоснователно със следните аргументи :
На
първо място в тежест на ответника е да докаже твърдението си, че задължението
не е възникнало в посочения в договора за заем и записа на заповед размер ,
както и че е погасено. По делото са представени доказателства за наличие на
договорни отношения по договор за заем от 10.05.2016год. , представени са
доказателства за предоставянето на заемната сума от ищеца на първия ответник и
не са представени доказателства за погасяване на задължението за връщане на
заетата сума.
Записът
на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. Събраните доказателства за
изпълнение на задълженията на страните по твърдяното от ответника каузално
правоотношение не опроверга твърдението на ищеца за съществуване на задължение
за плащане по записа на заповед , съдът приема, че сумата от 55 000евро ,
с левова равностойност 107 570,65лв. е дължима на основание издаден запис
на заповед. Същият е валиден от външна страна и авторството му не е оспорено от
длъжника.
С оглед
на гореизложеното , съдът приема за установено, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК , ответниците са дължали плащане на сумата от 55 000евро , с левова
равностойност 107 570,65лв. на основание издаден запис на заповед от 10.05.2016год. с падеж 10.10.2017год..
По
отношение на претенцията за заплащането на
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
Заявлението по чл.417 ГПК, а именно 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на
задълженията, съдът намира същата за основателна , с оглед на дължимостта на
вземането за главницата и акцесорния характер на претенцията за законна лихва.
По
отношение на претенцията за заплащането на
сума в размер на 5908,50лв., представляващи извършени разноски – внесена
държавна такса в настоящото производство, съдът намира същата за основателна с
оглед основателността на претенцията.
Мотивиран
от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 79, вх. А, ет. 1, ап. 4, с
ЕИК *********, представлявано от управителя В. И. Г., чрез адвокат Стоян Илиев Златев,
Адвокатска колегия Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ул. ”Драган Цанков”
№ 20, ет. 1, тел. **********, че Г.И.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Б., ул. "И.” **, в
качеството му на издател, солидарно с авалистите Д.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. В., ул. "Б.” **, ет. *, ап. * и “ТИВОЛИ” ООД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление в гр. Обзор 8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1, ет. 1, община
Несебър, област Бургас, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н. и Д.Н.Х. дължат на „ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 79, вх.
А, ет. 1, ап. 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя В. И. Г. сумата
от 55000 евро лева въз основа на запис на заповед от 10.05.2016г. за сумата от
55000 евро, с падеж 10.10.2016г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 29.03.2017 г. по ч. гр.
д. № 2125/2017 г. по описа на РС Бургас, ведно със законната лихва от
28.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.И.Н.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "И.” **, Д.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. В., ул. "Б.” **, ет. *, ап. * и “ТИВОЛИ” ООД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление в гр. Обзор 8250, ул. „Белослав Манолов“ № 1, ет. 1, община
Несебър, област Бургас, ЕИК *********, представлявано от Г.И.Н. и Д.Н.Х. да заплатят „ЕКСПЕРТ ХОЛДИНГ БГ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 79, вх.
А, ет. 1, ап. 4, с ЕИК *********, представлявано от управителя В. И. Г.,
разноски в настоящото производство в размер на 5908,50лв., в равни части от по
1969,50лв. от всеки от ответниците.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: