№ 69
гр. гр. Добрич, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20253200900029 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С. Г. Г., ЕГН
********** от с.O., община Д., ул.*** срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Триадица“, ул.“Позитано“ №5 искове за заплащане на следните суми,
представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на ***г. на
гл.път път II-71 в посока от гр.Д. към к.к.“А.“, на 400 м. след разклона за с.С.
ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег.№ ***, марка
„Фолксваген“, модел „Голф" – О. К. А., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, както следва: 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане; 1 738 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение и възстановяване, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На ***г. на главен път ІІ-71 в посока от гр.Д. към КК „А.“, на около 400 км.
след разклона за с.С., при управление на л.а.“Фолксваген голф“ с ДК № ***,
водачът О. К. А. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на
което е навлязъл в насрещното платно за движение и настъпил удар с л.а.
„БМВ“, модел 535 с ДК №***, управляван от К. Г. Н.. Вследствие на удара О.
К. А. е починал, а на ищцата, която се е возила на задна дясна седалка на л.а.
„БМВ“ били причинени следните травматични увреждания: комоцио и
фрактура на дясна раменна кост. След настъпване на пътния инцидент ищцата
била транспортирана по спешност до МБАЛ-Добрич, Отделение за
анестезиология и интензивно лечение, където е била приета на ***г. На
26.12.2023г. е била приета в ортопедично отделение на болницата, където на
1
29.12.2023г. е била извършена оперативна интервенция – открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация. Изписана е на 02.01.2024г.
По случая е било образувано ДП №359/23 г. по описа на Второ РУ
гр.Добрич, пр.пр.№1662/2023г. на Окръжна прокуратура гр.Добрич. В хода на
разследването по безспорен и категоричен начин е доказано противоправното
и виновно поведение на починалия водач на л.а. „Фолксваген голф“ с ДК №
***, О. К. А., ЕГН **********, който е навлязъл в насрещната лента на
платното за движение. На 18.12.2024 г. с Постановление за прекратяване на
Окръжна прокуратура Добрич производството е прекратено, поради
настъпила смърт на водача.
В резултат на травматичните увреди ищцата се променила коренно,
затворила се в себе си, имала неспокоен сън, съпроводен с кошмари от
преживяното. Налице е страх от пътуване в превозни средства, както и
симптоми на тревожност, потиснато настроение, понякога и липса на апетит.
Налице е силен емоционален стрес, чувство за непълноценност, невъзможност
в продължителен период от време ищцата да се обслужва сама и да се грижи
за домакинството си. В резултат на проведеното лечение, ищцата е направила
разходи, както следва- сумата от 1 680 лв. за медицинско изделие – права
заключваща плака с десет отвора по посочената в исковата молба фактура,
сумата от 17,40 лв., сумата 40,60 лв. – потребителски такси по описаните в
исковата молба фактури или общо имуществени вреди на стойност 1 738 лв.
Към момента на ПТП увреждащият ищцата автомобил е имал застраховка
ГО на автомобилистите, сключена със ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
валидна до 25.05.2024г. При това по силата на КЗ застрахователят отговоря
пряко пред ищцата. Предявена е претенция по чл.380 от КЗ вх.
№264/25.01.2024г., като към момента на завеждане на исковата молба ищцата
не е уведомена в предвидения законов срок относно определяне на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, което обуславя правния
й интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба. Заявява се оспорване на предявените искове по основание и
размер.
Излагат се съображения, че към исковата молба няма представени
доказателства за удостоверяване на механизъм на ПТП, на безспорно виновно
поведение или нарушение на правилата за движение на водача на МПС
„Фолксваген голф", рег. № ***, ангажиращо от своя страна отговорността на
застрахователя.
Алтернативно е наведено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата С. Г. Г., която сама е създала предпоставки и се е поставила в
опасност, като с поведението си в значителна степен е допринесла за
уврежданията си. Твърди се, че същата е била без поставен обезопасителен
колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Оспорва се наличието на извършените плащания по фактури от 28.12.2023
г. и 02.01.2024 г. от страна на пострадалата, претендирани в настоящото
исково производство да са в пряка и причинно-следствена връзка с вредите,
нанесени от процесното ПТП. Оспорва се и реалното заплащане на
претендираните суми от страна на ищцата.
Оспорва се претендираната от ищеца в исковата молба лихва от датата
21.01.2024 г. Единственият задължен по отношение на лихвите за забава
следва да се счита деликвента (застрахования). В случая е приложим чл.497 от
КЗ, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователят дължи
2
лихва. Твърди се, че е налице забава на кредитора по отношение на
плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържат се изложените
в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от
ответника възражения.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на
допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил, марка
„Фолксваген", модел „Голф“ с рег.№*** е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица,
валидна към датата на процесното ПТП, настъпило на ***г.
За настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство
№359/2023г. по описа на РУ гр.Добрич. С постановление на ОП Добрич от
18.12.2024г. наказателното производство е прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.4 от НПК поради настъпилата смърт на извършителя на
престъплението О. К. А.. Видно от мотивите на представеното по делото
постановление на ОП Добрич от 18.12.2024г., вина за настъпилото ПТП носи
единствено О. К. А., който при управлението на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№*** навлиза в насрещната пътна лента при наличието в нея на
насрещно движещ се автомобил „БМВ 535“ с рег.№***. Сочи се също, че СХЕ
установява, че О. К. А. е управлявал МПС с наличие на етилов алкохол в
кръвта с концентрация 2,33 промила.
Установява се, че ищцата С.Г. е заявила пред ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ претенцията си обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на 25.01.2024г.
За установяване механизма на процесното ПТП, характера и
продължителността на настъпилите за ищцата травматични увреждания е
назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира.
Според заключението механизма на процесното ПТП е следния: На *** г. по
главен път II -71 /гр.Добрич - КК А./, в посока от гр.Д. към КК А. се е движел
лекият автомобил “Фолксваген голф“ с рег. № ***. Лекият автомобил е бил
собственост на С. М. С., управляван от О. Т. А., който пътувал сам в
автомобила си. ПТП е станало в тъмната част от денонощието, при ясно
време, мокра пътна настилка, добра метеорологична видимост и обзорност, в
зоната след десен завой. На около 450 м. след разклон за с.С., излизайки от
естествената траектория на десния завой, предшестващ мястото на възникване
на инцидента, водачът на лекия автомобил с рег. № *** О. А. губи контрол над
управлението на автомобила си и се отклонява в ляво, след което преминава в
насрещната лента за движение - в посока към гр. Д.. В същото време в обратна
посока, в лентата за движение в посока към гр.Д., се е движел лекият
автомобил „ВМW 535 d“ с рег. № ***, управляван от К. Г. Н.. В автомобила с
него са пътували на предна дясна седалка баща му Г. Н. Г., на задната седалка
в дясно майка му С. Г. Г., а зад водача в ляво е пътувала В. Г. Х.. Когато лекият
автомобил “Фолксваген голф“ с рег. № *** е пресичал осевата линия и
започнал да навлиза с предната си част в насрещната лента за движение,
лентата в посока към гр.Д., водачът на лекия автомобил „ВМW 535 d“ с рег. №
*** реагира на навлизащия в лентата му на движение автомобил и предприема
3
спиране. При създалата се ситуация е настъпил удар между двата автомобила.
Ударът е челен за лекия автомобил „ВМW 535 d“ с рег. № *** и страничен за
лекия автомобил “Фолксваген голф“ с рег. № ***, концентриран в дясна
странична част на купето му. Мястото на удара между леките автомобили се
намира на около 450 метра след разклона за с. С. и е реализиран в лентата за
движение на главен път II -71 /гр.Добрич - КК А./ в посока към гр. Д., по която
лента се е движел лек автомобил „ВМW 535 d“ с рег. № ***.
В следствие на възникналите моментни сили в резултат на скоростите и
посоките на движение на двата автомобила, вида на удара, страничен в дясно
за лекия автомобил “Фолксваген голф“ с рег. № ***, той се преобръща по
таван, плъзга се по левия затревен банкет и се установява в покой, а лекият
автомобил „ВМW 535 d“ с рег. № *** след удара се отклонява в дясно спрямо
посоката си на движение, навлиза в десния, спрямо посоката му на движение,
затревен банкет и изразходвайки кинетичната енергия се спира след лек удар в
крайпътно дърво.
При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния
мост, задния мост, ходовата част и спирачната система и на двата леки
автомобила, участвали в ПТП не са установени неизправности, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Установените повреди по двата леки автомобила са
настъпили при удара между тях и последващото преобръщане на лекия
автомобил “Фолксваген голф“. В резултат на настъпилото ПТП по двата
автомобила са причинени значителни повреди, причинена е смъртта на водача
на лекия автомобил “Фолксваген голф“ О. Т. А. и са нанесени различни по вид
травми и наранявания на водача на лекия автомобил с рег. № *** К. Г. Н. и
пътуващите с него в автомобила Г. Н. Г., С. Г. Г. и В. Г. Х..
Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „ВМW 535 d“ с
рег. № *** се е движел със скорост около 100,47 км/ч., а лекият автомобил
“Фолксваген голф“ с рег. № *** със скорост около 103,12 км/ч.
Съгласно спецификацията на лекия автомобил „ВМW 535 d“ с рег. № ***
той е фабрично оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за
водача, пътника до него на предната дясна седалка и пътуващите на задната
седалка. Автоматичният предпазен колан има задачата при катастрофа да
фиксира тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат по
възможност равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и да не са
изложени на високи, неконтролирани сили. Автоматичното устройство за
навиване прави възможно леко поставяне и предлага най-висок комфорт на
носене при най-различни размери и тегла на тялото. Спирачното устройство
на колана е една затягаща система, която фиксира колана над неговата ролка и
препятства т.н. ефект на филмовата лента (саморазхлабване). Обтегачът
компенсира хлабината на колана, при което той опъва колана при катастрофа,
за да лежи близко до тялото. Ограничителят на силата на колана намалява, в
съвместно действие с обтегачите, риска от наранявания на пътниците в
горната част на тялото. Най-опасни елементи от интериора на купето на
автомобила за пътуващите без поставени колани, при сблъсъка с които се
получават тежки травми, за водачите са кормилото, кормилната колонка и
предното стъкло, за пътниците на предната седалка - арматурното табло и
предното стъкло, а за пътуващите на задната седалка - предното панорамно
стъкло, облегалките на предните седалки и вътрешните облицовки на купето.
Така описаното действие на предпазният колан ограничава свободното
движение на тялото на водача и пътуващите в купето на автомобила. Според
4
експертите ищцата С. Г. при настъплане на процесното ПТП не е била с
поставен предпазен колан.
В резултат на процесното ПТП от *** г. ищцата С. Г. е получила следните
травматични увреждания: Счупване на дясната раменна кост, обудсловила
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30
дни; мозъчно сътресение, охлузване на носа, повърхностна травма на гръден
кош и корем, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. След оказаната й първа помощ, на ищцата е поставена гипсова
имобилизация на десния горен крайник и е приета в отделение по
анестезиология и интензивно лечение за наблюдение. На 26.12.2023г. е
преведена в отделение по ортопедия и травматология където на 29.12.2023г. е
оперирана – счупената кост е наместена и фиксирана с плака и винтове. Към
момента на прегледа, извършен на ищцата на 12.06.2025г. е констатирано, че
функцията на дясната раменна става не е възстановена напълно, като са
останали ограничени движения в посока абдукция и ротация. Установен е в
областта на дясна мишница ясно видим оперативен белег с дъговиден ход
отпред назад и надолу с дължина около 19 см. и бледо-розов цвят.
Според заключението ако е пътувала в правилно поставен и изправен
предпазен колан ищцата С. Г. е нямало да получи охлузване на носа, но е
можело да получи счупване на раменната кост, но в областта на шийката като
защитна фрактура, травма на шийни прешлени и травма на главата като
резултат от камшичен удар.
Ищцата представя по делото писмени доказателства /л.16-18/ за закупени
медицински изделия и заплатени потребителски такси за прегледи и
медицински услуги на обща стойност 1738 лв.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства с показанията на
свидетеля К. Г. Н. (син на ищцата). Свидетелят Н. при настъпване на ПТП е
управлявал лек автомобил „ВМW 535 d“. С него са пътували майка му, баща
му и съпругата му. Н. сочи, че между двата разклона за с.С. автомобил
навлязъл в насрещното платно и се ударил челно в управлявания от него
автомобил. Свидетелят видял, че майка му е в безсъзнание и се обадил на
тел.112. Кракът на ищцата бил заклещен между седалката и подлакътника на
колата. Била легнала към таблото на колата. Тя пътувала без поставен
предпазен колан. Свидетелят започнал да събужда майка си, но тя не се
събуждала. В пристигналата на място линейка качили ищцата и бащата на
свидетеля. При пристигането си в болницата свидетелят разбрал, че майка му
е със счупено рамо в областта на ключицата и с комоцио. Говорела несвързано
и не знаела какво се е случило, повтаряла едно и също. На 29-ти й направили
операция на рамото, при която били поставени метални плаки с винтове. За
извършената операция и поставените винтове било заплатено. Тези плаки
няма да бъдат премахнати с оглед напредналата възраст на ищцата. Ищцата
също така имала травма в областта на рамото, в областта на гърдите и корема
и я боляло цялото тяло. Нуждаела се от придружител в болницата. Съпругата
на брата на св.Н. била придружител в болницата, като помагала на ищцата да
ходи до тоалетна, да се изкъпе и й сменяла превръзките. Ищцата била в
болницата около една седмица, като няколко дни след направената й операция
била изписана. Родителите на св.Н. живеели в отделна къща, но с оглед
нуждата от чужда помощ за ищцата, тя се преместила в къщата, в която
живеели Н. и съпругата му, както и неговият брат със съпругата си. След
изписването ищцата била на легло за период около 2-3 седмици, тъй като
изпитвала болки в торса и краката. За период от около два месеца и половина
5
ищцата се нуждаела от чужда помощ, за да се храни, да ходи до тоалетна и да
се изкъпе. Чувствала се много зле за това, че е в това състояние и че не може
сама да се обгрижва. Изпитвала болка в областта на гърдите и корема, двете
ръце я боляли. Стенела от болка. Първите две седмици се чувствала много зле,
плачела постоянно и заявявала, че не й се живее. Била в депресия. Известно
време след ПТП сънувала и се събуждала в съня си с плач. Била много
чувствителна. Изпитвала затруднения при пътуване с автомобил, както
физически, така и психически. Била и все още е много притеснена. Когато чуе
за друга катастрофа я обхваща притеснение. Станала много по-чувствителна
след катастрофата. Когато при пътуване в автомобил се достигне скорост от
30-40 км/ч. ищцата ставала неспокойна. Ръката й била с поставена шина за
период около месец и половина. След около два месеца започнала да я движи,
но и в момента е с ограничени движения на ръката и има болки. Използва я за
извършване на някои дейности, но ако е необходимо нещо да се премести или
да се вдигне има нужда от помощ. Не може да вдига тежки неща. Преди ПТП
ищцата вършела цялата домакинска работа, но в момента й е трудно и може
да върши само по-дребни и по-лесни неща, тъй като движенията й са
ограничени. Не може да си завърти рамото и ръката на 100 % и когато се
опита изпитва болка. След ПТП ищцата е ходила няколко пъти на
рехабилитационни процедури, но лекарското становище било, че пълно
възстановяване не е възможно. Преди ПТП ищцата била активен човек, но в
момента не е така. Не работи, тъй като изпитва болка в ръката и по-лесно се
уморява. В момента не изпитва нужда да се среща с хора, както е било преди
ПТП, когато е била кмет на селото, в което живее. Изгубила е връзка с много
приятели, общува основно със семейството.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 и
чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди, както и размера им; причинно-
следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
6
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищецът е депозирал претенцията си пред ответника на 25.01.2024г.
Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено
обезщетение на пострадалия или пък да е бил даден от застрахователя
мотивиран отговор на предявената претенция, което обосновава правния
интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за тях в резултат на деликта вреди.
В настоящия случай, на основата на събрания по делото доказателствен
материал и установената от него фактическа обстановка може да се направи
обоснован извод за противоправност в деянието на водача на лек автомобил с
рег. №***, марка „Фолксваген“, модел „Голф" – О. К. А., доколкото при
движението си по двулентов двупосочен извънградски път от републиканската
пътна мрежа без каквато и да е било видима причина и/или основание (напр.
правомерна маневра за изпреварване или заобикаляне) е навлязъл в лентата за
насрещно движение, именно в резултат на което е последвал сблъсъка с
насрещно движещия се лек автомобил „ВМW 535 d“ с рег. № ***, в който е
пътувала ищцата С.Г.. Именно допуснатите нарушения на правилата за
движение по пътищата, установени в чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, са в
основата и първопричина за настъпилия тежък пътен инцидент. Установеното
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф"
следва да се приеме за виновно, тъй като не са събрани доказателства, които
да оборят презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
С пълно и пряко доказване ищцата доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за нея болки и страдания от причинената травма, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
7
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищцата С. Г. е жена в работоспособна възраст, към
момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите на 56 години. В
резултат на процесното ПТП е получила следните травматични увреждания:
счупване на дясната раменна кост, мозъчно сътресение, охлузване на носа,
повърхностна травма на гръден кош и корем. Ищцата е била хоспитализирана
за една седмица, като й е направена операция – счупената кост е наместена и
фиксирана с плака и винтове. Степента, характерът и видът на уврежданията,
са обусловили болки и страдания с голям интензитет, причинили са
невъзможност за самообслужване за елементарни дейности – хранене,
обличане, ходене до тоалетна, къпане и др. и необходимост от активна чужда
помощ за период от около два месеца. Преживеният стрес, проявените
страхови изживявания и отбягващо поведение и всички други установени и
посочени по-горе в мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават
извод за значителни физически и психически страдания и негативни
емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да
търпи. Според заключението на приетата по делото експертиза, макар да няма
данни за настъпили усложнения в оздравителния процес, функцията на
дясната раменна става на ищцата не е възстановена напълно, като са останали
ограничени движения на същата. Засегнати са значими за пострадалото лице
човешки потребности. Настъпила е промяна в обичайния начин на
съществуване и живот.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г.
по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на пострадалата,
степента на увреждането от процесното ПТП, продължителността на лечение,
обосновават извод за значителни физически болки и страдания и негативни
емоционални преживявания, които ищцата е претърпяла и ще продължава да
търпи до края на живота си като последица на причиненото увреждане.
Съобразно анализираните по-горе писмени и гласни доказателства,
причинените на ищцата болки и страдания, с оглед критериите за
справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 50 000 лева.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания е съпътствано с извършване на разходи по лечение и
възстановяване. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и
настъпилото събитие. От представените от ищцата доказателства се
установява размер на извършените от нея разходи за лечение и
възстановяване от 1738 лв.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи
окончателно и съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка
на възражението за съпричиняване на вредоносните последици.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че в
нарушение на правилата за поведение на пътниците в автомобила, при ПТП
ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. При разглеждането на
възражението съдът следва да извърши преценка доколко поведението на
пострадалия ищец е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно
установен принос, без който наред с проявеното от виновния неправомерно
поведение, не би се стигнало до вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
8
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС,
ІІ ТО).
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява,
че при процесното ПТП пострадалата ищца С. Г. като пътник в автомобила не
е изпълнила задължението си да постави обезопасителния колан, с който
превозното средство е било снабдено, в разрез с разпоредбата на чл.137а, ал.1
от ЗДвП. В този смисъл е неоспореното от страните и кредитирано от съда
заключение по комплексната експертиза, както и показанията на св.К.Н..
Допуснатото от пострадалата ищца нарушение на ЗДвП е в пряка и
непосредствена връзка с получените увреждания. Макар съдът да не може да
направи категоричен извод за възможния интензитет, вид или степен на
уврежданията, които би получила ищцата в случай, че е била с поставен колан
в момента на ПТП, установеното нарушение на правилата за движение не
може да се игнорира. Да се легитимира пропускът за осигуряването на
собствената безопасност с невъзможността да се предвидят евентуалните
вреди при поставен колан, би означавало да се отрече изначално това
изискване на ЗДвП, тъй като предвиждането на възможен, но ненастъпил
резултат е винаги хипотетично. Приносът на пострадалата в случая следва да
се определи на 20 %.
По гореизложените съображения, с оглед приноса на пострадалия,
определеното по правилата на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените на
ищеца от процесното застрахователно събитие неимуществени вреди в размер
на сумата от 50000 лв. следва да бъде редуцирано с 20 %, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 40000 лв. (50000 лв. х
20%), съответно обезщетението за имуществените вреди в претендирания
размер от 1738 лв. следва да бъде редуцирано с 20 %, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 1390,40 лв. (1738 лв. х
20%). За горницата над посочените до претендираните размери исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Върху претенцията за вреди ищцата претендира заплащане на законната
лихва от 25.01.2024г. до окончателното плащане. При произнасянето си съдът
съобрази разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ, предвиждащи, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В случая по делото са налице данни, че ищцата е предявила
претенцията си пред ответното дружество на 25.01.2024г. Не са налице данни
ответникът да е бил уведомявани от застрахованото лице за настъпилото
произшествие. Доколкото искането е за присъждане на лихва за забава от
уведомяването на ответното дружество, същото е основателно и следва да се
уважи. При това в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главните парични задължения –
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, считано от 25.01.2024г.
9
до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
На ищцата се следват сторените по делото разноски пропорционално на
уважената част от исковете в размер от 335,21 лв. - депозит КСМАТЕ.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищцата – адв.С.С. е оказал безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА и
следва да се присъди в тежест на ответника по делото. Според актуалната
практика на СЕС, обективирaна в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022
при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери,
предвидени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, респ. – от
ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, което препраща към наредбата, а
следва да съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото,
съответно – положения от адвоката труд за осъществяването на защитата по
делото. Ето защо при отчитане на заявения, респ. уважен материален интерес,
фактическата сложност на производството, съдът присъжда възнаграждение в
размер на 4300 лв.
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
разноски в размер на 900 лв. – депозит по КАТМЕ. Претендира се и
юрисконсулско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от
исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 296,62 лв. и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на
150,00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което и на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд
сумата от 1655,62 лв., представляваща дължимата държавна такса, определена
съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, върху размера на уважената част от исковете.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Позитано“
№5 да заплати, на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86
ЗЗД, на С. Г. Г., ЕГН ********** от с.O., община Д., ул.*** следните суми,
представляващи обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на ***г. на
гл.път път II-71 в посока от гр.Д. към к.к.“А.“, на 400 м. след разклона за с.С.
ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег. №***, марка
„Фолксваген“, модел „Голф" – О. К. А., застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, както следва:
40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане, като
10
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 40 000 лв. до претендирания размер от
60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди;
1390,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1390,40 лв. до претендирания размер от
1 738 лв. за претърпени имуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Позитано“
№5 да заплати на С. Г. Г., ЕГН ********** от с.O., община Д., ул.*** сторени
по делото разноски в размер на 335,21 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Позитано“
№5 да заплати на адв.С. Б. С., АК-Варна сумата от 4300 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за осъществено безплатно процесулно
представителство на ищеца С. Г. Г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН ********** от с.O., община Д., ул.*** да заплати на
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Позитано“ №5 сторените по
делото разноски в размер на 296,62 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, ул.“Позитано“
№5 да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на
съдебната власт, сумата от 1655,62 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
11