№ 1514
гр. Варна , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500858 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Н.Д., в качеството на особен
представител на Н. Т. И., ЕГН: **********-ответник срещу решение
№261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В ЧАСТТА, с
която е ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по отношение на
ищеца Г. Г. Щ. ЕГН********** сключената между А. Д. Д. ЕГН********** и
Н. Т. И. ЕГН********** от гр.Варна, бул.“Ген.Колев“ №60А от една страна
като продавачи и И. А. М. ЕГН********** - от друга страна като купувач,
сделката, обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г., с
която е прехвърлена собствеността на имот представляващ поземлен имот с
площ от 524кв.м. с идентификатор 10135.2526.2420, находящ се в гр.Варна,
район Приморски, м-ст Св.Никола, на осн. чл.135 от ЗЗД. Според изложеното
в жалбата, решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че съдът е следвало да уважи направеното възражение за изтекла давност,
като вземе предвид, че Павловият иск по естеството си представлява иск за
унищожаемост, а не нищожност, като съгласно чл. 32, ал.2 от ЗЗД „правото
да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност", която
респективно тече от датата на сключване на договора. Процесният договор за
покупко-продажба, обективиран в горецитирания титул за собственост, е
сключен на 30.12.2015г.. Следователно срокът да се търси унищожаемост на
посоченото основание е изтекъл на 30.12.2018г., а именно преди датата на
депозиране на исковата молба, в какъвто смисъл е направено възражение с
отговора на исковата молба. В условията на евентуалност се навеждат и
съображения за неправилност на решението, като се твърди, че
жалбоподателят с действията си не е увредил кредитора, тъй като сделката е
възмездна, собствеността е прехвърлена срещу съответната продажна цена,
1
поради което и длъжникът не е намалил имуществото си. Дори и да бъде
прието, че имуществената маса е намалена вследствие на съответната
прехвърлителна сделка и това води до увреждане, то моли да се счете, че
твърдяното увреждане не представлява съзнателен акт, тъй като липсва спор,
че процесният имот е бил част от друг имот, по отношение на който е била
извършена делба. Освен това възмездната сделка е с лице извън изброените в
чл.135, ал.2 от ЗЗД. Следователно, дори и длъжникът да е целял увреждане,
то приобретателят по възмездната сделка е трето добросъвестно лице, поради
което евентуалната недействителност на процесната сделката не касае
правата на купувача по същата, като не са налице каквито и да било други
факти или обстоятелства, въз основа на които да би могло да се приеме, че
третото лице - приобретател е било недобросъвестно и е знаело и е целяло
увреждането. С оглед изложеното моли да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, като на негово се постанови друго такова, с
което да се отхвърли изцяло предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД,
като ищецът бъде осъден да заплати на въззивника разноските по делото и
пред двете инстанции в това число и тези за възнаграждението на особения
представител. В останалата част моли да бъде оставено в сила
първоинстанционното решение.
Постъпила е и въззивна жалба от И. А. М., ЕГН **********, срещу
решение №261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В
ЧАСТТА, с която е ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по
отношение на ищеца Г. Г. Щ. ЕГН********** сключената между А. Д. Д.
ЕГН********** и Н. Т. И. ЕГН********** от гр.Варна, бул.“Ген.Колев“
№60А от една страна като продавачи и И. А. М. ЕГН********** - от друга
страна като купувач, сделката, обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831,
нот.д.№229/2015г., с която е прехвърлена собствеността на имот
представляващ поземлен имот с площ от 524кв.м. с идентификатор
10135.2526.2420, находящ се в гр.Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола,
на осн. чл.135 от ЗЗД. Според жалбоподателката решението в тази част е
неправилно и недопустимо, постановено при погрешна съвкупна преценка на
фактите и доказателствата по делото, тъй като в процеса не са събрани
доказателства, от които да се установят и докажат като верни твърденията на
ищеца. Твърди, че ищецът е следвало да проведе пълно главно доказване на
„знание за увреждането" у ответника -приобретател по атакувания с иска по
чл. 135 ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор или „лицето, с което
длъжникът е договарял", но в случая такива факти не са доказани от ищеца,
като последният се е ограничил до посочването на обстоятелство, че
договарящите били съседи. Счита за неправилен и изводът на съда, че
знанието за един кредитор е индиция че има и други. Твърди, че в конкретния
случай не се установява нито правна връзка между страните (т.е. да са
свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ) нито отношенията между тях да са
такива че да индицират близки отношения, от които може да се направи
обоснован извод за знание. Твърди също, че договорената цена на имота по-
2
ниска от средните пазарни цени за подобни имоти, каквото ищецът твърди и
вещото лице е посочило, е съобразена с утежненията на района, подробно
описани в отговора на исковата молба, както и приложените доказателства
към него, а именно, че имотът се намира в зона на строителна забрана
установена със Заповед РД 02-14-300 /21.04.1997г. на МТРС и
необходимостта от множество допълнителни административни процедури и
фактически действия, които следва да бъдат извършени за да може имотът да
бъде ползван пълноценно и респективно собственикът да упражни в пълнота
своите собственически права по него, като не може да обоснове извод, че е
било известно, че продавачът има дълг и че целта на сделката е да увреди
кредитора му. Постигнатото съгласие за цената на имота от договарящите е
израз на установената в закона свобода на договаряне позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните
престации и тяхната взаимна еквивалентност. Счита, че от представените по
делото от ищеца доказателства в тяхната съвкупност не може да се направи
обоснован извод за знание за увреждане и респективно недобросъвестност от
страна на жалбоподателя, което от своя страна прави претенцията недоказана
и необоснована. По изложените съображения моли обжалваното решение да
бъде отменено, като на негово място бъда постановено друго, с което
предявеният иск с пр. Осн. Чл. 135 ЗЗД бъде отхвърлен като неоснователен.
Моли се за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Към жалбата е
приложено „Инженерно-геоложко проучване“.
Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт,
който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно
упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията
чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, намира, че производството по делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Досежно приложеното с жалбата на И.М. „Инженерно-геоложко
проучване“ не е формулирано доказателствено искане. Доколкото в жалбата
не се твърди допуснато от първ. съд процесуално нарушение, а от друга
страна представеното проучване е от 2016г., съдът намира, че възможността
за приемането на това писмено доказателство е преклудирана на осн. чл. 266,
ал.1 ГПК.
Искът по чл. 135 ЗЗД е бил предявен и срещу Атанаска Демирова –И., в
качеството на солидарен длъжник и продавач в оспорената сделка. Същата
има качеството на необходим другар по см. на чл. 216, ал. 2 ГПК, тъй като с
оглед на естеството на спорното правоотношение решението на съда досежно
недействителността на сделката трябва да бъде еднакво спрямо всички
другари-страни по сделката.
Предвид което, и доколкото въззивни жалби са подадени от останалите
ответници в първ. производство –Ния Т. И. и И. А. М., то Атанаска И., в
качеството на необходим другар, и на осн. чл. 265, ал. 2 ГПК следва
3
служебно да бъде конституирана като жалбоподател в настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид, че в хода на първоинстанционното
производство ответницата /сега въззивница/ Н. Т. И., е била представляван от
особен представител, назначен на осн чл. 47, ал.6 ГПК, и като съобрази, че
въззивната жалба е депозирана от нейния особен представител, намира, че с
оглед разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК вр. чл. 25, ал.4 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, въззиваемата страна, в качеството си на ищец
в първоинстанционното производство следва да бъде задължена да представи
доказателства за внесен депозит в размер на 300лв., определен на осн. чл.7,
ал.6 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 47, ал.6, изр последно ГПК.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№264256/20.01.2021г.
на адв. Н.Д., в качеството на особен представител на Н. Т. И., ЕГН: **********-
ответник срещу решение №261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В
ЧАСТТА, с която е ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по отношение на ищеца
Г. Г. Щ. ЕГН********** сключената между А. Д. Д. ЕГН********** и Н. Т. И.
ЕГН********** от гр.Варна, бул.“Ген.Колев“ №60А от една страна като продавачи и И. А.
М. ЕГН********** - от друга страна като купувач, сделката, обективирана в нот.акт №29,
т.ІІ, рег.№1831, нот.д.№229/2015г., с която е прехвърлена собствеността на имот
представляващ поземлен имот с площ от 524кв.м. с идентификатор 10135.2526.2420,
находящ се в гр.Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола, на осн. чл.135 от ЗЗД.
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№265138/22.01.2021г. на И. А. М., ЕГН **********, срещу решение
№261686/15.12.2020г., постановено по гр. дело №9176/2019г. В ЧАСТТА , с която е
ПРОГЛАСЕНА за относително недействителна по отношение на ищеца Г. Г. Щ.
ЕГН********** сключената между А. Д. Д. ЕГН********** и Н. Т. И. ЕГН********** от
гр.Варна, бул.“Ген.Колев“ №60А от една страна като продавачи и И. А. М. ЕГН**********
- от друга страна като купувач, сделката, обективирана в нот.акт №29, т.ІІ, рег.№1831, нот.д.
№229/2015г., с която е прехвърлена собствеността на имот представляващ поземлен имот с
площ от 524кв.м. с идентификатор 10135.2526.2420, находящ се в гр.Варна, район
Приморски, м-ст Св.Никола, на осн. чл.135 от ЗЗД.
На осн. чл. 265, ал.2 ГПК КОНСТИТУИРА като въззивник в настоящото
производство А. Д. Д.-необжалвал необходим другар на въззивниците. Лицето да се
впише като ВЪЗЗИВНИК в списъка и да бъде призовано за о.с.з., като му бъде
изпратено копие от настоящото определение.
НА ОСН. чл. 266, ал.1 ГПК НЕ приема към доказателствата по делото „Инженерно-
геоложко проучване“.
4
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з. на 26.05.2021г. от 09.30 часа, за която дата и
час да е призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА Г. Г. Щ. ЕГН********** съд.адрес гр.София, ул.“Цар Иван Асен ІІ“
№34 в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, да внесе по сметка
на Окръжен съд – Варна сумата от 300.00 лв., определена по реда на чл. 7, ал.6 от
Наредба №1 за възнаграждение за особения представител на ответницата/въззивник Н.
Т. И., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК вр. чл. 25, ал.4 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
УКАЗВА на Г. Г. Щ. ЕГН**********, че при неизпълнение на задължението му да
внесе по сметката на ВОС на сумата 300.00 лв., от която да бъде изплатено възнаграждение
на особения представител, ПРОИЗВОДСТВОТО ПО неговата искова молба ще бъде
прекратено, а постановеното първ. решение –обезсилено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5