П Р
И С Ъ Д А N
град Стара Загора
26.09.2016 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
на Двадесет и шести Септември Две хиляди и шестнадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
Председател: Росен
Чиликов
Съдебни
заседатели:
при секретаря С. И.
в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя
Чиликов НАКАЗАТЕЛНО ЧАСТЕН ХАРАКТЕР ДЕЛО № 51 по описа за 2016 година.
П Р
И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подс. К.И.К. роден на *** ***,жител и живущ ***,
Български гражданин, женен, неосъждан, основно образование, ЕГН – ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 29.09.2015 година в град Стара Загора чрез подаване на
жалба до Директора на РЗОК град Стара Загора / Вх. № 94-01-259 от 29.09.2015
г./ е разгласил позорни обстоятелства за Д.Х.Р. в качеството му на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 т. 1 б. „ Б „ НК „ Завеждащ отделение по урология” в УМБАЛ „
Проф. Д-р Стоян Киркович” АД град Стара Загора по повод изпълнение на службата
му – пиянства в работно време, стои гол
в кабинета и привиква медицинските сестри, проститутки и педали за сексуални оргии – и му приписал престъпления
– във връзка с работата си като лекар е причинил смърт на много хора, съставил
документ с невярно съдържание / епикриза/ - престъпление по чл. 148, ал. 2 във
вр. с ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК – и на основание чл. 78 А от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1 500 / ХИЛЯДА
И ПЕТСТОТИН / лева.
ОСЪЖДА подс. К.И.К.
да заплати на Д.Х.Р. с ЕГН – ********** *** обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 3 500 / ТРИ ХИЛЯДИ и ПЕТСТОТИН / лева, в
едно със законната лихва считано от 15.10.2015 г. до окончателното изплащане на
главницата - а в останалата част до 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подс. К.И.К. да заплати на Д.Х.Р.
направените по делото разноски в размер на 1 412 лева.
ОСЪЖДА подс. К.И.К.
да заплати държавна такса в размер на 140
лева по бюджета на съдебната власт.
Присъдата
подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен Съд град
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И
Обвинението
срещу подс.
К.И.К. е по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК за
това, че на 29.09.2015 година в град Стара Загора чрез подаване на жалба до
Директора на РЗОК град Стара Загора / Вх. № 94-01-259 от 29.09.2015 г./ е
разгласил позорни обстоятелства за Д.Х.Р. в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, ал. 1 т. 1 б. „ Б „ НК
„ Завеждащ отделение по урология” в УМБАЛ „ Проф. Д-р Стоян Киркович” АД
град Стара Загора по повод изпълнение на службата му – пиянства в работно време, стои гол в кабинета
и привиква медицинските сестри, проститутки и педали за сексуални оргии – и му приписал
престъпления – във връзка с работата си като лекар е причинил смърт на много
хора, съставил документ с невярно съдържание / епикриза/.
В
наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният
граждански иск от частният тъжител Д.Х.Р. против подс. К.И.К. за сумата 10 000
лева обезщетение за причинените неимуществени вреди в едно със законната лихва,
считано от 15.10.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Защитникът
му – адв. П. Х. – пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението.
Частният
тъжител чрез повереника си адвокат К. поддържа обвинението и предявеният
граждански иск срещу подсъдимия .
Производството
е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на
свидетелите, писмени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема
за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Тъжителят Д.Р.
заемал длъжността „ Завеждащ отделение по урология „ в МБАЛ „ Проф. д-р Ст.
Киркович” АД град Стара Загора. / показанията на свидетелите Ж. Ж., Т. Т., Ж. Т.,
покана за писмени обяснения/.
Подсъдимият К.
бил служител в същата болница и многократно се лекувал като пациент в същото
отделение / свидетелите Т. и св. Т. /.
През месец
Септември 2015 година подс. К. собственоръчно написал и подписал жалба против
д-р Р., която изпратил до Директора на РЗОК град Стара Загора, която била
получена на 29.09.2015 година и бил поставен Вх. № 94-01-259 / 29.09.2015 г.В
жалбата подсъдимият посочил, че тъжителят Р. пиянства в работно време, стои гол
в кабинета и привиква медицинските сестри, проститутки и педали за сексуални оргии, както и че като лекар е
причинил смърт на много хора, съставил документ с невярно съдържание /
епикриза/.
Директорът
на РЗОК град Стара Загора изпратил получената жалба по компетентност за
проверка от директора на УМБАЛ „ Проф. д-р Ст. Киркович” град Стара Загора.От
тъжителя Р. и от персонала на отделението били изискани обяснения, извършена
била проверка, но не били констатирани нарушения, както и не било установено
верността на твърдяното в жалбата/ показанията на св. Ж., покана за писмени
обяснения/ .
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. Т., Ж. Ж.,
Ж. Т., покана за писмени обяснения, график за работното време на лекарите,
жалба с Вх. № 94-01-259 / 29.09.2015 г.
Подсъдимият К.
не дава обяснения и не сочи доказателства, което е негово законно право.
Посочените
доказателствени средства / показанията на свидетелите, писмени/ не съдържат никакво противоречие,взаимно се
допълват, последователни са и кореспондират по между си, което ги прави
убедителни и съдът ги кредитира с доверие.
Всички
тези доказателствени средства различни по вид установяват преки и косвени
доказателства, които са в съответствие и образуват едно хомогенно цяло даващо
основание да се направи единствено възможния извод относно главният факт в
процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - подс. К. е
извършител на престъплението клевета, което е претендирано в тъжбата.
Изложените
до тук мотиви дават основание на съда да възприеме за доказана по несъмнен и
безспорен начин изложената фактическа обстановка.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. К. К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 148, ал. 2 във вр.
с ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК.
Подс. К.
е осъществил изпълнителното деяние на чл. 147, ал. 1 НК – разгласяване на
позорни обстоятелства и приписване на престъпления. Чрез поредица от действия /
написване, подписване, подаване на жалбата до РЗОК / той е довел до знанието на
трето лице / Директора на РЗОК / посочените в жалбата позорни обстоятелства и
приписаните престъпления.
Обстоятелствата посочени в жалбата изготвена от подс. К. и които са
предмет на тъжбата, за които се тъжи тъжителят - пиянства в работно време, стои
гол в кабинета и привиква медицинските сестри, проститутки и педали за сексуални оргии- от гледна точка на
морала, на добрите нрави и на фона на общоприетите норми на поведение в
обществото по същество без никакво съмнение следва да се окачествят като
позорни.
Посочените факти свързани причиняване на
смърт на много хора, със съставяне на
документ с невярно съдържание / епикриза/ по същество навеждат на данни
за извършени престъпления – по чл. 123 НК, чл. 308 НК,чл. 311 НК .
Изложените факти свързани с извършени престъпления и позорни обстоятелства са неверни.В тежест
на подсъдимия е да установи и докаже истинността на изложеното в жалбата
доведено до знанието на трето лице. Такива доказателства не се сочат, а
събраните в хода на съдебното следствие установяват точно обратното.И тримата
свидетели установят , че при извършената проверка не са установени никакви
факти подобни на твърдяното в жалбата на подсъдимия, а напротив – тъжителят Р.
е изпълнявал добросъвестно и почтено служебните си задължения, помогнал е на
много пациенти, които са доволни, ползва се с авторитет и доверие в колектива и
сред колегите си, поведението му из цяло съответства на добрите нрави.
В тази
смисъл няма никакво основание за приложение на чл. 147, ал. 2 НК.
С
извършеното деяние, което покрива изпълнителното деяние на чл. 147, ал. 1 НК
подс. К. е засегнал личността на тъжителя Р. , неговият авторитет и име в
обществото и на работното му място, от което следва че са настъпили обществено
опасните последици и съставомерния резултат.
От
установената фактическа обстановка и доказателствения материал съдът прави извода,
че съществува пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилите
обществено опасни последици. Ако подсъдимият не беше осъществил изпълнителното
деяние /разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпления чрез
подадената жалба/ нямаше да настъпят обществено опасните последици и да се
засегне личността на тъжителя.
Тъжителят Р. е заемал длъжността „Завеждащ отделение” в УМБАЛ „ Проф.
д-р Ст. Киркович” АД град Стара Загора , на който са били подчинени пряко персонала
на отделението – санитари, медицински сестри, лекари, на които е бил пряк
ръководител/ показанията на свидетелите, покана за писмени обяснения/.Тези
обстоятелства дават качеството на тъжителя на длъжностно лице по смисъла на чл.
93 т.1 б. „ Б „ от НК.Видно от самата жалба на подс. К. същата е подадена
против тъжителя Р. в качеството му на „ Завеждащ отделение” по повод изпълнение
на служебните му задължения като ръководител на отделението.Изложеното дава
основание на съда да приеме, че е осъществен и квалифициращият признак на чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 НК.
От
установената фактическа обстановка и обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл. Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Знаел е и съзнавал, че пред трето
лице разпространява факти и обстоятелства, които са позорни и свързани с
извършени престъпления , че не са верни, че засяга личността и доброто име на тъжителя, разбирал
е съдържанието и смисъла на изложеното в жалбата, но въпреки това ги е
разпространил до трето лице.
За
състава на престъплението от оубективна страна не е необходимо подсъдимият да
знае и съзнава точно в какъв вид престъпление обвинява тъжителя и точната
правна квалификация на деянието. Достатъчно е да съзнава че обстоятелствата са
позорни и свързани с престъпления, които не отговарят на обективната
действителност, какъвто е и настоящият случай.
Установената фактическа обстановка и фактите изложени в тъжбата не
сочат, че клеветата е разпространена чрез печатно произведение. Жалбата
подадена от подсъдимия не е публикувана в печатна медия и не е използван този
способ за довеждането и до знанието на трети лица, поради което претенцията за
квалифициращият признак по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 НК е
неоснователна.
Възраженията на защитника на подсъдимия за недоказаност на обвинението
са из цяло неоснователни и не намират опора нито в доказателствения материал ,
нито в нормативните актове.
От
показанията на свидетелите и писмените доказателства / жалба, покана за писмени
обяснения/, които са в съответствие по между си както бе посочено по-горе по
несъмнен и безспорен начин се установя фактическата обстановка и по-конкретно
какви са били позорните обстоятелства, приписаните престъпления, до чие знание
са доведени, какво влияние са оказали върху личността и доброто име на
тъжителя. Доказателства в обратна насока, които да ги опровергават липсват –
нито са посочени, нито са събрани.
Тъжителят в никакъв случай нее длъжен да доказва неистинността на
клеветническите обстоятелства. Това задължение тежи единствено върху този ,
който ги разпространява – в случая подс. К..Въпреки това от показанията на
свидетелите по категоричен начин се установява изложеното в жалбата на
подсъдимия не отговаря на обективната действителност.
По изложените
съображения съдът приема, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен
начин, осъществени са в пълнота всички обективни и субективни признаци от
състава на престъплението по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 във вр. с чл.
147, ал. 1 НК , поради което подс. К. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Подс. К. към момента на деянието е
неосъждан,до момента не е освобождаван от НО с приложение на чл. 78 А от НК, за
престъплението се предвижда наказание глоба и друго по-леко, няма причинени
имуществени щети, не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А , ал. 7 НК, поради което съдът няма алтернатива и същият следва да бъде освободен от НО
и на основание чл. 78 А от НК да му се наложи административно наказание.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни / липсват негативни характеристични
данни/ ,а като отегчаващи разпространените не едно, а множество клеветнически
твърдения, което прави деянието в сравнение с други подобни случаи с по-висока
степен на обществена опасност.
Следователно на подсъдимия следва да
се наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства и с оглед
постигане целите на чл. 12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 500 лева съобразена
и с имотното му състояние.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
С деянието
си подс. К. е причинил неимуществени вреди на пострадалия Р. изразяващи се в
болки и страдания.На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД същият дължи
обезщетение.На основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се
определи по справедливост.
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства :
-
Характера и вида на разгласените клеветнически твърдения
– конкретно посочени по-горе.
-
Формата на вина – пряк умисъл.
-
Начина на разпространение на клеветническите твърдения –
чрез жалба до РЗОК.
-
Обстоятелството че са разпространени множество клевети.
-
Обстоятелството, че пострадалият се е ползвал с авторитет
в обществото и сред колегите си и тези клевети са станали повод за значително
неудобство.
-
Обстоятелството, че тъжителят с нищо не е дал повод на
подсъдимия за подобни твърдения.
Следователно съдът приема, че по справедливост следва да се определи
обезщетение в размер на 3 500 лева.В тази част искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, а в останалата част до 10 000 лева да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият дължи и законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане, до окончателното изплащане на главницата. Исковата претенция е от
15.10.2015 г. / когато е узнал за клеветите/ и тази дата е последваща след
деянието, поради което следва също да се уважи.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимият
следва да заплати на тъжителя направените по делото разноски в размер на
1 412 лева /възнаграждение за
повереника, държавна такса /, а на РС град Стара Загора и държавна такса в
размер на 140 лева за уважената част от гражданския иск.
Причини –
Незачитане правата на личността.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: