РЕШЕНИЕ
№ 20435
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110119055 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу Н. В. И. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи
на ищеца сумата от 105.54 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за
топлоснабден имот, находящ се в **********, аб. № *******, ведно със
законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия размер на 20.93 лв. за периода от
15.09.2022 г. до 19.09.2024 г., сумата от 30.53 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 7.93 лв. за периода от 16.10.2021 г. до 19.09.2024 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 59195/2024 г. по описа
на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че
ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците
1
в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ЮЛ. Поддържа, че
ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Моли съда да
уважи така предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. В. И. е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните. Счита, че сумата в давност е в размер на 15.87 лева за периода от
01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., съгласно фактурите за този период. Оспорва
ответницата да е собственик и вещен ползвател на имота. Счита, че ищецът
признава неизгодният за него факт с представената декларация от Столична
община, че лицето И.И. е собственик на част от имота. Сочи, че няма
доказателства ответникът да е приел част от наследството на свои
наследодател. Намира исковата претенция за недоказана и неоснователна.
Твърди, че акцесорната претенция за лихва е неоснователна, тъй като ищецът
не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в
сайта на дружеството, както и не е установил изпадането в забава на
ответницата за този период. Оспорва като неоснователна и претенцията за
дялово разпределение. Моли съда да отхвърли така предявените искове.
Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа подадения отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 19.04.2002 г. за монтиране на
индивидуални разпределители и извършване на услугата топлинно
счетоводство, сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес
****************, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и
разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
2
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представена заповед № РД35-2194 от 14.09.1981 г. на
Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет се установява, че
собствеността върху ******************* се придобИ. от Н. В. И., като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот пл. № 9, кв. 84, **********я.
Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от
31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ
гр.о., Р № 415/2012 г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.
№ 3218/2008г. І гр.о. на ВКС, приема, че когато срещу отчужден
индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим
имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения
имот не се включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва
принос от другия съпруг. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не
фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за
отчужден от него негов личен имот или няма прехвърляне на правото за
обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм/, върху получения в обезщетение
имот не възниква съпружеска имуществена общност и издаването на
констативен нотариален акт не може да създаде права. Решение №
1176/08.12.1986 г., постановено по гр.д. № 743/1986 г. на II г.о. на ВС приема,
че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за
отчужден имот, се придобИ. по силата на самата заповед на органа по чл. 95
ЗТСУ /отм./. С този стабилен административен акт се прехвърля правото на
собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения
нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение.
В процесния случай имот, находящ се в **********, е получен като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот с основание заповед № РД35-
2194 от 14.09.1981 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет,
поради което собственик на този имот се явява именно ответникът Н. В. И.. В
конкретният случай, при съобразяване на цитираната по-горе трайна и
безпротиворечИ. съдебна практика и съобразно извършен анализ на събрания
по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че
процесният гараж не е станал съпружеска имуществена общност, а е бил
индивидуална собственост на Н. В. И.. Още повече, че по делото не се
ангажираха доказателства или направиха доказателствени искания, от които
да се установи, че към 14.09.1981 г. ответницата Н. В. И. да е била в
граждански брак. Още повече, че третото по делото е списък на
собствениците на гаражи на живущите в жилищна сграда в
******************, от който се установява, че Н. В. И. е декларирал, че е
собственик по отношение на процесния имот. Така декларираното
обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за
страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с
оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината.
Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
3
на това качество става при настъпване на законоустановения факти,
прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата
по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
възраженията на ответницата за липса на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период в имота нямало изчислена ТЕ за отопление на имот. Съгласно
заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части.
Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация
била изчислена по формулата на база пълна отопляема кубатура 45 куб. м.
През процесния период нямало начислена ТЕ за БГВ. Вещото лице е
посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с
действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че
общия размер на дължимата суми за топлинна енергия през процесния период
възлиза на 105.63 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през
метрологична проверка през 30месеца, вместо през 24, но същият не бил
сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период нямало извършени
плащания, размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 30.53 лв.,
както и че счетоводството на ищеца било водено редовно.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от
компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид
на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките
не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са
отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за
целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по
реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-
техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
4
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид
изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за
топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на
сумата от 105.63 лв. В случая с оглед на диспозитовното начало в процеса,
доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, а именно 105.54 лв., то
именно в този размер следва да се уважат предявения иск.
Неоснователни са оплакванията на ответницата във връзка с отмяната на
формулата приета в т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от
ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., с решение № 1037 от 10.02.2025
г. на ВАС по адм. д. № 85/2024, доколкото по аргумент от чл. 195 от АПК,
законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на
съдебното му отмяна по реда на АПК. Дори и същият да бъде отменен, той ще
намери приложение, тъй като отмяната няма да има обратно действие, т. е., тя
ще намери приложение в разглеждания случай.
За пълнота следва да се посочи, че по дело C‑760/23 е прието чл. 9,
параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в
сграда- етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му
начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и
инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата,
включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с
радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се
изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му
потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за
топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление. Също така съгласно цитираното
решението в някои сгради етажна собственост, присъединени към
отоплителна мрежа е почти немислимо да може изцяло да се
индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната
инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите
части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно
и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия,
отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество
топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния
апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация, но и
топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност
отделните апартаменти в сградите етажна собственост, не са топлинно
независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко
отопляваните или съвсем неотопляваните помещения - в този смисъл решение
по дело C‑708/17 и C‑725/17. С оглед на гореизложеното и при съобразяване
на разпоредбата на чл. 162 ГПК, настоящият състав възприема извършените
изчисления на вещото лице, което посочва, че стойността на доставената
топлинна енергия е дори по-висока от реално претендираната.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 20.93 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК.
5
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение за част от процесния период от 01.07.2018 г. до
24.09.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139,
ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и
топлинните счетоводители /които се сключват при Общи условия/ се уреждат
цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. Източник на
процесните вземания е продажбата на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при
публично известни Общи условия, а според последните купувачите са длъжни
да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение, чието
стойност се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за
отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца
дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 30.53 лв., поради което
претенцията се явява основателна. Действително след като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация
би изпаднал в забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответницата за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
6
размер на 7.93 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята
предявен на 07.10.2024 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2021 г. до
м.07.2021 г. на стойност 9.09 лв. от общото задължение са погасени по давност
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че
непогасени по давност са задължения за главница в размер на 96.44 лв. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 1.79 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на
непогасените по давност задължения за лихва дължими от ответника възлиза
на 19.14 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение по отношение на ответника за периода от 01.08.2021 г. до
30.09.2021 г. на стойност 2.52 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като
размерът на непогасените по давност суми по отношение на този ответник
възлиза на 28.01 лв., за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г.
7
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозит за вещи лица, 25 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 696.48 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ответника с оглед изхода на
спора следва да се присъди сумата от 38.99 лв. разноски за исковото
производство. По отношение на претендираните от процесуалния
представител на ответника разноски в заповедното производство съдът
намира, че заповедното производство е уредено като едностранно, поради
което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни
производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по
издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба,
като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл.
414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на
исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лв. Действително
така посочените суми са в размер по-нисък от определения Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-
438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. В случая с оглед изхода на
спора на страната следва да се присъди сумата от 12.93 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *********** срещу Н. В. И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес **************, чрез адв. И. Н., по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, че Н. В. И. дължи на „ЮЛ сумата от 96.44 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в **********,
аб. № *******, ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на
8
19.14 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 19.09.2024 г., сумата от 28.01 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 59195/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над уважения размер от 96.44 лв., до пълния претендиран размер от
105.54 лв., ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на
вземането, за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г., иска за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 19.14
лв., до пълния претендиран размер от 20.93 лв., иска за главница за дялово
разпределение над уважения размер от 28.01 лв., до пълния претендиран
размер от 30.53 лв., ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на
вземането, за периода от 01.08.2021 г. до 30.09.2021 г., както и иска за сумата
от 7.93 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 19.09.2024 г.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес
*******************, чрез адв. И. Н., да заплати на „ЮЛ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***********, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 696.48 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***********, да заплати на адв. И. А. Н., вписан в Софийска адвокатска
колегия с личен, с адрес на кантората: *****************, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 51.92 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на Н. В. И. пред СРС в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ, ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление ****************.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9