РЕШЕНИЕ
№ 15876
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110135260 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ за
сумите от: 5924,46 лева (пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и 46
стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в гр.
Пловдив по щета № ведно със законна лихва за период от 30.06.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 755,43 лева (седемстотин петдесет и пет лева и 43 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 25.12.2020 г. до 28.03.2022 г., както и
държавна такса в размер на 133,60 лева (сто тридесет и три лева и 60 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил – лек автомобил
„Мерцедес С 350“, с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 5909,46 лева, в който
размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента – водач на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № поради което в полза на
ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските
по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума,
поради което претендира същата, както и лихва за забава за периода от 25.12.2020 г. до
1
28.03.2022 г. в размер на 755,43 лв. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и размера на определеното обезщетение.
Оспорва, че ищцовото дружество е извършило плащане по процесната щета, като
твърди, че не са представени доказателства за установяването на този факт. Счита, че
водачът на застрахования при него автомобил не е виновен за причиненото ПТП.
Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца
вреди. Оспорва и претендираното обезщетение за забава. В условията на евентуалност,
твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС, застраховано при
ищеца, поради което моли обезщетението да се намали. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.09.2022 г., приет
за окончателен и изменен в проведеното открито съдебно заседание от 24.11.2022 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско на МПС”, и МПС, застраховано при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което
представлява покрит риск, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е
получил регресна покана.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е съпричиняване, изплатено ли е застрахователно обезщетение по
процесната щета, както и размера на вредата.
За да е материално легитимиран да предяви процесните искове, застрахователят
трябва да е платил обезщетението по договора за имуществено застраховане. С
отговора на исковата молба ответникът оспорва извършеното плащане, като
оспорването е конкретизирано с това, че приетото по делото платежно нареждане касае
различни щети, образувани при ЗАД „Армеец“ АД, но не и за процесната /т. 2.3 от
отговора/. Така направеното оспорване е неоснователно. Видно от представеното по
2
делото преводно нареждане с номер П22102350, на 10.11.2020 г. ищцовото дружество е
заплатило в полза на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД сумата от 11623,70 лева. Като
основание за превода е посочено: „по щети № 10020030118390/26020030103774“.
Втората посочена щета е именно процесната, за която са представени редица съставени
документи при ищеца: опис на щета, опис – заключение по щета, доклад по процесната
щета, възлагателно писма, което да послужи пред „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, приемо-
предавателен протокол, издадена фактура. Неоснователно ответникът сочи, че
плащането не касае процесната щета. Видно от платежното нареждане плащането
касае две щети, втората от която е процесната, като последните две цифри от нея са
пренеси на втория ред от платежното нареждане – „още пояснения“. Издаденото
платежно нареждане от застрахователя е достатъчно, за да удостовери предприетото от
последния плащане, при положение, че не се оспорва, че сумата действително е
достигнала до кредитора, каквото оспорване от ответника не е направено – в този
смисъл: Решение № 29/07.05.2008 г. по т.д. № 535/2008 г. на II т.о. на ВКС, Решение №
12/25.02.2010 г. по т.д. № 181/2009 г. на II т.о. на ВКС, Определение № 70/30.03.2022 г.
по ч. гр. дело № 4384/2021 г. на II г.о. на ВКС, Определение № 400 от 9.07.2015 г. по ч.
т. д. № 1123/2015 г., І т. о. на ВКС и др. Ето защо, съдът намира, че ищецът е доказал
извършеното плащане на обезщетението на застрахования при него водач по
застраховка “Каско” и поради това се е суброгирал в правата му, респ. за него е
възникнало регресното право.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвал в
ПТП, както и на трето лице – очевидец на инцидента.
От показанията на свидетеля Ю. Р. Ю. – водач на автомобил „Фолксваген“, с рег.
№, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, се установява, че последният няма конкретни спомени за процесното ПТП.
Сочи, че се завъртял и ударил друг автомобил, марка „Мерцедес“. Сочи, че заедно с
водача на другия автомобил, съставили двустранен протокол за ПТП.
От показанията на свидетеля Х. А. Х. – водач на увредения лек автомобил
„Мерцедес С 350“, с рег. № РВ0002ХТ, застраховат по застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество, се установява, че бил паркирал автомобила си правилно в района
на пицария „Сенди“ в гр. Пловдив, когато от кръстовището с „МакДоналдс“ излязъл
микробус с кърджалийска регистрация, който направил забранена маневра за завой и
ударил паркиралия му автомобил. Сочи, че били увредени бронята, фара и калника на
автомобила. Двамата водачи съставили двустранен констативен протокол за ПТП.
От показанията на свидетеля Меджет АлХ. – очевидец на процесното ПТП, се
установява, че увреденият автомобил „Мерцедес С 350“ бил паркирал на разрешено за
това място, докато водачът на „Фолксваген“ навлязъл в забранен за движение участък.
Видимостта в участъка била добра, тъй като се осветявала от поставените осветителни
тела от намиращата се до него пицария. Мерцедесът бил паркиран по начин, по който
не създавал ограничения в движението, имало коли както пред него, така и зад него и
не пречил на движението.
Показанията на свидетелите не са противоречиви относно механизма на ПТП,
като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за
ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата
САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди на автомобила.
Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП е предприетата
маневра завой наляво от водача на товарен автомобил „Фолксваген“, при което
3
реализирал ПТП с паркиралия от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес С 350“.
Отразено е, че от страна на водача на товарен автомобил „Фолксваген“ имало
поставени два пътни знака – Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“
и Г2 – „Движение само надясно след знака“.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 5419,28 лева, а с коефициент
на оригинални части К=0,7 – в размер на 3485,68 лева. В проведеното открито съдебно
заседание вещото лице е уточнил, че разликата в цената е само по отношение в цената
труда, доколкото в първия случай е взета предвид цената на труда в официален сервиз,
а във втория случай не. Към датата на застрахователното събитие е отразено, че
увреденият автомобил е бил с експлоатационен срок от 3 години, 5 месеца и 10 дни.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 5419,28 лева, както и сумата от 15 лева ликвидационни
разноски. За да вземе предвид посочената от вещото лице сума, необходима за
отстраняване на щетата в официален сервиз на марката на автомобила, съдът съобрази
разпоредбата на т. 71 от приложимите общи условия на застраховка „Каско“ при
ищеца, при частична щета на застраховано МПС, което към датата на начало на
застраховката е на възраст до 4 години, считано от датата на първа регистрация
застрахователното обезщетение се определя по един от посочените в разпоредбата
начини, първият от които е по представени оригинални фактури от оторизиран от
производителя на съответната марка сервиз в Република България. Към датата на ПТП
автомобилът е бил в експлоатационен период от 3 години, 5 месеца и 10 дни, поради
което застрахованият е имал право отстраняването на щетата на същия да бъде
извършено в официалния сервиз на автомобилната марка в България.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Направеното от ответника възражение за
съпричиняване и нарушения на разпоредби на ЗДвП от страна на водача на лек
автомобил „Мерцедес С 350“ не се установи. Напротив, от приетото по делото
4
заключение на САТЕ се установи, че на мястото, където е бил паркирал увреденият
автомобил, не са били налице пътни знаци, ограничаващи паркирането или престоят
там /отговор на задача № 8/. От показанията на свидетеля Меджет АлХ. освен това се
установи, че увреденият автомобил е бил паркирал в паркинга на пицария „Сенди“,
който е затворен. Ответникът не доказа и направените в отговора възражения, че
увреденият автомобил към датата на ПТП не е преминал задължителен периодичен
технически преглед, както и спирачната и светлинните му системи да не са
функционирали правилно. Освен това, същото би било без значение за настъпилото
увреждане и не може да обоснове извод за съпричиняване в конкретния случай.
Установеният размер на действителните вреди е 5419,28 лева. Към тази сума
следва да се прибави и сумата от 15 лева като размер на обичайни разноски за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 5434,28 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск, като
бъде отхвърлен за горницата до пълния му предявен размер като неоснователен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер
на 5434,28 лева.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена
до ответника и получена от него на 25.11.2020 г. /видно от представената регресна
покана и отбелязан входящ номер на ответника върху нея – л. 35 от делото/. Ето защо,
след изтичането на предоставения тридесетдневен срок, от 26.12.2020 г. ответникът е
изпаднал в забава. Ето защо искът е неоснователен за дата 25.12.2020 г., доколкото
ответникът е в забава от следващия ден. За периода от 26.12.2020 г. до 28.03.2022 г.
размерът на мораторната лихва, определен от съда върху установения размер на
главница по реда на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатор от
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 691,36 лева.
Искът следва да бъде уважен за посочената сума, като бъде отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер от 755,43 лева и за 25.12.2020 г. /в който ден не е била
настъпила изискуемостта на вземането/ като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза и на двете дружества в размер
на по 100,00 лв.
В открито съдебно заседание на 21.09.2023 г. представителят на ищеца изрично
сочи разходите, които моли да му бъдат присъдени, а именно: 133,60 лева държавна
такса, 200 лева внесен депозит за САТЕ, 40 лева внесен депозит за свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 434,30 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса,
5
възнаграждение за вещо лице, внесен депозит за разпит на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на уважената част на предявените искове.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответното сумата от 35,68 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете и
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включващ разноски за възнаграждение за
вещо лице, внесен депозит за разпит на свидетели и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 133,60 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 168,37 лева. В полза на ответника и длъжник в заповедното производство
следва да се присъди сумата от 4,15 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: ********* дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК:
********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 13.04.2022 г. по ч. гр. дело № 16903/2022 г. по описа на СРС, 33
състав, както следва:
- 5434,28 лева на осн. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно
вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС” обезщетение за вреди
на лек автомобил „Мерцедес С 350“, с рег. № причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 02.09.2020 г. в гр. Пловдив, за което при ищеца е образувана щета № на
бул. „Братя Бъкстон“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2022 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 5924,46 лева като неоснователен;
- 691,36 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 26.12.2020 г. до 28.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 755,43 лева, както и за 25.12.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК:
********* да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ********* сумата от 434,30 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 168,37 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: ********* сумата 35,68 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 4,15 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6