Р
Е Ш Е Н И Е
№
260218 / 5.10.2020г.
гр.
Перник, 05.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д№ 5818 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
Р.А.Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1088,74 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена,
но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр., ул. „“
бл., вх. , ап. , абонатен № ……….. за
периода от 04.01.2016 г. до 05.06.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане – 03.09.2019 г., както и сумата в размер на 210,47 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.03.2016 г. до 07.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 5074/2019 г. по описа на Районен съд Перник.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител (законен наследник на титуляря на партидата) и клиент
за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, възникнало въз основа
на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи
обвързват ответницата без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот е водоснабден. Посочва, че ответницата се явява
задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата.
Твърди още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа, което,
обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в исковата молба.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Р.Г., чрез пълномощника си адв. Г.Т., оспорва
предявените искове с твърдението, че между страните не е налице соченото
облигационно правоотношение, тъй като Г. не е собственик, нито ползвател на
имота. Намира вземанията за недължими като погасени с тригодишна погасителна
давност. Посочва, че процесните Общи условия не са надлежно оповестени. Оспорва
доставката на твърдените услуги и техния обем, както и надлежното им отчитане.
Оспорва редовността на воденото от водоснабдителното дружество счетоводство. С
тези доводи отправя искане за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав, пораждащ спорното материално
право на ищеца.
От
представения нотариален акт от 13.10.2009 г. се установява, че на посочената
дата Р.А.Г. е дарил на съпругата си К.К.Г.½ ид.част от процесния имот. В
края на Пункт 1 от договора е отразено, че върху имота има учредено пожизнено
право на ползване в полза на ответницата М.М.Р., по силата на нотариален акт за
дарение от 19.12.1997 г.
От
систематично тълкуване на нормите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. и разпоредбата на чл. 57
ЗС, се обосновава извод, че по принцип потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди се явява собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите,
когато върху имота е учредено вещно право на ползване. В тази хипотеза, какъвто
е и процесният случай, страна и по облигационното правоотношение е титулярът на
ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредбата. Именно той е задължен да заплаща стойността на доставената за имота
топлинна енергия като разход, съгласно нормата на чл. 57 ЗС. В производството
нито се твърди, нито са представени доказателства за отказ или погасяване на
правото на ползване, учредено в полза на третото лице М. Р., нито между нея и ответникът,
притежаващ ½ ид.ч. от „голата“ собственост върху апартамента, да е
сключено споразумение, уреждащо различен начин за разпределение на задължението
за консумативните разноски в исковия период.
Поради
изложените съображения съдът приема, че ответникът Р.Г. като „гол“ собственик
няма качеството „потребител“ на ВиК услуги в рамките на процесния период по
смисъла на релевантната за периода нормативна уредба. Следователно по делото не
се установява през исковия период между страните да е съществувало договорно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, респ. за ответника да се е
породило насрещно задължение за заплащане на тяхната цена. При прилагане
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се.
При липса на
първата материална предпоставка, а именно – съществуващо между страните
облигационно правоотношение, не е необходимо обсъждането на останалите елементи
от фактическия състав, свързани с реалната доставка на ВиК услуги на посочената
от ищеца стойност, респ. обсъждането по същество на възраженията на ответника и
на събраните в тази връзка доказателства – експертни заключения.
Поради
изложеното искът за главница следва да бъде отхвърлен като недоказан. С оглед
акцесорния характер на иска за заплащане на законна лихва, същият също следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изход от спора ищецът няма
право на разноски.
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да заплати реално сторените и поискани от ответника
разноски – 360 лв. в исковото производство и 300 лв. в заповедното
производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 44/.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 срещу Р.А.Г., ЕГН **********, с адрес *** обективно, кумулативно
съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД признаване за
установено във взаимоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 1088,74 лева, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди
за имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ бл. 36, вх. Б, ап. 24,
абонатен № 1190252 за периода от 04.01.2016 г. до 05.06.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане – 03.09.2019 г., както и сумата в размер на 210,47
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 09.03.2016 г. до 07.08.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5074/2019 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на Р.А.Г., ЕГН ********** сумата в размер на 360,00 лева
– разноски в исковото производство и 300,00 лева разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________