№ 20505
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110100503 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 92, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищцата С. Т. И. твърди, че на 24.01.2022 г. сключила с ответното дружество Договор за
доставка № 0508202-202-РРА-000085 за лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“ с
цена на договора в размер на 43 595, 81 евро. В чл. 18 Общите условия, приложими към
договора била уговорена неустойка за забава в размер на 400 лв., която сума била
формирана върху 5 % от капарото по договора. Било предвидено да бъде заплатено от
възложителката капаро в размер на 4 090, 34 евро с левова равностойност: 7 999, 88 лв.
Задължението за заплащане на капарото било изпълнено от ищцата на 31.01.2022 г., когато
тя превела на ответното дружество по банков път сума в размер на 8 000 лв. На 08.03.2022 г.
превела на ответното дружество още 8 000 лв. по допълнителна уговорка с него. На
09.03.2022 г. доплатила още 3 000 лв. по допълнителна уговорка. Срокът за доставка на
автомобила изтекъл на 11.10.2022 г. Предвид забавата на изпълнителя възложителката му
изпратила покана от 08.11.2022 г и от 04.01.2023 г. за връщане на заплатеното вече капаро и
за изплащане на дължимата неустойка поради забава. На 10.01.2023 г. изпълнителят върнал
по банков път на възложителката сума в размер на 19 000 лв., представляваща заплатеното
капаро, но не и дължимата неустойка. Поради това възложителката подала Заявление за
зидване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 165952/12.06.2023 г., по повод на което
било образувано ч. гр. дело № 32477/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав
по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
203694/13.07.2023 г.
Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде признато за установено, че ответникът й
дължи сумата от 400 лв., представляваща договорена от страните неустойка при забава в
изпълнението на сключения между тях Договор за доставка № 0508202-202-РРА-
000085/24.01.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 20394/13.07.2023 г. по ч. гр. дело № 32477/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 175 състав.
Ответникът „БЕ“ ООД редовно уведомен на 12.03.2025 г. не подава отговор. В
подаденото срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 203694/13.07.2023 г. Възражение с вх. № 269650/29.09.2025 г. е посочил, че не дължи
изпълнение на претендираната неустойка, тъй като договорът го обвързвал ако
1
възложителката му заплати в двудневен срок от сключването му уговореното капаро.
Договорът бил сключен на 24.01.2022 г., капарото било преведено на 31.01.2022 г.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е приет Договор за доставка № 0505202-РРА-000085/24.01.2022 г., сключен
между „БЕ“ ООД в качеството му на доставчик и С Т. И. /получател/ с предмет доставката на
л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“, с цвят луна, бял металик с посоченото в договора
допълнително оборудване – чл. 1. Услугата следвало да бъде извършена съобразно правата и
задълженията на страните по договора и съобразно общите условия, които са неразделна
част от договора. Срокът за доставка бил 180 работни дни – чл. 6 и стойността на услугата е
в размер на 43 595, 81 евро с ДДС – чл. 2. От тази сума следвало да се преведе на
изпълнителя първа вноска в размер на 4 090, 34 евро с ДДС. Срокът за внасянето й бил два
работни дни от подписване на договора – чл. 3. В тридневен срок от известяване на
възложителя, че автомобилът е пристигнал в склада на доставчика следвало да бъде
изплатен остатъка от цената на доставката. – чл. 4. Договорените от страните суми следвало
да се внасят по посочената в договора следна банкова сметка с титуляр изпълнителя: IBAN
BG45 RZBB 9155 1061 5331 18 – чл. 5. Страните са посочили, че договорът не обвързва
доставчика ако в два работни дни от подписването му не бил извършен от възложителя
превод на капарото – чл. 7.
Приети по делото са и общи условия за доставка на автомобилите от марката „Шкода“.
В чл. 18 е предвидено, че при забавено изпълнение от страна на доставчика с повече от 60
работни дни, същият дължи неустойка в размер на 0, 1% върху стойността на заплатеното
капаро за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % върху същата база. Ако след изтичане на
посочения срок се установи, че неизпълнението е невъзможно или възложителят не желае да
продължи действието на договора, той има право да прекрати едностранно договора, а
доставчикът се задължава незабавно да му върне сумата. В чл. 24 е посочено, че общите
условия и договорите за доставка могат да бъдат изменяни само въз основа на писмен анекс,
подписан и от двете страни.
По делото са приети следните документи: Платежно нареждане от 31.01.2022 г. с
наредител С И. и получател „БЕ“ ООД за сума в размер на 8 000 лв., наредена по IBAN
BG45 RZBB 9155 1061 5331 18 с основание аванс по договор 0508202-РРА-00085; Платежно
нареждане от 08.03.2022 г. с наредител С И. и получател „БЕ“ ООД за сума в размер на 8 000
лв., наредена по IBAN BG45 RZBB 9155 1061 5331 18 с основание аванс по договор
0508202-РРА-00085; Платежно нареждане от 09.03.2022 г. с наредител С И. и получател
„БЕ“ ООД за сума в размер на 3 000 лв., наредена по IBAN BG45 RZBB 9155 1061 5331 18 с
основание аванс по договор 0508202-РРА-00085.
На 08.11.2022 г. К.Г. е получила покана от С. И. отправена до „БЕ“ ООД за заплащане на
сума в размер на 400 лв., дължима на основание чл. 18 от ОУ и представляваща неустойка,
тъй като срокът за доставка на автомобила изтекъл на 11.10.2022 г. Възложителката счела, че
допълнителният срок от 60 дни изтичал на 03.01.2023 г., като и при неговото неспазване
поискала възстановяването в нейна полза на сума в размер на 8 000 лв. – капаро. Поискала е
и възстановяване в тридневен срок от съобщението на сума в размер на 11 000 лв.,
представляваща сбор от двете платени суми на дати 08.03.2022 г. и 09.03.2022 г.
С Покана с вх. № 1/04.01.2023 г. до „БЕ“ ООД възложителката С И. е посочила, че
дружеството-изпълнител е в забава по отношение изпълнението на договореното между
страните и е поискала въз основа на това възстановяването в нейна полза на сумата от 11
0000 лв., заедно със законна лихва от 08.11.2022 г. /датата на получаване на първата покана/
до окончателното изплащане. Поискано е връщане на капаро в размер на 8 000 лв. и
неустойка в размер на 400 лв.
По делото е прието преводно нареждане за кредитен превод с дата 10.01.2023 г. за сума в
размер на 19 000 лв. с основание „възстановяване по кр. изв. 2-151“. Наредител на сумата е
„БЕ“ ООД, а получател – С И..
От правна страна съдът установява следното:
2
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Предвид постъпилото на 06.10.2025 г. от ответника Становище № 324713 по същността
на спора, то не са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение.
Ищцата следваше да установи сключването на Договор за доставка № 0508202-202-РРА-
000085/24.01.2022 г., уговарянето в него на твърдяната неустойка и нейният размер,
настъпване на предпоставките за нейната изискуемост. Ответникът следваше да докаже
изплащането на неустойката.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба. Въпреки това според т. 11а от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. в производството по реда на чл. 422 ГПК е
допустимо да се вземат предвид възраженията направени от соченото за длъжник лице в
неговото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. На основание чл. 130, ал. 2 ГПК това
тълкувателно решение е задължително за съда. Ето защо при постановяване на настоящето
решение съдът следва да вземе предвид и възраженето на „БЕ“ ООД, съдържащо се във
Възражение с вх. № 269650/29.09.2023 г. за недължимост на исканата сума, тъй като
договорът не породил правно действие поради неизпълнение на задължението на
възложителката да внесе в двудневен срок договореното капаро.
Съдът счита, че на 24.01.2022 г. между страните е сключен валиден договор за доставка
на лек автомобил с описаните в него специфики, но страните са договорили неговото
отложено действие, обвързано с изпълнението на задължение на възложителката – да
заплати в срок от два работни дни капаро в размер на 4 090, 34 евро. Този извод на съда е
съобразен със систематичното тълкуване на чл. 7 във вр. с чл. 3 от договора.
Договорът е сключен на 24.01.2022 г. Крайният срок за изпълнение на задължението по
чл. 3 е в края на 26.01.2022 г. /работен ден/. От приетото по делото преводно нареждане с
дата 31.01.2022 г. се установява, че възложителката не е изпълнила договореното
задължение по чл. 3 от договора. Въпреки това изпълнителят-доставчик е приел неточното
изпълнение за точно, тъй като е приел плащането на сума в размер на 8 000 лв., поради
което следва да се приеме, че договорът е породил своето действие на 31.01.2022 г. и от този
момент е възникнало задължението на изпълнителя по чл. 6 за извършаване на договореното
в рамките на 180 работни дни. Този срок е изтекъл на 26.09.2022 г., като съдът взема
предвид датите на официалните празници в Република България за този период. От дата
27.09.2022 г. е започнала да тече шестдесетдневния срок в работни дни, считан като забава,
след чието изтичане на който възниквало задължението на доставчика за изплащането на
неустойка в размер на 0.1 % на ден върху платеното капаро, но не повече от 5 % върху него.
Срокът на шестдесетдневната забава в работни дни е изтекъл на 19.12.2022 г. От този
момент е възникнало задължението за заплащане на неустойката, но същата е дължима като
0, 1 % за всеки ден на забавата, която както бе посочено е с начална дата 27.09.2022 г. и
крайна дата 10.01.2022 г., когато договорът е развален – възложителката е отправила покана
на 04.01.2023 г. за връщане на сума в общ размер на 19 000 лв., което по своята същност е
искане на последиците от развалянето, но не е определил срок за това, като съдът счита, че
датата на разваляне е датата на получаване на поканата. За периода 27.09.2022 г. – 04.01.2023
г. обезщетението по чл. 18 от ОУ следва да е в размер на 761 лв., но предвид поставената
горна граница от 5 % върху платеното капаро в размер на 8 000 лв., то дължимата от
ответника на ищцата на основание чл. 92 ЗЗД неустойка е в размер на 400 лв.
При този изход на делото право на разноски има ищцата С И.. Същата претендира
заплащането на 25 лв. – държавна такса за заповедното производство, 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство; 25 лв. – държавна такса за исковата
производство и 300 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство. С
Определение № 545/12.01.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 12008/20223 г. по описа на
Софийски градски съд, 3 състав е потвърдено Разпореждане № 87296/13.07.2023 г.,
постановено по гр. дело № 32477/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, с което
производството по делото е прекратено за сумата в размер на 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, поради непредставянето на
3
доказателства за нейното заплащане. Поради това направеното от ищцата искане за
осъждане на ответника за заплащане на сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство следва да бъде оставено без уважение. За заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за исковото производство е представен Договор за
правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на посочената
сума и е посочено, че тя е заплатена при подписването му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от С Т. И., ЕГН
********** с адрес: гр. Шумен, ул. „АК“ № 13 иск срещу „БЕ“ ООД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ЕД“ № 1, че ответникът дължи на ищцата
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 400 лв., представляваща договорена от
страните неустойка при забава в изпълнението на сключения между тях Договор за доставка
№ 0508202-202-РРА-000085/24.01.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 20394/13.07.2023 г. по ч. гр. дело № 32477/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 175 състав.
ОСЪЖДА „БЕ“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„ЕД“ № 1 да заплати на С Т. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Шумен, ул. „АК“ № 13 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми 25 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 25 лв. – държавна такса за исковото производство и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4