№ 33297
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110139747 по описа за 2022 година
намира следното:
По делото е постъпила молба от адв. Н. И. И., процесуален представител на ответницата С-
Д. М., от 24.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от 03.08.2023 г. в
частта за разноските, като присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско
възнаграждение в полза на адв. И. бъде увеличено със сумата от още 884,95 лв. на
основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ищецът „Т-“ ЕАД счита молбата за неоснователна.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), като по делото е представен от ответницата списък на разноските
по чл. 80 ГПК, поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество,
същото е неоснователно.
В съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в решението е присъдено
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата М. съобразно отхвърлената
част от исковете. Съдът намира, че възнаграждението не следва да бъде увеличавано поради
неприложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. От една страна,
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата има значение, когато е уговорено и заплатено
възнаграждение по всеки отделен иск, но не и когато адвокатското възнаграждение се
определя в минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАд. От друга страна,
разпоредбите на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1 ГПК използват
понятието „интерес“. В случая са предявени четири обективно кумулативно съединени
искове, но и четирите са в защита на един интерес и не изискват отделна линия на
процесуално представителство по всеки от тях, същите са оценяеми и възнаграждението
следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като съдът
1
е изчислил минималното възнаграждение за процесуално представителство по делото
съобразно сбора на претенциите и е присъдил съответна част от възнаграждението с оглед
отхвърлената част от исковете. Възнаграждението за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното
дело и когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове. В този смисъл – Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о.
Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се отхвърли, като не е налице
основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. И. И., процесуален представител на
ответницата С- Д. М., от 24.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение от
03.08.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2