Решение по гр. дело №14487/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3197
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20193110114487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..........

гр.В., 16.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

при участието на секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията адм. дело14487 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на § 4л, вр. чл. § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ.

Производството е образувано по жалба на М.К.Р. и В.П.К. срещу Заповед 391/06.08.2019г. на кмета на район „Приморски“, Община В., с която е одобрена оценката на подобренията извършени в поземлен имот № 10135.2510.356 по ПНИ на с.о. „***“, землището на гр. В..

Жалбоподателите оспорват размера на определеното обезщетение като сочат да не са включени всички налични подобрения в имота, а определената стойност на оценените подобрения счита за значително занижена. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат жалбата, като молят съдът да одобри размер на обезщетението съобразно приетото по делото заключения вещите лица. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна Кметът на район „Приморски” при Община В., с писмено становище от 21.08.2019г., оспорва жалбата. Счита заповедта е законосъобразна, издадена в рамките на предоставената компетентност, при спазване на материалния и процесуалния закон.

Заинтересованата страна К. А. К., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. По същество поддържа, че изградените в имота постройки са стари, кладенецът – негоден за ползване, поради което моли за справедливо решение.

Заинтересованите страни Ж.Д.Н., Ш.Н.Ш., Д.Н. З., Г.Ш.Н., Н.Д.Я., П.К.П., Д. К.П., Я.П.К., А.В.Н., Н.В.Н. и Д.В. Х., не се явяват, не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по същество на правния спор.

Заинтересованата страна Е.Я.К., в заседание по същество, моли за отмяна на оспорената заповед.

 

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на настоящото административно производство е поставено със заявление вх. № АУ017574ПР/18.02.2019г. от Г.Ж.С. лично и като пълномощник на Д.Н. З. за одобряване на оценка на подобрения и трайни насаждения в ПИ 356.

Експертна оценка е изготвена от С. Р.Д. – лицензиран оценител на недвижими имоти, съгласно сертификат за оценителска правоспособност рег. № *********/12.12.2011г. Според отразеното в заключението в оценяемият имот ПИ 10135.2510.356 по плана на с.о. „***“, кв. В., гр. В., няма трайни насаждения, а само подобрения от строителен характер – 8 броя бетонови оградни колове на стойност 41.08 лева; 13.50м оградна мрежа на стойност 77.27 лева и 10м бетонирана пътека на стойност 115 лева. Определената обща оценка на строителните подобрения е в размер на 233.35 лева. Срещу така определената оценка пред административния орган са възразили В.П.К. и М.К.Р. (л. 15-16).

С оспорената в настоящото производство заповед административният орган с делегирани правомощия по силата на заповед № 0263/28.01.2016г. на кмета на Община В. (л. 6), е одобрил така изготвената оценка в общ размер на 235.35 лева. Наредено е сумата да бъде изплатена в полза на наследниците на наследниците на П.М.Р. от реституираните наследници на Н. Ш. Я..

По делото е приобщено решение № 544/17.08.1998г. на ПК-В., с което на наследниците на Н.Ш. Я. е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 24.700дка, десета категория, находяща се в терен по параграф 4 на В., в местност „Табанлия“, имот № 1167, парцел № 1171, 1172 от КП. Със заповед № 418/13.07.2005г. на кмета на Община В., издадена на основание §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Н.Ш.Я.: Н.В.Н., С. В. Ш., А.В.Н., Д.В.Н., К.Я.К., К. П. Я., Я.П.К., Г.Ш.Н. и Н.Ш.Н., върху поземлен имот, представляващ ид. № 356 по ПНИ на м. „***“, землището на В., с площ от 562 кв.м., при граници: имоти ид. №№ 357, 9026-път, 355 и 277.

Видно от приложеното на л. 40 от делото удостоверение за наследници на П.М.Р., че същият е починал на 07.04.2002г. и е оставил наследници по закон М.К.Р. – съпруга и дъщери В.П.К., Е.П.Д. и Д. П.И., последната отказала се от наследството на баща си, който отказ е вписан в особените книги на РС-В. под № 48/2002г.

Видно от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, при извършения на 24.01.2020г. оглед на процесния имот, че в същия са установени трайни насаждения, както следва: орехи, дюли, праскови, вишни, ябълки никостеблена, средностеблени и високостеблени, кайсия, кипарис, черница средностеблена, рози, смокиня, мушмула, декоративни дървета, сливи, круша нискостеблена, малини, лешник, череша, къпини. Вещото лице инж. Е.Б. е извършило съответни корекции и е определило обща стойност на трайните насаждения в размер на 2571.18 лева.

Вещото лице инж. М.А. сочи в експертизата, че при огледа е установено, че имотът е ограден с черна мрежа с метални и бетонови колове, метална двукрила и еднокрила врата; в имота е установен кладенец, бетонов резервоар и две постройки. Кладенецът е посочено, че е зидан с бетонни блокове с 4.50м дълбочина и 0.90м ширина, с потапяща електронна помпа, като е определена стойност на същия в размер на 1260 лева, след приспадане на 20% овехтяване. Бетонният резервоар е оценен на 384 лева, също след приспадане на 20% овехтяване. По отношение на постройките е посочено, че една представлява вилна сграда на един етаж с площ от 17 кв.м., състояща се от антре, изградено със зидария от блокчета, остъклено и покрито с ЛТ ламарина, в което е изградена лятна мивка; стая с двускатен покрив и хидроизолация. Определената стойност на сградата е 3607 лева. По отношение на стопанската сграда е посочено същата да е с площ от 26 кв.м., изградена със зидария от бетонови блокчета, двускатен покрив с ЛТ ламарина, метална дограма. Определена стойност на сградата е 6498 лева. По отношение на външния тоалет е посочено, че същият е изпълнен от тухлена зидария и покрив от бетонова плоча. Стойността на същия е определена на 1250 лева. Наред с горните сгради е посочено, че в имота са изпълнени бетонови пътеки с дължина 48м и ширина 60см, чиято стойност е определена на 518.40 лева, след прилагане на 20% овехтяване. Наличната в имота водомерна шахта е оценена на 160 лева, металната входна врата на 150 лева и двукрилната такава на 420 лева. Общия размер на оценените в имота трайни насаждания и подобрения е определен на 16818.58 лева.

С оглед предприетото оспорване на заключението по допуснатата комплексна съдебно-оценителна експертиза е допусната повторна такава, с участието на три вещи лица.

В заключението си вещите лица сочат, че имотът е обработван, не е заплевелен, не са провеждани агротехнически мероприятия, налични са саморасли насаждения под короните на дърветата, които не са оценявани от експертите; изсъхналите клони и насаждения, които не са премахнати са оценени като дърва за огрев. Определената обща оценка е 2102.55 лева, за следните трайни насаждения: 3 броя орехи на възраст 30г. – 582.68 лева; дяла на възраст 40г. - 4.34 лева; 4 броя праскови на възраст 15г. – 34.45 лева; ябълка ниско стеблена на възраст 12г. – 41.96 лева; ябълка средно стеблена на възраст 34г. – 75.70 лева; 2 броя ябълки средно стеблени на възраст 30г. – 14.56 лева; вишна на възраст 12г. – 164.84 лева; вишна на възраст 10г. – 190.34 лева; смокиня на възраст 10г. – 86.55 лева; 2 броя кайсии на възраст 50г. – 11.36 лева; 2 броя сливи на възраст 5г. – 79.88 лева; 2броя круши ниско стеблени на възраст 8г. – 111.88 лева; праскова на възраст 20г. – 7.09 лева; слива на възраст 12г. – 63.26 лева; лешник – храст на възраст 20г. – 117.07 лева; череша на възраст 15г. – 190 лева; слива на възраст 35г. – 4.70 лева; декоративно дърва японска дюля на възраст 10г. – 16 лева; гинко билоба дърво на възраст 15г. – 18 лева; арония – храст на възраст 10г. – 25 лева; къпини на възраст над 10г. – 15 лева; 1 кв.м. ягоди на възраст 5г. – 10 лева; 4 броя божури на възраст 5г. – 16 лева; 4 броя рози на възраст над 5г. – 18 лева; черница средно стеблена на възраст 20г. – 6.89 лева; кипарис на височина 2.5м – 16 лева и 3 куб.м дърва за огрев – 180 лева. В съдебно заседание вещото лице М.И. разяснява, че самораслите дървета, които са в имота, е оценило като дърва за огрев.

По отношение на строителните подобрения, вещите лица сочат, че в имота са изградени следните сгради и съоръжения:

- едноетажна полумасивна сграда, замерената застроена площ на която е 19.8 кв.м. Сградата се състои от стая, складово помещение и входно антре. Конструкцията е смесена – частично дърво, обшита от външната част с шперплатови плоскости, а отвън с ламарина; част от стените са бетонови. Покривната конструкция е дървена, а покритието – рулонна хидроизолация. Подовете са от дюшаме. Във входното антре е изпълнена лята мивка с канелка за студена вода, около която има фаянсова облицовка. Изградена е външна ел.инсталация. Посочена година на построяване 1980г. Пред сградата е изпълнена остъклена веранда със застроена площ от 10.60кв.м., чиито основи са бетонни, стени – бетонни оградни блокчета и остъкление на метална конструкция. Покривът е едноскатен, дървен, обшит от вътрешната страна с OSB плоскости, а покритието от LT ламарина. От вътрешната страна плътната част на стените вещите лица, че е измазана и боядисана, а от външната страна – обшита с гофрирана ламарина. Подът е бетонов. Ел. инсталацията външна. Посочено е, че годината на изграждане на остъклената веранда е около 2000г. Определената стойност на полумасивната сграда и остъклената веранда е 4300 лева, при прилагане на коефициент на овехтяване и отчитане на необходимите ремонтни работи.

- полумасивна едноетажна стопанска постройка със застроена площ от 25 кв.м., представляваща отремонтирана оранжерия. Основите на постройката е посочено да са бетонни, стени – тухлени, покривна конструкция – двусканта. Като година на постояване е посочена 2000г. Определена оценка след прилагане на коефициент на овехтяване, необходими ремонтни работи, е 3500 лева;

- външен тоалет с бетонни основи и тухлени стени, със застроена площ от 3.70 кв.м., година на изграждане – около 1980г. Определена оценка след прилагане на коефициент на овехтяване, необходими ремонтни работи, е 300 лева

- кладенец – 1260 лева при съобразяване 20% овехтяване;

- стоманено бетонен резервоар – 550 лева при съобразяване 20% овехтяване;

- 34.30 кв.м. бетонови пътеки и площадки - 610 лева при съобразяване 30% овехтяване;

- водомерна шахта - 170 лева при съобразяване 30% овехтяване;

- ограда и входни врати – 560 лева при съобразяване 60% овехтяване за оградната мрежа, 50% за коловете и 30% за входните врати.

Определената обща оценка на трайните насаждения и подобрения е 13350 лева.

В съдебно заседание вещото лице излага, че за сградите, изпълнени около 1980г. е прилаган коефициент на овехтяване 45%, а за тези от 2000г. – 18%. Излага, че годината на построяване е определяна съобразно вложените материали при изпълнение на сградите и отразяването им в предходни планове. По отношение на кладенеца сочи, че според експертите е използваем, тъй като същият има воден стълб от 1.30м.

 

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице, предЯ.а срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок по чл.149 ал.1 АПК, поради което производството се явява допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила, тя съдържа минимално изискуемите реквизити за редовността й от формална страна съгласно чл. 59 АПК, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 146 т. 1-3 АПК за отмяна на процесуално основание.

Съгласно § 4в ПЗР ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата на добросъвестни владелци по чл. 72 ЗС, която разпоредба предвижда, че добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тях, като увеличението се определя към датата на постановяване на решението. Не е спорно по делото, че наследодателят на жалбоподателите имал качеството на ползвател на имота по смисъла на ЗСПЗЗ, поради което са правоимащо лице.

Съобразно дадените с ППВС 6/1974 г. на ВС разяснения, подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята, защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на стойността на имота.

Според коментираното по-горе заключение на тричленната съдебно-оценителна експертиза, вещите лица са установило всички обективно съществуващи на терена трайни насаждения и доколкото същите покриват посочения по-горе критерий и представляват подобрения в имота подлежат на заплащане от реституираните собственици на подобрителя. Досежно оценката им, съдът кредитира изцяло заключението на тричленната експертиза, която оценка е изготвена по предвидения в § 31, ал. 2, т. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ ред – Наредбата за базисните цени на трайните насаждания /Приета с ПМС № 15/20.06.1991г., загл. изменено ДВ, бр. 107/2000г./.

От заключението по тричленната експертиза се установи, че в имота са изградени едноетажна полумасивна сграда с остъклена веранда пред нея, полумасивна едноетажна стопанска постройка, външен тоалет, кладенец, водомерна шахта, стоманено бетонен резервоар, изпълнени са бетонови пътеки и площадки, имотът е ограден от всички страни, като достъпът до него се осъществява през монтирани две входни метални врати. От разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, се установи, че сградите са изпълнени върху бетонни основи и по този начин са трайно прикрепени към имота и не биха могли да бъдат отделени без съществено повреждане. Аналогичен е изводът на съда и по отношение на останалите изпълнени в обекта съоръжения – водомерна шахта, бетонни пътеки и площадки, ограда от оградна мрежа и стоманенобетонни колове с монтирани две врати. Трябва да се посочи и че оградата, макар и принципно да може да бъде отделена, премахването й при липса на данни същата да е амортизираната до степен, че да не може да изпълнява предназначението си, би довело до разграждане на имота. Що се отнася до кладенеца, съдът намира, че същият има характер на подобрение, доколкото от разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание се установи, че същият функционира с оглед установения от тях воден стълб. Ирелевантно за спора е дали кладенецът е регистриран или не. Както съдът посочи по-горе, критерият дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е дали същото е трайно закрепено, респ. да е невъзможно да бъде отделено без съществено повреждане. Без оглед е законността на изграждане на съответното съоръжение след като няма влязъл в сила акт на административен орган за премахването му, в случая за заустването му. По изложените съображения, съдът счита, че установете в имота трайни насаждения и подобрения, подлежат на заплащане, като стойността им следва да бъде определена съобразно заключението на вещите лица по тричленната експертиза, които са съобразили освен процента на овехтяване и съответните ремонтни дейности.

Поради горните съображения, съдът намира, че оспорената заповед, с която е определена оценка на трайните насаждения и изпълнените строителни подобрения е незаконосъобразна в частта относно размера на определеното обезщетение, понеже не е изчерпателна и не включва реално съществуващи в имота трайни насаждения, изградени сгради и съоръжения, което налага изменение на оспорения акт, чрез увеличаване на оценката от 235.35 лева до посочения от заключението тричленната експертиза размер от 13350 лева, който размер е действителната пазарна оценка на подобренията по смисъла на § 31, ал. 2, т. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ.

На основание чл. 143, ал.1 АПК административният орган следва да заплати на жалбоподателя разноските за водене на производството, изразяващи се в заплатен депозити за експертизи в размер от 300 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Заповед 391/06.08.2019г. на кмета на район „Приморски”, Община В., в частта, с която е определена оценката на подобренията, представляващи трайни насаждения и изпълнените строителни подобрения в поземлен имот с идентификатор № 10135.2510.356 по ПНИ на с.о. „***“, гр. В., като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА  от 235.35 лева (двеста тридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) на 13350.00 лева (тринадесет хиляди триста и петдесет лева).

Осъжда район „Приморски” при Община В., с административен адрес гр. В., бул. „Генерал Колев”, № 92, представлявана от кмета Петя Проданова да заплати на М.К.Р., ЕГН **********,***8 и В.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща сторените от жалбоподателя съдебно–деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В., в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: