РЕШЕНИЕ
№ 1408
гр. Бургас, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120102784 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от „ЮБЦ" ЕООД срещу В. И. З., иск за установяване в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 178,37 лева,
представляваща стойност на потребени далекосъобщителни услуги по сключен между „***”
ЕАД и ответника договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 03.08.2017 г. за
периода от 22.12.2017 г. до 22.04.2018 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
*** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422
от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между „***” ЕАД и В. И. З. е налице облигационна връзка – договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 03.08.2017. г. за
ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart L+
със стандартен месечен абоанемт 26.99 лева /с ДДС/. Сочи се, че срокът на договорът е бил
24 месеца, като са издадени фактури № **********/22.01.2018 г„ **********/22.02.2018 г.,
**********/22.03.2018 г., **********/23.04.2018 г., за периода от 22.12.2017 г. до 22.04.2018
г. Изложено е, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за два
последователни отчетни месеца - 11/2017 и 12/2017 на стойност 196.84 лева, от които
ищецът претендира за частта от тях, за която е издадена заповедта за изпълнение – 178,37 лв.
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни е обусловило правото на *** да прекрати едностранно индивидуалния
договор /чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1./. Посочва се, че ищецът е кредитор въз основа
на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, ЕИК
***, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „***” ЕАД. Предвид липсата на
изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за
1
изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 от
ГПК и указанията на съда по чл. 415 от ГПК са породили за кредитора правен интерес от
предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат
исковата молба.
В съдебното заседание ответникът депозира молба от 07.12.2021 г., с която оспорва
предявения иск, като е направено възражение за погасяване по давност на претендираното
от ищеца вземане.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Бургаски районен съд, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е на длъжника и искът е предявен в
срока по чл. 415 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за мобилни
услуги, между „***” ЕАД и В. И. З. на 03.08.2017 г., с абонаментен номер № ***, за мобилен
номер ********** /л. 23/; фактури №**********/22.01.2018 г. **********/22.02.2018 г.,
**********/22.03.2018 г., **********/23.04.2018 г. Приети са по делото и Общи условия на
„***“ АД, договор за цесия от 16.10.2018 г. по силата на който ***“ ЕАД прехвърля
процесното вземане на ***“ ООД, извлечение от Приложение № 1 към договора,
потвърждения на цесията и уведомление на длъжника за същата, както и договор за цесия от
01.10.2019 г. по силата на който ***“ ООД е прехвърлило процесното вземане на ищеца по
настоящото дело.
По делото е прието заключение по възложена съдебно – счетоводна експертиза, от
което се установява, че за потреблението в процесния период са издадени фактури на обща
стойност 196,75 лева, чиято стойност е намалена с 18,38 лева, при което в счетоводството на
*** ЕАД като незаплатена стойност за процесния период е останала сумата от 178,37 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи
възникването в негова полза на процесните вземания, т. е. да докаже наличието на валидно
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги между „***” ЕАД и В. И. З., точно
изпълнение на задълженията си по него, включително предоставяне на съответните услуги в
твърдяните период и стойност, както и наличието на валидно сключени договори за цесия,
по силата на които „***” ЕАД е прехвърлило процесното вземане на „***“ ООД, който от
своя страна го е прехвърлил на „ЮБЦ“ ЕООД и съобщаване на договорите за цесия. В
тежест на ответницата е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати
2
претендираните суми.
От ангажираните от ищеца и неоспорени от ответника, описани във фактическата
обстановка писмени доказателства, се достига до обоснован извод за възникването на
валидна облигационна връзка между „***” ЕАД и ответника по силата на Договор за
мобилни услуги, сключен на 03.08.2017 г., с абонаментен номер № ***, за мобилен номер
**********. Не е оспорено и предоставянето на остойностените мобилни услуги именно в
претендирания размер, което обуславя изправността на кредитора. Предоставянето на
процесните мобилни услуги на претендираната от ищеца стойност се установява и от
неоспореното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, от което е видно, че потреблението на услуги в процесния период и на
претендираната стойност, за което са издадени фактури е осчетоводено в счетоводството на
*** ЕАД. От друга страна, ответникът в срока за отговор на исковата молба не е оспорил
исковете нито по основание, нито по размер. Не твърди и не доказва изпълнение.
По отношение на направеното от ответника едва с молба от 07.12.2021 г. възражение
за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност, съдът не дължи произнасяне,
доколкото същото е могло да бъде противопоставено най – късно в срока за отговор, който
по принцип се явява преклузивен за материално-правните възражения, каквото е
възражението за настъпила погасителна давност.
Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира,
че предявения иск е основателен, доказан по размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се полагат направените съдебно –
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 25 лева, за
депозит за ССчЕ в размер от 200 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 180 лева. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 405 лева, представляваща направени в производството съдебно
– деловодни разноски.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на
заявителя се дължат съобразно уважената част от претенцията, разноски в заповедната
процедура в размер на 205 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата В. И.
З., ЕГН: ********** с адрес ***, дължи на ищеца ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** следните суми: 178,37 лева /сто седемдесет и осем лева и тридесет
и седем стотинки/, представляваща стойност на потребени далекосъобщителна услуга по
сключен между „***” ЕАД и ответника договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 03.08.2017 г. за периода от 22.12.2017 г. до 22.04.2018 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС Бургас, на основание чл.
415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. И. З., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 405 лева /четиристотин и пет лева/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 205
лева /двеста и пет лева/, представляваща направени в ч. гр. д. № *** г. на РС Бургас съдебно
– деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4