№ 3710
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110101985 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Н. Х. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Д.,
ул. Макгахан №73, бл.182, ет.1, ап.3 чрез адв. И. и адв. Б. и ответниците В. И. Т. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Надежда 3, бл.325, вх.Г, ет.3, ап.103 и „*** 2009“ ЕООД с ЕИК
***, гр. Казанлък, ж.к. Изток, бл.42, вх.Е, ет.1, ап.104.
Предявени са положителни установителни искове по чл.124 ГПК за признаване за
установено по отношение ответниците, че ищцата е собственик на следния недвижим имот:
Ап.3 – с площ 83,10кв.м., по скица от 93,44кв.м., с ид. № 68134.600.230.3.3,със съседи по
скица на същия ет.№ ид. № 68134.600.230.3.2, под обекта – няма, над обекта - ид. №
68134.600.230.3.6, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Д., ул. Макгахан №73, бл.182, ет.1,
заедно с избено помещения мазе 3 с площ 3,18 кв.м., заедно с общите части на сградата и
12,12%ид.ч. от правот она строеж върху мястото – ПИ с ид. № 68134.600.230.
Ищцата твърди, че е придобила имота преди да сключи брак на основание договор от
15.12.1968г. за продажба на държавен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд, като го е купила със заем, отпуснат от ДСК, за което е била
учредена законна ипотека. Заемът е бил изплатен в периода 1970-1982г.
Като евентуално основание заявява придобивна давност, като сочи, че владее имота на
правно основание, годно да я направи собственик /посоченият договор/, от 1968г. до
момента.
В края на 2021г. ищцата и семейството й установили, че други лица са проникнали в имота
и са сменили патрона. Ищцата и семейството й от своя страна сменили патрона и поставили
СОТ. Ищцата извършила справка в имотен регистър, видно от която на 12.11.2021г. в полза
1
на първия ответник В. Т. бил вписан КНА за собственост върху недвижим имот Акт №110,
т. Първи, рег. № 2990, д. № 85/2021г., вписан в СВ с акт № 84, т.220, от 2021г. с № от вх.
Рег. 84496/12.11.2021г. и дв.вх.рег. №82489 от 12.11.2021г., книга Прехвърляния. Като
основание за издаване на КНА са посочени наследяване и обезщетяване по реда на чл.100 и
чл.134, ал.1 ЗТСУ /отм./ въз основа на заповед РД-41-3554/1.12.1982г. Ищецът твърди, че
тази заповед, както и представените пред нотариуса удостоверения за наследници, данъчни
оценки и схеми от кадастър са преправени документи.
На 6.12.2021г. първият ответник продал имота на втория ответник с НА №13, т. XVIII, рег.
№ 35155, д. №2930/2021г. вписан в СВ под Акт №154, т242 от 2021г.
Ищцата моли да се установи правото й на собственост върху имота по отношение на
ответниците, да се отмени посоченият констативен нотариален акт /искане по чл.537, ал.2
ГПК/ и да се програси нищожност на извършената между първия и втория ответник сделка
на основание противоречие със закона /продавачът не е собственик, тъй като се легитимира
като такъв въз основа на преправени документи/ - иск по чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално
привидност /поради ниската продажна цена, посочена в нотариалния акт и липсата на
доказателства за плащането й/ - иск по чл.26, ал.2 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК първият ответник чрез особен представител адв. А. е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че имотът на ищцата и имотът, за
който е съставен КНА, не са идентични.
В срока по чл.131 ГПК вторият ответник не е подал отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че притежава право на собственост върху
спорния имот въз основа на сделка, евентуално, че владее имота непрекъснато, явно, трайно,
необезпокоявано в продължение на 5г., както и че имотът е идентичен с посочения в
констативния нотариален акт.
От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е купила
процесния апартамент, съгласно договор от 15.12.1968г. за продажба на държавен имот
съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, със заем, отпуснат
от ДСК, за което е била учредена законна ипотека. Заемът е бил изплатен в периода 1970-
1982г. Апартаментът бил със старо административно означение гр. София, ул. Макгахан
№73,бл.А4, съгласно протокол № 3/26.3.1985г. на РНС „В. Левски“ и е с настоящо такова
гр. София, ж.к. Хаджи Д., бл.182.
На 12.11.2021г. в полза на първия ответник В. Т. бил вписан КНА за собственост върху
недвижим имот, издаден от нотариус ***, рег. № 329 от НК, Акт №110, т. Първи, рег. №
2990, д. № 85/2021г., вписан в СВ с акт № 84, т.220, от 2021г. с № от вх. Рег.
84496/12.11.2021г. и дв.вх.рег. №82489 от 12.11.2021г., книга Прехвърляния. Като
основание за издаване на КНА са посочени наследяване и обезщетяване по реда на чл.100 и
чл.134, ал.1 ЗТСУ /отм./ въз основа на заповед РД-41-3554/1.12.1982г.
Видно от представената преписка по издаване на заповед РД-41-3554/1.12.1982г., заповед с
такъв номер действително съществува, но тя е от друга дата и касае друго лице и друг имот,
2
а именно – съществува заповед РД-41-3554/26.11.1982г. на председателя на ИК на СНС за
определяне на конкретно жилище, отстъпено в обезщетение на лицето Любомир Тренчев
срещу отчужден имот /л. 119 от делото/.
На 6.12.2021г. първият ответник В. Т. продал имота на втория ответник „*** 2009“ ЕООД с
НА №13, т. XVIII, рег. № 35155, д. №2930/2021г. вписан в СВ под Акт №154, т.242 от 2021г.
Относно исковете по чл.124 ГПК: Посочената заповед РД-41-3554/1.12.1982г. е издадена в
полза на Маргарита Т.а и касае ап.3, находящ се в блок 182, Хаджи Д. кв.92, с площ
93,44кв.м., при съседи улица, двор, ап.2 и стълбище. За този документ СО, Направление
„Архитектура и градоустройство“ удостоверява, че не съществува. Видно от представената
по делото преписка относно заповед РД-41-3554 съществува заповед РД-41-
3554/26.11.1982г. на председателя на ИК на СНС за определяне на конкретно жилище,
отстъпено в обезщетение на лицето Любомир Тренчев срещу отчужден имот, а именно
ап.10, ет.4, в бл.9 – „Баталова воденица“ с площ 48,72кв.м., без посочени граници.
Следователно не се установяване съществуването на документ, който е да легитимира В. И.
Т. като собственик на имота нито при издаване на КНА, нито при сключване на договора за
покупко-продажба със „*** 2009“ ЕООД. Вместо това се установява, че документ с такъв
номер съществува, но той е с различно съдържание. Видно от КНА за собственост върху
недвижим имот Акт №110, т. Първи, рег. № 2990, д. № 85/2021г., посочената заповед РД-41-
3554/1.12.1982г. е единственият документ, който легитимира наследодателката на ответника
Маргарита Т.а като собственик на имота. След като не се установява съществуването на
тази заповед, то не може да се направи извод, че тя /респ. нейният наследник/ е придобила
право на собственост върху имота въз основа на посоченият документ. Изводът на
нотариуса в констативния нотариален акт относно принадлежността на правото на
собственост е неправилен, поради което този констативен нотариален акт следва да се
отметни. При това положение ответника В. И. Т. не се легитимира като собственик на имота
и не може да прехвърли право на собственост върху него, тъй като никой не може да
прехвърли права, които не притежава.
От своя страна ищцата е установила, че е придобила правото на собственост върху имота
чрез покупко-продажба по договор от 15.12.1968г. за продажба на държавен имот съгласно
Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд.
Относно исковете по чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално по чл.26, ал.2 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД
следва да се посочи, че сделката по НА №13, т. XVIII, рег. № 35155, д. №2930/2021г. между
В. И. Т. и „*** 2009“ ЕООД не е нищожна поради противоречие със закова, тъй като
разпореждането с чужди права е валидно, но не произвежда прехвърлително действие.
Симулацията относно цената – когато посочената в нотариалния акт цена е по-ниска от
пазарната цена също не води до нищожност на целия договор, а и в настоящата хипотеза
правен интерес от разкриването й има единствено купувача.
Предвид изложеното ищцата е изпълнила доказателствената тежест да установи правото си
на собственост върху имота, поради което установителните искове срещу В. И. Т. и „***
2009“ ЕООД са основателни. Неоснователен е искът по чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което
3
същият следва да бъде отхвърлен. Съдът следва да отмени КНА за собственост върху
недвижим имот Акт №110, т. Първи, рег. № 2990, д. № 85/2021г., вписан в СВ с акт № 84,
т.220, от 2021г. с № от вх. Рег. 84496/12.11.2021г. и дв.вх.рег. №82489 от 12.11.2021г., книга
Прехвърляния.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца за уважените искове по чл.124 ГПК.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 3500лв. Съдът приема, че същото е определено общо както за исковете по чл.124
ГПК, така и за исковете по чл.26 ЗЗД, поради което следва да се раздели на две /тоест за
уважените искове по чл.124 ГПК - 1750лв. /. Според приложимата редакция на чл.7, ал.2, т.4
НМРАВ минималното възнаграждение за исковете по чл.124 ГПК в случая е 1310лв. Съдът
намира, че делата с предмет вещни права, включително и настоящото, са с по-висока правна
и фактическа сложност, поради което възнаграждението не следва да се намалява.
Предвид изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5159,76лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. Т. с ЕГН **********, гр. София,
ж.к. Надежда 3, бл.325, вх.Г, ет.3, ап.103 и „*** 2009“ ЕООД с ЕИК ***, гр. Казанлък, ж.к.
Изток, бл.42, вх.Е, ет.1, ап.104, че Н. Х. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Д., ул.
Макгахан №73, бл.182, ет.1, ап.3 чрез адв. И. и адв. Б., е собственик на следния недвижим
имот:
Ап.3 – с площ 83,10кв.м., по скица от 93,44кв.м., с ид. № 68134.600.230.3.3,със съседи по
скица на същия ет.№ ид. № 68134.600.230.3.2, под обекта – няма, над обекта - ид. №
68134.600.230.3.6, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Д., ул. Макгахан №73, бл.182, ет.1,
заедно с избено помещения мазе 3 с площ 3,18 кв.м., заедно с общите части на сградата и
12,12%ид.ч. от правот она строеж върху мястото – ПИ с ид. № 68134.600.230, на основание
договор от 15.12.1968г. за продажба на държавен имот съгласно Наредба за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Х. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Д., ул.
Макгахан №73, бл.182, ет.1, ап.3 чрез адв. И. и адв. Б., срещу В. И. Т. с ЕГН **********, гр.
София, ж.к. Надежда 3, бл.325, вх.Г, ет.3, ап.103 и „*** 2009“ ЕООД с ЕИК ***, гр.
Казанлък, ж.к. Изток, бл.42, вх.Е, ет.1, ап.104, искове за прогласяване на нищожност на
извършената между първия и втория ответник сделка по нотариален акт №13, т. XVIII, рег.
4
№ 35155, д. №2930/2021г. вписан в СВ под Акт №154, т242 от 2021г. - на основание
противоречие със закона - иск по чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално привидност - иск по
чл.26, ал.2 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот Акт
№110, т. Първи, рег. № 2990, д. № 85/2021г., вписан в СВ с акт № 84, т.220, от 2021г. с № от
вх. Рег. 84496/12.11.2021г. и дв.вх.рег. №82489 от 12.11.2021г., книга Прехвърляния, с който
В. И. Т. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда 3, бл.325, вх.Г, ет.3, ап.103, е признат за
собственик на описания имот.
ОСЪЖДА В. И. Т. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда 3, бл.325, вх.Г, ет.3, ап.103 и
„*** 2009“ ЕООД с ЕИК ***, гр. Казанлък, ж.к. Изток, бл.42, вх.Е, ет.1, ап.104 да платят на
Н. Х. И. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Хаджи Д., ул. Макгахан №73, бл.182, ет.1, ап.3
чрез адв. И. и адв. Б., сумата 5159,76лв.– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5