Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13908 по описа на състава за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.М.Д. твърди, че сключил с ответното
дружество „Ю.Б.“ АД следните договори за кредит: Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №HL 42535 от 02.09.2008г., за сумата от 124 200 евро при
размер на уговорената годишна лихва от 6% и Договор за потребителски кредит №HL 42537 от
03.09.2008г. за сумата от 50 000 евро при размер на уговорената годишна лихва
от 6,5%. Ответникът „Ю.Б.“ АД предоставил сумите по специално открита банкова
сметка, ***, като с една част в размер на 75 160 евро заплатил покупната
цена на финансирания недвижимия имот, с друга част в размер на 9 500 евро
погасил задължения по друг кредит. Остатъкът от отпуснатия първия кредит в
размер на 49 040 евро и остатъкът по втория кредит в размер на 40 500
евро, ищецът също усвоил, за да покрие други свои плащания. Въпреки постигнатото
съгласие в договора - сумите по
кредитите да бъдат предоставени в евро, ответникът събирал сумите на
погасителните вноски в друга, различна от уговорената валута т.е. в швейцарски
франкове, изчислени по курс към датата на плащането. Вследствие на настъпило
повишаване на валутния курс на швейцарския франк спрямо еврото -платените суми
по кредита от страна на кредитополучателя фактически надвишавали дължимите и
формирали недължимо платени стойности,
получени от различната обменна стойност на валутите/ валутните курсове на
еврото и швейцарския франк. Според ищеца, тези суми били получени
от банката – кредитор при начална липса на валидно правно основание, макар че от формална страна банката- кредитор се позовавала на специална
клауза от договора за кредит. Същевременно, позовавайки се на друга специална клауза от
договора за кредит, банката- кредитор
едностранно увеличила лихвения процент по кредита, което довело до допълнително увеличение в размера на дължимите погасителни вноски. Поддържат се твърдения за
неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от процесните договори за
кредит, понеже в съдържанието на тези договори отпуснатите суми нямали
стойностен израз в швейцарски франкове, а банката-кредитор
едностранно изменила предмета на договора, чрез внасяне на промяна в
размера и валутата на кредита, което съставлявало неравноправност по смисъла на
чл.143, ал.9 и ал.10 от ЗЗП (доколкото отпуснатият кредит бил в различна валута
от валутата на погасяването на дълга, а с такава конкретна промяна ищецът не е
изразявал съгласие). Клаузите на договора били неравноправни също и поради
това, че тяхното съдържание не било
формулирано на ясен и разбираем език, което не позволявало на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключването на
договорите. В нарушение на изискването за добросъвестност – банката кредитор не
предоставила на кредитополучателите и в
частност- на ищеца необходимата информация за евентуални валутни
промени в курса на швейцарския франк. Вследствие на приложението на оспорените като
неравноправни клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23 от договорите за кредит - банката
събрала недължими суми под формата на разлики в стойностите на валутните
курсове, с което едностранно осъществила
в своя полза ефекта на неоснователно обогатяване. Приложимият годишен
лихвен процент по договорите, бил уговорен като сбор от базов лихвен процент от
5% и договорна надбавка. Банката извършила едностранно изменение на БЛП,
предвидено в клаузите на чл.3, ал.5 и чл. 6, ал.3 от договорите за кредит, което довело до неоснователно и прекомерно увеличаване на размера на погасителните вноски.
Сама по себе си, предвидената в договора възможност за едностранно изменение на
размера на погасителната вноска на непредвидено договорно основание
съставлявала неравноправност на посочените клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
вр. с чл.58 от ЗКИ. Вследствие на приложението на оспорените като неравноправни
клаузи на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договорите за кредит - банката събрала
недължими суми под формата на заплатени договорни лихви, с което реализирала
неоснователно обогатяване при начална липса на основание. Кредитополучателят
извършил плащания още преди настъпване на падежа на задълженията си по двата кредита, в
резултат на което на 30.03.2017г. погасил изцяло задълженията си по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 42535 от 02.09.2008г., а на 09.11.2017г.
– погасил задълженията си по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от
03.09.2008г. Ответникът бил поставен в забава, с получаването на адресирани до него писмени искания, които били отправени от ищеца, за промяна на параметрите по ипотечен кредит и приложение от 27.02.2015г., в
които било изразено несъгласие с преизчисляването на дължимите суми
във валута швейцарски франк, както и завишаването на договорната лихва. Същите изявления на ищеца съдържали и покана за връщане на недължимо заплатените суми. При изложените фактически твърдения (както и с оглед допуснатото
увеличение в размера на исковете), ищецът претендира, за осъждане на ответника, да
му заплати:
v недължимо платените от ищеца в периода от
11.11.2013г. до 22.11.2017г. и получени от ответника, при начална липса на
основание, парични суми, формирани като
разлика в обменния курс на еврото към швейцарския франк в процеса на
погасяване на кредита, които са в общ размер
на 78 643, 56 евро - по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№HL 42535 от 02.09.2008г. и в общ размер на 24025,
82 евро, по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от 03.09.2008г.,
заедно със законната лихва върху посочените суми, за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
v недължимо платените от ищеца в периода от
11.11.2013г. до 22.11.2017г. и получени от ответника, при начална липса на
основание, парични суми за възнаградителна лихва, в общ размер на 5 250,06 швейцарски
франка по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от
02.09.2008г. и в общ размер на 2033, 59
швейцарски франка по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от
03.09.2008г., заедно със законната лихва върху посочените суми, за периода от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
v мораторна
лихва за периода от 19.10.2015г. до 19.10.2018г., върху недължимо платените валутни разлики за
главницата, които са в общ размер от 14436,
69 евро по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 42535 от
02.09.2008г. и в общ размер на 6739, 13 евро - по Договор за
потребителски кредит №HL 42537 от 03.09.2008г.
v мораторна
лихва за периода от 19.10.2015г. до 19.10.2018г. изчислена върху недължимо платените възнаградителни лихви в
общ размер от 1438, 02 швейцарски франка
- по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 42535 от 02.09.2008г. и
в общ размер на 606, 17 швейцарски
франка - по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от 03.09.2008г.
С оглед очаквания положителен изход от процеса,
ищецът моли за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни
разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва предявените искове
като поддържа тезата, че са неоснователни, по съображения които са подробно изложени в
отговора на исковата молба. Поддържа тезата, че страните постигнали съгласие за
това- сумата по кредитите да бъде предоставена в швейцарски франкове, съобразно
което банката извършила преводи по сметка на ищеца в посочената валута. По
лична инициатива на ищеца и на другия кредитополучател – Д.Ф.М.-Д., след сключването на договорите били сключени и анекси съм Договор HL 42537, заедно с погасителни планове към тях,
подробно описани в отговора. Банката изпълнила надлежно своето договорно
задължение по всеки един от процесните
договори, предоставяйки на кредитополучателите
уговорените суми, с изключение на сумата предвидена за погасяване на предходен
кредит на ищеца, във валута швейцарски
франкове по открита в швейцарски франкове сметка на името на ищеца. Чрез
поредица от валутни сделки, сключени между ищеца и ответника - но по инициатива
на самия ищец - продажната цена на недвижимия имот, чието заплащане било целта на отпуснатия
кредит, била превалутирана от швейцарски франкове в евро,
а след това и в левовата равностойност. Ищецът изпълнявал задълженията си по
договорите си чрез заплащане на погасителни вноски във валута швейцарски франк,
съгласно подписаните погасителни планове. Процесните два договора за кредит
били сключени след проведено индивидуално договаряне между страните, относно
съществените елементи по кредитното правоотношение, поради което договирите за кредит не били от категорията на „договор, сключен при общи условия“ и за тях
не била приложима нормативно уредената хипотеза на неравноправна клауза. Правото на ответника, което било предвидено в чл.6,
ал.2 от договора, било уговорено само като правна възможност, за уреждане на хипотезата, при
която кредитополучателите не разполагат със средства в
уговорената валута по кредита. Ответникът оспорва тезата, че условията
по договорите били формулирани на неясен език и поддържа
собствената си теза, че договорите били сключени на общ, приложим и
общоупотребим език, като посочва, че на кредитополучателите била предоставена
предварително пълна преддоговорна информация. Ответникът оспорва твърденията, че
валутният риск, който съществува при
изпълнение на договорите за кредит, бил
изцяло възложен в тежест на кредитополучателите. Оспорва твърденията, че в клаузите на чл.3,
ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от Договора била предвидена възможност за банката- кредитор, едностранно да изменя лихвения процент, доколкото той се определял по
предварително одобрена и оповестена от ответника методология, съобразно
обективни фактори. Позовавайки се правните изводи, направени в Решение по дело
С-186/16 и определение по дело С-119/17 г. на СЕС, ответникът излага становище,
че клаузата на чл.6, ал.2 от договора не подлежала на преценка за
неравноправност. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нарушаване на
изискването за добросъвестност чрез предприети едностранни действия за
изменение на размера на уговорената лихва. Ответникът оспорва като неоснователни релевираните доводи за неравноправност на клаузата на чл.12, ал.1 от двата договора и оспорва поддържаните от ищеца твърдения за неравноправност на клаузата на чл.23,
ал.1 от договорите доколкото в нея били предвидени равни възможности
за страните по договора да упражняват произтичащите
от договора права. Посочва се, че спрямо
оспорените като неравноправни договорни клаузи намирали приложение
изключенията, които са предвидени в разпоредбите на чл.144, ал.3, т.1 и
т.2 от ЗЗП както и на чл.144, ал.2 от ЗЗП. Кредитополучателите разполагали с
достатъчна информация и познания, за да преценят характера и последиците на
постигнатите уговорки в съдържанието на договора. С подписването на анексите
към договора ищецът потвърдил факта на предоставяне на сумата в швейцарски
франкове. Ответникът оспорва твърдението, че изменението на БЛП от страна
на банката представлявало едностранно и произволно увеличение на лихвения
процент по съображения подробно изложени в отговора. Излага становище, че през
исковия период БЛП за жилищни кредити не е претърпял изменения. В заключение, ответникът моли за отхвърляне на предявените срещу него осъдителни искове по чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД и претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни
разноски.
В допълнителната искова молба ищецът посочва, че
направил искане за отпускане на сумата по кредита в евро, което обстоятелство
се потвърждавало и от съдържанието на подаденото искане за ипотечен кредит за
придобиване на жилище. Ищецът поддържа изложените твърденията, че е усвоил
сумата по кредита в евро и релевира допълнителни доводи в тяхна подкрепа.
Оспорва твърденията на ответника, че страните по договора са уговорили размера
на кредита и на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове. Оспорва
доводите, че с подписването на анексите към договорите, ищецът е потвърдил
задълженията си за заплащане на погасителни вноски в швейцарски франкове.
Посочва, че нито към момента на сключване на договора, нито на по-късен етап,
кредитополучателят не бил подписвал първоначален или актуален погасителен план.
Размерът на събираните суми за погасяване на задължението по кредита бил
едностранно определян от банката. Оспорва изложените твърдения за проведено
индивидуално договаряне между страните при сключването на процесния договор.
Поддържа твърденията си, че процесните клаузи не са изготвени на ясен и разбираем
за кредитополучателя език, както и че банката не е осигурила предварително
достатъчно информация за икономическите последици от сключването на договора.
Излага становище срещу твърденията на ответника, че в съдържанието на договора
било предвидено възлагане на валутния риск върху двете страни. Посочва, че БЛП
представлявал променлив компонент от лихвения процент, намиращ се изцяло под
контрола на ответника и зависещ от субективната му преценка.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
42535 от 02.09.2008г., мотивира извода, че е сключен между ищеца и съпругата му Д.Ф.М.- Д. от
една страна и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД - за сумата
от 124 200 евро при размер на уговорената годишна лихва от 6% и
при уговорените права и задължения за страните в
кредитното правоотношение.
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за потребителски кредит №HL 42537 от
03.09.2008г. мотивира извода, че е сключен
между ищеца и съпругата му Д.Ф.М.- Д. от една страна и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД - за сумата от 50 000 евро при размер на уговорената годишна лихва от
6,5%.
Клаузата на чл.6,
ал.2 от всеки един от процесните договори за кредит, регламентира правилото, че кредитното
задължение следва да бъде погасено във валутата, в която кредитът е бил усвоен
– швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж /дата/,
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си, но разполага с евро или левове, погасяването може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и
в евро или в лева, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава“ на банката- кредитор, за което кредитополучателят
дава своето неотменимо съгласие.
Клаузата на чл. 23 от всеки един от процесните договори за кредит, регламентира правилото, че кредитополучателят
е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс „купува“ или „продава“ на швейцарския франк към българския лев/ евро,
както и превалутирането може да има за
последица /включително в хипотезата на чл. 6, ал.2 от договора/ повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/ лева, като
напълно приема да носия за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди и пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и
новите лихви, които са приложими по превалутирания кредит. Същата договорна
клауза съдържа декларативно изявление на кредитополучателите, че са запознати и
разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6,
ал.2 и чл. 23, ал.1 от договора, както и че са съгласни с настъпването им.
При липсата на спор между страните и въз основа на
приетите като доказателства платежни документи, съдът прие за установено, че кредитополучателят – ищец в процеса е извършил
плащания с цел предсрочното погасяване на задълженията си по двата кредита, в резултат на
което на 30.03.2017г. погасил изцяло задълженията си по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот №HL 42535 от 02.09.2008г., а на 09.11.2017г. – погасил
задълженията си по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от 03.09.2008г.
Като доказателства по делото са приети извлечения от
сметки, платежни нареждания и други банкови счетоводни документи, които не са
оспорени и чието съдържание е обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно- икономическа експертиза.
Заключението на съдебно- икономическата експертиза
(основно и допълнително) обосновава следните изводи по отношение на правно-
значимите за разрешаване на спора юридически факти:
Ø По
кредит HL42535/03.09.2008г.: Разликата в стойността на платените погасителни
вноски в евро за периода 11.11.2013г.-30.03.2017г. /датата на предсрочно
погасяване е 30.03.2017г./ по курс на швейцарския франк към датата на
преизчисляване на банката от евро в швейцарски франкове /без да се актуализират
спрямо курса на швейцарският франк е в размер на 78 643,56 евро. Разликата в
платената лихва при прилагане на по-ниският лихвен процент 6,00%, спрямо
прилаганият лихвен процент-6,75% за периода11.11.2013г.-30.03.2017г. е в размер
на 5 250,06 швейцарски франка. Законната лихва за сумата на разликата на
надвзетите вноски преизчислени през фиксинга на швейцарски франкове / евро и курсът на банката швейцарски франкове / евро към датата на отпускане на кредита за
периода 19.10.2015г.- 19.10.2018г. е в размер на 14 436,69 евро.
Законната лихва за сумата на надвзетите лихви при погасителни планове с лихва
6,00% и 6,75% за периода 19.10.2013г.-19.10.2018г. е в размер на 1 438,02 швейцарски
франкове.
Ø По
кредит HL42537/03.09.2008г.: Разликата в платената лихва за периода
11.11.2013г.-09.11.2017г. при прилагане на по-ниският лихвен процент 6,50%,
спрямо прилаганият лихвен процент-7,25% е в размер на 1 802,66 евро. Законната
лихва за сумата на разликата на надвзетите вноски преизчислени през фиксинга на
швейцарски франкове / евро
и курсът на банката швейцарски франкове / евро към датата на отпускане на кредита за
периода 19.10.2015г.- 19.10.2018г. е в размер на 6 739,13 евро.
Законната лихва за сумата на надвзетите лихви при погасителни планове с лихва
6,50% и 7,25% за периода 19.10.2013г.-19Л0.2018г. е в размер на 538,37 швейцарски
франкове.
Ø Съгласно
представените от банката- кредитор писмени доказателства, ищецът е получил по
разплащателната си сметка в евро сумата от 124 200 евро, който са резултат
от продажбата на сумата от 201 565,29 швейцарски франкове от страна на банката.
Ø На
06.10.2008г. „Ю.Б.“ АД сключва суапова сделка евро /
швейцарски франкове с банка „EFG ЕВРОOBANKATHENS“, чрез която разменя евро
за швейцарски франкове, с вальор 06.10.2008г.
Ø Сумата
от 75 160 евро ищецът е превалутирал в 146 937,80 лева. Сумата от 9 500 евро
ищецът е наредил през сметката си с основания предсрочно погасяване на кредит в
Прокредитбанк (България) Сумата от 49 000 евро е била изтеглена. Сумата от
38 000 евро е била прехвърлена по нареждане на титуляра.
Ø В
резултат от тези данни може да се направи обоснован извод, че на 11.09.2008г.
ищеца е получил по евровата си сметка сумата от 124 200 евро, които са
резултат от покупката от страна на банката на 201 565,29 швейцарски франкове,
след което е правил през евровата си сметка операции свързани с превалутиране
на суми, нареждане за предсрочно погасяване на кредит в друга банка и усвояване
на средства по разрешения кредит. Ищецът не е извършвал разплащания през
сметката си и не е теглил на каса швейцарски франкове. Ищецът не е разплащал и
теглил суми във франкове, но сумите който е разплащал и теглил в евро са в
следствие превалутирането на швейцарски франкове в евро.
Ø Няма
задължителни изисквания към търговските банки в насока - по какъв начин и в
какви граници те могат да определят валутните си курсове „купува” и „продава”
за различните валути, а валутният курс „купува“ „продава“ на всяка една
търговска банка се определя от търсенето и предлагането на съответната валута. Пазарните
индекси SOFIBOR, ЕВРОIBOR, LIBOR имат пазарни котировкии, но в методологията на
банката- кредитор не е посочена, коя срочност и към коя дата трябва да бъде
взета, за да могата да се проследят промените за определен период. Рисковата надбавка се изразява, чрез
измерителя CDS/credit default swap/. В самата методология не е посочено кой CDS
трябва да бъде взет в предвид при изчисляването, както и каква срочност за
изчисляване, за да може да бъдат проследени за определен период. Директни
нелихвени разходи за привличане на паричен ресурс също са проследими във
времето и са законово регламентирани/Минимални задължителни резерви и Фонд за
гарантиране на влоговете.
Ø Буферната
надбавка на банката- кредитор включва оценката под формата на лихвена премия на
нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните
пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 50% /на годишна база.
Включените параметри,като оценката под формата на лихвена премия на нивото на
риска при най-кредитоспособните клиенти не са пазарни индекси, това е
вътрешнобанкова статистика, като не е уточнено за клиенто на какъв вид кредити,
в каква валута, с каква срочност и т.н. става дума.
Ø Банката-
кредитор, в конкретния случай не е публикувала изчислителна процедура или
формула за изчисляване на БЛП , но във самата методология е записано, че БЛП се
изчислява като сбор на компоненти, което значи, че отделните компоненти се
събират.
Ø Съгласно
методолигията на банката- кредитор т.нар. ,,буферна компонента” се състои от
две компоненти: оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените
нива в размер до 0.50% на годишна база. Компонентите включени в „буферната
надбавка” не са пазарни индекси. Първият компонент е вътрешнобанкова
статистика, като не е уточнено за клиенто на какъв вид кредити, в каква валута,
с каква срочност и т.н. става дума.Вторият компонент, който оценява банката
„временните пазарни сътресения ” също не е пазарен индекс.Стойността на ,,
Буферната надбавка ” се определя от Банката. В дългосрочен хоризонт, какъвто е
конкретния случай за кредит, отпуснат за срок от 29 години - обективно не може да се предвиди какъв би бил
курсът на швейцарски франкове към евро, нито в
посока повишение, нито в посока понижение.
Ø И двата
кредита, съответно месечните анюитетни вноски и таксите по тях, в конкретния
случай са обслужвани през разплащателната сметка в швейцарски франкове на
ищеца. Дебитира се разплащателната сметка в швейцарски франкове и се кредитира
сметката за погасяване на главници, лихви и такси.
Ø Съдържанието
на представените като доказателства извлечения от протоколи на КУАП на банката-
кредитор „Ю.И Е.Д.Б.България”/доказателство№137, Доказателства№138,
Доказателство №139, Доказателство№140, Доказателство№53/
е отразено единствено увеличаването на БЛП с определен размер базисни пункта в
различните валути от определена дата. В приложените извлечения от заседания на
КУАП не са отразени изменението, респективно анализа на компонентите образуващи
БЛП на банката- кредитор.
Ø Икономическото
съдържание на компонентата на методологията „Трансферна цена на ресурса“, която
използва банката- кредитор, отразява: пазарните условия при които банката
набира паричен ресурс от пазара/ единият от източниците е влогонабиране от
домакинства и фирми, а вторият е от пазара на междубанкови депозити/. Т.нар. „рискова
надбавка“ отразява рисковият профил на институцията която кредитира държавата в
която кредитиращата институция се намира рисковият профил на собствениците на
кредитиращата институция Допълнителни разходи- директни нелихвени разходи за
привличане на паричен ресурс. Те са специфични за отделните държави и се
определят от централните банки. /Минимални задължителни резерви и Фонд за
гарантиране на влоговете/. И трите показателя имат количествени стойности,
както следва: За пазарните условия, това са индексите ЕВРОIBOR, SOF1BOR, LIBOR,
които се прилагат в зависимост от валутата на кредита, но в методологията не е
посочена, коя срочност и към коя дата трябва да бъде взета, за да могат да се
проследят промените за определен период. Рисковата надбавка се изразява, чрез
измерителя CDS/credit default swap/ В самата методология не е посочено кой CDS
трябва да бъде взет в предвид при изчисляването, както и каква срочност /5
годишен, 10 годишен/ за изчисляване, за да може да бъдат проследени за
определен период.
Ø Процентното
изменение на швейцарският франк към еврото за месец септември 2008г. спрямо
месец август 2008г. е в размер на 1,6161%. Процентното изменение на швейцарски
франкове към българския лев за месец септември 2008г. спрямо месец август
2008г. е в размер на 1,6184%. Процентното изменение на швейцарски франкове към
лева за месец септември 2008г. спрямо месец
септември 2007г. е в размер на 2,5833%.
Ø Видно от
представената информация за периода 02.01.2008г.-03.12.2012год. курсът на швейцарски
франкове / евро се е повишил, като увеличението е в размер
на 36,74% . Увеличението на лихвеният процент се дължи на започналата през 2008
година световна финансова криза. На база представената информация за движението
на швейцарски франкове за периода 2005г-2008г. не е било възможно да се
предвиди повишението на швейцарския франк.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По предмета на спора за
наличието на неравноправни клаузи в договорите за кредит, определящи съдържанието
на правоотношението между страните:
Между страните по делото е възникнало валидно
облигационно правоотношение, чиито правопораждащ юридически факт са процесните
договори за кредит.
В чл. 1 от съдържанието
на тези договори е
уговорено, че банката – кредитор предоставя
на кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове по курс "купува" на швейцарския франк към евро на
"Ю.И Е.Д.Б." АД в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се
усвоява по сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1 от договора/, като
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се
превалутира служебно от банката в евро по търговски курс "купува" на
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда
по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл. 2, ал. 3 от
договора/.
Съобразно чл. 6, ал.
2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият
е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за
което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето
неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 21 от договора
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по
обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове на датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и
комисионна.
Според клаузата на чл. 21 от двата договора,
превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В клаузата на чл. 22, ал. 1 от двата договора се съдържа дефиниция на понятието
„превалутиране“, с уточнението, че при превалутиране се прилага съответния
лихмен процент, който е приложим за новата валута на кредита, при изчисляването
на лихвата. А клаузата на чл.
23, ал. 1 от двата договора кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да
носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен
да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Кредитополучателят декларира в, ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло
е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването
им.
По релевирания правен въпрос относно неравноправност на клаузите на процесните
договори за кредит, настоящият състав на съда взе предвид разрешенията на
поставените въпроси по дело С-119/17 на Съда на ЕСв Люксембург, във връзка с
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по
който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в друга валута, а не в
чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор
(кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в
същата чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в националната
валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за
изчисление).
Като се има предвид
факта, че валутата в която е сключен всеки един от процесните договори за
кредит, има само функцията на валутна единица, която е предназначена да послужи
за изчисление, в т. 20 от постановеното на 22.02.2018 г. по дело С-119/17 по
чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че
договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от
потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в
чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно
средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя
по негова банкова сметка ***но средство във валутата на кредита, с цел
осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т. 20 от определението, че този
договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна
валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от
СЕС решение по дело С-26/13.
С определението си по
дело № С-119/17 СЕС препраща към друго свое решение – Решението от 20.09.2017
г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да
прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на
разпоредбите на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 2 от Директива 93/13. Посочените
разпоредби са транспонирани в чл. 145, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗП, поради което
даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на
държавите - членки на Европейския съюз.
Съгласно чл. 4, § 2
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и чл. 145, ал. 2 ЗЗП,
преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва с основния
предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, при
условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т.1 от диспозитива
на Решението по дело
С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, § 2 от
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "основен
предмет на договора" обхваща договорна клауза, включена в договор за
кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена
и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен. По този въпрос, СЕС се е произнесъл, че чл. 4,
§ 2 от Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива
система за защита на потребителите (в този смисъл и т. 42 по дело C-26/13 и т.
31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен
и разбираем език. Изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага
дори когато клаузата попада в обхвата на понятието "основен предмет на
договора" или "съответствие на цената и възнаграждението, от една
страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга" по
смисъла на член 4, § 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т. 68 от решение
от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на неравноправния
характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако след
самостоятелно изследване на всеки отделен случай - компетентната национална
юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика (в случая
от банката), на ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т. 32 от
решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08).
Изискването за ясен и
разбираем език на договорната клауза предполага, че при договорите за кредит -
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава,
че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че
среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване
на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. В т. 50 от решението е разяснено, че от една страна,
потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за
кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с
обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при
обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна,
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в
тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че
банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация,
която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за
финансовите им задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната
практика на СЕС (т. 47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива
93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението
на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка,
както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност -
положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
В т. 3 от диспозитива
и т. 54 и т. 56 от мотивите на споменатото Решение, Съдът на ЕС се е произнесъл,
че чл. 3, § 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1 ЗЗП) трябва да
се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена
договорна клауза трябва да се направи - към
момента на сключване на разглеждания договор - при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от такова естество, че могат да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора. Според съда на ЕС - националната юрисдикция трябва да направи оценка относно
наличието на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички
обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и
познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (най-напред
евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това
наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, § 1 от
Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на
добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между
правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да
провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя,
продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се
съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (т. 57 от решението по
С-186/16, в който смисъл и Решение по C-415/11, т. 68 и 69). При това Съдът на ЕС е
посочил ( т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16), че
клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която
изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата
валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази
валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
В диспозитива на
определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. (транспонирани в чл. 143, чл. 145 и чл.
147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от
националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора.
Изключенията които са уредени
в чл. 144, ал. 3 ЗЗП
не намират приложение, тъй като са относими единствено към основанията чл. 143,
т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове
при договаряне на кредит в чуждестранна валута (щвейцарски франкове) и
погасителни вноски, дължими в същата валута. Отчитайки практиката на ВКС на РБ
(напр. Решение № 95/13.09.3016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.о.),
настоящият състав на съда приема, че договорът за кредит не нито е ценна книга,
нито е сделка с финансови инструменти а цената на отпуснатия кредит в
чуждестранна валута по см. на чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е
единствено уговорената възнаградителна лихва, но не и допълнителните разходи,
които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск. Банков
кредит в чуждестранна валута не представлява и договор за покупка или продажба
на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда
валута.
С оглед посочената
задължителна практика на СЕС и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
настоящият състав на съда приема, че неравноправна
е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
Този извод е подкрепен и от заключението на изслушаната и
приета в хода на съдебното дирене специализирана съдебно- икономическа
експертиза, която обосновава релевираната от ищеца теза за неравноправност на
оспорените от него клаузи в процесните дотовори за кредит.
Обстоятелството, че към момента на предявяването на иска
– кредитното задължение е било вече погасено чрез плащане мотивира следващия
логически извод – че извършеното в съответствие с неравноправните клаузи
плащане от страна на ищеца, в качеството му на кредитополучател, осъществява
плащане без валидно правно основание.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо
от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД задължава
всеки - който се е обогатил за сметка на другиго, при начална липса на правно
основание, да му върне онова с което се е обогатил.
При това, съдът
съобрази изводите на съдебно- икономическата експертиза, която кредитира, тъй
като счита, че е изготвена компетентно, безпристрастно и при необходимата
точност в изчисленията.
По тези съображения съдът приема, че исковете за връщане на даденото при
първоначална липса на основание следва да бъдат уважени изцяло, до размера, в
който са били предявени.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение (каквото е
задължението за връщане на платени без основание парични суми), длъжникът дължи
на кредитора обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата.
В конкретния случай, денят на забавата е деня на
извършеното погасително плащане и това е така, поради факта, че към деня на
предсрочното погасяване на кредита, ищецът е изразил пред банката – кредитор своето
несъгласие с размера на кредитното задължение и при това е предприел юридически
действия, да уведоми банката кредитор, че желае да му бъдат върнати надвнесените
суми.
По тези съображения съдът приема, че претенциите за присъждане на законната
лихва върху подлежащите на връщане (платени при начална липса на основание)
суми, следва да бъдат уважени изцяло, до размера, в който са били предявени.
По претенциите на страните за съдебните разноски по чл.
78 от ГПК;
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски, съразмерно с уважената част от иска и съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК /стр.774 от делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД
с ЕИК********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.М.Д. с ЕГН **********
и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД – сумата от 78 643, 56 евро недължимо
платени от ищеца в периода от 11.11.2013г. до 22.11.2017г. и получени от
ответника, при начална липса на основание, формирани като разлика в обменния
курс на еврото към швейцарския франк в процеса на погасяване на кредита по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 42535 от 02.09.2008г., както и сумата от 24025, 82 евро, недължимо
платени от ищеца в периода от 11.11.2013г. до 22.11.2017г. и получени от
ответника, при начална липса на основание, формирани като разлика в обменния
курс на еврото към швейцарския франк в процеса на погасяване на кредита по
Договор за потребителски кредит №HL 42537 от 03.09.2008г., заедно със законната лихва върху посочените суми, изчислена за периода от датата на подаване на исковата молба на 19.10.2018г. до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК********, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД – сумата от 5 250, 06
швейцарски франка, недължимо платена
от ищеца и
получена от ответника възнаградителна
лихва в периода от 11.11.2013г. до 22.11.2017г. по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 42535 от 02.09.2008г. и сумата от 2033,
59 швейцарски франка, недължимо платена от ищеца и получена от ответника възнаградителна лихва в
периода от 11.11.2013г. до 22.11.2017г. по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от
03.09.2008г., както и да заплати
законната лихва върху посочените суми, изчислена за
периода от датата на подаване на исковата молба на
19.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК********, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата
от 14436, 69 евро, представляваща мораторна
лихва за периода от 19.10.2015г. до 19.10.2018г., върху
недължимо платените валутни разлики за главницата въз основа Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL
42535 от 02.09.2008г. и сумата от 6739, 13
евро представляваща
мораторна
лихва за периода от 19.10.2015г. до 19.10.2018г., върху
недължимо платените валутни разлики за главницата въз основа Договор за потребителски кредит
№HL 42537 от 03.09.2008г.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК********, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата
от 1438, 02 швейцарски франка, представляващи мораторна
лихва за периода от 19.10.2015г. до 19.10.2018г., която
е изчислена върху недължимо
платените възнаградителни лихви по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот №HL 42535 от 02.09.2008г. и сумата от 606, 17 швейцарски франка, представляващи мораторна лихва за периода от 19.10.2015г. до
19.10.2018г., която е
изчислена върху недължимо платените
възнаградителни лихви по Договор за потребителски кредит №HL 42537 от
03.09.2008г.
ОСЪЖДА “Ю.Б.” АД с ЕИК********, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Н.М.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Д. Д.,*** -Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата
от 21750, 75 лева, представляваща
съдебни разноски в процеса пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на въззивно обжалване, но до изтичане на едномесечен срок от
връчването на преписа, ответникът може да поиска неговата отмяна от Апелативен съд
– София.
СЪДИЯ: