№ 75
гр. гр. Чирпан, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20215540200185 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Б.Д. ....., ЕГН **********, от гр.
........, чрез адв. А.Т. – САК, със съдебен адрес: гр......, против НП № 21 – 0375-000072/ 24. 03.
2021 г., издадено от Иван Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора,
РУ Чирпан, с което му е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП - глоба в размер на 2000.00лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24
месеца, на осн. чл. 183 ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10лева. На основание
Наредба № 1з - 2539 на МВР са му били отнети 12 точки, като към 24.03.2021г. на водача са
останали 33 контролни точки.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде
отменено изцяло, като неоснователно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание, но взема писмено становище, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно, правилно и обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на
акта. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и се
явява правилно и законосъобразно. В случай, че се претендират разноски за процесуално
представителство на оправомощен адвокат и са представени доказателства за реално
заплатен хонорар, на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли
съдът да присъди разноски в минимален размер. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.Претендира се юристконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна, поради следното:
1
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че
жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП в екземпляра представен от
жалбоподателя /.
Установи се по делото, че с НП № 21 - 0375- 000072/ 24. 03. 2021 г., издадено от
Иван Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018г. на Министъра на МВР, е наложено на
жалбоподателя административно наказание по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер
на 2000.00лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца. и на осн. чл.
183 ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10лева. На основание Наредба № 1з - 2539 на
МВР са му били отнети 12 точки, като към 24.03.2021г. на водача са останали 33 контролни
точки, затова че: " На 25.01.2021г. около 13.30ч. в с.Плодовитово, на ул. 9-ти Септември,
като водач на лек автомобил – МЕРЦЕДЕС АМГ С 63 4 МАТИК с рег.№......., държава
България, при обстоятелства: В с. Плодовитово на ул.9-ти септември до дом номер 20 по
посока север-юг управлява лек автомобил Мерцедес S63 AMG с рег. номер ....... собственост
на Лизинг Хаус ЕООД с Булстат ********* като: Водачът М. отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средствоDrug Test 5000 с Рег. номер ARLB-0026 за
наличие на наркотични вещества.Водачът М. категорично отказва кръвна проба и отказва
да изпълни предписанието на талона за изследване с номер 092760. Издаден е талон за
изследване с номер 092760.Водачът не носи СРМПС част 2.
Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико -
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. чл.174, ал. 3 от
ЗДвП.
Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което виновно
е нарушил чл.100 ал.1, т.2 от ЗДвП.“
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение Серия GА, № 237529 съставен на 25. 01. 2021 г. с актосъставител ПЛ. Д. СЛ. на
длъжност мл. автоконтрольор и свидетеля Д. ЕМ. Д.-очевидец, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че
същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията
на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предполага
извършването на административно нарушение при сбъдване на което и да е от двете форми
на изпълнителното деяние, описани в хипотезата на административно наказателната
разпоредба. В контекста на гореизложеното, в текста на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, са описани две форми на изпълнително деяние. Наказуемо е управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози , което може да бъде установено
по два начина - чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Изпълнението на който и да е от двата способа за установяване на това обстоятелство -
тестване с техническо средство или изпълнение на талона за медицинско изследване,
предполага липсата на извършено административно нарушение. Наказуемото деяние в
конкретния случай се състои в отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори между страните, че е налице отказ
2
на жалбоподателя М. да бъде тестван с техническо средство за установяването на употребата
на наркотично вещество, както и връчването на талон за медицинско изследване. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят не е
вписал възражение относно констатираното административно нарушение, нито е депозирал
писмени възражения в предвидения от закона срок. Талонът за медицинско изследване,
съставен от мл. автоконтрольор П.С. е връчен на Б.М., в качеството му на водач на
25.01.2021 г. в 14,30 ч. и с указание в рамките на 120мин. от връчването на талона да се яви
в ЦСМП, гр. Чирпан. Не е спорно също така, че жалбоподателят категорично е отказал да
бъде тестван чрез техническо средство или чрез химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Изследване и тестване на жалбоподателя чрез техническо средство или чрез
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози не е сторено, нито се твърди от страна на
наказаното лице.
Съдът счита, че поведението на жалбоподателя е съставомерно, като се вземат в
предвид всички събрани доказателства в хода на съдебното следствие, включително и
разпита на актосъставителят и свидетелят по установяване на административното
нарушение, както и от разпита на свидетеля Ранчев. В развилото се съдебно производство не
са събрани каквито и да е било други доказателства, които да оборват отразената фактическа
обстановка в обжалваното наказателно постановление.
