РЕШЕНИЕ
№ 3697
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110203913 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „***, чрез
мл. адв. В. Д., против наказателно постановление № 23-4332-033900/02.02.2024 г., издадено
от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата са изложени съображения в насока неправилността на атакуваното
наказателно постановление и се прави искане за отмяната му. Поддържа се тезата за липса на
субективна съставомерност на извършеното нарушение, доколкото жалбоподателят не знаел,
че срокът на валидност на транзитните номера на автомобила му е изтекъл и че
регистрацията му била прекратена служебно. Алтернативно са релевирани доводи в насока
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззивното разглеждане на делото е второ по ред, като решение от 14.08.2024 г.,
постановено по НАХД № 4583/2024 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, е отменено с
решение № 8081/10.03.2025 г., постановено по КНАХД № 11528/2024 г. по описа на АССГ, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски районен съд.
За проведеното на 30.09.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят М.
се явява лично и с адв. Б..
В дадения ход по същество адв. Б. поддържа доводите, обективирани в жалбата. Като
процесуално нарушение, допуснато от наказващия орган, изтъква липсата на мотивирана
резолюция, прекратяваща административнонаказателното производство, преди преписката
да бъде изпратена на СРП, респективно повторно върната за произнасяне на наказващия
орган. Излага тезата за субективна несъставомерност на поведението на М., който не знаел,
1
че регистрацията на автомобила е служебно прекратена поради причина, че за известно
време автомобилът бил оставен в автомивка и сервиз, при което документите му не били в
жалбоподателя. Изразява и становище в насока приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
предвид факта, че водачът и нарушението не се отличават с повишена степен на обществена
опасност. Претендира присъждане в полза на доверителя му на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа изложеното от процесуалния си представител и навежда, че
не е управлявал автомобила, а единствено искал да го премести на намиращ се в близост до
автосервиза паркинг. Твърди, че узнал за прекратената регистрация в момента, в който
полицейските служители изискали документите на автомобила за проверка.
Депозирани по делото са писмени бележки от процесуален представител на
наказващия орган, в които е взето становище по съществото на спора, прави се искане
наказателното постановление да бъде потвърдено и се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Жалбоподателят Г. М. е управител и едноличен собственик на капитала на „***“
ЕООД, с предмет на дейност „търговско представителство и посредничество на български и
чуждестранни фирми и физически лица, агентство и комисионерство, външнотърговска
дейност, производство и търговия на стоки, транспортна и спедиторска дейност и всякакви
други дейности и услуги, незабранени със закон или друг нормативен акт“.
През месец март 2023 г. „***“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя М., придобило
собствеността върху лек автомобил марка „***“, модел „***“. Автомобилът бил внесен в
Република България и на 16.05.2023 г. М. подал в ОПП СДВР заявление № 234134089489 за
транзитна регистрация и издаване на временни номера. Автомобилът получил разрешение за
временно движение № *** и 2 броя регистрационни табели с № ***, валидни до 15.06.2023
г.
Транзитната регистрация на автомобила била служебно прекратена на 16.08.2023 г.
поради изтекъл срок на валидност на разрешението за временно движение, в който не било
подадено искане за издаване на нови транзитни табели.
Междувременно в началото на месец август 2023 г. жалбоподателят М. оставил
процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“, с регистрационни табели с № ***, в
автомивка, находяща се в гр. София, ж.к. „Надежда 2“, стопанисвана от свидетеля И.С..
Свидетелят С. имал технически трудности, поради което задържал автомобила около
двадесет дни, след което последният бил придвижен до автосервиз, намиращ се в
непосредствена близост до автомивката, стопанисван от свидетеля С. Т..
Свид. Т. извършил необходимите ремонтни дейности по автомобила и на 22.08.2023 г.
жалбоподателят М. отишъл в сервиза и го взел оттам. М. привел автомобила в движение и
напуснал сервиза, като около 16:46 ч. го управлявал по ул. „Митрополит Авксентий
Велешки“, с посока от ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Дравски Бой“. При № 45 на ул.
„Митрополит Авксентий Велешки“ управляваният от М. лек автомобил марка „Киа“, модел
„Спортидж“, с регистрационни табели с № 522М294, бил спрян за извършване на
полицейска проверка от служителите на 02 РУ-СДВР А.С., М. Н. и В. Н..
В хода на проверката полицейските служители констатирали, че разрешението за
2
временно движение на автомобила на територията на Република България е изтекло и че
регистрацията му била служебно прекратена. Поради това свид. С. съставил на М. АУАН
Серия GA № 816391/22.08.2023 г., в който описал обстоятелствата по извършване на
нарушението и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Материалите по образуваната преписка по описа на 02 РУ-СДВР били изпратени в
Софийска районна прокуратура за образуване на досъдебно производство по чл. 345, ал. 2
НК, което ДП по пр. пр. № 49233/2023 г. по описа на СРП било впоследствие прекратено и
преписката била върната на наказващия орган.
В резултат от това на 02.02.2024 г. Началник Група в СДВР, ОПП СДВР издал
атакуваното наказателно постановление № 23-4332-033900/02.02.2024 г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя М. кумулативно административно наказание глоба
в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца. Обстоятелствата по извършване на нарушението били описани по аналогичен начин,
както в съставения АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите А.С., М. Н., В. Н., И.С. и С. Т., и писмени -
разрешение да временно движение на лек автомобил „Киа Спортидж“ с регистрационни
табели с № 522М294; приемо-предавателен протокол от 28.08.2023 г.; извлечения от
информационната система на ОПП СДВР относно регистрацията на лек автомобил „***“ с
регистрационни табели с № ***; справка за собственост на лекия автомобил; справка-картон
на водач; заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;
извлечение от Търговски регистър относно актуално състояние на „***“ ЕООД; справка рег.
№ 433200-58095/22.05.2025 г.; писмен превод на договор за покупко-продажба на МПС.
Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в
корелация помежду си.
На първо място, въз основа представените писмени доказателства еднопосочно се
установяват моментът на придобиване на процесния лек автомобил от „***“ ЕООД, с
управител и едноличен собственик на капитала жалбоподателят Г. М., и началният момент
на временната регистрация, валидна до 15.06.2023 г., документите за която били подадени от
М.. Посредством извлеченията от информационния масив на ОПП СДВР се изяснява и
моментът на служебното прекратяване на регистрацията, а именно на 16.08.2023 г., два
месеца след изчитане на срока на издаденото разрешение за временно движение.
Местонахождението на автомобила за времето от началото на месец август 2023 г. до
извършената на 22.08.2023 г. полицейска проверка се установява от показанията на
свидетелите Т. и С., които съдебният състав прецени като достоверни, независимо от
познанството им с жалбоподателя.
Съдът се довери и на депозираните от полицейските служители А.С., М. Н. и В. Н.
показания досежно обстоятелствата, установени при извършената полицейска проверка и по
съставянето на АУАН, доколкото изцяло кореспондират с писмените доказателства.
В обобщение съдебният състав прие, че доказателствената съвкупност е еднопосочна.
Досежно доказателствената стойност на гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства не съществува спор между страните, поради което по-подробното
им обсъждане и анализ се явяват безпредметни.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и тази на
административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им
качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените
3
заповеди - заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени в сроковете
по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи, в законоустановените ред и форма, и при спазване
изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. И в двата акта обективните признаци на
осъщественото от М. поведение, реализирало състава на вмененото му нарушение, са
описани ясно и недвусмислено. Посочени са времето и мястото на извършване на
нарушението и е налице корелация между фактическото му описание и дадената от
актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.
Нарушения в производството пред наказващия орган не се констатират, в това число
соченото от процесуалния представител на жалбоподателя, при което съдът прие, че в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице
и да се явяват формални основания за отмяната на НП.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
От приобщените по делото доказателства се изясни, че процесният лек автомобил
„***“, модел „***“, с транзитни регистрационни табели с № ***, е бил с издадено
разрешение за временно движение, валидно до 15.06.2023 г. Това обстоятелство е било
известно на жалбоподателя М., доколкото именно той е депозирал съответните документи в
ОПП-СДВР. Следователно още преди да остави автомобила в автомивката на свид. С. в
началото на месец август 2023 г., М. е бил наясно с факта, че срокът на валидност на
транзитните регистрационни табели е изтекъл, респективно не се е възползвал от
възможността, предвидена съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. да поиска издаването на нови по надлежния ред.
Обстоятелството, че лекият автомобил е бил служебно дерегистриран поради изтичане
на срока на временната регистрация, също следва категорично и еднопосочно от
приобщената доказателствена съвкупност.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Нормата е императивна и вменява съответно задължение на собствениците и
ползвателите на МПС. Предвид това, управлявайки процесния лек автомобил, който е бил
служебно дерегистриран, на 22.08.2023 г. в гр. София, по ул. „Митрополит Авксентий
Велешки“, с посока от ул. „Кирил Дрангов“ към ул. „Дравски Бой“, независимо от целта или
времевата продължителност на управлението, жалбоподателят М. от обективна страна е
осъществил състава на нарушението, за което е привлечен към административна
отговорност - по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Противно на застъпеното в жалбата, съдът намира състава на нарушението за
осъществен и от субективна страна, доколкото М., като управител и едноличен собственик
на капитала на „***“ ЕООД, считано от 16.06.2023 г., е следвало да положи дължимата
грижа и да поднови регистрацията на превозното средство, съобразно възможността,
предвидена в разпоредбата чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Фактът, че от
началото на месец август автомобилът е бил оставен на автомивка и сервиз до деня на
полицейската проверка, не е извинително и не води до субективна несъставомерност на
нарушението, доколкото издаденото за автомобила разрешение за временно движение е било
изтекло повече от месец преди оставянето на автомобила, заедно с документите му, в
автомивката на свидетеля Стефанов.
Твърдението, че М. не е знаел, че превозното средство е дерегистрирано, е ирелевантно
за субективната съставомерност на нарушението, което в случая е извършено при форма на
4
вината небрежност, доколкото дори да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди с полагането на
грижата, изискуема в качеството му на водач на МПС и законен представител на
юридическото лице, собственик на автомобила.
В случая не са приложими задължителните постановки на Тълкувателно
постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, доколкото процесната хипотеза е различна от
разгледаната в него /управление на МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 ЗДвП/.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ до 12 /дванадесет/
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. Предвиденото кумулативно наказание е наложено на
жалбоподателя в минимален размер - глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Предвид това основания за изменение на
наказателното постановление в санкционната част не се констатират.
Що се отнася до доводите в насока приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, съдът
прецени, че случаят не е маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съображенията
си в съответната насока съдебният състав извежда от обстоятелството, че за период от
повече от два месеца от изтичане на разрешението за временно движение на автомобила, М.
не е предприел действия по надлежната му регистрация. Освен това фактът, че посредством
юридическото лице „***“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е
жалбоподателят, същият осъществява търговска дейност с автомобили по занятие, не
занижава, а напротив, завишава обществената опасност на нарушението.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
правилно - обосновано и законосъобразно, издадено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде
потвърдено. Основания за изменението или отмяната му не се констатираха. Депозираната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния предствител на
въззиваемата страна, обективирано в депозирани по делото писмени бележки вх. №
262114/31.07.2025 г., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на случая и отсъствието на процесуален
представител на наказващия орган в проведеното открито съдебно заседание, в което делото
е обявено за решаване, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, в редакцията на разпоредбата съобразно
изменението й с ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г. /действала към момента на
приключване на съдебното следствие/, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Освен това, доколкото разпоредбите на ЗАНН не предвиждат особени правила за
извършване на писмен превод и заплащане на пътни разноски за явяване на свидетели, на
основание препращащата норма на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189 и чл. 190 НПК, в тежест на
жалбоподателя М. следва да бъдат възложени и направените в настоящето производство
разноски за писмен превод и пътни разноски за явяването на свидетеля М. в общ размер на
148 /сто четиридесет и осем/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-033900/02.02.2024 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР против Г. Й. М. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Г. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда I“ № 117, ет. 7,
ап. 46 ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на
80 /осемдесет/ лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство.
ОСЪЖДА Г. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Надежда I“ № 117, ет. 7,
ап. 46 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Софийски районен съд направените в настоящето
производство разноски в размер на 148 /сто четиридесет и осем/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6