Решение по адм. дело №2464/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С. А. А. , против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-10004/14.10.2025 год. , издадена от С. Р. С. на длъжност младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна , с която на основание чл.171, т.1, б.„з“)ГГ) от ЗДвП е наложена на А. принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата се претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед с аргумента, че собственикът на процесното МПС и настоящ жалбоподател не бил уведомен за служебно извършената дерегистрация на автомобила.

Иска се отмяна на обжалваната заповед, поради това че адресата на същата щял да претърпи големи финансови загуби от факта, че бил лишен от СУМПС. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П. М..

Ответникът- Младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна С. Р. С. , чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С. С. А. А. е съставен от служителя на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна С. Р. С. акт за установяване на адм. нарушение серия GA № 4585903 от 14.10.2025 г., в който е отразено, че на 14.10.2025 г. около 00.20 ч. в [населено място], по [улица], до автобусна спирка КРЗ , посока центъра на града, А. управлява лек автомобил „Ауди“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на дата 23.05.2025 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП, като в подписаният от А. АУАН е отбелязано, че същият няма възражения.

По повод констатираното с въпросният АУАН нарушение , С. Р. С. на длъжност „младши автоконтрольор“ в група „ОДПКПД“ на Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Варна , въз основа на правомощията предоставени му с т.2.6 от издадената от директора на ОДМВР-Варна заповед № 365з-7399/4.09.2025 г., издава процесната заповед № GPAM-10004/14.10.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка , с която на основание чл.171, т.1, б. “з“)ГГ) от ЗДвП налага на С. А. принудителна адм. мярка „Временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца”. Заповедта е връчена на А. на 14.10.2025 г., след което на 15.10.2025 г. той подава жалба до АС-Варна, която е приета в Сектор „Пътна полиция“ с рег. № УРИ 819000-52503/15.10.2025 год.

 

При така установените обстоятелства , съдът намира жалбата на А. за процесуално допустима като подадена от адресат на адм. акт, в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.

 

Разгледана по същество , съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното :

 

Обжалваната заповед представлява валиден адм. акт, който е издаден от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на ОД на МВР-Варна, която в случая се явява служба за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, чийто директор притежава в качеството си на нейн ръководител посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни адм. мерки , включително тази по чл.171, т.1, б. “з)ГГ) от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с издадената от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-7399/4.09.2025 год. Заповедта е цитирана в оспореният адм. акт, като видно от съдържанието на т.2.6 от същата, правомощията по прилагането на ПАМ са делегирани на служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна. От приобщеното по делото като писмено доказателство удостоверение УРИ 365000-82689/2.12.2025 г., издадено от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна се установява, че издателят на оспорената заповед заема от 14.04.2025 г. именно длъжността „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна.

Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. В тази насока не са налице повдигнати от жалбоподателя възражения, както и липсват такива относно спазването на административнопроизводствените правила, като при извършената от съда служебната проверка на обжалваната заповед такива нейни пороци не се констатираха.

 

По повод правилното приложение на материалния закон не е налице спор по фактите, доколкото тези за управление от жалбоподателя на служебно дерегистриран автомобил се признават от негова страна. Приложената към тези факти норма на чл. 171,т.1,б.“з“)ГГ) от ЗДвП предвижда налагане на ПАМ изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от правото да се управлява МПС, срокът на която е до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца конкретно за нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Наложената с оспорената заповед ПАМ има предвид именно състава на адм. нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, който предвижда налагане на адм. наказания лишаване от правото да се управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба от 500 лв. за водач, който управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая, за материалната законосъобразност на оспорената заповед е от значение законосъобразността на извършеното на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на управляваното от А. МПС. В тази насока фактите също не са спорни – в жалбата се твърди, че договора въз основа на който А. е придобил собствеността върху процесния автомобил е бил сключен на 23.03.2025 г. , след което той не е предприел действия за регистрация на автомобила на свое име.

Извършената от жалбоподателя правна интерпретация на тези факти не съответства на законовата разпоредба на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, която предвижда задължение за приобретателя на регистрираното ППС да регистрира в едномесечен срок придобитото ППС в службата за регистрация на ППС, т.е. нормата не предвижда както се твърди в жалбата, задължение за нотариуса пред който е извършена сделката, да уведомява приобретателя, че следва да представи автомобила в сектор „Пътна полиция“ за пререгистрация – съгласно чл.144, ал.4 от ЗДвП, нотариуса единствено предоставя на МВР по електронен път информация за сключените договори. Считано от 23.03.2025 г. когато автомобилът е придобит от А., двумесечният срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП е изтекъл на 23.05.2025 г. , като предвид факта, че в рамките на този срок задължението за пререгистрация не е било изпълнено , то при правилното приложение на тази разпоредба, служебно с отбелязване в Националния регистър на ППС е била прекратена регистрацията на процесното ППС , което до този момент е било с предходна регистрация от 11.02.2020 г. на лизингодателя „Порше лизинг БГ“ ЕООД клон Варна. Нормата не предвижда задължение за адм. орган да извършва съобщаване на служебно извършеното прекратяване на регистрацията на съответното ППС, поради което и това възражение на жалбоподателя е лишено от законово основание.

Безспорният факт на управление на 14.10.2025 г. от А. на дерегистрирания автомобил по цитираният в оспорената заповед отворен за обществено ползване път е в противоречие с разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер поставени на определените за това места. Конкретно установените данни за управление на ППС което не е регистрирано по надлежния ред, съответстват на фактическия състав на адм. нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, което от своя страна дава доколкото нормата предвижда налагане на кумулативното адм. наказание лишаване от правото да се управлява МПС за срок от 6 месеца, основанието по чл.171,т.1,б.“з“ )ГГ ) от ЗДвП за налагане на ПАМ, състояща се във временно отнемане СУМПС на съответния водач до решаването на въпроса за неговата отговорност, но не повече от 6 месеца.

По тези съображения за налагане с оспорената заповед на същата ПАМ, съдът намира заповедта за материално законосъобразна , включително поради това , че законосъобразността на ПАМ не е обвързана с обстоятелствата за наличието или липсата на вина у съответния водач, чиято проверка е предмет в случая на органите компетентни да се произнесат по образуваното за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК производство по ЗМ № 5366/2025 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна , данни за което се съдържат в наличната по адм. преписка мотивирана резолюция № 25-0819-[рег. номер]/15.10.2025 г. за прекратяване на административно-наказателното производство по горепосоченият АУАН. Оспорената заповед съответства и на целта на закона, която допуска налагане на ПАМ не само за извършени адм. нарушения, но и за престъпления.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК , жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат, а ответника има съгласно чл. 143, ал.3 от АПК право на разноски за юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Г. процесуално представителство по делото, като се присъди такова в размер на 200 лв., съгласно разпоредбата на чл.24, пр. І от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на С. А. А., срещу издадената от С. Р. С. на длъжност „Младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-10004/14.10.2025 г., с която на основание чл.171, т.1, б. “з“)ГГ) от ЗДвП е наложена на същият принудителна адм. мярка временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА С. А. А. с [ЕГН] и адрес : [населено място] , [улица]бл.* да заплати на ОД на МВР-Варна за разноски по делото сумата от 200,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.