РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. ***, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430101450 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по ИМ от А. С. Б., ЕГН **********, от гр.***, чрез
адв.А. Д. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
*** и ***. В молбата се твърди, че за периода 01,10,2022 г. – 01,01,2023 г. ищецът работил
на длъжност „портиер“ на обект на ответника – ПСТ ***-РСБ ***, като ТПО е прекратено
считано от 04,01,2023 г. Твърди се, че за периода на действие на трудовия договор е
останало неизплатено трудово възнаграждение, както следва – за м.октомври 2022 г. –
593,46 лева чиста сума за получаване, за м.ноември 2022 г. – 600,87 лева чиста сума за
получаване, за м.декември 2022 г. – 560,86 лева чиста сума за получаване, и за м.януари
2023 г. – 30,00 лева чиста сума за получаване, поради което сезирал Инспекцията по труда.
Посочва се, че ответникът не му е изплатил и обезщетение за неспазено предизвестие в
размер на 560,86 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1785,19 лева неизплатено ТВ, от за м.октомври 2022 г. –
593,46 лева, за м.ноември 2022 г. – 600,87 лева, за м.декември 2022 г. – 560,86 лева, за
м.януари 2023 г. – 30,00 лева, както и сумата от 560,86 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие. В съдебно заседание ищецът, представляван от
процесуалния си представител, прави изменение на предявените искове, като претендира
неизплатено трудово възнаграждение за за периода м.октомври 2022 г. – м.януари 2023 г. в
размер на 1784,53 лева, а обезщетението по чл.221 от КТ да се счита за предявено за сумата
от 684,58 лева. Моли съда да уважи исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената ИМ, не ангажира
1
писмен отговор. Същият не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призован.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е представен трудов договор №68/30,09,2022 г., от който се установява, че
ищецът е назначен на длъжност „портиер“ в ответното дружество, с място на работа – ПСТ
*** – РСБ ***, с трудово възнаграждение в размер на 710,00 лева.
Представена е заповед за прекратяване на трудово правоотношение №284/04,01,2023 г., от
която е видно, че трудовото правоотношение между страните било прекратено считано от
04,01,2023 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ - по молба на работника поради забавено
изплащане на трудово възнаграждение.
От предстявеното копие от писмо изх.№23008263/09,02,2023 г. на ДИТ – София се
установява, че при извършената проверка от Областна инспекция по труда – София било
установено, че за месеците октомври, ноември и декември 2022 г. на ищеца не е изплатено
дължимото трудово възнаграждение, както и че работодателят не му е изплатил и
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.
От заключението по изготвената СИЕ се установява, че размера на дължимото неизплатено
трудово възнаграждение за периода м.октомври 2022 г. – м.януари 2023 г. в размер на
1784,53 лева, а обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ – в размер на 684,58 лева и също не е
изплатено.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от правна страна:
По делото се установява, съобразно представените с ИМ писмени доказателства, че между
страните са съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов
договор, по който ищеца е заемал длъжността „портиер“, прекратен считано от 04,01,2023 г.
По делото, съобразно разпределената доказателства на тежест, няма представени
доказателства от ответника, за заплащане на претендираната сума за трудово
възнаграждение. Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на работника или
служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения, съобразно на което
е разпределена и доказателствената тежест между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ,
предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или
срещу разписка, или по писмени искане - по банков път. Разпоредбата кореспондира с
чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в установените срокове, да
начислява във ведомостите за заплати, трудовите възнаграждения на
работниците/служителите, за положения от тях труд. Тази норма въвежда задължение за
работодателя да води такива ведомости, като начисляването означава вписване на размерът
на дължимото индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става ликвидно. В случая
2
безспорно по делото е установено, че е налице дължим остатък от ТВ на ищеца, от общо
1784,53 лева за периода м.октомври 2022 г. – м.януари 2023 г., поради което искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Изцяло основателен се явява и предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.221 от
КТ, което се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т.2 от КТ, какъвто е настоящия случай. Безспорно се
установи, че е налице неплащане в срок на дължимо трудово възнаграждение за периода
м.октомври 2022 г. – м.януари 2023 г., от което обстоятелство възниква правото на
работника да прекрати трудовия договор по негова молба без предизвестие по реда на
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Безспорно е, че ищецът е подал такава молба, поради което
трудовото му правоотношение е прекратено. Това прави основателна претенцията за
заплащане на обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 684,58 лева, за каквато сума е
предявен и иска.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените по делото разноски, които са в размер на 600,00 елва за заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ПлРС държавна такса върху размера на исковете, в размер на 121,38 лева, от които 71,38
лева за иска по чл.128 от КТ и 50 лева за иска по чл.221 от КТ. Ответникът следва да заплати
и разноски за изготвеното заключение в размер на 120,00 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 вр.чл.242, ал.1 от КТ ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Б., ЕГН **********,
от гр.***, сумата от 1784,53 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода м.октомври 2022 г. – м.януари 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на ИМ – 17,03,2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1 от КТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Б., ЕГН **********, от гр.***, сумата
от 684,58 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със
законната лихва от датата на ИМ – 17,03,2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Б., ЕГН **********, от гр.***,
сторените по делото деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от *** и ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД *** държавна
3
такса върху уважения размер на претенциите размер на 121,38 лева, както и сумата от
120,00 лева за депозит за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4