№ 512
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110200801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.Х. Д. против Наказателно постановление № 21-4332-
025316/08.12.2021 г., издадено от началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на
чл. 40, ал. 2 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за субективна несъставомерност (липса на вина); за процесуални
нарушения (погрешна правна квалификация; непосочване на месторабота в АУАН); за
недоказаност. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован. не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.11.2021 г., около 11:30 ч. жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил ***, ДК №
*** в гр. София, ж.к. „Студентски град“, по ул. „Проф. Иван Странски“, с посока на движение от
бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „Борис Стефанов“. Срещу бл. 59а Д. запознал да извършва
маневри по паркиране, бил ударен от движещия се по ул. „Проф. Иван Странски“ товарен
автомобил Щаер, ДК № ***.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите П.С. и В.Т.; АУАН; НП; протокол за ПТП; декларации; скица на ПТП; възражение;
картон на водач; заповеди за компетентност.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи и на другия участник в
инцидента и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни
нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, разпитаният служител на ОПП-СДВР не е
очевидец на събитията и в този смисъл, водеща роля имат показанията на св. Т.. Съгласно същите,
в нито един момент, преди инцидента, никой от участниците не се е движел на заден ход (каквито
твърдения се отправят и с жалбата, с която е сезиран съдът).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
За пълнота, посочването на месторабота има за непосредствена цел – индивидуализация в
максимална степен на участници в производството, с оглед – обезпечаване на призоваването и
разпита им, в случай на необходимост, поради което и при наличие на достатъчно други
индивидуализиращи белези, непосочването на подобно обстоятелство не ограничава ничии прави,
нито застрашава разкриването на обективната истина, т. е. не съставлява отменително основание.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
2
От обективна страна, налице са данни за извършвани маневри, от страна на
жалбоподателя, непосредствено преди настъпването на инцидента. От друга страна, обаче, АУАН
и НП очертават фактическите рамки на обвинението, т. е. съдът изследва не – дали има някакво
противоправно поведение, а – дали то е твърдяното от контролните органи. В конкретния случай,
свидетел, от когото може да се очаква да бъде тенденциозен (другият участник в ПТП, вкл. и в
контекста на заинересован от обезщетение по Гражданска отговорност), декларира ясен спомен за
обстоятелства, несъвместими с обвинителната теза и имащи пряко отношение към обективната
страна на изпълнителното деяние, поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да
докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в.,
Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас.
с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по
к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-
в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г.
по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-
в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г.
по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в,
Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и
застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я
обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение №
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009
г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение №
5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно
субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от
жалбата се явява основателно.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-025316/08.12.2021 г., издадено от
началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДП, на Г.Х. Д. била
наложена глоба, в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3