За прецизност следва да се посочи, че действително в АУАН не е посочен начина
по който е осъществен отказа на водача да бъде изследван за химико-токсикологично
изследване. На първо място това обстоятелство няма как да бъде отразено в акта за
установяване на административно нарушение, тъй като същият предхожда издаването на
талона за медицинско изследване, а дали с този талон лицето ще даде или не кръв или урина
за изследване, е факт последващ и който не може да се опише в АУАН. Да, същият е
намерил отражение в издаденото наказателно постановление, но същото е сторено с оглед
коректното отразяване на всички обстоятелства по извършване на административното
нарушение. Както и по-горе бе изложено, даването на кръв или урина за изследване,
предполага и липсата на извършено административно нарушение. Фактическият състав на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвижда като изпълнение деяние, който "не изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози", като законодателят не е направил разлика по какъв начин ще
се осъществи този отказ.
В случая не може да се приеме, че жалбоподателят е нямал качеството на водач на
МПС към момента на проверката. Всъщност спор относно отказа на водача и връчването на
талон за медицинско изследване, респективно неизпълнението му не съществува между
страните. Не е спорен момент и дали е имал качеството на водач Б.М. към момента на
проверката или не. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Не е спорно също така, че до мястото
на проверката жалбоподателят е управлявал посочения в АУАН и в НП товарен автомобил и
е спрял на подаденият сигнал. От началото на проверката до отвеждането му в Кметството
на с. Плодовитово, същият е бил под постоянно наблюдение от страна на контролиращите
органи. Изрично му са били обяснени последиците от направения от него отказ.
Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че жалбоподателят е
имал качеството на водач на МПС към момента на спирането на управляваното от него
МПС, което е коректно посочено в наказателното постановление и като е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на наркотици или техни аналози е осъществил от
3
обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по
АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя М. нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
Що се отнася до направеното от страна на жалбоподателя възражение за допуснато
процесуално нарушение свързано с това че било допуснато и нарушение на чл. 5, ал. 2, пр. 1
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяван. на употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, настоящия състав намира същото за неоснователно. Този ред се
отнася до лица които са извършили тест или са дали кръвна проба. Съгласно посочената
разпоредба именно резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или
техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2. В настоящия случай обаче жалбоподателят е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство.
Правилно за това нарушение на жалбоподателя е била наложена санкция "глоба" в
размер на 2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера и е точно фиксиран в
закона и няма възможност да е по-малък от посочения.
Правилно също така, за това нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни
точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, тъй като в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидено, че
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки.
Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално
нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй
като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН,
а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва
налагането на съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при
безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни
точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 183, ал.1, т.1,
предложение трето от ЗДвП ("Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство"), изразяващо се в това, че към момента на
проверката не е носил свидетелството за регистрация на моторното превозно средство
(СРМПС), част II. Тези фактически констатации се потвърждават от съставения АУАН
съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, а от друга страна - не се ангажираха
доказателства, които да оборят констатациите на АУАН, поради което и съдът намира
конкретното нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани, още повече, че
последният не го и оспорва.Същевременно за това нарушение е наложено наказание "глоба"
в размер на 10 лева, т. е. съответстващо на предвиденото такова от закона в твърд размер,
поради което обсъждането на въпроса съответства ли наказанието на тежестта на
нарушението и степента на вината на нарушителя се явява безпредметно. Ето защо съдът
намира, че НП в тази му част (т.2) е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
4
По разноските:
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед изхода на спора
съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати,на основание параграф 1, т. 6 от ДР на
АПК, в полза на юридическото лице в чиято структура е включен наказващия орган, тоест в
полза на ОДМВР Стара Загора,което е второстепенен разпоредител с бюджет към
Министъра на ВР/ виж Постановление № 73/ 27.03.2015 г. за определяне на второстепенните
разпоредители с бюджет към Министъра на ВР / юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80,00 лв, определено съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал. 8
от ГПК. вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и
правна сложност, поради което и присъди същото в размер 80,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21 - 0375- 000072/ 24. 03. 2021 г.,
издадено от Иван Димитров Димитров - Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, с което на Б.Д. ....., ЕГН **********, от гр. ........, е наложено административно
наказание: по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 2000.00лв. и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 24 месеца,- по чл. 183 ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в
размер на 10 лева, като на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са му отнети 12 точки,
като към 24.03.2021г. на водача са останали 33 контролни точки, като законосъобразно.
ОСЪЖДА Б.Д. ....., ЕГН **********, от гр. ........, да заплати по сметка на ОДМВР
Стара Загора сумата от 80,00 ( осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14
дневен срок от съобщаването по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5