О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №33
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно гражданско дело № 3048
по описа за 2016 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на П.Т.С. и Р.Д.С. – ищци в първоинстанционното производство, против
определение от 08.11.2016 г. на РС- Асеновград, І гр. състав, постановено по
гр. д. № 1540 /2015 г., с което е прекратено производството по делото по
предявения иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.513.162.1.1
към 13.05.2014 г., на която дата е постановено решение по адм. д. № 3889
/2013г. на Адм.съд Пловдив.
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност на определението. Иска се отмяната му и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Ответниците по жалбата не са взели становище
по подадената частна жалба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена от легитимирани
лица, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба,
подадена от П.Т.С. и Р.Д.С. против ответниците Н.А.Ш., Н.К.Ш.,
В.Н.Ш., С.Х.К., Н.Л.Х. и Х.Р.К., в която се твърди, че ищците и ответниците
притежават правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
00702.513.162, находящ се в гр. Асеновград, а всеки от тях - и върху
самостоятелни обекти от построената в него жилищна сграда с магазини. Освен
тази сграда в дворното място се намирала и сграда, заснета през 2005 г. с
кадастрален идентификатор 00702.513.162.1, в която се намират три гаража – този
на ищците (00702.513.162.1.1), намиращ се до пътеката между тази сграда и
жилищната сграда, средният – на Шигарминови (00702.513.162.1.2) и западният –
на Венцислав Делев (00702.513.162.1.3). Същата била построена през 1998 г. и
оттогава те владеят техния си гараж, поради което са придобили правото на
собственост върху него на основание давностно владение. През 2013 г.
ответниците Н.А.Ш., Н.К.Ш., В. Н.Ш., С.Х.К., Н.Л.Х. и Х.Р.К. подали жалба срещу
заповедта за заснемане на самостоятелните обекти в сграда 1 в съсобствения
поземлен имот, която била уважена, а на 12.04.2015 г. ответниците Н.А.Ш., Н.К.Ш.,
В. Н.Ш. и Н.Л.Х. пробили дупка в зида на гаража в близост до североизточния му
ъгъл – срещу входната врата на жилищната сграда с КИ №2. През месец август 2015
г. разрушили този зид до нивото на двора с ширина на отвора колкото за врата,
разрушили и срещуположната част от средния зид, разделящ гаража на ищците и този
на Ш. – до дъното на гаражите. На източния зид на гаража им, срещу входната
врата на жилищната сграда монтирали врата, а пред нея в гаража им по посока на
входа му изградили зид, успореден на линията на входа, който да служи за дъно
на гаража и отделя от него 5-6 кв.м. от задната му част, до която площ вече
нямат достъп. По този начин тази площ била приобщена към средния гараж на Ш.,
ползван от Х.. Ищците молят да бъде постановено решение, с което да се признае
за установено по отношение на ответниците, че те са били собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.513.162.1.1 към момента на
постановяване на решение по адм. дело №3889/2013г. на 13.05.2014 г., както и да
бъдат осъдени ответниците Ш. и Х. да премахнат зида в гаража им, успореден на
линията на входа и отстоящ на около 1,90 м от североизточния му ъгъл, да
премахнат врата на източния зид на гаража им – срещу входа на жилищната сграда
с КИ №2 и да възстановят целостта на зидовете на гаража им в дъното му –
източния зид на мястото на вратата,
която да бъда премахната и западния зид, разделящ гаража от този на Ш. на
срещуположното място – срещу същата врата до дъното на гаражите.
С
атакуваното определение съдът прекратил производството по делото по
предявения иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.513.162.1.1
към 13.05.2014 г., на която дата е постановено решение по адм. д. №3889 /2013г.
на Адм.съд Пловдив.
За да постанови това определение
съдът приел, че така предявеният иск е недопустим. С определение от 09.06.2016
г. на ищците са дадени указания да уточнят твърденията си относно дали са собственици на процесния недвижим имот към
настоящия момент или към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.
Асеновград (като в този случай следва да посочат фактите, от които произтича
твърдяното право – кога и как са придобили правото на собственост и каква е
грешката или непълнотата в одобрената кадастрална карта – заснет ли е гаражът,
правилно или не е направено това), дали считат и защо да са собственици на
имота към момента на предявяване на иска. Тези указания са изпълнени, но от
изложените твърдения е видно, че ищците не твърдят, че са собственици на
правото на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта и не
искат установяване на принадлежността му към този момент, а към друг – към
13.05.2014 г. Независимо с какво те свързват избраната дата, то законът не
предвижда възможност установяване на спорното право към минал момент.
Единственото изключение е искът при спор за материално право, разрешаването на
който е необходимо с оглед наличието на грешка в кадастралната карта и
кадастралните регистри. Именно поради това одобряването на същите е релевантния
момент, към който да се иска установяване на правото на собственост. Ето защо
производството по предявеният иск за признаване на установено по отношение на ответниците, че
ищците са били собственици на СО в сграда с идентификатор 00702.513.162.1.1 към
момента на постановяване на решение по адм. дело №3889/2013 г. на 13.05.2014 г.
следва да бъде прекратено.
В частната жалба са наведени съображения, че
определението е неправилно, тъй като ищците уточнили с нарочна молба, че към
момента на одобряване на кадастралната карта на Асеновград през 2004 г. са
упражнявали фактическа власт върху гаража още от 1998 г. до настоящия момент,
като считат, че са придобили собствеността въз основа на 10 – годишно давностно
владение. Гаражът не бил заснет в кадастралната карта като самостоятелен обект
в сграда при влизането в сила на картата през 2004 г. Решението по
административното дело, което нямало сила по отношение на ищците, но въпреки
това е правен факт, на който ответниците се позовават пред различни
административни и съдебни органи и подлежи на изпълнение, имало пряко отношение
към кадастралната карта, тъй като заличавало заснемането на имота в нея като
самостоятелен обект в сграда. Ето защо за тях бил налице правен интерес от
установяване спрямо ответниците, че именно към момента на постановяването му те
са били собственици на процесния гараж. Решението по този въпрос от един исков
процес би било от значение и в административен процес във връзка с кадастралния
статут на гаража и неговия идентификатор. В крайна сметка това решение
практически водело до грешка и непълнота в кадастралната карта.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна.
Предявените субективно съединени искове намират правното
си основание в разпоредбата на чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър. В
мотивите към т. 4 от тълкувателно
решение № 8/2014 от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че
установяването с иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (чл. 53, ал. 2,
изр. 2 - в първоначалната редакция на закона),
както на спорното материално право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право в кадастралната карта, не е към минал момент (както при иска по чл. 32, ал. 1, т.
2 от ЗТСУ, отм.), а по принцип е към момента на
предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост. Поради това,
принципно недопустим е иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване право на собственост към
минал момент, какъвто е предявен от
жалбоподателите.
От друга страна, дори да се приеме, че
предявената претенция касае установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, то същата се явява недопустима, тъй като соченият иск е на
разположение на ищец, който цели установяване притежание на правото на
собственост в неговия патримониум към момента на предявяване на
иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество. Настоящият случай не е такъв, като се иска установяване
право на собственост към минал момент.
Предвид гореизложеното, то прекратяването
на производството по
делото се явява
законосъобразно, поради
което обжалваното определение
следва да бъде
потвърдено, макар и по други
съображения.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.11.2016г. на РС- Асеновград, І гр. състав, постановено по
гр. д. № 1540 /2015 г., с което е прекратено производството по делото по
предявения иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.513.162.1.1
към 13.05.2014 г., на която дата е постановено решение по адм. д. №3889 /2013г.
на Адм.съд Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на страните, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: