Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен,
25. 04. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 4721 по описа за 2018 г, за
да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от А.З.С.Н.В.
ЕАД, ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, ***,
представлявано от ***– Изпълнителен директор и *** – Изпълнителен
директор, против П.Й.Г., с приложени
към нея доказателства, с правно основание чл.
415 от ГПК.
В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл.
410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано
ч. гр. д № 1488
/ 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния
срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски.
Предявеният иск е родово и местно подсъден на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника..
За
ищеца, редовно призован, не се явява представител.
Ответникът
П.Й.Г., редовно призован не се явява и не се представлява.
По делото е безспорно, че съдът е
разпоредил длъжникът П.Й.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
КРЕДИТОРА А.З.С.Н.В. ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление:***-р *** законен представител: ***и ***–изп.директори,
пълномощник: ***, сумата от 638.77 лв. –
главница по договор за потребителски кредит; сумата от 89.67 лв. – договорна
лихва за периода от 07.09.2016г. до 06.09.2017 г., сумата 17.29 лв. – такса за
оценка на досие за периода от 15.02.2017 г. до 06.09.2017 г., сумата от 328.50 лв. – такса за услуга „***“
за периода от 25.01.2017 г. до 06.09.2017г., сумата от 51.48лв. – обезщетение
за забава за периода от 19.05.2017 г./датата на договора за цесия/ до датата на
подаване на заявлението в съда – 01.03.2018 г., ведно със законната лихва за
забава за периода от подаване на заявлението в районен съд – 01.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. разноски по делото за държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Съдът, като взе предвид, че на
ответната страна са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и неявяването им в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
Твърдението, че
претендираната сума от 1125,71 лв, не е
изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на
представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на
задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това
обстоятелство е върху ответника, които не е предприел никакви процесуални
действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът,
на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът
следва да заплати разноските по делото, съобразно представения списък на разноски.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК,
че П.Й.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление:***-***, законен представител: ***и ***–изп.директори,
пълномощник: ***, сумата от 638.77 лв. – главница по договор за
потребителски кредит; сумата от 89.67 лв. – договорна лихва за периода от
07.09.2016г. до 06.09.2017 г., сумата 17.29 лв. – такса за оценка на досие за
периода от 15.02.2017 г. до 06.09.2017 г.,
сумата от 328.50 лв. – такса за услуга „***“ за периода от 25.01.2017 г.
до 06.09.2017г., сумата от 51.48лв. – обезщетение за забава за периода от
19.05.2017 г./датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението
в съда – 01.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава за периода от
подаване на заявлението в районен съд – 01.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. разноски по делото за
държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв, за което е издадена
Заповед за изпълнение № 980 / 02. 03. 2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1488/ 2018
г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, П.Й.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:*********,
***, законен представител: ***и ***–изп.директори, пълномощник: ***, направените
разноски по делото за държавна такса в размер 50 лв. и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 350 лв.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: