О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 09.03.2020г.
Административен съд Ловеч, втори административен
състав, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Габриела
Христова
като разгледа докладваното от съдия Христова
административно дело №512/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във
връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Административното дело е образувано по искова молба от
Е.Ц.И. с ЕГН ********** и адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр. София и Началника на Затвора Плевен. С исковата молба се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
05.12.2016г. до 7-8 месеца след тази дата в размер по 25 000 лева от всеки
от ответниците ведно със законната лихва. Според ищеца вредите са причинени от
затворническата администрация и лично от Началника на Затвора Плевен, като
искът по отношение на последния е предявен на основание чл.45 от ЗЗД. Вредите
се претендират от обстоятелството, че ответниците не са го изпратили за
изследване и лечение в затворническата болница, поради заболяване и отслабването
му с повече от
Първоначално ИМ е била подадена пред Районен съд
Плевен (уточнена ИМ на л.26 по гр.д. № 1876/2019г. на РС Плевен), който я е
изпратил по подсъдност на Административен съд Плевен. След отводи на всички
съдии от последния съд, ВАС със свое Определение №14213/23.10.2019г. по адм.
дело №11265/2019г. е постановил, че компетентен да разгледа исковата молба и да
се произнесе по нея е Административен съд Ловеч, на когото е изпратил делото.
С определение от 01.11.2019г. съдът е разделил
производството по делото, като предмет на адм. дело № 512/2019г. по описа на АС
Ловеч е останал искът на И. по чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН. Искът против Началника
на Затвора Плевен по чл.49 от ЗЗД е отделен и изпратен за разглеждане от РС
Плевен по подсъдност.
Тъй като в исковата молба на И. се цитира решение по
адм. дело №390/2018г. по описа на Административен съд Плевен с аналогичен на
настоящото дело предмет, съдът е изискал цитираното дело за прилагане към
настоящото, с оглед преценка за допустимост на ИМ в съответствие с чл.299, ал.1
от ГПК.
Адм. дело №390/2018г. на Административен съд Плевен е
постъпило за прилагане към настоящото с вх.№ 1073/04.03.2020г. и е приложено с
определение от същата дата. От доказателствата по последното дело се
установява, че делото е образувано по ИМ на Е.Ц.И. срещу ГДИН, с предявен иск на
осн. чл.284 от ЗИНЗС, основан на твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия
на администрацията на Затвора Плевен и на неговия началник да му осигури
лечение в затворническата болница поради заболяване и свързаните с това
усложнения – отслабване с 23 килограма и припадъци, от което на ищеца са били
нанесени неимуществени вреди – увреждане на здравето му, страдание, тормоз,
чувство на страх и незащитеност, отхвърленост, унижение и уронване на човешкото
достойнство. Исковият период е от 05.12.2016г. до датата на подаване на ИМ, а
претендираното обезщетение – 150 000 лв.
С Решение № 796/20.12.2018г. по адм. дело №390/2018г.
на Административен съд Плевен искът на И. е бил отхвърлен изцяло поради липса
на предпоставките на чл.203 от АПК вр. с чл.284 от ЗИНЗС. Съдът изрично е
установил, че на ищеца е било осигурено адекватно лечение за исковия период, а
отслабването му е било причинено както от гладна стачка, така и от различните
условия в затвора от тези, ако той бе на свобода, но не и от заболяване. В
заключение съдът е приел, че не са налице незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация, свързани с неосигуряването на
лечение на ищеца за процесния период, съответно е оборена и презумпцията за
вреди, поради което искът се явява неоснователен и недоказан. Решението на АС
Плевен не е било обжалвано от Е.И. пред ВАС и е влязло в сила.
С оглед така очертания предмет на спора по настоящото дело
и безспорните и категорични данни за постановено съдебно решение по адм. дело
№390/2018г. по описа на Административен съд Плевен по идентичен с настоящото
дело предмет и между същите страни, е налице основанието по чл.299, ал.2 от ГПК
за недопустимост на исковата молба на И., съответно за прекратяване на повторно
заведеното дело.
От доказателствата по адм. дело №390/2018г. на АС
Плевен е видно, че в този съд е образувано по-ранно дело с идентичен предмет и страни,
по което е налице влязло в сила решение, с което искът на Е.Ц.И. е отхвърлен
изцяло. Както фактическите основания, причинили вредите, така и самите вреди и
исковия период по делото на АС Плевен са идентични с тези по настоящото дело, а
претендираното обезщетение по адм.д. № 512/2019г. на АС Ловеч е по-малко от
това по предходното дело. Следователно сме изправени пред хипотезата на чл.299,
ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК – съдът не може да пререшава спор, разрешен с
влязло в сила решение. Във връзка с горното исковата молба на Е.Ц.И. следва да
се остави без разглеждане и да му се върне, а производството по настоящото дело
да бъде прекратено.
Поради изложеното и на основание чл.130 и чл.299, ал.2
от ГПК вр. с чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане и връща исковата молба на Е.Ц.И.
с ЕГН ********** и адрес ***, предявена против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 25 000 лева ведно със законната лихва от датата на
завеждане на ИМ до окончателното изплащане на обезщетението поради
обстоятелството, че администрацията на ответника не го е изпратила за
изследване и лечение в затворническата болница, поради заболяване и
отслабването му с повече от
Прекратява производството по адм. дело № 512/2019г. по
описа на Административен съд Ловеч.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
тричленен състав на АС Ловеч в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: