№. 757 / 5.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
05.12.2019 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на пети ноември през две хиляди и. дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и. в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 1289 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.288а ал.3 във вр. с чл.288 ал.12 КЗ (отм.), сега чл.559 ал.3 във вр. с чл.558 ал.7 от КЗ.
Приет е за съвместно разглеждане ОБРАТЕН ИСК от И..С.Г. xxx.П.Б.-Т. Е., ЕИК 1., със седалище и. адрес на управление с. о. о. у. №. 2. с правно основание чл.54 ЗЗД.
Ищецът Г. Ф. - град С., представляван от Изпълнителните директори Б. М. и. С. С. поддържа в исковата молба, че е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Италия по щета №. 1.. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3790,71 лева за увредения при ПТП, настъпило на 07.09.13г. в гр.. Р. И. л. Б. р. Н. собственост на Полицията на г. Т., че виновен за катастрофата е ответникът И..С.Г., който управлявайки т.а.,,И., Д. М. с прикачено ремарке Д. М. при движение по у. К.”, на кръстовището с у. К.” не осигурил достатъчно странично разстояние при извършване на маневра ляв завой и. ударил спрелия и. изчакващ зелен сигнал на светофарната уредба полицейски автомобил Фиат Браво и. така причинил процесното ПТП. Поддържа също така, че в нарушение на чл.260 от КЗ (отм.) сега чл.490 от КЗ ответникът управлявал увредения автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Поканил ответника да възстанови платеното от Г. Ф., но и. до настоящия момент лицето не погасило задължението си. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден И..С.Г. да заплати на Г. Ф. исковата сума от 3790,71 лева - представляваща възстановеното от Г. Ф. по щета №. 1.. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и. направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И..С.Г. xxx е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Заявява, че основните му възражения са относно посочения механизъм на причиняването на ПТП, наличие на вина у него; вида и. размера на уврежданията и. размера на претендираното обезщетение, в пасивната легитимация на ответника и. поради настъпила погасителна давност на вземането произтичащо от непозволено увреждане, респ. от изплащане на обезщетението. Ответникът прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземането от непозволено увреждане, тъй като ПТП-то е реализирано на 07.09.2013 година, а претенциите за възстановяване на платените суми са ми станали известни едва с получаването на исковата молба от мен на (23.07.2019 г.), заведена в съда на 16.05.2019 г.. Поддържа, че отправената до него регресна покана от ГФ, известия за доставяне, обратна разписка и. пр., никога не са му били връчвани и. довеждани до знанието му. В тях не фигурира негов подпис.
Ответникът поддържа в отговора, че регресният иск е предявен срещу ненадлежна страна, тъй като той не попада сред лицата, посочени в 259 ал.1 КЗ (отм), задължението да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност е за притежателя - собственик, а не за неговите работници - шофьори. Когато моторното превозно средство принадлежи на юридическо лице или едноличен търговец и. водачът е бил работник или служител на юридическото лице или едноличния търговец, обезщетението може да бъде търсено и. от работодателя на виновния водач. Ответникът Т., че по време на настъпилото ПТП е изпълнявал трудовите си задължения при работодател “М.Д.П.Б.-Т. Е., което трудово правоотношение е прекратено на 26.05.2014 г., постъпвайки на същата длъжност във “В. С. /Е./. Т., че бездействието на бившия му работодател ,,М.Д.П.Б.-Т. Е., изразяващо се в неизпълнение на вмененото му от закон задължение да сключи задължителна застраховка, на практика е довело до привличането му в този процес, в който гаранционният Ф.-суброгирал се в правата на увреденото лице, претендира възстановяване на сумата – за покриване на щетата при ПТП на 07.09.2013 г. , реализирано от него като водач, и. които щети застрахователят би поел, ако е имало валидно сключена застраховка и. действаща полица “ГО“. Заявява, че за него е налице правен интерес от привличането на Т. лице - помагач на ответника - бившия му работодател “М.Д.П.Б.-Т. Е., за да бъде обвързан от мотивите на съдебното решение за регреса, който има към него, тъй като основанието за исковите /регресни претенции е за това, че е изплатено обезщетение на увредено лице, поради липса на валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност “ на МПС участвало в ПТП, при което са причинени материални щети. Ето защо на основание чл.219,ал.1 от ГГП прави искане за привличане на “М.Д.П.Б.Т. Е., с ЕИК 1., със седалище и. адрес на управление: село Василовци, о. о. ул.”Толбухин” №. 2., като Т. Л. на ответника. С оглед гореизложеното, при условията и. по реда на чл.219, ал.3 ГПК и. в условията на евентуалност предявява ОБРАТЕН ИСК против “М.Д.П.Б.-Т. Е., ЕИК 1., със седалище и. адрес на управление с. о. о. у. №. 2.. Моли съда, при условие, че бъде осъден да заплати на ищеца по главния иск Г. Ф.-гр.С., исковата сума от 3790,71 лева - представляваща възстановеното от Г. Ф. по щета №. 1.. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски и. юрисконсултско възнаграждение, ТРЕТОТО ЛИЦЕ - помагач в процеса и. ответник по обратния иск - “М.Д.П.Б.-Т. Е. с ЕИК 1. да БЪДЕ ОСЪДЕН да му заплати сумата, която същият е осъден да заплати на ищеца по главния иск Г. Ф.-гр.С. по гр.д.№. 1289/2019 г. на МРС, направените разноски по делото, досежно обратния иск и. адвокатския хонорар за процесуално представителство и. защита.
На основание чл.220 ГПК е допуснато като Т. лице – помагач “М.Д.П.Б.-Т. Е., ЕИК 1., със седалище и. адрес на управление с. о. о. у. №. 2., което не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите на страните по свое убеждение, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът по делото Г. Ф. - град С. е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Италия по щета №. 1.. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 790,71 лева за увредения при ПТП, настъпило на 07.09.13г. в гр.. Р. И. л. Б. р. Н. собственост на Полицията на г. Виновен за катастрофата е ответникът И..С.Г., който управлявайки т.а.,,И., Д. М. с прикачено ремарке Д. М. при движение по у. К.”, на кръстовището с у. К.” не осигурил достатъчно странично разстояние при извършване на маневра ляв завой и. ударил спрелия и. изчакващ зелен сигнал на светофарната уредба полицейски автомобил Фиат Браво и. така причинил процесното ПТП. Установено е също така, че към датата на ПТП ответникът управлявал увредения автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна покана от 03.10.2018 година ищецът поканил ответника да възстанови платената от Г. Ф. на НББАЗ, на основание предявена претенция от Национално бюро на И. сума в размер на 3 790,96 лева – представляваща обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с МПС „И.” ДК№. М 6775 ВВ, управлявано от ответника, без задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, при ПТП от 07.09.2013 година на територията на Италия.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства.
Съгласно чл.288 ал.12 от КЗ (отм.), сега чл.559 ал.3 във вр. с чл.558 ал.7 от КЗ “след изплащане на обезщетението по ал.1 и. 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното ...”
Съдът намира, че са налице условията за уважаване на исковата претенция с правно основание чл.288а ал.3 във вр. с чл.288 ал.12 КЗ (отм.), сега чл.559 ал.3 във вр. с чл.558 ал.7 от КЗ. От представените към исковата молба писмени доказателства се установява по категоричен начин, че ищецът е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Италия по щета №. 1.. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 790,71 лева за увредения при ПТП, настъпило на 07.09.13г. в гр.. Р. И. л. Б. р. Н. собственост на Полицията на г. От приложените към исковата молба доказателства се установи и. това, че виновен за катастрофата е ответникът И..С.Г., който управлявайки т.а.,,И., Д. М. с прикачено ремарке Д. М. - собственост на Т. лице, при движение по у. К.”, на кръстовището с у. К.” не е осигурил достатъчно странично разстояние при извършване на маневра ляв завой и. е ударил спрелия и. изчакващ зелен сигнал на светофарната уредба полицейски автомобил Фиат Браво и. така причинил процесното ПТП. Няма спор относно обстоятелството, че ответникът е управлявал увредения автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
С плащането на застрахователното обезщетение, фондът встъпва в правата на увреденото лице. Видно от приложената по делото регресна покана, ищецът е поканил ответника доброволно да уредят отношенията си. Но това не е сторено, което обуславя и. правния интерес от предявяването на този иск.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 790,71 лева - представляваща възстановеното от Г. Ф. по щета №. 1.. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на предявения от И..С.Г. xxx обратен иск срещу привлеченото като Т. лице - помагач “М.Д.П.Б. Т. Е. със седалище и. адрес на управление с. Василовци, о. у. №. 2. с ЕИК 1., представлявано от Николай Велков Димитров, с правно основание чл.54 ЗЗД, съдът намира същият за основателен по следните съображения:
От представената с отговора справка от НАП за сключените трудови договори се установява, че И..С.Г. по време на настъпилото ПТП е работил в “М.Д.П.Б.-Т. Е. и. е изпълнявал длъжност „Шофьор товарен автомобил“ НКИД 4941, код на длъжността по НКП: 8.. Трудовото му правоотношение е прекратено на 26.05.2014 година. От данните по делото е видно, че за случилото се на 07.09.2013 година в град Генуа - И. за влекача не е имало валидна “ГО“. В тази насока са и. показанията на разпитания по делото свидетел И.. Даракчийски - втори шофьор на същия курс, когато е станало ПТП-то.
От представената от ищеца „Справка от база данни към информационния център към Гаранционния Ф. на база на подадени данни от застрахователната компания за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите „ в приложената таблица /пета позиция/ се установява, че застраховка “ГО“ за камиона - влекач с Д. М 6775 ВВ е сключена на 07.09.2013 година, т.е. след застрахователното събитие. От горната справка се установява и., че последната валидна задължителна застраховка “ГО“ е сключена на 24.04.2013 г., с начало 01.05.2013г., но същата полица е прекратена и. анулирана няколко дни по-късно, т.е. преди да влезе в действие. Така от последната валидна застраховка - изтекла на 30.04.2013 г. до датата на новата /07.09.2013г./ процесният влекач е бил без сключена задължителна “ГО”. Задължение за спазване на горните обстоятелства е не на И..С.Г., а на неговия работодател или лицата, отговарящи за тази дейност.
Задължението за сключване на ГО на автомобилите е на собственика, тоест в случая работодателя “М.Д.П.Б. - Т. Е.. Работодателят има задължението да обезпечи и. осигури всички условия /включително безопасни и. здравословни/ за изпълнение на работата на лицата, които е наел, в това число и. всички документи, свързани с естеството на дейност /международен превоз/, вкл. и. застраховката “ГО“. Именно бездействието на бившия на ответника работодател - ,,М.Д.П.Б.-Т. Е., изразяващо се в неизпълнение на вмененото му от закон задължение, да сключи задължителна застраховка, на практика е довело до привличането му в този процес, в който гаранционния Ф. - суброгирал се в правата на увреденото лице, претендира възстановяване на сумата - за покриване на щетата при ПТП на 07.09.2013г., реализирано от ответника като водач, което застрахователно събитие не е обезпечено с валидна сключена застраховка “ГО“.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 151,63 лева - реализирани в производството разноски.
С оглед изхода на делото по обратния иск, ,,М.Д.П.Б.-Т. Е. следва да бъде осъдено да заплати на И..С.Г. сумата от 500,00 лева - реализирани в производството разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ОСЪЖДА И..С.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Г. Ф. - град С., у. И.” №. 2, ет.4, представляван от Изпълнителните директори Б. М. и. С. С. сумата от 3 790,71 лева - представляваща възстановеното от Г. Ф. по щета №. 1.. обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2019 година до окончателното й изплащане, както и. сумата от 151,63 лева - реализирани в производството разноски.
ОСЪЖДА “М.Д.П.Б.-Т. Е., ЕИК 1., със седалище и. адрес на управление с. о. о. у. №. 2. да заплати на И..С.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 3 790,71 лева - представляваща възстановеното от Г. Ф. по щета №. 1.. обезщетение, както и. сумата от 500,00 лева - реализирани в производството разноски.
Решението е постановено с участие на третото лице “М.Д.П.Б.-Т. Е. - с. о. обл.Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :