№ 24927
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20231110117502 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В подадената от И. Д. Д. въззивна жалба, както и с нарочна молба, вх. №
107525/02.04.2024 г. са заявени оплаквания за неправилност на решението в частта за
разноските, както следва: неправилно съдът е присъдил в полза на ищеца Г. сумата
328,11 лева, която страната счита, че е неправилно изчислена; неправилно на
основание чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Ф. е присъдено адвокатско възнаграждение, тъй
като ответникът по насрещните искове не бил материално затруднен, а договорът за
правна помощ бил нищожен, размерът бил висок и не бил съобразен с действителния
труд, вложен от адвоката; подновява искането си да й бъдат присъдени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, което било пропуснато с решението, в
т.ч. да й се присъди възнаграждение за труда й, както ако беше имала процесуален
представител адвокат по делото, с оглед принципите на равнопоставеност,
справедливост, забрана за дискриминация и недопускане на неоснователно
обогатяване, както и искане да й се възстанови сумата от 40 лева, заплатена като
възнаграждение на свидетеля Анна М. М., която съдът бил призовал, но реално била
доведена от насрещната страна.
Насрещната страна е заявила становище за неоснователност на исканията и за
оставяне на същите без уважение.
Молбата е подадена в срока за обжалване на съдебното решение от легитимирана
страна. В частта, с която се иска изменение на решението в частта за разноските, на
които И. Д. Д. е осъдена със съдебното решение, искането е допустимо и следва да се
разгледа по същество. В останалата част искането също е допустимо, доколкото на л.
225 от делото е приложен списък с разноските на страната. По същество оплакванията
съдът намира за неоснователни, като съображенията за това са следните:
С Решение № 5665/29.03.2024 г., е осъдена И. Д. Д. да заплати на И. С. Г. на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 374,20 лева, ведно със законната лихва от
предявяването на иска (31.03.2023 г.) до окончателното плащане, представляваща
недължимо заплатена наемна цена по договор за наем от 20.12.2022 г. на недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 609, вх. Г, ет. 2, ап. 73, за
периода 31.12.2022 г. – 19.01.2023 г., както и сумата 520 лева, ведно със законната
лихва от предявяването на иска (31.03.2023 г.) до окончателното плащане,
1
представляваща заплатен по същия договор депозит, подлежащ на връщане след
прекратяване на договора за наем. Отхвърлени са предявените от И. С. Г. срещу И. Д.
Д. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата над 374,20 лева до
пълния предявен размер от 580 лева, представляваща заплатена наемна цена по
договор за наем от 20.12.2022 г. за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 609, вх. Г, ет. 2, ап. 73 за периода 20.12.2022 г. – 30.12.2022 г., и за
сумата над 520 лева до пълния предявен размер от 750 лева, представляваща заплатен
по същия договор депозит, подлежащ на връщане след прекратяване на договора за
наем, както и изцяло исковете по чл. 88 ЗЗД за сумата 456 лева, претендирана като
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението на договорното задължение на
наемодателя да предостави ползването на имота и представляваща заплатено
възнаграждение по договор за посредническа услуга, сключен с „Ринекс имоти“
ЕООД, и по чл. 92 ЗЗД за сумата 580 лева, претендирана като неустойка по чл. 12 от
договора за наем поради отстраняването му в качеството на наемател от наетия имот.
Отхвърлени са изцяло предявените от И. Д. Д. срещу И. С. Г. насрещни искове по чл.
92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 386 лева, представляваща неустойка, дължима на
основание чл. 4 от сключения между страните договор за наем поради неизпълнението
на задължението на наемателя по чл. 3 от договора, начислена за периода 20.12.2022 г.
- 30.12.2022 г.; по чл.88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата 150 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от имуществени вреди - заплатено възнаграждение по
договор за посредничество на "Алдес имоти" ЕООД за отдаване под наем на процесния
имот, възникнали от неизпълнение на задължението на ответника по чл. 3 от договора,
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 1663 лева, представляваща обезщетение за имуществени
(пропуснати ползи) от неотдаване под наем на процесния недвижим имот за периода
31.12.2022 г. - 26.03.2023 г., поради получавани по телефона през този период заплахи,
подбудени от И. С. Г.; по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за неимуществени вреди,
както следва: за сумата 1200 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени й
от поведението на ответника на 29.12.2022 г., който използвал обиден за ищцата тон,
злорадствал и демонстрирал надмощие, като поискал от нея да отлепи моноблока в
санитарното помещение на отдадения под наем имот и след това да го залепи отново,
за сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за вредите, причинени от
поведението на ответника на 30.12.2022 г. в района на Централна автогара в гр. София,
изразяващо се в подстрекаване, подбуждане и подканване на трето за спора лице, да се
обръща към ищцата с думите "Ти за каква се мислиш? Виж се на какво приличаш -
грозна, стара" и заплахите: "Ще те пречукам. Не ми пука!", за сумата 800 лева,
обезщетение за неимуществени вреди причинени й от заплахи, получени по телефона в
периода м.януари 2023 г. - м.март 2023 г., "че ще я намерят и пречукат", поръчител на
които бил И. С. Г..
С решението съдът се е произнесъл по отговорността за разноските, като е осъдил
И. Д. Д. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на И. С. Г. сумата 328,11
лева, представляваща разноски в исковото производство пред СРС по първоначално
предявените искове, както и сумата от 15 лева, представляваща разноски по в.ч.гр.д. №
11169/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-E с-в. И. С. Г. е осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на И. Д. Д. сумата 33,37 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС по първоначално предявените искове. И. Д. Д. е осъдена да
заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на адвокат М. Ф. сумата 1200
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на И. С. Г. безплатна
правна помощ във връзка с производството по предявените от И. Д. Д. насрещни
искове.
В мотивите на съдебното решение съдът е изложил съображения относно вида и
размера на присъдените разноски. Същите не следва да бъдат преповтаряни.
2
Присъдените разноски са изчислени, като е съобразено качеството на всяка страна на
ищец и ответник по съответните искове и е пресметнато съотношението между
уважена и отхвърлена част на претенциите, което е отнесено към сторените разноски
по исковете, които за съответната страна са завършили с благоприятен резултат.
Не отговаря на обективната действителност, на материалите по делото, вкл. и на
изявлението на ищеца Г., съдържащо се в списъка с разноски по чл. 80 ГПК, че
страната претендирала сума в размер на 261 лева държавни такси и комисионни, а
съдът бил присъдил 328,11 лева разноски в исковото и 15 лева разноски по въззивното
производство по обжалване на определението на съда по допуснатото в полза на Д.
обезпечение. На л. 272, том I от делото е приложен списъкът с разноски на Г.. Видно е,
че освен такси и комисионни (каквито не са присъждани с решението) се претендират и
разноски за заплатено на адвоката по договор за правна защита и съдействие
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лева. Сборът на разноските е
изчислен, като са събрани заплатените от ищеца по първоначалните искове съдебно-
деловодни разноски и спрямо същия е приложен коефициент, изчислен на база
съотношението между уважената и отхвърлена част от исковете на Г.. Не се констатира
техническа грешка при извършване на изчисленията, с оглед което и тези доводи са
напълно неоснователни и не могат да доведат до извод за неправилност на решението в
частта относно тези присъдени в полза на Г. разноски.
Неоснователни са и възраженията относно присъденото в полза на адв. Ф.
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. В производството е установено, че в
качеството му на ответник по насрещните искове, предявени от И. Д., Г. е
представляван безплатно, като по делото е представен договор за правна защита и
съдействие с предмет: процесуална защита и съдействие във връзка с образуване на
изпълнително дело, изготвяне на частна жалба, отговор на насрещни искове, отговор
на искане по чл. 208 ГПК, вдигане на запор по банкови сметки на ищеца във връзка с
допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на предявените насрещни
искове. За извършеното процесуално представителство и предоставената на ответника
Г. правна помощ адвокат Ф. не е получила възнаграждение, с оглед което и същата
следва да бъде възмездена за положения труд (чл.36, вр. чл. 38 ЗАдв.).
Съгласно Определение № 215 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2022 г., I г.
о., ГК и др. изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е
правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, изявление, че
предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го
опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на
чл. 78 ГПК.
В случая тези предпоставки са налице, още повече на И. Г. безплатна правна
защита е предоставена не защото е материално затруднен, а в хипотезата на чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв. Съдът е определил адвокатско възнаграждение, което ищецът по
насрещните искове да заплати в полза на процесуалния представител на ответника въз
основа на критериите, изведени в съдебната практика: фактическа и правна сложност
на спора, броя и цената на същите, достъп до правосъдие, качество на услугата,
справедливо възмездяване на вложения труд, необходимост насрещната страна да
понесе тежестта на разноските, броя на проведените съдебни заседание, не на
последно място обема на извършените от процесуалния представител действия и
икономическите условия в страната, измерител на които се явява МРЗ.
В случая са предявени и са разгледани общо шест насрещни иска, страната И. Д. е
3
сезирала съда с множество искания, по които насрещната страна е следвало да взема
становища, вкл. искане по чл. 207 – чл. 208 ГПК, по чл. 151 ГПК, развило се е частно
въззивно производство във връзка допуснатото обезпечение на предявените от Д.
искове, в което адв. Ф. е представлявала жалбоподателя. Ето защо и съдът не отстъпва
от преценката си, че сумата 1200 лева се явява справедливо определена, същата не
може да се оцени като прекомерна или увреждаща ищеца по насрещните искове.
Във връзка с искането от страна на И. Д. да й бъдат присъдени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете на И. Г., съдът обръща внимание, че
такива са присъдени, като съдът е съобразил сторените от страната разноски в
качеството й на ответник по исковете на И. Г.. Останалите разноски на страната са
свързани с насрещните й искове, които са отхвърлени, съответно тези разноски не
подлежат на възмездяване.
Не следва да се присъжда възнаграждение за труда на И. Д., вложен в защитата й
в производството. Страната е заявила, че е юрист и медиатор и ще се възползва от
правото си да се защитава сама. Д. не се е позовала на наличие на обстоятелства,
даващи й правото да се ползва от безплатна правна помощ и не е поискала такава да й
се предостави, макар да са й разяснени правата й в тази насока. Всяка страна е
свободна да упражнява процесуалните си права така, както намери за добре. Не може
да се твърди, че отказът на съда да й определи и присъди възнаграждение за това, че не
е имала процесуален представител, а се е представлявала лично, съставлява нарушение
на принципи на гражданското съдопроизводство, на норми от КРБ или е проява на
дискриминация, доколкото от една страна не е налице хипотеза на задължителна
защита, а законодателството не предвижда в случаи като настоящия, за страната да
възниква такова притезание спрямо насрещната страна. Това искане за изменение на
решението в частта за разноските също е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Без уважение следва да се остави и искането на И. Д. да й се възстанови сумата от
40 лева, заплатена като възнаграждение на свидетеля Анна М. М., която съдът бил
призовал, но реално била доведена от насрещната страна. Тук е мястото да се посочи,
че по отношение на този свидетел в производството Д. първоначално беше заявила
възражения да се разпитва по искане на насрещната страна и искания въобще да не се
допуска до разпит. По-късно в хода на съдебното дирене самата тя заяви
доказателствено искане за разпит на този свидетел при режим на призоваване. След
като това искане беше уважено, съдът определи депозит за призоваване на свидетеля (с
оглед правото му да получи възнаграждение за явяването си пред съда) и възложи
същия в тежест на страната, направила искането този свидетел да се разпита. По делото
Анна М. М. е било призована, разпитана е и е заявила искане да й се изплати
възнаграждение на основание чл. 168 ГПК, каквото е било изплатено. Част от
разноските за разпит на свидетеля са присъдени в полза на Д. с оглед отхвърлената
част от исковете, предявени срещу нея на основание чл. 78, ал. ГПК и това е видно от
мотивите на съдебното решение и присъдената й сума в размер на 33, 37 лева. Не е
налице основание остатъкът да й се възстановява, след като депозитът е бил изплатен, а
исковете на И. Г. са частично уважени.
В обобщение на изложеното, искането за изменение на решението в частта за
разноските, заявено от И. Д. следва да се остави без уважение като неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
5665/29.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 17502/2023 г. по описа на СРС, І ГО, 41
състав, в частта за разноските, заявено с молба, вх.№ 107825/02.04.2024 г. и с въззивна
жалба, вх. № 117684/09.04.2024 г., подадени от И. Д. Д..
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5