ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 827
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
СъдебниЕЛИЦА ЛЮБ. МАРИНОВА
заседатели:ХРИСТИНА ИВ. ОСТРИКОВА-Г.
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20241110200818 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал.1 т.4 от НПК
С определение от 28.05.2024 г., влязло в сила на същата дата, СРС, НО,
108 състав е одобрил споразумение между прокурор Е. К. при СРП и адвокат
Г. А. – служебен защитник на подсъдимия С. П. С.. По силата на одобреното
споразумение С. П. С. се признава за виновен в извършване на престъпление
по чл. 196, ал. 1 т.2 вр. чл. 195, ал. 1 т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 7 месеца, което да се изтърпи при първоначален строг
режим. Наред с това подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 5 месеца, търпимо при първоначален строг
режим. На основание чл. 23, ал. 1 от НК за посочените две престъпления на
подсъдимия С. е определено едно общо най-тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от 7 месеца, търпимо при първоначален строг
режим.
Последиците на одобреното от съда споразумение разпоредбата на чл.
1
383, ал.1 от НПК приравнява на последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 301, ал.1 т. 12 при постановяване на присъдата си съдът
разглежда и решава въпроса на кого да се възложат разноските в
производството, като този въпрос е част и от споразумението, по силата на чл.
381, ал.5 т. 6 от НПК. Ако липсва произнасяне по въпроса за разноските или то
е непълно т.е. не са обхванати всички разноски, съдът може да се произнесе по
тях отделно от присъдата респ. определението за одобряване на
споразумението с определение по реда на чл. 306, ал.1 т. 4 от НПК. Въпросът
за разноските е бил част от споразумението, но доколкото към посочената дата
не са били известни разноските, извършени за заплащане на предоставената
на подсъдимия правна помощ, то тези разноски не са включени в
споразумението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде
признат за виновен следва да бъде осъден да заплати сторените разноски,
включително и възнаграждение за служебно назначения защитник. Съгласно
задължителните указания по приложението на закона (по силата на чл. 130, ал.
2 от ЗСВ) дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г.
на ОСНК на ВКС подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния
защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП /изм. ДВ бр.
102/23.12.2022 г./ в случаите, когато обвиняемият или подсъдимият не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и
интересите на правосъдието изискват това, лицето не дължи възстановяване
на разноските за предоставената правна помощ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2
изр. 2 от ЗПП се явява специална по отношение чл. 189, ал. 3 от НПК
следователно когато са налице предпоставките, визирани в цитираната
разпоредба следва да бъде приложена именно тя. Съдът обаче не намира
основания за нейното приложение, тъй като в процесния случай защитата е
била задължителна на друго основание, а именно поради това, че в хода на
досъдебното производство спрямо обвиняемия С. е било направено искане по
чл.64 от НПК, а впоследствие същият е бил задържан. Отделно от това делото
е решено със споразумение, за постигането на което защитата е
задължителна.
2
Предоставянето и заплащането на правна помощ са регламентирани в
Закона за правната помощ и в Наредбата за заплащането на правната помощ
(приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр.5 от 17.01.2006 г., в сила от
01.01.2006 г.). По настоящото дело е постъпило решение № СФ-11731-
21565/2024 г. от 28.08.2024 г., видно от което определеното и заплатено от
НБПП възнаграждение на служебния защитник на подсъдимия С. П. С. –
адвокат Г. А. за оказана правна помощ на подсъдимия на фазата на
досъдебното и съдебното производство, както и в производствата по чл. 64, ал.
4 и чл. 64, ал. 8 от НПК е в общ размер от 2220 лева, опредЕ. на основание чл.
18, т. 1 вр. чл. 9 ал. 5; чл. 18 т. 2 вр. чл. 9, ал. 4 вр. ал. 5; на основание чл. 21 /за
двете производства по чл. 64 от НПК/ от Наредбата за заплащането на
правната помощ, поради което подсъдимият С. П. С. следва да бъде осъден да
заплати посочената сума в полза на НБПП.
Така мотивиран и на основание чл. 306, ал.1 т. 4 вр. чл. 189, ал.3 от
НПК СРС, НО, 108 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК С. П. С., ЛНЧ **********,
адрес гр. ******, ул. „************“ № ** да заплати по сметка на
Национално бюро за правна помощ сумата от 2220 /две хиляди двеста и
двадесет/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат за оказана му
правна помощ по досъдебно производство № 228 ДПК 374/2023 г. по описа на
04 РУ- СДВР, пр. пр. № 3675/20023 г. по описа на СРП, по НЧД № 16144/2023
г. по описа на СРС, НО, 93 състав, по ВНЧД № 6848/2023 г. по описа на СГС,
V въззивен състав и НОХД № 818/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от получаване на съобщението по реда на глава ХХІІ от
НПК.
Препис от определението да се връчи на СРП и на подсъдимия С. П. С.
чрез началника на затвора – гр. София.
3
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4