№ 169
гр. Сливен, 30.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100157 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Молителката – И. Г. К., редовно призована, се явява лично и с адв. С. К. от АК -
Бургас, редовно упълномощен с пълномощно от 17.01.2024 г.
Ответникът – Н. Д. И., редовно призован, се явява лично.
Постъпило е становище от ответника, в което оспорва подадената срещу него
жалба за ограничителна заповед. Моли да бъде подведена молителката по чл. 313 от
НК или да бъде отменена молбата и това, което е описано в нея, като излага подробно
своята позиция. Твърди, че не е живял три години и половина с молителката в гр.
Сливен. Повечето време от този период бил в Англия и молителката била при него
шест месеца. Твърди, че е заминал за Англия на 24.12.2021 г. След месец, два, се
върнал за няколко дни, за да види детето си. Пак заминал и се върнал за кръщенето на
детето си, което било на 15.06.2022 г., като останал в България до 23.12.2022 г. През
това време бил с детето и майка му, отношенията им били добри. Сочи, че твърденията
на молителката, че след като е заминал за Англия след раждането на детето си, за
първи път се е върнал на 07.01.2024 г., не са верни. Идвал си бил няколко пъти, за да
види детето си, подкрепял ги бил и финансово.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. К.: Поддържаме молбата изцяло.
ОТВЕТНИК: Получих копие от исковата молба. Поддържам подаденото от мен
становище. Не считам, че на посочените в молбата дати съм извършил спрямо
молителката акт на домашно насилие. Мога да твърдя, че 98 процента от нещата, които
са написани не са истина и мога да го докажа, всяка една дума. Имам материали, които
мога да представя, като цяло като периода, в който твърди, че три години и половина
сме живели в неин апартамент, това не е така, тя беше при мен в Англия, мога да го
докажа с транзакции, с договори сключени в Англия, с телефони, много неща, глоби.
Тя казва, че не се грижа за детето, а тук има сериозни суми транзакции, които могат
съответно да се проверят на кой на името отиват, кой ги изпраща, кога, защо, също
така съм изпращал и багаж, като цяло съм събрал всичко на едно място. На 07.01.2024
г. се прибрах от Англия, на 08.01. бях тук в Сливен, защото останах една вечер в
София. Веднага като дойдох исках да си видя детето, това ако не се лъжа беше на
девети, за което нямаше проблем, около четири часа стоях и си видях детето. На другия
ден по същия начин, пак отидох, видях детето за около два часа, пак нямаше проблем.
На третия ден, когато споменах на госпожата, че ще заминавам отново за Англия и
искам да видя детето за 20 минути, защото не се знае кога ще го видя пак, тя не ме
допусна с оправдание първо, че съм искал да го взема детето, а аз не съм искал да го
взема, а просто да го видя, защото са две различни неща и второ, дори и да е така, аз
съм му баща, защо пък да не го взема, но не съм искал да го вземам, с оправдание, че е
било късен часът, студено било и казах, че ако не го видя, защото заминавам за Англия,
ще потърся съдействието на органите. Моите сигнали се разминават в часовото време.
Първи аз подавам, два дни подавам сигнали до 112 и идват патрули. Втория път като
дойде вече патрула, госпожата след мен подава сигнал и тя много добре го е описала в
молбата си как от 112 казват, че дежурният е съобщил вече, че е на място екипа. Това
означава, че той е на място, той сам не може да отиде на секундата предварително,
естествено, че аз съм го извикал преди това. Сигналът се подава след мен и не в 22
часа, а в 22.30 часа. Не съм хвърлял камъни по балкона и прозорците. Това, което е
описала, че директно съм дошъл до дома й и съм хвърлял камъни, не е вярно. Не съм я
псувал. Нали щеше да има щети по прозорци, комшии щяха да чуят нещо. След моя
сигнал полицаите нямаше и минута, защото тя веднага се е обадила и ми казват „защо
хвърляш камъни и аз казвам как ще хвърлям камъни току що тръгвате, може да се
провери. Доколкото се записват разговорите на 112, може да се провери. От патрулната
група като дойдоха, първата вечер като дойдоха, звъняха, тя не отвори и казаха „момче
това са семейни проблеми нищо не можем да направим“. На втората вечер пак подавам
2
сигнал, идват и ги помолих с тяхно съдействие да помолят госпожата да си видя детето
за 20 минути и така стана, в тяхно присъствие си видях детето си и тръгнах, а
сигналите се подават с 30 минути разлика. Преди това ходих пак в дома й, беше мисля
сутринта, пак да видя детето, тя сама описва в молбата си колко пъти съм ходил и тя
отказва, лично тя го описва, че ми отказва, а него ден мога да твърдя, че не е била на
работа както описва. Да, ходих до работното й място, за да поговорим, защото няма
къде да поговорим, защото си мисля, че когато майка й е там, няма как да поговорим
спокойно и това беше причината да отида на работното й място. Не беше там, не съм я
виждал и съм сигурен и знам, че него ден не е присъствала на работа, има си
видеонаблюдение, може да се провери. Искам да добавя още нещо. След подаване на
молбата от госпожата, в която казва, че се страхува от мен и че съм заплаха, едва ли не
по нейни думи, защо ме вика в дома си и аз две вечери бях в тях. Мога да го докажа с
това, което съм описал в жалбата си. Тя лично звънна от нейния телефон на такси,
извика ми такси, отидох на друго място, споменал съм къде сме били, има
видеонаблюдение, може да се провери, мога и аз лично да представя записи, както
имам и допълнителни доказателства за нейния телефон, които могат да се поверят дали
са достоверни. С пълна отговорност мога да твърдя, че от цялата молба, която е
написала, има може би около три неща верни – двете са, че два пъти съм ходил да видя
детето и това, че съм криминално проявен, останалото е пълна лъжа и мога да го
докажа естествено.
Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на молителката.
МОЛИТЕЛКАТА И. К.: На 100 процента не е вярно това, което говори. Той се
прибра на 06.01. със самолет, беше ми изпратил самолетния билет, пристигна вечерта
късно и спа в София, в негови познати най-вероятно или на хотел, не знам, след което
на 07.01. пристигна около 7 часа вечерта в къщи и стоя около 4 часа, 4 часа и половина,
за да види сина ни Йордан. Това се случва на 7-ми, при което в понеделник след работа
отново дойде да го види и пак стоя някъде около 4 часа. Нямах нищо против това.
Трети ден поред пак дойде, видя детето и стоя около два часа някъде. Даже предния
ден ходихме с него да му купи някакви неща като подарък, при което в сряда ми звънна
вечерта късно, че иска да види детето и евентуално да го вземе. Аз казах, че няма как да
стане при положение, че отвън е минус пет градуса и детето вече ще си ляга. След като
му отказах да вземе детето, започна да крещи отзад зад блока, да ме псува, описала съм
в молбата с какви епитети и да хвърля камъни по прозорците. Не се счупиха
прозорците, просто дрънчаха, при което в четвъртък сутринта на 11-ти, аз ставам около
06:15, понеже ходя на работа, детето беше малко хремаво и не го водя на дом, майка
ми е тук, за да го гледа, той искаше да го види пак, казах му, че няма как да стане
толкова рано сутринта при положение, че детето спи, при което си извиках такси,
понеже видях Н. да обикаля около входа и се притеснявам от него. Когато стоя при
3
мен, не е имало заплахи. Проявявал е агресия спрямо мен, много пъти ми е посягал.
През тези дни не е проявявал агресия. Когато стоя 4 часа, напълно нормално протече
срещата, игра с детето. В четвъртък аз бях на работа, има видеозаписи, които мога да
ги изискам от работодателя си, той обикаляше там около час и половина отвън, аз бях
вътре, но не бях с личния си автомобил, бях с такси. Аз бях на работа, не както той
твърди, че не съм била. Той е ходил в къщи, думкал е по вратата, майка ми беше вътре
с детето, при положение, че той знае, че те са вътре и ги чува, той е стресирал детето,
то е на две години и седем месеца в момента. Когато беше в нас, добре се държа с
детето. От година не си е идвал. На 11-ти е ходил два пъти в дома ми да хлопа по
вратата, майка не е отворила, понеже се страхува, възрастна жена е, нормално е. При
положение, че е била свидетел на предишни скандали, се притеснява да отвори, след
което аз бях някъде около 3 часа в съда, за да подам молба за незабавна защита и около
4 часа трябваше да дойда да я взема, той отново е бил в къщи и е думкал по вратата.
Подадох сигнал на 112, изчаках екип да дойде пред къщи, дойдоха, той вече си беше
тръгнал, не можаха да го сварят на място, питаха майка ми дали е думкал и тя потвърди
пред тях, при което момчетата от патрулния екип ми казаха, следващия сигнал ако той
дойде, да го подам директно към дежурния на РПУ - Сливен, да не звъня на 112,
защото по-бавно се обработват сигналите. След това около 7 часа бяхме седнали да
вечеряме с детето и майка ми. Вярно е, че му извиках такси, защото той ме помоли,
понеже е с чуждестранни номера, аз не съм изрод съответно, аз съм човек и го
направих, повиках му такси, къде е ходил след това не знам, при което на следващия
ден искаше да си вземе някакъв багаж от нас, който е останал през времето, аз не съм
го изхвърлила, защото пак казвам, аз съм човек, казах му, че няма проблем и ще се
срещнем и ще му дам багажа. Не е оставал да спи в нас. Никога не е оставал да спи в
нас след 11-ти.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към ДОКЛАД по делото, както
следва:
Производството е образувано по молба на И. Г. К., действаща за себе си и като
законен представител – родител на Й.Н.И., против Н. Д. И., като моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че на посочените в молбата дати
спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие, като издаде Заповед за защита, с
която да се наложи забрана на ответника да доближава нея и детето й на разстояние по-
малко от 50 метра, жилището, в което живеят в гр. Сливен, *****, както и местата за
социален контакт и отдих, за срок от 18 месеца.
В молбата молителката твърди, че познава ответника от 5 години и от тогава
имат връзка. Живели са на семейни начала около три години и половина в жилище в
гр. Сливен, нейна собственост. Родила сина си на 15.06.2021 г. в гр. Стара Загора. По
4
това време ответникът бил в затвора. Сочи, че след като излязъл от затвора, заминал да
живее във Великобритания. Преди шест месеца решили да не бъдат вече заедно,
защото той не й помагал по никакъв начин нито финансово, нито морално.
От както живеел във Великобритания, ответникът се прибрал за първи път в
неделя на 07.01.2024 г. Дошъл същия ден и искал да види детето. Стоял около 4 часа. В
понеделник отново дошъл и пак стоял около 4 часа. Във вторник стоял около час и
половина. В сряда на 10.01.2024 г. дошъл около 16:30 часа, детето спяло и си тръгнал.
След това около 22:00 часа започнал да звъни по телефона, като искал да вземе детето
със себе си. След като тя му отказала, той дошъл до дома й и започнал да хвърля
камъни по балкона и прозорците, като крещял и псувал. Молителката се обадила на
тел.112 и обяснила какво се случва.
В четвъртък на 11.01.2024 г., ответникът отново се появил пред дома й в 7:20
часа и искал пак да вземе детето. Тя му отказала и той пак си тръгнал. След това
отишла на работа и видяла ответника да обикаля около работното й място.
Твърди, че ответникът употребява наркотични вещества. Притеснява се за себе
си и за здравето на детето. В миналото същият многократно й бил нанасял побой с
шамари, юмруци и ритници. Бил агресивен и избухлив, бил и криминално проявен.
Всички тези скандали ставали пред детето. Вечерта детето се събудило от крясъците и
камъните по прозорците и балкона.
Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на
посочените в молбата дати е извършен спрямо него акт на домашно насилие от
ответника.
В законоустановения срок отговор от ответника не е постъпил и не е изразено
становище.
Производството е с правно основание чл. 8 от ЗЗДН, като в тежест на
молителката е да докаже, че на посочените дати спрямо нея от ответника е осъществен
акт на домашно насилие, подробно описан в молбата.
Въпреки, че към молбата е представена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
съдът намира, че от молителката следва да бъдат ангажирани и други доказателства в
подкрепа на твърденията й.
АДВ. К.: Нямам възражения по направения доклад и по разпределението на
доказателствената тежест. Водим един свидетел - майката на молителката Й.И.Н.,
която ще даде показания относно акта на домашно насилие, вечерта на 10-ти около 22
часа тя е била в жилището когато са извършени действията от ответника и съответно на
следващия ден на 11-ти е била сама с детето в жилището, когато той е ходил и е
блъскал по вратата.
5
ОТВЕТНИК: Нямам възражения по направения доклад и разпределението на
доказателствената тежест. Доколкото се сещам госпожата казва, че съм се прибрал на
06-ти, аз мога да представя билет, че съм се прибрал на 7-ми.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото приложената към
молбата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото Справка за съдимост на
ответника и становище от Н. Д. И. от 26.01.2024 г.
На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водения в днешното с.з. свидетел, като сне самоличността
му:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Й.И.Н. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, омъжена, със средно
образование, пенсионер, майка на молителката.
Предупредена за наказателната отговорност, която носи, обещава да говори
истината без лъжесвидетелстване.
СВИД. Й.Н., РАЗПИТАНА КАЗА : Майка съм на молителката, желая да
свидетелствам. Когато си дойде Н. от Англия, първите дни дойде при детето. Два - три
дни идва, даже го поканихме, вечеряхме заедно двете вечери, на другата вечер дойде за
малко и каза, че има работа и си тръгна. На следващия ден той не дойде и вечерта към
10 часа се обади и каза, че иска да види детето. Това беше вечерта и ние му казахме, че
не може сега да го види, защото детето ще спи и утре е на градина, на другия ден да
дойде. Той започна да пише на И., че ние не му даваме детето, че ще се обади на
полицията. Мисля, че съобщения й писа и после говориха по телефона и тя му каза, че
„детето ще спи, утре ще го видиш“. Той каза, че ще се обади на 112, „вие не ми давате
да виждам собственото си дете“. Повече нищо вечерта не се случи. Това се случи на
10-ти, само заплашваше, че ще се обади на полицията и ще се оплаче, че не му даваме
да вижда детето, а това не беше вярно. На другия ден, на 11-ти, дойде в къщи към
10:30 часа и започна да блъска по вратата. Ние бяхме в къщи с детето, не го заведохме
на градина него ден, той започна да блъска, да тропа по вратата, да вика, детето се
уплаши, викаше „бабо някой хлопа по вратата, бабо скрий ме“ и спря, той хлопа,
6
хлопа, ние не отворихме. След обяд дойде пак да хлопа. Не отворих, защото ме беше
страх да не направи нещо, защото и друг път ни е заплашвал, че ще ни изгори, ще ни
запали къщата, градината. Когато беше в нас три дни, не ни е заплашвал. Блъскаше
силно по вратата и детето се уплаши и затова не отворих и ме беше страх да не го
вземе и не му отворих и детето много се уплаши. След обяда той наново дойде пак да
блъска по вратата. Вече като си дойде дъщеря ми, се обадихме на полицията.
Полицията дойде, той пожела полицията да разреше да види детето и го видя отвън за
десетина минути. Искаше да му отворим да го види детето вечерта на 10-ти. Ние му
казахме, му че е вече късно и детето ще спи, утре да дойде, както предните дни дойде,
нямаше проблеми. Мисля, че на следващата вечер, мисля че на 12-ти хвърляше
камъни, преди това не е хвърлял. Случвало се е ответника да нанася побой на
молителката. Той като излезе от затвора, дойдоха да живеят на село, Данчо беше
малък, нямаше 40 дни. Виждала съм го да стои пред блока, няколко дни обикаля
насреща, срещу къщата стоеше, обикаляше.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
АДВ. К.: Моля да ми допуснете още един свидетел при режим на довеждане,
който да доведа в следващото с.з., тъй като считам, че свидетелката обърка тотално
дните и датите, за които свидетелства. Такива случаи след случилото се в молбата със
хвърляне на камъни няма и не твърдим такова нещо, според мен тя напълно обърка
датите на свиждания, осъществения акт на домашно насилие, който е основен за
вечерта на 10-ти около 22 часа и след това притеснението на детето на следващия ден.
Има съседка, която го е изгонила от входа на блока, но днес не можа да дойде тук,
моля да бъде допусната, ще я доведем в следващото с.з. Казва се В., но не знаем трите
й имена.
ОТВЕТНИК: Това е недопустимо, защото когато дойдоха полицаите, тази
комшийка излезе в същото време и стоя през цялото време да гледа какво се случва. Тя
беше свидетел на абсолютно всичко, но не ме е гонила.
Съдът счита искането на процесуалния представител на молителката за
допускане до разпит на още един свидетел, за относимо и допустима, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в следващото с.з. при режим на довеждане един свидетел
от ищцовата страна.
Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
7
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА същото и го НАСРОЧВА за 20.02.2024 г. от 13.30 часа, за която дата
и час, страните да се считат редовно призовани от днешното с.з.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14.05 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8