Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 14.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка
Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2106 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази :
Иск
с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от И.Р. ***, чрез пълномощника си адв.С.С.
*** против Х.М.Б., Р.Х.Т. и М.Х.Т.,***, в която твърди, че на 20.09.1985 год. с
баба си Руса Илиева Х.,***, сключили договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане от негова страна. На 01.02.1991 год. баба му починала, поради
което за него възниквал правният интерес сключения между тях предварителен
договор да бъде обявен за окончателен. Уточнява, че предмет на
този договор е поземлен имот с идентификатор 46396.350.108, находящ
се в с.Малиново п.к. 5582,с административен адрес
ул."Георги Мамарчев"№1, с площ 1 601 /хиляда
и
шестстотин и един/ кв.м. Трайно предназначение на
територията : Урбанизирана.
Начин на трайно ползване : Ниско застрояване (до
Номер по предходен план : 108, квартал : 9, парцел V, IV. Съответно
с построените
сгради които попадат в имота : СГРАДА 46396.350.1087.1 със застроена
площ 58 кв.м,, брой етажи 2, предназначение
Селскостопанска сграда. 2.СГРАДА 46396.350.108.2 със застроена
площ 55 кв.м., брой етажи 2, предназначение ЖИЛИЩНА СГРАДА.
3.СГРАДА 46396.350.108.3 със застроена площ
Моли
съда след като счете
искът му за обявяване на окончателния предварителен договор
за основателен и доказан, да постанови
решение, с което да обяви сключения
предварителен договор между него и Руса Илиева
Х. на описания по-горе недвижим имот за окончателен.
В съдебно заседание ищеца, редовно
призован, се явява лично и със своя процесуален представител, като последния от името на
доверителя си поддържа изцяло исковата молба и я намира основателна и доказана.
Моли съда да я уважи, като в случай, че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК да се произнесе с неприсъствено решение, което искане съдът е отхвърлил с
определение и е продължил разглеждането на делото. Заявява, че не претендира
разноски по делото.
Ответниците
по делото Х.М.Б., Р.Х.Т. и М.Х.Т., редовно призовани, не се явяват лично
и не изразяват отношение по делото.
Районният
съд като взе предвид представените с исковата молба писмени доказателства, по
вътрешно убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено, следното от фактическа страна :
С
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане от 20.09.1985 год. в
с.Малиново, дарителката Руса Илиева Х. е дарила на своя внук И.Р.Р. собствения
си недвижем имот и полагаемата й се идеална част от наследството на починалия й
съпруг, а именно : Дворно място от около 1 000 кв., заедно с намиращите се
в него стара паянтова къща, къща полумасивна, плевня и сайван, който имот се
намира в квартал 13, парцела VII, пл.№56 по регулационния план на с.Малиново,
при следните граници : изток-път, запад-Асен Тодоров Джуров, север-път и
юг-Георги Г.Шишков срещу задължението на И.Р.Р., нейн
внук да поеме цялата издръжка на своята баба, като и осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до настоящия момент и докато е жива да се грижи изцяло
за нея, даване на подслон, хранене, лекуване при боледуване и други, което
нейно волеизявление е обективирано в т.1 от договора. Видно от т.2 на същия е,
че купувачът И.Р.Р. е приел прехвърления по-горе недвижим имот, а съгласно т.3
на договора, страните са се договорили, че ако една от тях не издържи на настоящия
договор на посочените условия по т.1 следва да заплати неустойка от 4 000
лева. Този договор е подписан от страните - продавач /дарителка/ и купувач, в
присъствието на двама свидетели Христо Х. и Цветан Добрев, за което Марин
Стоянов И. - секретар на Кметство с.Малиново е удостоверил, че подписите на
настоящия договор са положени в поверения му кабинет лично пред него.
От
удостоверение за наследници изх.№113/12.11.2019 год. на Населено
място-с.Малиново се установява, че дарителката по цитирания по-горе договор
Руса Илиева Х. е бивш жител на с.Малиново, починала на 01.02.1991 год., като
след смъртта си е оставила за свои единствени законни наследници : Р. Радоева
Иванова, И.Р.Р., Х.М.Б., Р.Х.Т. и М.Х.Т..
Като
доказателство по делото е представена скица на ПИ №15-626800/11.12.2017 год. на
СГКК-гр.Ловеч за Поземлен имот с идентификатор 46396,350.108 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД 18-44/18.03.2008 год.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед : няма издадена заповед за
изменение в КККР, адрес на поземления имот : с.Малиново-5582, ул.”Георги
Мамарчов”№1, с площ : 1 601 кв.м. Трайно предназначение на територията :
Урбанизирана, начин на трайно ползване : Ниско застрояване /до 10 м/, стар
идентификатор : няма, номер по предходен план : 108, квартал 9, парцел V, IV. За собственик
на имота е посочено лицето Радой Р.Х., като няма данни за иделните части, както
и няма документ за собственост. Съседите са : 46396.350.109; 46396.350.107;
46396.350.900; 46396.350.110. Посочени са и три сгради, попадащи върху имота :
1/.Сграда 46396.350.108.1 : застроена площ 58 кв.м., брой етажи 2,
предназначение : Селскостопанска сграда; 2/.Сграда 46396.350.108.2 : застроена
площ 55 кв.м., брой етажи 2, предназначение : Жилищна сграда - еднофамилна и
3/.Сграда 46396.350.108.3 :застроена площ 55 кв.м., брой етажи 2,
предназначение : Жилищна сграда - еднофамилна.
Данъчната
оценка на поземлен имот с идентификатор 46396.350.108 е 6 822,90 лева,
като за собственика е 1 705,80 лева, което се установява от удостоверение
за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх.№**********/11.12.2018 год. на
ДМП при Община Ловеч. На основание чл.264, ал.1 от ДОПК, след извършена
проверка, в същото е удостоверено, че собственици са следните лица : Р. Радоева
Иванова, М.Х.Т., Р.Х.Т., Х.М.Б. и И.Р.Р..
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
За
да бъде уважен конститувният иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва към момента на
постановяване на съдебното решение да е налице валидно сключен предварителен
договор, продавача да е собственик на имота, предмет на предварителния договор
и ищеца /в случая купувача по договора/ да е изправна страна. За да е
действителен предварителния договор той трябва да отговоря на изискванията на
чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. От формална страна съдът приема, че представения по
делото договор е съобразен с тези изисквания, доколкото е сключен в писмена
форма и е подписан от страните, като по правната си същност той по-скоро наподобява
на договор за дарение, който по правната си същност е безвъзмезден договор - чл.225,
ал.1 от ЗЗД. Тоест дори и договора от 20.09.1985 год., накойто ищеца се
позовава в настоящото исково производство да е наименован за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане, той видно от неговото съдържание представлява
договор за дарение, при който липсват съществените условия на окончателния
договор - цена и начин на плащане, срок за сключване на окончателен договор.
Когато
в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на
окончателен договор по чл.19, ал.3 от ЗЗД се поражда с настъпването
/изтичането/ на срока, в който е следвало да се сключи окончателен договор,
когато не е уговорен срок, правото на иск се поражда от момента на сключване на
договора. В конкретният случай липсва такава изрична уговорка между страните,
поради което и приложение следва да намери втората хипотеза, че правото на иск
се поражда от момента на сключване на договора. В този смисъл съдът намира, че
иска за обявяване на предварителния договор за окончателен по чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да се отхвърли като погасен по давност, тъй като петгодишната
давност по чл.110 от ЗЗД, считано от датата на сключване на Договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане от 20.09.1985 год. е изтекла отдавна
- още през 1990 год.
Освен
проверка на това дали иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е погасен по
давност, съдът в настоящото исково производство по Глава 31 от ГПК, е длъжен да
провери и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, включително и дали отчуждителят е собственик на имота. Тази
проверка няма как да се извърши в настоящия казус, предвид факта, че дарителката
Руса Илиева Х. е починала на 01.02.1991 год., а и нейното дарствено
разпореждане няма как да бъде прехвърлено на законните й наследници /ответниците
по делото, с оглед предмета на договора, който е intuito persone.
Наред
с всички посочени дотук обстоятелства съдът установи в Договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане от 20.09.1985 год. се посочва дворно място от
около 1 000 кв., а видно от скица на Поземлен имот №15-626800/11.12.2017
год. на Поземлен имот с идентификатор 46396.350.108 е посочена площ 1 601
кв.м., т.е. налице е явно несъответствие в площта на процесния имот, а и няма
релевирани доказателства затова заплатена ли е неустойката по т.3 на сключения
между страните договор, така, както е уговорено между тях, още приживе на
дарителката.
Не
без значение е и факта, че видно от удостоверението за наследници на името на
Руса Илиева Х., тя освен посочените трима ответници има и още една Р. Радоева
Иванова, която не е посочена от ищеца в адресната част на исковата молба, но
чието име фигурира като собственик в удостоверението за данъчна оценка на имота,
което е съществен пропуск на ищцовата страна и нейния пълномощник, тъй като
въпреки положените от страна на съда усИ.и оставянето
на исковата молба без движение с разпореждане №3814/30.10.2019 год., този
пропуск не бе отстранен.
Следователно
след като ищцовата страна не установи фактите, на които основава своите искания
или възражения и не доказа спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях - чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК, така, както и съдът е
посочил в извършенияь доклад по делото в съдебно заседание от 26.02.2020 год., то
исковата й претенция се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена, поради погасяване по давност.
При
този изход на процеса разноски от страна на ищеца не са претендирани и такива
не следва да му бъдат присъждани.
Ответниците
не се явяват и не заявяват претенция за разноски, поради което и такива не им
се дължат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ищеца И.Р.Р., ЕГН-********** ***, чрез пълномощника му адв.С.И.С.
*** против ответниците Х.М.Б., ЕГН-**********, Р.Х.Т.,
ЕГН-********** и М.Х.Т., ЕГН-**********, тримата с адрес ***, иск с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на Договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане от 20.09.1985 год., сключен между Руса Илиева Х.,***,
починала на 01.02.1991 год. и Илия Р.Р. на поземлен имот с идентификатор 46396.350.108, находящ
се в с.Малиново, п.к.5582, с административен адрес : ул."Георги
Мамарчев"№1, с площ 1 601 /хиляда
шестотин и един/ кв.м. Трайно
предназначение на територията : Урбанизирана. Начин на трайно ползване : Ниско
застрояване (до
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :