№ 105
гр. Силистра, 13 октомври 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 152 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с Наредба № 11 от 6.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г.
Производството по делото е образувано по жалба на М.И.Д.
*** срещу Уведомително писмо с изх. №
02-190-6500/1227 от 06. 08. 2019 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за
развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от Зам.
изп. директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), с което е отказано изцяло изплащане на
субсидия в размер на 23 626. 85
лева по подаденото заявление за подпомагане с УИН: 19/280616/14669.
Първоначално по жалбата е било образувано
производството по адм. д. № 219 / 2019 г. на АС – Силистра. При касационното
обжалване на съдебния акт по посоченото дело с решение № 9179 / 09. 07. 2020 г.
по адм. д. № 2573 / 2020 г., V о. на ВАС решението на АС – Силистра е отменено
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради допуснати
съдопроизводствени нарушения.
Жалбоподателят, действащ чрез адв. С. Г. от АК –
София, излага оплаквания за липса на мотиви в оспорения акт и противоречието му
с материалния закон. Моли за съобразяване на задължителните указания, дадени с Решение
№ 9179 / 09. 07. 2020 г. по адм. д. № 2573 / 2020 г., V о. на ВАС. Претендира
отмяна на акта, изпращане на преписката на органа за ново произнасяне и
присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът Заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалния си представител - гл.
юрисконсулт Л. Ж. (пълномощно - л. 5 от делото), оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. При първото разглеждане на делото е
изтъкнато, че съгласно чл. 24 от Наредба № 1 от 07. 02. 2013 г. , в редакцията,
актуална към кампания 2016 г., при
подаване на заявлението на подпомагане минималният период за преход за
отглеждане на култури и ливади за косене при спазване на разпоредбата на
Регламент на Комисията (ЕО) 889 / 2008 е две години, а процесните парцели са
заявени четвърта поредна година като такива в преход. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Началото на
административното производство по издаване на оспореното Уведомително писмо е
поставено с подадено от жалбоподателя, в качеството му на земеделски
производител, общо заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 19280616/14669,
с което е поискано финансово подпомагане по няколко схеми и мерки, в това число
и по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от ПРСР 2007-2013 г. В представляващата
неразделна част от подаденото заявление Таблица на използваните парцели 2016 г.
(л. 69-70) е посочен всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в
което се намира, като заявителят е отбелязал, че кандидатства по мярка 214 АЕП
с дванадесет парцела с обща площ от 100. 67 дка, с код АП06, обозначаващ
дейността биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени площи
(ливади и пасища), съгласно Приложение №
1б към чл. 8, ал. 1 от НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013
г. (Наредба № 11 / 2009 г.).
По подаденото общо заявление за
подпомагане, в частта относно мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания
2016 г., е постановен отказ за финансово подпомагане за заявените дванадесет парцела,
което е станало чрез Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/1227 от 06. 08. 2019 г., издадено
от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Като причина за отказа на първа и
втора страница на писмото са отбелязани следните мотиви: „2016 година е четвърта
година от последно поетия от Вас агроекологичен ангажимент по това направление.
ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане в долуописаните площи въз основа на следните
нормативни основания:“ На втора страница от писмото (л. 12 делото) е публикувана
таблица с осем колони, отнесени към заявените за подпомагане имоти, както и
разяснения по нейното съдържание. Видно е, че основното несъответствие е
констатирано в колона 7 от таблицата, указваща, че за всички 12 парцела е
налице неспазване на базови и други изисквания. В поясненията към тази колона са посочени алтернативни мотиви, имащи
отношение към неспазени изисквания от различно естество, които биха могли да
бъдат групирани най-общо като:
1. неспазени
базови изисквания, за които парцели не се извършва плащане съгласно раздел
V "Намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка
214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методика за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания по м. 214 Агроекологични плащания", утвърдена със
Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и
храните, на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.;
2. неспазване
на изискването на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 06. 04. 2009, като е
прието, че за тези несъответствия е приложима т. IV "Изчисляване и
налагане на намаленията", втори абзац от Методиката за намаляване и
отказване на годишните агроекологични плащания по м. 214 "Агроекологични
плащания", утвърдена със Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра
на земеделието и храните, предвиждаща, че след изтичане на минималните периоди
на преход към биологично производство, съгласно чл. 36 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикирането и контрола (OB, L 250 от 18.09.2008 г.) не се предоставя финансово
подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения
размер се изключва от избираемия за подпомагане.
В
колона 9 от таблицата на стр. 4 от писмото (л. 14 от делото) е посочено,
че санкционираната площ за неспазени базови изисквания е 100. 67 ха, т. е.
цялата заявена площ, а в колона 13 от
същата таблица е посочено, че за неспазени базови изисквания редукцията е
23 626. 85 лева. Въз основа на това в колона 22 е посочена нулева стойност
на субсидията за изплащане. Както в писмото, така и в останалата документация
по преписката, липсва информация какво точно несъответствие е открил органа, за
да откаже подпомагането. Такава информация се съдържа в приложено по делото
становище с изх. № 02-19006500 / 1227 / 26. 09. 2019 г. на Директора на
дирекция „Директни плащания“ до Директора на ОД на ДФЗ-Русе (л. 45). Според
цитираното писмо за заявените за подпомагане от жалбоподателя 12 парцела с код
на дейност АП 06 и култура „ливади за косене“ е изтекъл минималния двугодишен
период на преход, като 2016 г. се явява четвърта година в преход от поетия
петгодишен ангажимент.
Оспорването на посоченото по-горе
Уведомително писмо е станало повод за инициирането на настоящото производство, в
което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
преследвана от закона.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ
е акредитиран за единствената разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.
65, ал.1 от Наредба № 11 / 2009 г., ДФЗ - Разплащателна агенция, одобрява,
намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване
на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията
за подпомагане на агроекологичните дейности. По силата на чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността
на разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със
заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане
на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. В настоящия случай, видно от т. 1 и 2 на представената
по делото Заповед № 03-РД/715 / 27. 06. 2017 г. (л. 41) Изпълнителният директор
на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Димитрова
Славчева правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите
и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане, както и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и
неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства по мярка 214 АЕП,
мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“. Изложеното
налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия.
Оспорената заповед като административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК следва да отговаря на изискванията за
съдържание и форма, определени в чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване
на закона е административният акт да е мотивиран. Съгласно теорията и
установената съдебна практика мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да
защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и
за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт.
Фактическите и правни основания за
издаване на отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на
административния орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително
писмо, включително и в разясненията по колони на самите таблици. Видно от
съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал
крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 –
неспазване на базови и други изисквания от таблицата на страница 2 от
уведомителното писмо. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по
съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за
постановяване на отказа.
Както
се коментира вече, поясненията относно колона 7 посочват алтернативни мотиви,
имащи отношение към неспазени изисквания от различно естество. Както в
уведомителното писмо, така и в преписката липсват посочени фактически основания,
въз основа на които отказът за подпомагане би могъл да се отнесе към
неизпълнение на конкретно изискване– базово или друго изискване. Съгласно указанията,
съдържащи се в Решение № 9179 / 09. 07. 2020 г. по адм. д. № 2573 / 2020 г., V
о. на ВАС изречението, съдържащо се на първа страница от уведомителното писмо
„2016 година е четвърта година от последно поетия от Вас агроекологичен
ангажимент по това направление“ не е основание за отказ и съставлява
задължителен реквизит на всяко уведомително писмо за оторизиране на суми за
определена кампания за определено направление, независимо дали има отказ или се
оторизира пълната заявена сума. Извън това изречение обаче не е налице каквато
и да е конкретика, свързана с подаденото заявление за подпомагане, въз основа
на която да става ясно какви са фактите, на които е основан отказът, и кое е
неспазеното изискване. Освен това органът се е позовал на Методиката за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания по м. 214 Агроекологични плащания", утвърдена със
Заповед № РД 09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Разпоредбата на чл. 16 от
наредбата предвижда, че методиката се утвърждава във връзка с отказване или
намаляване на АЕП по повод констатирано неспазване на базовите изисквания по
чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление. Както разпоредбата посочва,
базовите изисквания са посочени в чл. 26, ал. 1 и 2 от наредбата, а
изискванията за управление на агроекологичните дейности са поместени в глава
шеста от наредбата. Неспазването на базовите изисквания е намерило отражение при
посочването на редукциите на субсидията в колона 13 от таблицата на стр. 4 от
уведомителното писмо, а неспазването на изискванията да управление – съответно
в колона 14 от същата таблица, където е попълнена нулева стойност на редукцията
на посоченото основание. Лимитирането на срока на АЕП за периодите на преход до
посочените периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар.
2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, регламентирано в чл.
13, ал. 3 от наредбата, което е посочено като едно от възможните основания за
отказа в поясненията към колона 7 на стр. 2 от уведомителното писмо, е разписано
в глава трета на нормативния акт – Финансови условия за подпомагане, и не
попада нито сред базовите изисквания, нито сред изискванията за управление на
агроекологичните дейности, поради което не би следвало да се санкционира по посочената
методика. В този смисъл обвързването на изискването на чл. 13, ал. 3 от наредбата с
приложението на методиката, утвърдена на основание чл. 16 от нормативния акт,
се явява незаконосъобразно. Нещо повече – методиката, утвърдена със Заповед №
РД 09-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, има характер на
подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА
обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в
случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, както е в случая,
обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на
който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни
законови норми органът е придал обратно действие на Методиката, приемайки че е
приложима и по отношение на подадени заявления за предходната 2016 година (в
този смисъл Решение № 6766 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2019 г., V
о.).
Констатираната по-горе липса на правни и
фактически основания за издаването на уведомителното писмо не би могла да се
санира от приложеното по делото становище от директора на дирекция „Директни
плащания“ до директора на ОД на ДФЗ – Русе (л. 44-46). Посоченото писмо не би могло да изпълни ролята
на мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с ТР № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК становище, че мотивите за издаване на административния
акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съпроводително писмо
или друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, издал акта. На първо място писмото не изхожда от издателя
на акта, а от друг орган в системата на ДФЗ. Освен това писмото не е адресирано
до съда, а до директора на ОД на ДФЗ-Русе. Не може да не се отчете и това, че в
писмото като причина за отказа се изтъква, че за заявените за подпомагане от
жалбоподателя 12 парцела с код на дейност АП 06 и култура „ливади за косене“ е
изтекъл минималния двугодишен период на преход, като 2016 г. се явява четвърта
година в преход от поетия петгодишен ангажимент, т. е. посочено е, че
лимитираният период на преход, през който се предоставят АЕП съгласно чл. 13,
ал. 3 от Наредба 11 / 2009 г., е изтекъл.
Изтъкнатото основание обаче е в противоречие с отразяването на причината
за прилагането на финансова санкция съгласно колона 9 от таблицата на стр. 4 от
уведомителното писмо – неспазени базови изисквания, тъй като срокът по чл. 13,
ал. 3 от наредбата не попада сред изчерпателно изброените базови изисквания в чл.
26, ал. 1 и 2 от същия нормативен акт. Ето защо въз основа на това становище не
може да се счете, че отчетената по-горе липса на мотиви в оспорения акт е
преодоляна.
В заключение на изложеното съдът намира,
че процесното уведомително писмо в обжалваната му част е немотивирано и
постановено при съществено нарушение на административно-производствените
правила, с оглед на което не може да се прецени съответствието му с
материалноправните норми. Тази констатация налага отмяната му и необходимостта
от връщане на преписката на административния орган за произнасяне по
заявлението на жалбоподателя, съобразно изложените по-горе указания по
тълкуването и прилагането на закона, като бъде определен 1-месечен срок,
считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото решение.
Предвид изхода на делото, както и на основание
чл.143, ал. 1 АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски
пред настоящата инстанция и за производството по адм. д. № 2573 / 2020 г. на
ВАС. Съгласно представения списък общият
размер на разноските възлиза на 1956. 00 лева. Неоснователно е направеното
възражение от процесуалния представител на органа относно прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението по граждански и административни дела за
една инстанция при интерес от 10 000 лв. до 100000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.,
т. е. възлиза на 1238. 81 лева, предвид размера от 23 626. 85 лева на
отказаната субсидия. Следователно платеното възнаграждение пред ВАС в размер на
1130. 00 лева + 226 лв. ДДС и на 500. 00 лева+ 100 лв. ДДС пред настоящата
инстанция не се явява прекомерно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №
02-190-6500/1227 от 06. 08. 2019 г., издадено от Зам. изп. директор на ДФ
„Земеделие“, с което е отказано изцяло
изплащане на субсидия за кампания 2016
г. по подаденото заявление за подпомагане с УИН: 19/280616/14669 в размер на 23
626. 85 лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие
на селските райони 2007-2013 г.
ВРЪЩА делото като преписка на Заместник
изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за подпомагане с
УИН: 19/280616/14669, подадено от М.И.Д. *** за кампания 2016 г. по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г., в 1-месечен срок, считано от получаване на преписката след
влизане в сила на настоящото решение, и съобразно дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция –гр. София да заплати на
Земеделски производител М.И.Д. *** направените по делото разноски общо в размер
на 1956. 00 (хиляда деветстотин петдесет и шест) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: