Р Е Ш Е Н И Е
№
………./ .06.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на осми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 344 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от К.Т.Т., чрез адв. К.Д., срещу Решение
№ 5778 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 6696/2019 г. по описа на ВРС,
VIII с-в, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от К.Т.Т., ЕГН
********** с адрес ***, срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата
от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване
в разумен срок по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС на ДП 616/2017 г. по описа на Първо РУ
на МВР, пр.пр. 12799/2017 г. по описа на ВРП, изразяващи се в страдание,
чувство на безизходица, за липса на справедливост, влошено психично състояние и
прекъсване на образованието му.
Жалбоподателят К.Т.Т. счита постановеното решение
за незаконосъобразно, неоснователно, необосновано и немотивирано. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че воденото две години наказателно
производство срещу непълнолетен, е приключило в разумен срок. Излага, че са му
били нарушени правата като непълнолетния обвиняем, защото не е имал възможност
да работи с психолог и не му е осигурен защитник, нито родител по време на
проведения му разпит. Сочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел
се установява, че в резултат на повдигнатото обвинение са му причинени
страдания и дискомфорт за период от близо две години. В тази връзка твърди, че
първоинстанционният съд не е съобразил факта, че е непълнолетен, без достатъчно
житейски опит, което е допълнително е допринесло за претърпените неимуществени
вреди. Излага, че пряка последица от действията на Прокуратурата е
прогресиращото му здравословно заболяване – разстройство в адаптацията,
прогресиращо депресивно разстройство. Твърди, че първоинстанционният съд не се
е съобразил с трайно установената практика на ЕСПЧОС по отношение на приключване
на предварителното производство в разумен срок, който в случая е следвало да
бъде една година от образуването му. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и присъждане на претендираните неимуществени вреди. В открито съдебно
заседание поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Прокуратурата
на Република България не е депозирал писмен отговор. Открито съдебно заседание
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В
исковата молба се твърди, че от месец януари 2018 г. ищецът, като непълнолетен,
е с наложена мярка „Задържане под стража“ по ДП № 17/2018 г. по описа на ВОП,
по което е образувано НОХД № 1042/2018 г. по описа на ВОС. Имало образувани
няколко ДП, които били висящи и към настоящия момент вече две години. Излага
се, че по повечето от тях не можело да се постигне присъда, тъй като били
маловажен случай. Сочи, че многократно е сезиран Инспектората към ВСС за
бездействието на органите на ВРП, с които се нарушавало правото на непълнолетния за разглеждане и решаване на делата в разумен срок и въпреки
това без основание същите се спирали и след подаване на жалби се възобновявали,
тъй като поради малозначителност те следвало да бъдат прекратени. Едно от тях
било за сумата от 20 лева. Излага се, че по ДП № 616/2017г. не били извършени
никакви процесуално-следствени действия, а материалите били предявени на
останалите непълнолетни обвиняеми, въпреки това било изискано от
административния ръководител на ВРП удължаване на срока до месец юни. Всички
действия на прокурора били с единствената цел умишлено да се утежни положението
на подсъдим по друго наказателно производство. Сочи се, че съгласно чл. 242,ал.
4 НПК, срокът за прекратяване, спиране на НП, внасяне на предложение за
освобождаване от наказателна отговорност или повдигане на обвинение с
обвинителен акт бил изтекъл, като материалите били предявени на 27.06.2018 г. и
тогава прокурорът получил делото. Счита, че извън разумния срок по чл. 6, пр. 1
КЗПЧОС и до настоящия момент ДП № 616/2017 г. по описа на Пето РУ
производството не било приключило в разумния срок, а напротив задържало се
умишлено висящо с цел да се утежни положението на ищеца, от което той претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и липса
на справедливост. Твърди се, че вследствие на продължителния престой в
арестното помещение поради неизменение на мярката му „Задържане под стража“,
тъй като имал множество висящи производства, едно от които било процесното, му
били причинени неимуществени вреди като влошено психично състояние. Бил
настанен за експертиза в Първа психиатрична болница при УМБАЛ “Света Марина“ за
срок от един месец. През престоя в болницата бил без достъп до чист въздух,
изолиран и без контакти с външния свят, за което имало съставен доклад на НПМ
при Омбудсмана на Р.България. Съгласно този доклад в болничното заведение по
отношение на ищеца били използвани белезници в противоречие на чл. 114 ЗИНЗС,
което представлявало подлагане на болните лишени от свобода на изтезания, на
жестоко, нечовешко и унизително отношение. Отделно от това наказателната
репресия от органите на ДП и прокуратурата му били причинили неимуществени
вреди – прекъсване на образованието му. Моли се за уважаване на предявения иск
по тези съображения. В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника,
с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че липсват
доказателства, че за Т. са произтекли вреди от поведението на ответника.
Поддържа се, че факта, че срещу ищеца се води друго производство в съдебна фаза
не касае разследването по процесното ДП. Излага се и че визираната в исковата
молба мярка за неотклонение не касае ДП № 616/2017 г. Оспорва се като
голословно твърдението, че ДП е умишлено бавено с цел утежняване положението на
ищеца. Инспекторатът към ВСС не е установил нарушения при разглеждане на
делото. Обратното, констатирано е ритмично извършване на действията по
разследването и липса на виновно бездействие. Не е вярно и че по ДП № 616/2017 г.
не са извършвани процесуално-следствени действия. Относно разумния срок се
излага, че ДП е започнало на 01.10.2017 г. и към днешна дата е изминала една
година и осем месеца. Продължителността не надхвърля разумните срокове по
смисъла на Конвенцията. За този период активно се е провеждало разследване,
налице е фактическа и правна сложност на делото, както и броя на лицата, срещу
които се провежда сочи на протичане на делото в разумен срок. Описаното
състояние на ищеца се поддържа да няма отношение към воденото срещу него ДП. Не
е ясно по какъв начин срокът по висящото производство е довело до прекъсване на
образованието на ищеца. Поддържа се да липсва причинно-следствена връзка, както
и изобщо вредоносен фактически състав от неправомерно поведение на ответника. В
евентуалност се възразява срещу размера на претендираното обезщетение, който се
поддържа да е завишен. Дори ищецът да е претърпял вреди, то те са в резултат и
на други водени срещу него производства. В открито съдебно заседание ответникът
поддържа отговора на исковата молба.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Приобщени
са по делото материалите по ДП № 616/2017г., ведно с НОХД № 3735/2019 г. по
описа на РС – Варна. От същите е видно, че досъдебното производство е
образувано на 01.10.2017 г. за
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. По досъдебното производство са извършени
следните действия:
На 05.10.2017 г. е извършено претърсване и
изземване на имот, обитаван от ищеца, като са иззети дрехи и обувки, за които обвиняемият
е заявил, че е бил с тях при извършване на обира на 01.20.2017 г. С определение
от 06.10.2017 г. по ЧНД № 4545/2017 г. на ВРС е одобрено
процесуално-следственото действие по претърсване и изземване от имот, обитаван
от ищеца.
На
05.10.2017 г. е извършена експертна справка на дактилоскопни следи /л. 53 и 54
от том втори/; На 06.10.2017 г. е извършена експертна справка на дактилоскопни следи по описан предмет –
очила /л. 60 от том втори/. На 27.10.2017 г. е изготвена експертна справка за
дактилоскопни следи по метална касета /л. 62 от том втори/.
С
протоколи за доброволно предаване от 05.10.2017 г. са предадени вещи за целите
на разследването /л. 63-67 от том втори/. На същата дата са изготвени и справки
за съдимост на обвиняемите лица /л. 72-76 от том втори/.
Видно
от материалите по досъдебното производство /л. 112 – 124 от Том първи, са
извършени разпити на свидетели на следните дати: 01.10.2017 г., 02.10.2017 г.,
05.10.2017 г., 27.07.2018 г., 01.08.2018 г., 02.08.2018 г., 03.08.2018 г.,
27.09.2018 г., 01.10.2018 г., 30.11.2018 г.
С
постановление от 05.10.2017 г. К.Т.Т. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 198, ал. 1 НК. На същата дата е проведен и разпит на обвиняемия.
На
29.01.2018 г. е назначена комплексна съдебна психологично-психиатрична
експертиза на психичното състояние на К.Т., която да установи бил ли е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, която е изготвена
на 26.02.2018 г. /л. 1-12 от том втори/.
На
08.02.2018 г. е изготвена справка от МВРС – Пето РУП относно непълнолетния К.Т.
/л. 77 от том втори/, .
На
30.01.2018 г. е назначена дактилоскопна експертиза на отпечатъци на К.Т.. На
20.02.2018 г. е изготвена дактилоскопната експертиза /л. 137-144 от том първи/.
На
05.02.2018 г. е назначена видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза
/л. 125 от том първи/, която е изготвена на 31.05.2018 г. /л. 126-136 от том
първи/.
С
постановление от 14.02.2018 г. прокурорът е разпоредил изготвяне на назначените
до момента експертизи, както и назначаване на тройна трасологична експертиза
/л. 102 том втори/.
На
18.05.2018 г. е назначена тройна трасологична експертиза, която е изготвена на
22.05.2018 г. /л. 145-153 от том първи/.
С
постановление от 31.05.2018 г. наблюдаващият прокурор е констатирал подробно
необходимостта от допълнителни действия по разследването и е дал указания за
извършването им, обръщайки внимание, че по делото следва да се работи
преимуществено /л. 100 и 101 от том втори/.
С
постановление от 18.01.2019 г. наблюдаващият прокурор е дал указания на водещия
разследването, като е обърнал внимание, че по делото следва да се работи
преимуществено и действията да се извършват в кратък срок /л. 99 от том втори/.
С
разпореждане на прокурора от 01.03.2019 г. е постановено привеждането на К.Т. ***,
в сектор „Арести“ – Варна за срок от 10 дни с оглед извършване на
процесуално-следствени действия с участието му /л. 104 том втори/. С писмо от
07.03.2019 г., Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е уведомила РП –
Варна, че не може да приведе К.Т., тъй като е изпратен на лечение в Първа
психиатрична клиника – Варна, за срок от 30 дни /л. 106 том втори/.
С
прокурорски постановления от м. декември 2017 г. до м. 06.2019 г. е удължаван
срока на разследването с оглед конкретни мотиви за необходимостта от
допълнително процесуално-следствени действия.
С
постановление от 07.06.2019 г. по ДП, К.Т.Т. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. На
същата дата е проведен и разпит на обвиняемия.
С
протокол за предявяване на разследване от 21.06.2019 г. разследването е
предявено на обвиняемия Кр. Т..
На
26.06.2019 г. е съставено заключително постановление от разследващия полицай с
мнение за предаване на съд на тримата обвиняеми
На
20.08.2019 г. по НОХД № 3735/2019 г. по описа на РС – Варна е одобрено
споразумение в наказателното производство.
Съгласно
приобщеното становище от 04.02.2019 г. (л. 7-9), въз основа на сигнал вх. №
33095/31.12.2018 г. от адв. К.Д., в качеството и на защитник на К.Т.Т. –
обвиняем по ДП № 616/2017 г. по описа на Пето РУ гр. Варна, от Инспектората към
ВСС e извършена проверка, при която заключението е ритмично извършване на
процесуалните действия и липса на виновно бездействие от страна на
прокуратурата, което да е довело до необосновано забавяне на разследването.
Приобщен
по делото е доклад от проверка на Омбудсмана на Република България по жалба на
адв. К.Д. /л. 13-24/.
Видно
от платежно нареждане, прието на л. 127 от настоящото производство, щетите по
ДП № 616/2017 г. са възстановени от Кр. Т. на 09.07.2019 г.
С
определение от 18.12.2018 г. по ВЧНД № 450/2018 г. ВнАпС е посочил, че са
налице визираните в закона предпоставки, изискващи задържането под стража на
Кр. Т.. Това е посочено и в определение от 04.04.2019 г. по ВЧНОХД № 119/2019 г.
и в определение от 12.06.2019 г. по ВЧНОХД № 216/2019 г. на ВнАпС.
Ангажирани
са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.В.Т. – баща на
ищеца, който излага че от м. януари 2018 г. синът му е задържан под стража.
Многократно правили искания за изменение на мярката в по-лека, но Апелативният
съд отказал с мотив, че има много висящи производства, едно от които било ДП № 616/2017
г. Финализирането на това производство било от огромно значение за ищеца, тъй
като със сключването на споразумението можело да се измени мярката в по-лека.
От самото начало искали споразумение, тъй като ищецът направил пълни
самопризнания и многократно съжалил за стореното от него. Внесли не само
техните щети, но и на друг от участниците. К. бил едва на 16, с много слаба
психика и преживял всичко много емоционално. По телефона плачел и питал защо се
бави толкова и не може да се сключи споразумение, защо бездействат. К. имал
психични проблеми, суицидни мисли, опитал да си счупи ръката във Враца, да се
самонарани. Дългият период от две години го обезверил.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 2 „б“ , ал. 1 ЗОДОВ.
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи съобразно
изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Въззивникът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
приключване на досъдебното производство извън разумния срок по чл. 6 КЗПЧОС,
изразяващи се в поставянето му в неблагоприятно положение по друго наказателно
производство, по което спрямо лицето е приложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, което от своя страна е причинило на ищеца много
негативни емоции – страдание, чувство на безсилие, липса на справедливост,
невъзможност да продължи образованието си.
Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Според ал. 2 исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата задължително
условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т. е., в причинна връзка
с конкретното действие/бездействие от страна на държавното обвинение, в случая
– неприключване на досъдебното производство в разумен срок. Тези вреди не се
презюмират, а подлежат на доказване от лицето, което ги е претърпяло.
Установеният
регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е повдигнато
наказателно обвинение. Произтичащите от чл. 6 на КЗПЧОС задължения имплицитно
включват и необходимостта от провеждане на ефективно разследване, при спазване
на установени стандарти на доказване при разглеждане на наказателното дело.
Ефективното разследване предполага всеобхватно, безпристрастно и разумно
предприемане на постъпки за събиране и проверка на относимите и необходими
доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на документи
и назначаване на съдебни експертизи, с последващ доказателствен анализ и
адекватна интерпретация на релевантните за обвинението обстоятелства. Бързината
на наказателното производство не следва да е за сметка на прецизността и
качеството на неговото провеждане, преди всичко с оглед гарантиране правото на
защита на обвиняемия.
За определяне
продължителността на незаконосъобразното наказателно преследване следва да се
прецени кога е неговото начало и край. Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) е имал възможност да се произнесе по въпросите за разумния срок, от
които обаче може да се съди и за началото и края на наказателното преследване,
които са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди претърпени от незаконосъобразно обвинение. ЕСПЧ приема, че начало е
момента, в който съответното лице е узнало, че срещу него има обвинение, защото
от този момент това лице започва да живее със страха, притесненията и
неудобството, че е наказателно преследвано, а това в българското право е
момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – /Така, Решение
от 27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne des droits des
l’homme, Serie A 8, р. 41./ Като край се сочи моментът, в който се поставя край
на несигурността в правното положение на лицето, което е обвинено, а това е
влизане в сила на съдебен акт или прекратяване на наказателното производство
/Така, Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication de la Cour europeenne des
droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103./
Установява се от
доказателствата по делото, че с Постановление от 05.10.2017 г. К.Т.Т. е
привлечен като обвиняем по ДП № 616/2017 г. за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК. Наказателното производство срещу него е продължило малко повече от 1 година
и 10 месеца, като на несигурността в правното му положение е поставен край на
20.08.2019 г. - с одобряване от съда на внесеното от Прокуратурата споразумение.
В случая
обвинението по ДП № 616/2017 г., водено против ищеца К.Т., е за „тежко
престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Установената продължителност на
производството е била обусловена от необходимостта от събиране на
доказателства, възрастта и здравословното състояние на ищеца. Периодът на
събиране на доказателства по конкретното досъдебно производство настоящият
състав намира за разумен, предвид естеството на фактите, които са подлежали на
установяване, способите за това, както и не на последно място – поведението на обвиняемия, неговите родители
(доколкото към този момент е бил непълнолетен) и избраната линия на защита. Констатираната
продължителност на воденото против ищеца досъдебно производство е в съответствие
и с установената практика на ЕСПЧОС. В случая обвинението против него е било за
евентуално извършено тежко престъпление и е продължило по-малко от две години.
В хода на
досъдебното производство са извършени множество процесуални действия, като
впечатление прави усложнената фактическа обстановка, която е наложила разпита
на дванадесет свидетели и назначаването на седем експертизи, наред с другите
процесуално следствени действия по разследването (огледи, претърсвания,
изземвания и др.). Следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът не е бил
единственият обвиняем по делото, поради което не всички следствени действия са
извършване спряно него или с негово участие. С оглед задължението на разследващите
органи и прокурора да разкрият обективната истина, са продължавани сроковете за
разследване. Извършвани са действия, които не са включвали обвиняемия, което
следва да се приеме за обичайно, при наличието на съучастие и няколко обвиняеми.
Самопризнанието на ищеца, дори и да има вероятност да доведе до приключването
на производството в по-кратък срок, само по себе си не е достатъчно, за да
освободи органите по разследването от задължението им да проведат пълно и
всестранно разследване. Именно тези обективни обстоятелства са наложили
продължаването на разследването и приключването производството в този срок от 1
година и 10 месеца, който според настоящия състав се явява разумен по смисъла
на ЗОДОВ и КЗПЧОС.
В този смисъл предявеният
осъдителен иск по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5778 от 16.12.2019 г., постановено по гр.д. № 6696/2019 г. по описа на ВРС,
VIII с-в.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.