Присъда по дело №3428/2020 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 01.02.2021г. по НОХД № 3428 / 2020г. по описа на
Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от
Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Н. М. И. - ЕГН ********** за
престъпление от общ характер по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК за това ,че от месец
февруари 2019г. до месец март 2020г. включително в гр. Аксаково, обл. Варна след
като бил осъден с Решение № 3611/02.02.2009г. постановено по гр. дело №
10117/2009г. на Районен съд – Варна, 18-ти състав, влязло в законна сила на
02.12.2009г. да издържа свой низходящ – сина си А.Н.И., роден на 10.03.2002г. чрез
неговата майка и законен представител – А.Л.М., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от 2 месечни вноски – 14 месечни вноски по 80 лева
всяка или вноски на обща стойност 1120 лева, като деянието е извършено повторно .
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият,
при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе
проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. И. обвинение, като счита че същото е доказано с оглед събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и пледира да му бъде наложено
наказание „Пробация” в неговия минимален размер.
Подс.И. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. В хода на досъдебното производство и в хода в хода на
съдебното следствие признава вината си. В последната си дума заявява, че съжалява ,
че желае да работи, а наказанието „ пробация“ би го затруднило.Поради това и моли да
му бъде наложено друго по вид наказание. .
Процесуалният представител на подс. И. - адв.З., също не оспорва обективната
и субективна съставомерност на деянието.По отношение на наказанието тя счита, че в
случая би могла да се приложи разпоредбата на чл.55 и наказанието „Пробация“ да
бъде заменено с глоба. Адв.З. изразява становище и за това, че ако бъде преценено, че
следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, то същото следва да е в
минимален размер и изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. Николай И. и св. А.М. сключили граждански брак през 2001г. От брака си
те имали дете – А.Н.И., роден на 10.03.2002г. Отношенията между съпрузите обаче се
влошили С Решение № 3611 от 02.12.2009г. по гр.дело № 10 117/2009г. на ВРС ,
1

бракът между тях бил прекратен. Подс.И. бил осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 80лв. на детето си А. И. чрез неговата майка и законен представител – А.М.,
считано от 02.12.2009г. в едно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж
до пето число на месеца, за който се дължи издръжката. Упражняването на
родителските права било предоставено на св. М..Съдебният акт влязъл в законна сила
на 20.12.2009г.
Подс.И. обаче през периода от м.юни 2017г. до м.10.2019г. не изпълнявал
задължението си да заплаща дължимата издръжка за сина си.По този повод било
образувано наказателно дело.С Присъда № 271/20.11.2009г. на PC - Варна, по НОХД
№ 693/2019г., подс И. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.183
ал.1 от НК и му било наложено наказание „Пробация“ с приложението на двете
задължителни мерки за срок от 6 месеца. Присъдата влязла в законна сила на
06.12.2019г.
Въпреки това подс.И. не започнал да изпълнява задължението си за изплащане
на издръжка. За това св. М. дала сведения в РУ-Аксаково и било образувано
настоящото досъдебно производство.
Подс. Н. М. И. е роден на 15.03.1976г. в гр. Варна, , живее в гр. Варна,
български гражданин, със средно образование, разведен, не работи.Към момента на
извършване на деянието спрямо него е била постановена и влезла в сила описаната
присъда по НОХД № 693/2019г. на ВРС.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията
на подс. И. , както и от писмените доказателства по досъдебно производство №
114/2020г. по описа на РУ-Аксаково при ОД-МВР- Варна – заверени копия от
съдебни актове, удостоверения и актове за раждане, показанията на св. М., копия от
разписки за подаден телеграфен запис, протокол за предупреждение и за доброволно
предаване, характеристична справка, справки от Агенция по заетостта- Варна, КАТ-
Варна, НАП-Варна, Агенция социално подпомагане-Варна, Агенция по вписвания-
Варна, от справка за съдимост, копия от вносни бележки, и други, инкорпорирани по
реда на чл.283 от НПК , както и представените в хода на съдебното заседание копия от
вносни бележки , чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подс. Н. М. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК, тъй като през периода от
месец февруари 2019г. до месец март 2020г. включително в гр. Аксаково, обл. Варна
след като бил осъден с Решение № 3611/02.02.2009г. постановено по гр. дело №
10117/2009г. на Районен съд – Варна, 18-ти състав, влязло в законна сила на
02.12.2009г. да издържа свой низходящ – сина си А.Н.И., роден на 10.03.2002г. чрез
неговата майка и законен представител – А.Л.М., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от 2 месечни вноски – 14 месечни вноски по 80 лева
всяка или вноски на обща стойност 1120 лева, като деянието е извършено повторно .
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
бездействие, изразяващо се в неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен акт
2

месечна сума за издръжка на низходящият му.
От субективна страна подс. И. е действал с пряк умисъл.Той безусловно добре е
знаел, че е осъден със стабилен съдебен акт да заплаща определена месечна сума за
издръжка на сина си, съзнавал е, че неизпълнението на това задължение има
общественоопасен характер, както и неговите обществено опасни последици. Този
извод съдът приема въз основа на факта, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, а
липсват доказателства да е страдал от такива заболявания, които да му пречат да
реализира трудови доходи. Във всички случаи личните и финансови взаимоотношения
между родителите, независимо дали са близки или конфликтни, са ирелевантни за
изпълнението на безусловното задължение за заплащане на издръжка.
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.183 ал.4 от НК съдът прие за
доказан с оглед данните за съдимостта на подс.И. , а именно влязлата в сила спрямо
него присъда по НОХД № 693/2019г., с която му е било наложено наказание
«Пробация», изтърпяно на 03.07.2020г.Т.е. подсъдимият е извършил настоящото
деяние , след като е бил осъден и му е било наложено наказание за друго такова
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
С оглед горното и като прецени, че обвинението против подсъдимия е доказано
по несъмнен начин по см.чл.301 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна Николай И. за виновен за това, че е извършил
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази
следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства извън тези, обуславящи правната
квалификация на деянието като повторно, съдът не установи. Същевременно като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази изразеното съжаление за
стореното. Поради това, като съобрази степента на обществена опасност на деянието,
която не е висока, ниската степен на обществена опасност на подс.И., както и всички
обстоятелства по извършване на престъплението, съдът прецени, че следва да му
наложи наказание при условията на чл.54 от НК , а именно „Лишаване от свобода”.
Преценявайки какъв да бъде неговия размер съдът взе предвид всички
обстоятелства , имащи значение за определянето му , а именно балансът на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства , тежестта на конкретното
престъпление, причините за неговото извършване и личността на дееца. Поради това
и съдът определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, над
минималния предвиден в закона размер. След определяне на това наказание като
размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и
наложи на подс. И. да изтърпи наказание от 4 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наложеното най-тежко наказание ,
съдът съобрази, че не е налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Поради това и като взе предвид, че за изпълнение на целите на наказанието не е
наложително определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно, съдът отложи
неговото изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе безотговорност и
дезинтересираност по отношение на родителските задължения и незачитане на
3

установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	5
Дата:	2 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия:	Даниела Маринова Михайлова

Дело:	20203110203428
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 август 2020 г.

Присъда по дело №3428/2020 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите