№ 10295
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20221110100301 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл 430, ал. 1, ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че между
общия им наследодател, БВП, и „Юробанк и Еф Джи България“ АД е сключен договор за
потребителски кредит на 14.11.2011 г., по силата на който ответникът претендира сумата
9030 лв., в качеството си на кредитор по сключен с банката договор за цесия. Считат, че
сумата е недължима, тъй като са погасени чрез плащане всички задължения по договора за
кредит на стария кредитор, преди да бъдат уведомени за цесията, което е извършено едва
със sms съобщения през м.01.2022 г., в евентуалност твърдят, че сумата е недължима, поради
погасяване по давност. При тези твърдения искат да бъде признато за установено, че всеки
от тях не дължи сумата 4515.00 лв. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете с твърдения, че е заплатена само сумата от 571,34 лв.,
поради което общият дълг е 7520,00 лв., при евентуалност, че вземането не е погасено по
давност, тъй като се касае за неделимо вземане, а не за периодични падежи и погасителната
давност е пет годишна. Признава факта на сключен между общия наследодател на ищците -
БВП, и „Юробанк и Еф Джи България“ АД договор за потребителски кредит от 14.11.2011 г.
със съдържанието посочено в исковата молба. При тези твърдения счита, че не дължи
плащане на посочената сума. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
1
По делото е установено като безспорно обстоятелството, че между „Юробанк и Еф
Джи България“ АД и общия наследодател на ищците - БВП, е сключен договор за
потребителски кредит от 14.11.2011 г. със съдържанието посочено в исковата молба, факта,
че сумата е предадена на кредитополучателя, както и факта на сключен между „Еос
Матрикс ЕООД“ и банката договор за цесия, по силата на който процесните вземания са
прехвърлени на ответника.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали
оспорените вземания за главница, лихва и разноски по договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното следва да се разгледат релевираните от ищците погасителни
способи – плащане, в евентуалност погасяване по давност.
Задълженията за плащане на вноски по договор за кредит не представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД доколкото по
съществото си са частично изпълнение на неделим дълг за връщане на заетата главница,
поради което се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност.
От приетото, без да бъде оспорено, заключение на ССЕ се установява, че за периода
14.12.2011 г. – 16.09.2014 г. е заплатена главница в размер 1236.96 лв., а за периода
04.02.2016 г. – 25.09.2017 г. главница в размер 422.57 лв., поради което задължението за
главница е в размер 7370.47 лв. Погасена е възнаградителна лихва за периода 14.12.2011 г. –
08.01.2016 г. в размер 3456.37 лв., а към 2016 г. задълженията за лихви в размер 49.37 лв., и
такси и разноски, в размер 99.40 лв., са изцяло погасени и към настоящия момент дългът е в
размер на главница от 7370.47 лв.
Предвид извода за частично плащане следва да бъде разгледано релевираното
правоизключващо възражение за давност.
Задълженията за плащане на вноски по договор за кредит не представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД доколкото по
съществото си са частично изпълнение на неделим дълг за връщане на заетата главница,
поради което се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност.
Началният момент на давността е датата на изискуемост на съответната вноска - така
решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на II т. о., решение № 63/1.06.2022 г. по т.
д. № 2140/2018 г. на I т. о.. В процесния договор е уговорено, че задължението към
кредитора за връщане на дължимите суми ще се погасява на отделни погасителни вноски с
различни, последователни падежи, поради което несъмнено погасяването на всяка от тези
вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато дадена
вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния падеж (срок, дата),
от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу
главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и изводът, че от
същата дата - падежа на вноската - започва да тече и давностният срок. При това положение
е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска,
респ. - не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да давността, с
2
която се погасява правото принудително да се изпълни по отношение на предходните
вноски, чиито падежи вече са настъпили.
Следователно за падежиралите вземания и съобразно съответните им падежи се
прилага петгодишната погасителна давност по отношение на главницата.
Както беше посочено последното извършено от длъжника плащане по процесния
договор е на 16.09.2014 г. за главница, поради което бездействието на кредитора да предяви
вземанията си има за последица погасяване на правото на принудително изпълнение за
вземанията за главница за погасителни вноски по договора за кредит, падежирали до
14.09.2017г. / пет години преди приключване на устните състезания по настоящото дело
предвид характера на иска /, на основание чл. 110 ЗЗД.
Останалите вземания за главница, до крайния падеж на договора, не са погасени от
давност. Съгласно представения погасителен план това са вноските за главница, които са
станали изискуеми след 14.09.2017 г. в размер 4711.01 лв. Следователно, погасения по
давност дълг за главница, за периода до 14.09.2014 г., е в размер 2659.46 лв. (7370.47 лв. -
4711.01 лв. ), а погасени чрез плащане са лихви, в размер 49.37 лв., и такси и разноски, в
размер 99.40 лв. Така спорното, претендирано от ответника вземане, в размер 7500 лв.,
видно от становището и кореспонденцията на страните, е сбор от посочените лихви, такси и
разноски и установената главница в размер 7370.47 лв., от която сума недължима, поради
изтекла погасителна давност, е главница в размер 2659.46 лв., а недължими, като погасени
чрез плащане, са лихви, в размер 49.37 лв., и такси и разноски, в размер 99.40 лв. или общо
2088.23 лв.
Предвид изложеното исковете са основателни за сумата от по 1404.12 лв. ( ½ от
установените за погасени по давност и чрез плащане главница, лихви, такси и разноски в
размер 2088.23 лв., и следва да бъдат отхвърлени за сумата до 4515.00 лв.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 441.61 лв. за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. С. П., ЕГН: ******, с адрес –
3
гр. София, ********** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, кв. “Малинова долина”, ул.‘Рачо Петков – Казанджията“
№ 4-6 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл 430, ал. 1, ТЗ, вр. чл.99 ЗЗД, че
Ц. С. П., ЕГН: ****** не дължи сумата 1404.12 лв., представляващи задължение за плащане
на главница в размер 1329.73 лв., с падежи, настъпили към 14.09.2017 г., лихва в размер
49.37 лв., и такси и разноски, в размер 99.40 лв. по договор за потребителски кредит от
14.11.2011 г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и БВП, като отхвърля
иска за сумата над 1404.12 лв. до пълния предявен размер от 4515.00 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Б. П. , ЕГН: **********, с
адрес – гр. София, ********** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, кв. “Малинова долина”, ул.‘Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл 430, ал. 1, ТЗ,
вр. чл.99 ЗЗД, че Ц. С. П., ЕГН: ****** не дължи сумата 1404.12 лв., представляващи
задължение за плащане на главница в размер 1329.73 лв., с падежи, настъпили към
14.09.2017 г., лихва в размер 49.37 лв., и такси и разноски, в размер 99.40 лв. по договор за
потребителски кредит от 14.11.2011 г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и
БВП, като отхвърля иска за сумата над 1404.12 лв. до пълния предявен размер от 4515.00
лв.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, кв. “Малинова долина”, ул.‘Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да
заплати на Ц. С. П., ЕГН: ****** и на С. Б. П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 441.61 лв. – разноски за производството за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4